Р Е Ш Е Н И Е

№___43____/ 08.04.2019 год. ,гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На двадесет и шести март 2019 г.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.търговско дело № 17 по описа за 2017 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е образувано по въззивна жалба на „***“ АД срещу Решение №1206 от 02.12.2016г., постановено от Добрички районен съд по гр. дело №1212/2016г., с което въззивника „***“ АД е осъдено да заплати на „Д. Т.“ АД с ЕИК-**, гр. Добрич, преобразувано в хода на производството в „И.“АД ЕИК-**,сумата от 16 447.84 лева, представляваща недължимо платена сума за отвеждане на дъждовни води за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2015г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба /28.04.2016г./ до окончателното плащане и 1 362.91 лева разноски по делото.

Иска се отмяна на решението, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона, както и въз основа на невлязъл в сила административен акт, евентуално делото да бъде спряно до приключване на административното производство.

Неправилно първоинстанционният съд приел, че договорът между страните противоречал на императивните нормативни изисквания, поради което и не бил произвел действие.

При постановяване на съдебния си акт, първоинстанционният съд се позовал единствено и само на представения от ищеца в съдебно заседание протокол №59/01.04.2016г., който протокол бил оспорен от ответника в съдебно заседание с възражение, че същият не касае изрично ищцовото дружество. За да постанови обжалваното решение, ДРС бил приел, че след като КЕВР е постановил този протокол, същият задължава ответното дружество да не начислява такси за услугата отвеждане на дъждовни води.

След приключване на съдебното заседание обаче, процесуалните представители на ответното дружество били уведомени от адв. А. К.от САК, че протоколът на КЕВР е обжалван от него, като пълномощник на дружеството и е налице висящо производство пред Административен съд София, което още не е приключило.

Излага съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответното дружество нямало правно основание за инкасиране на приходи за отвеждане на дъждовни води, тъй като от събраните по делото доказателства, се установило, че между страните е налице действащ договор. Самият процесуален представител на ищеца изрично заявил, че ответното дружество извършва услугата отвеждане на дъждовни води на ищеца, като не оспорил и площите, за които се определя таксата.

Неправилен бил също така изводът на съда, че след като в справка 5 приложена към бизнес-плана не била посочена на отделен ред услугата отвеждане на дъждовни води, то същата не се дължала. Този извод бил в противоречие, както на приложените решения на КЕВР, така също и на заключението на вещото лице. Съгласно заключението на вещото лице, в решенията на КЕВР нямало отделно включена цена за услугата "отвеждане на дъждовни води", тъй като цената на тази услуга се определяла съгласно Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителни и канализационни услуги и била една и съща, както за отпадъчни, така и за дъждовни води и в този смисъл става въпрос за една услуга, а не за различни услуги.

Сочи, че цената за отвеждане се отнасяла и за дъждовните води, които се фактурират веднъж годишно и се определят съгласно договора сключен между страните, на база на данните от Националния институт по метеорология и хидрология БАН за количеството на валежите през съответната година, както и съобразно площта на имота на ищеца. Изтъква, че при сключване на договора, ищецът е предоставил на ответника нотариален акт, от който е видно, какви постройки и с каква площ притежава ищецът, като е подал и декларация за непропускливите площи. Сочи, в тази връзка, че е налице признание от процесуалния представител на ищеца, че не оспорва факта, че ответникът извършва услугата отвеждане на дъждовни води.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата страна, с който я намира за неоснователна. Сочи, че тъй като се касае за две различни услуги, решението е правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и са процесуално допустими. Същата отговаря на изисквания на чл. 262 ГПК.

Решението на ДРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. Решението е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо.

Съставът на Добрички окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимите законови разпоредби, приема следното:

Първоинстанционният Добрички районен съд е бил сезиран с искова молба от „Д. Т.“АД гр. Добрич, срещу „***“АД ЕИК** с иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 16 447.84 лева, представляваща недължимо платена сума за отвеждане на дъждовни води: за сумата от 2 977.27 лева за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г.;за сумата от 2 197.07 лева за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г.;за сумата от 2 689.87 лева за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г., за сумата от 2 318.52 лева , за сумата от 4 310.93 лева за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. и сумата от 1 954.18 лева за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г.,ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане, както и за направените по делото разноски.

Ищецът е твърдял, че липсвало правно основание за начисляване на такси от ответника за отвеждането на дъждовни води,както и че липсвали

Съставът на въззивния съд, като констатира, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка по спорните факти, е в съответствие със събраните в хода на производството доказателства, а така също че като цяло обжалваното решение е дало законосъобразен отговор на повдигнатите в хода на първоинстанционното производство въпроси ,поради което следва да се ползват мотивите по него съобразно чл. 272 от ГПК. Независимо от това и с оглед поставените с въззивната жалба въпроси, настоящата инстанция излага допълнително следните мотиви:

Съдът е сезиран посредством предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за установяване на недължимостта на част от заплатените суми по издадените фактури от страна на „В. К.” ЕООД – гр. Добрич по Договор за приемане, отвеждане и пречистване на отпадни води от 11.08.2009 г., подписан със „Д. Т.” АД, ведно с мораторна лихва от депозиране на иска до окончателното изплащане на задължението.

Безпротиворечиво в съдебната практика е прието, че първият фактически състав на непозволеното увреждане, закрепен в разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание. Приема се за установено, че същата е на лице и в случаите при плащане на по – големи от нормираните цени за стоки, услуги, лихви и други хипотези, каквито твърдения са релевирани от ищцовата страна /т. 1 от ППВС № 1 от 1979 г./.

Съдът при постановяване на настоящия съдебен акт съобрази, че при кондикционния иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните, като в тежест на ищеца е да докаже даването, а на ответника – основанието за получаване на даденото /решение № 406 от 14.01.2014 г. по гр. д. № 1585/2013 г., IV г. о., ГК на ВКС и решение № 189 от 4.02.2014 г. по т. д. № 141/2012 г., I т. о., ТК на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.

Съдът съблюдава също, че с приемане на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ е въведен регулатор в областта на водоснабдяването – ДКЕВР. С решение № Ц – 083 от 28.11.2007 г. на ДКЕВР, изменено с решение № Ц – 25 от 31.07.2012 г. на ДКЕВР са определени цените за доставяне и пречистване на вода от „В. К.” ЕООД – гр. Добрич.

От представеното и прието в настоящата инстанция ново доказателство,съгласно чл.147 от ГПК,Решение №6181/26.10.2018 г. по адм.дело №6382/2016 г. по описа на Административен съд-София град е отхвърлена жалбата на „В. К.” ЕООД – гр. Добрич срещу Решение по т.3 от Протокол №59/01.04.2016 г. на КЕВР,с което на жалбоподателя са дадени задължителни указания да анулира неправомерно издадени фактури за отвеждане на дъждовни води.В решението се приема,че независимо от причините,поради които ВИК оператора не е подал пред КЕВР заявление,в което изрично да е посочил количествата дъждовни води,които ще отвежда,КЕВР не му е утвърждавал цена за услугата“отвеждане на дъждовни води“,поради което и жалбоподателят няма право да я начислява.

Т.е по делото ответникът-въззивник не е доказал правното основание за издаването на процесните фактури.

С оглед направените изводи, първоинстанционното решение не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено, с присъждане на въззиваемата страна направените по делото разноски в размер на 1 230 лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и пълномощно – договор за заплащането му.

Като се води от гореизложеното

съставът на Добрички окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1206 от 02.12.2016г., постановено от Добрички районен съд по гр. дело №1212/2016г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.

Председател: Членове:1.

2.