Р Е Ш Е Н И Е

№ 56

гр. Добрич, 23.04.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и осми март две хиляди и четиринадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа докладваното т. д. № 341 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 341/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по искова молба вх. рег. № 8161/20.12.2017 г., с дата на пощенското клеймо 19.12.2017 г., на „***“ ЕООД гр. Добрич, с която срещу Х.И.Д. е предявен иск за плащане на сумата от 45 000.00 ( четиридесет и пет хиляди ) лв., представляваща неустойка по договор за счетоводно-консултантско обслужване от 01.11.2015 г., претендиран на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

В обстоятелствената част на исковата молба са инвокирани следните твърдения:

На 01.11.2015 г. страните са сключили договор за счетоводно - консултантско обслужване, по силата на който ответникът се задължил да извършва писмени и устни счетоводно-консултантски услуги при месечно възнаграждение в размер на сумата от 2 000.00 лв.

Ответникът бил упълномощен с нотариално заверено пълномощно да представлява търговското дружество пред различни държавни органи и институции във връзка с изпълнение на възложената му работа, предоставена му е в държане издадената на името на дружеството дебитна карта от „У. Б.“ АД, както и достъп до банковата услуга „БУЛБАНК ОНЛАЙН“ ( включваща права за извършване на разпоредителни сделки и издаване на платежни нареждания по банковата разплащателна сметка на дружеството ).

В чл. 7 от договора страните уговорили неустойка в размер на сумата от 45 000.00 лв. в тежест на изпълнителя, ако същият не е изпълнил или неточно е изпълнил някое от задълженията си по договора.

В периода 08.11.2016 г.-28.11.2016 г. била извършена проверка на дружеството от ИА „И. Т.“ по спазване изискванията на КТ и ЗЗБУТ, която установила нарушения на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ.

С оглед констатациите на ИА „И. Т.“ и на отправени към управителя оплаквания от работниците на дружеството за неплатени осигуровки и неправилно или изобщо недекларирани данни към ** и НОИ, управителят разпоредил проверка, която установила, че в периода 01.11.2015 г. - 15.12.2016 г. ответникът не е изпълнил по-голяма част от задълженията си, а други бил изпълнил несвоевременно или неправилно.

Липсвали всякакви счетоводни документи - оборотни ведомости, аналитични и синтетични сметки и регистри, хронология на сметките, главна книга, начални салда, инвентарна книга, амортизационен план, индивидуален сметкоплан, баланс и ОПР; не били подадени декларации по чл. 55 ЗКПО за 1-во, 2-ро и 3-то тримесечие на 2016 г.; не била подадена декларациия обр. 1 за самоосигуряващото се лице - управителя и едноличен собственик на капитала; не била подадена декларация за започване на самоосигуряване или декларация обр. 1 и начислени разходи за заплата за лице по договор за управление на фирмата; грешно били подадени всички декларации обр. 1 за едноличния собственик на капитала; за управителя на дружеството била подавана информация за длъжност „общ работник“ и възнаграждение - минимална работна заплата; липсвали протоколи, справки - декларации и дневници по ЗДДС на хартиен носител; не било начислявано допълнително възнаграждение на работниците за придобит трудов стаж и професионален опит; в досиетата на работниците имало неподписани от тях документи; грешно били съставяни трудови договори и длъжностни характеристики (с грешна дата и непълно съдържание); липсвали документи за освобождаване на работници; липсвали допълнителни споразумения за промяната на заплатите на работниците; не били издавани молби и заповеди за платен и/или неплатен отпуск; въвеждани бил разходни документи по два пъти в дневниците по ЗДДС, в следствие на което подадените справки-декларации, както и ползваният данъчен кредит били грешни; подавани били уведомления за сключени и прекратени трудови договори повече от 2 месеца след законовия срок; подавани били декларации обр. 1 и обр. 6 след законовия срок; във всички подадени декларации обр. 1 липсвала информация относно изплатено (начислено) нетно възнаграждение, в следствие на което работещите в дружеството не са могли да получават полагащото им се обезщетение за временна неработоспособност; не била подадена декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за едноличния собственик на капитала на дружеството; не бил подаден ГФО за 2015 г. в АВ; не били представяни за подпис уведомленията за сключен трудов договор на работниците, за което е съставен акт за административно нарушение от ИТ -Добрич; грешно били изчислени обезщетения по чл. 224 КТ на работници; грешно била попълнена годишна декларация за 2015 г., като бил деклариран завишен разход за заплати с 20 000.00 лв. и съответно не е деклариран данък от 2 000.00 лв.; грешно бил съставен ГФО за 2015 г.; неправилно били изчислявани осигурителните вноски за периода м. 11.2015 г. - м.10.2016 г., поради което се дължали общо за доплащане осигуровки от 1 308.63 лв. главница без лихвите; не е деклариран и внасян данък по ЗДДФЛ върху трудовите възнаграждения за периода м. 01.2016 - м. 10.2016 г. - сумата за плащане е 10 338.96 лв. - главница и лихви - 529.16 лв. към 05.01.2017 г.; декларираният данък печалба за 2015 г. бил деклариран грешно в месеца на начисляване, което наложило неговото коригиране; не били издадени сметки за изплатени суми за документиране на платен наем на физически лица, като недекларираният данък върху наемите, който трябвало да се внесе бил 1 585.61 лв.; нямало заведен дневник за издадените трудови книжки; не били документирани по никакъв начин получените ежемесечни плащания от изпълнителя и не са удържани и внасяни осигурителни и данъчни задължения по изплащаните му суми; не е съхранявал копие на хартиен и електронен носител от всички подадени декларации, заявления, искания, уведомления, справки, протоколи, заповеди, молби, жалби, и други във всички държавни агенции и служби; в срок до *.01.2016 г. не е оформил и не е предал на управителя за подпис служебни бележки по чл. 45 ЗДДФЛ за изплатените доходи и удържани данъци от дружеството; не е съставял и подавал в срок до 30-ти април на следващата година справка по чл. 73 ЗДДФЛ за изплатените суми на физически лица, удържан и внесен данък по тях, и не е съхранявал копие от подадените справки и резултата от обработката им (входящ номер); не е плащал своевременно задълженията на дружеството към ** за данъци и осигуровки и заплатите към работниците, въпреки, че в сметката е имало осигурени своевременно и достатъчно от възложителя парични средства.

Същевременно била извършена и проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на дружество от ТП-НОИ - Добрич, за което бил съставен Констативен протокол № КП - 5 - 24 - 00218824/18.01.2017 г.

Проверката установила, че осигурителят е подал некоректни данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за три лица и издал Задължителни предписания № ЗД - 1 - 24 - 00218872/18.01.2017 г.

В изпълнение на задължителните предписания дружеството, с помощта на друг счетоводител подало съответните декларации.

Дружеството поискало извършването на пълна ревизия на държавното обществено осигуряване от НОИ - ТД – Добрич.

Ревизията от НОИ за периода 06.11.2015 г. до *.01.2017 г. приключила с Ревизионна записка № РЗ - 5 - 24 - 00236905/01.03.2017 г., която констатирала множество несъответствия между подаваната информация по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО.

По повод на констатираните пропуски били Задължителни предписания с № ЗД - 1 - 24 - 00237600/02.03.2017 г.

Допуснатите от ответника нарушения на счетоводното обслужване и неплащането или несвоевременното плащане на публичните задължения на дружеството довело до завеждането на публично изпълнително дело № 170274350/2017 г. по описа на ТД - ** – Варна – офис Добрич за събирането на задължения в общ размер 29 444.85 лв. - главница и 1335.81 лв. – лихва, които дружеството погасило до 26.07.2017 г.

Други стари задължения към ** били погасени поради несвоевременното изпълнение на задълженията на ответника в общ размер от 23 545.67 лв.

На дружеството била наложена и имуществена санкция в размер от 1500 лв. с Наказателно постановление № 08 - 000119/001 от 30.01.2017 г. издадено от Дирекция „ИТ” - Добрич.

В резултат на недобросъвестното поведение от страна на ответника за дружеството възникнали вреди, свързани с образуваното досъдебно производство № 38/2017 г. по описа на Сектор „ПИП” при ОД на МВР - Добрич, въз основа на подадени жалби от работници на дружеството.

Изложените обстоятелства установявали, че ответникът бил недобросъвестната и неизправна страна по договора, като не е изпълнил договорните си задължения по чл. 5, т. 1, 2, 3, 4, 7, 8, 9, 10, 12 и 13, а задълженията си по чл. 5, т. 5 и т. 6 е изпълнил некачествено и несвоевременно.

На ответника било изпратено писмено предизвестие за прекратяване на договора поради виновно неизпълнение, което предизвестие било връчено на ответника на 26.01.2017 г., като даденият едномесечен срок на предизвестие изтекъл на 26.02.2017 г.

В петитума на исковата молба се съдържа искане за заплащане на законната лихва върху исковата суми, начиная от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и **равените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

Ответникът Х.И.Д. оспорва исковата претенция. Твърди, че не е подписвал договор с ищеца. Оспорва договора относно неговата автентичност, автентичността на подписа си на документа, както и датата на сключването. Инвокира възражение за прекомерност на неустойката по чл. 92, ал. 2 ЗЗД, както и за нейната нищожност поради противоречието й със закона и добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

На 01.11.2015 г. между страните по делото е сключен договор за счетоводно-консултантско обслужване, по силата на който „***“ ЕООД гр. Добрич като възложител възлага, а Х.И.Д. като изпълнител приема срещу възнаграждение в размер на сумата от 2 000.00 лв. месечно да извършва писмени и устни счетоводно-консултантски услуги, обуславящи функционирането на дружеството в съответствие с българското счетоводно и данъчно законодателство, както и дейността по ТРЗ и всякакви други дейности, осигуряващи нормалното функциониране на дружеството – чл. 1 от Договора.

Изпълнителят е поел задължение да организира и поддържа счетоводното състояние на дружеството съобразно разпоредбите на българското законодателство; да разработи и поддържа индивидуален сметкоплан на дружеството, да извършва своевременно следващите се счетоводни записвания, както и необходимите изменения в тях чрез съставяне на коригиращи счетоводни статии, в случаите, когато е необходимо; да води изискуемите синтетични и аналитични счетоводни регистри и осигурява равенство и връзка между тях; да представя пред възложителя вярно и честно имущественото и финансовото състояние на предприятието, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и собствения капитал на предприятието, както и да съставя ГФО; да изготвя и подава в установените законови срокове изискуемите съгласно действащата нормативна уредба платежни документи, справки и данъчни декларации; да отговаря за организацията на счетоводната дейност в предприятието, включително за допуснатите закъснения при подаване на необходимите декларации и справки; да извършва годишните приключвания на дружеството в съответствие изискванията на ЗСч, националните и международни счетоводни стандарти и при спазване разпоредбите на приложимото данъчно законодателство без да изисква допълнително възнаграждение; да следи и правилно прилага настъпилите изменения в действащото законодателство, които имат отношения към предмета на договора; да дава своевременни и компетентни консултации на възложителя, насочени към намаляване на неговите данъчни задължения; да документира получените възнаграждения от възложителя; да представлява възложителя пред органите на данъчната администрация, РУСО и други компетентни органи при извършваните от тях проверки и ревизии; да не разпространява под каквато и да е форма получена при или по повод изпълнението на настоящия договор информация и да върне цялата намираща се у него счетоводна документация при прекратяване на договора – чл. 5 от договора.

От служебно извършената справка в Търговския регистър се установява, че дружеството е вписано в търговския регистър на 06.11.2015 г.

Видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно- графическа експертиза, подписът за изпълнител на страница трета от договора е положен от ответника Х.И.Д.. Според експертното мнение на вещото лице, почеркът в ръкописния текст на договора, където са изписани месечното възнаграждение и размера на неустойката не е изпълнен от ответника Х.И.Д..

Според експертното мнение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, възложителят е изпълнявал задължението си за плащане на дължимото възнаграждение на изпълнителя, като ежемесечно е превеждал по банковата му сметка съответните суми.

Общата стойност на изплатеното възнаграждение за периода 01.11.2015 г. - *.12.2016 г. е в размер на сумата от 24 000.00 лв.

Вещото лице не е констатирало данни за документиране плащанията към ответника под формата на служебни бележки за изплатени суми и други подобни плащания.

Не е установено внасянето на осигурителни вноски и авансов данък по ЗДДФЛ за финансовите 2015 г. и 2016 г.

С пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 6376/16.11.2015 г. на нотариус рег. № 175 на НК, с район на действие РС-Добрич, управителят на дружеството е упълномощил ответника да извършва от името и за сметка на „***“ ЕООД гр. Добрич всякакви правни и фактически действия в страната и в чужбина, в това число и примерно изброените в документа.

Не се спори между страните по делото, че на ответника е предадена издадената на името на дружеството дебитна карта, както и че му е предоставен достъп до банковата услуга „БУЛБАНК ОНЛАЙН“ , включваща права за извършване на разпоредителни сделки и издаване на платежни нареждания по банковата разплащателна сметка на дружеството.

Няма спор между страните по делото, че на ответника е предоставен издаден от „Б.“ АД на името на дружеството електронен подпис и ПИН код.

Ответникът е бил обезпечен и от техническа гледна точка с предоставен кабинет в офиса на дружеството, както и с техническо компютърно оборудване.

В периода 08.11.2016 г. – 28.11.2016 г. в дружеството е била извършена проверка от ИА „И. Т.“ за спазване на трудовото и осигурителното законодателство.

Проверката е приключила със съставянето на Протокол изх. № ПР1645138/28.11.2016 г. и Наказателно постановление № 08-000119/001 от 30.01.2017 г. , с които установяват нарушения на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ. Ревизията установила наличието както на неплатени осигуровки, така и на неправилно декларирани и недекларирани данни към ** и НОИ.

С помощта на друг счетоводител, дружеството е извършило рутинна проверка за дейността на ответника, която е установила пълно неизпълнение, респ. неточното изпълнение на ответника, произтичащи от договора за счетоводно-консултантско обслужване.

Вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза е констатирало следните факти, свързани с изпълнението на задълженията на ответника, произтичащи от процесния договор:

В периода 01.11.2015 г. – 14.12.2016 г. личните трудовите досиета на работниците не са водени надлежно и своевременно – по конкретно: в тях се съдържат неподписани от работодателя и работниците документи, налице са грешки в съставените трудови договори и длъжностни характеристики; не са подавани в законоустановения срок уведомления за сключени и прекратени трудови договори по чл. 62, ал. 5 КТ. С оглед на така установените пропуски и нарушения, на дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение от Дирекция „ИТ“ - Добрич и е наложена санкция „глоба“ в размер на сумата от 1 500.00 лв.

Установено е, че за периода 01.11.2015 г. - *.10.2016 г. не са начислявани допълнителни възнаграждения на нито един от работниците в дружеството за придобит трудов стаж и професионален опит.

Открити са грешки при определянето на размера на обезщетения по чл. 224 КТ. Констатиран е случай, в който на служител на дружеството е начислено обезщетение за неползван платен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение в размер на сумата от 1 125.00 лв., вместо сумата от 375.00 лв., начислена при съблюдаване на изискванията на КТ.

Според мнението на вещото лице, налице е неправилно деклариран и изчислен осигурителен доход на работниците и служителите за периода м. 11.2015 г. - м. 10.2016 г.

В някои случаи не са били подавани или липсват декларации обр. 1, независимо, че работникът или служителят фигурира във ведомостта за заплати, а в други случаи е са подавани декларации за лица, чиито имена не фигурират във ведомостта за заплати.

Установява се , че за периода 01.11.2015 г. - 14.12.2016 г., ( с малки изключения за м. декември 2015, м. февруари 2016 и м. август 2016 г. ) своевременно са подавани декларации обр. 6.

Констатирани са разлики в така формираните осигурителни вноски по ведомост с тези, декларирани с декларация обр. 6 и извършените плащания за тези осигуровки. Плащанията на осигурителните вноски са извършвани със закъснение, извън рамките на законоустановените срокове, поради което в тежест на дружеството са възникнали публични задължения.

Констатирано е, че само за м. ноември 2015 г. и м. декември 2015 г., е деклариран и внесен дължимият данък по ЗДДФЛ върху трудовите възнаграждения, като за периода м. януари 2016 г. –м. октомври 2016 г., удържаният данък по ЗДДФЛ в размер на сумата от 9 919.25 лв. не е бил деклариран пред **, респ. не е внесен в приход на държавния бюджет.

Вещото лице не е установило съхраняването на копия на хартиен и електронен носител от всички подадени декларации, справки, протоколи и пр., свързани с наетия по трудово правоотношение персонала в периода 01.11.2015 г.-14.12.2016 г.

В хода на извършената проверка не се установило наличието на изготвена и предадена от ответника счетоводна документация като оборотни ведомости, аналитични и синтетични сметки и регистри, хронология на сметките, главна книга, начални салда, инвентарна книга, амортизационен план, индивидуален сметкоплан, както за финансовата 2015 г., така и за финансовата 2016 г. до м. октомври -м. ноември 2016 г.

Констатира се, че годишният финансов отчет за 2015 г. не е бил своевременно подаден за публикуване в Търговския регистър.

Вещото лице е установило грешки в подадената годишна данъчна декларация и годишен финансов отчет за 2015 г.

В периода 01.11.2015 г. - 30.11.2016 г. са изготвяни справки-декларации и дневници по ЗДДС; същите са били подавани надлежно и своевременно съобразно изискванията на ЗДДС. Констатирана е забава при внасяне на дължимия ДДС, независимо, че дружеството е имало достатъчна наличност от парични средства по разплащателна сметка и счетоводна касова наличност. Установени са случаи за неправомерно ползване право на данъчен кредит по ф-ра № 0421150024/27.08.2016 г.

Констатирано е, че към 15.12.2016 г. размерът на публичните задължения към ** възлиза на сумата от 19 426.24 лв., който се дължи както от натрупани предходни задължения, така и от несвоевременно и неточно съставяне, подаване и плащане на задълженията за данъци и осигуровки за периода от м. ноември 2015 г. – м. декември 2016 г. През този период дружеството е разполагало налични парични средства като касова наличност и авоари по разплащателни сметки, достатъчни за да изпълни своевременно и точно публичните си задължения.

След прекратяване на договора с ответника, дружеството е предприело действия за правилно и вярно деклариране и плащане на публични задължения.

Дружеството е прекратило едностранно с писмено предизвестие договора с ответника, чийто прекратителен ефект е настъпил на 26.02.2017 г.

При така безспорно установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Контроверсният въпрос по делото е относно наличието на елементите от фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на договора.

Неустойката е една от формите на договорната отговорност. Съгласно чл. 92 ЗЗД, неустойката е правен институт с обезпечителни, обезщетителни и наказателни функции. Неустойката обезпечава изпълнението на договора и служи като обезщетение за вредите, които изправната страна търпи от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

В литература неустойката е дефинирана като акцесорно съглашение с предмет задължение, което става изискуемо в случай на неизпълнение на главното задължение – вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С., 2016, с. 497.

Неустойката е предварително определена по съдържание, основание и обем вторична санкционна правна последица, възникваща от факта на неизпълнението на едно валидно поето облигационно задължение, за което длъжникът отговаря.

Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за плащане на неустойка включва следните елементи: 1. наличие на валидно договорно задължение; 2. кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни; 3. виновно неизпълнение от страна на длъжника, изпълнението му да е лошо или със забава; 4. неустойката да е уговорена от страните по договора.

В разглеждания случай, Съдът приема, че са налице елементите на правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка.

Между страните по делото е възникнало облигационно отношение по договор за счетоводно – консултантско обслужване.

В документа е посочена дата на сключването на договора 01.11.2015 г.

Безспорно установено е, че търговско дружество „***“ ЕООД гр. Добрич

е вписано в търговския регистър на 06.11.2015 г. и съгласно чл. 67 ТЗ се смята за възникнало от този ден.

Съдът счита, че в конкретния случай е допусната техническа грешка при изписване на датата на договора и като действителна дата следва да се приеме 06.11.2015 г., тъй като в документа търговското дружество е обозначено с индивидуализиращите белези по чл. 13 ТЗ – правноорганизационна форма, седалище и адрес на управление, ЕИК и органен представител, които придобива едва след вписването си в търговския регистър.

Според експертното мнение на вещото лице по съдебно-графическата експертиза, ответникът е положил своя подпис върху документа в качеството си на страна по облигационното отношение.

Вещото лице е установило, че ръкописният текст в документа, в който са посочени размерите на възнаграждението и на неустойката, не е изписан от ответника. Този факт е ирелевантен към възникването на облигационното отношение между страните, тъй като няма значение дали отделните части на документа са попълнени от страните ръкописно или чрез отпечатване или чрез комбинация от посочените способи. Подписите на страните, респ. техните органни представители трябва да бъдат саморъчни.

С оглед на така установените факти се налага изводът, че ответникът валидно е обвързан от възникналото на 06.11.2015 г. облигационно отношение с насрещната страна, произтичащо от договора за счетоводно-консултантско обслужване.

Договорът има комплексен характер и съчетава белезите на договор за изработка ( чл. 258 и чл. 2269 ЗЗД ) и договор за поръчка ( чл. 280 - 292 ЗЗД ).

Поетите по силата на договора задължения от страна на ответника като изпълнител са за продължително изпълнение.

Анализът на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност позволя на Съда да формулира извод за пълно и неточно неизпълнение и лошо изпълнение на задълженията на изпълнителя, произтичащи от договора.

Констатираните от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза факти на конкретни нарушения на счетоводното, данъчното, осигурителното и трудовото законодателство водят до извода за пълното и неточното неизпълнение и лошото изпълнение от страна на изпълнителя.

В конкретния казус, изпълнителят е поел задължението за плащане на неустойка към своите контрагент в хипотезата на пълно неизпълнение или на лошо изпълнение.

В настоящия случай, договорът е развален по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и тъй като договорът е за продължително действие, развалянето му има действие за в бъдеще – чл. 88 ЗЗД.

Неустойка по чл. 92, ал. 1 ЗЗД се дължи, когато двустранен договор за продължително действие е развален поради виновно неизпълнение на длъжника – вж. ТР – 7 – 2014 - ОСГТК.

Ответникът е релевирал възражение за „екзорбитантност” на неустойката - нищожност поради противоречието й с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД, както и възражение за прекомерност на неустойката по чл. 92, ал. 2 ЗЗД.

Екзорбитантната неустойка е частен случай на неморална уговорка - чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

За да бъде обявена една неустоечна клауза за екзорбитантна е нужно тя така да е формулирана, че да е видна нейната противоречаща на добрите нрави прекомерност, която я прави морално нетърпима.

В ТР № 1 – 2010 – ОСТК е възприето разбирането, че уговарянето на неустойката в твърде голям размер или без краен предел или фиксиран срок, до който може да се начислява, нея прави нищожна поради накърняване на добрите нрави.

Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не в последващ момент.

Могат да се използват някои от следните примерно посочени в ТР № 1 – 2010 – ОСТК критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи; видът на уговорената неустойка ( компесаторна или мораторна ) и видът на неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението вреди.

Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.

Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. Тя се преценява към момента на неизпълнение на договора чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.

Съдът, съобразявайки се с установените от доктрината и практиката критерии за екзорбитантност на неустоечната клауза, приема, че в конкретния казус те не са налице. Уговорената от страните неустойка притежава присъщата за всяко неустоечно съглашение функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Определеният размер на неустойката и фиксираният срок на действието й не дават основание да се приеме, че съглашението за неустойка нищожно поради противоречието му с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Възражението на ответника за екзорбитантност на неустоечното съглашение по чл. 26, ал. 1 ЗЗД е неоснователно и следва да се отхвърли.

По отношение на релевираното от ответника при условията на евентуалност възражение за прекомерност на неустойката по чл. 92, ал. 2 ЗЗД, Съдът приема следното:

Възможността неустойката да се намали поради прекомерност е частно проявление на общия правен принцип за справедливост и добросъвестност. Правото да се иска намаляване на неустойката е потестативно право на неизправния длъжник, което по изрична законова разпоредба възниква при наличие на прекомерна неустойка – чл. 92, ал. 2 ЗЗД. Намаляването на дължимата неустойка не цели да установи аритметично равенство между две стойностни величини, а само да възстанови мярата, т. е. да установи едно относително съответствие между размера на дължимата неустойка и обема на действително претърпените вреди.

Правото да се иска намаляване на неустойката възниква при алтернативното наличие на някоя от следните положителни предпоставки: прекомерност по смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗЗД; съпричиняване от кредитора по чл. 83 ЗЗД; некачествено или частично изпълнение – в случай на неустойка, уговорена за пълно неизпълнение.

Същевременно трябва да са налице и някои отрицателни предпоставки, а именно: клаузата за неустойка да не е нищожна ( чл. 206, ал. 3 ЗЗД; да не е „екзорбитантна” неустойка ); неустойката да не е вече платена; да не е потвърдена в съдебна спогодба; да не е уговорена между търговци ( чл. 309 ТЗ ).

Специалният режим на чл. 309 ТЗ въвежда изключение от правилото, според което прекомерността на неустойката е основание за нейното намаляване. Разпоредбата дисквалифицира прекомерността като предпоставка да се иска намаляване на неустойката, въвеждайки забрана за прилагането на това основание, без формално да изключва другите основания по чл. 92, ал. 2 ЗЗД. Правилото на чл. 309 ТЗ кореспондира с разрешението на чл. 297 ТЗ, съгласно който търговската сделка, сключена между търговци, не може да се унищожава поради крайна нужда и явно неизгодни условия, доколкото двете са проявление на принципа на засилените изисквания към търговците. Ограничението по чл. 309 ТЗ важи само при кумулативна даденост на двете предпоставки: неустойката да е уговорена по търговска сделка, по която и двете страни са търговци.

При наличието на изброените положителни и отсъствието на отрицателните предпоставки се поражда правото на намаляване на неустойката.

Не съществува общовалидно правило за определяне на прекомерността.

Член 92, ал. 2 ЗЗД използва израза „неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди”.

Законовият текст ни дава само основата за преценка ( „претърпените вреди” ), но не и точния мащаб, за да можем автоматично да извършим тази преценка. Нормата е относително определена и че преценката е предоставена на вътрешното убеждение на Съда.

Възможни ориентири за прекомерността на неустойката могат да бъдат мащабите, които са установени за други правни институти, или тези, които действат в специални хипотези – **ример известните на римското частно право furtum manifestum, nec manifestum, laesio enormis; наказателният наем в двоен размер по чл. 197, ал. 2 КТК; явно неизгодните условия по чл. 33 ЗЗД; специалните правила на чл. 206, ал. 3 и чл. 361, ал. 2 ЗЗД.

В доктрината като способ за обосновка на прекомерността на неустойката е възприета т. н. „теорията за подвижната система” ( theorie des beweglichen Systems ), известна на страните в немския правен кръг – вж. Таков, К. Към въпроса за намаляването на неустойката. – Юбилеен сборник в чест на професор Живко Сталев. С., 2005, 406 – 407. Нейната същност се свежда до следните положения: за да настъпи определена правна последица, трябва да са кумулативно дадени няколко житейски факта. Тези факти обаче поради същината си могат да са налице в различна степен, дори някои от тях могат да липсват. Недостатъчната наличност или дори липсата на някой от фактите обаче не винаги осуетява настъпването на правните последици. Такава недостатъчна осъщественост на някой от фактите или отсъствието му могат да се компенсират от сериозно количествено натрупване при някой от другите факти. Така в крайна сметка се оказва, че общата сума или генералният житейски резултат, или сумарната нравствена преценка на фактите трябва да достигнат определена „критична маса”, за да настъпи правната последица. Тази теория изисква да има количествено натрупване на някакви обстоятелства, за да настъпи определен резултат. При това тя определя абстрактно вида на обстоятелствата, които могат да участват в натрупването, без обаче при това да изисква всяко от посочените обстоятелства да е представено в крайното количествено натрупване. Такъв е случаят при тълкуването на закона – чл. 46, ал. 1 ЗНА – използват се няколко критерия, без да е задължително всички те да са налице. Така **ример систематическото и телеологичното тълкуване може да са **ълно достатъчни и да е излишно да се отправяме към „основните начала на правото”. Критериите, които могат да се използват при употребата на тази теория, не са ограничени като брой, нито използването на някои от тях може да се счита за задължително или приоритетно. Списъкът на критериите е следният: 1. Какво е превишението на неустойката над вредите ? 2. Какво е съотношението между неустойката и цената на договора ? 3. Какъв е абсолютният размер на неустойката ? 4. Каква е формата на вината на този, който дължи неустойката ? 5. Има ли съпричиняване на неизпълнението от страна на кредитора ? 6. Дали кредиторът е могъл да сключи заместваща сделка, която да задоволи в достатъчна степен интереса му от изпълнението на договора ? 7. Предвидена ли е горна граница на неустойката или краен момент, до който тя се начислява ? 8. Дали неустойката не се използва от кредитора, за да реализира значим приход, без да полага допълнителни или каквито и да било усилия за изпълнението на собственото си задължение ? 9. Обичайно ли е уговарянето на такъв вид неустойка при подобни договори ? 10. Какво е съотношението между неустойката и имуществото на този, който я дължи ? 11. Дали след сключването на договора има рязко изменение на индекси или други детерминанти, от които зависи размерът на неустойката ? 12. Дали неустойката се дължи за всяко отделно договорно нарушение или след извършването на първото нарушение всички следващи се „поглъщат” от него ?

Съдът, съобразявайки се с горепосочените критерии за преценка, приема, че в конкретния случай неустойката не е прекомерна по смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗЗД.

В настоящия случай не са налице предпоставките за възникване правото на длъжника да иска намаляване на неустойката.

С оглед на така установената фактическа и правна обстановка, предявеният иск се явява доказан и основателен и следва да се уважи.

ОТНОСНО ИСКАНЕТО ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА РАЗНОСКИ:

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Ответникът има право да иска заплащане на **равените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и при прекратяване на делото – чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК.

Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа – чл. 36, ал. 2 ЗА.

С Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по различни видове дела.

Правото на разноски представлява имуществено субективно право.

Отговорността за заплащане на разноски произтича от процесуалния закон и е основана на гражданско правоотношение, чийто състав е трикомпонентен – 1. неоснователно предизвикан спор; 2. **равени разноски по повод участие в съдебно производство по повод така повдигнатия правен спор и 3. съдебен акт, който съдържа произнасяне по искането за разноските с оглед резултата от делото.

Отговорността за разноски е деликтна, ограничена обективна отговорност за вредите от предявяване на неоснователен или недопустим иск и включва само внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат, но не и всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото.

Отговорността за разноски има за основна цел да възстанови **равените реални разходи, които са предизвикани от нуждата от правна защита в дадено производство.

Вземането за разноски не може да служи и не може да се използва за неоснователно разместване на блага.

С Решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004, Съдът на Европейския съюз е приел, че когато държава член на ЕС делегира на частноправен субект ( какъвто е Висшият адвокатски съвет ) правомощия във връзка с определяне на икономически условия ( в настоящия случай – приложими минимални адвокатски възнаграждения ), то тя осъществява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл. 101 и чл. 102 ДФЕС, тъй като насърчава частен стопански субект да приема съгласувани практики, ограничаващи свободната конкуренция. Според Съда, чл. 10 ЕО ( сега чл. 4, ал. 3 ДЕС ) и чл. 81 ЕО ( сега чл. 101 ДФЕС ) са нарушени, когато държава членка изисква или насърчава сключването на споразумения, приемане на решения или съгласувани практики, противоречащи на чл. 81 ЕО ( сега чл. 101 ДФЕС ), или подсилва техния ефект, или лишава от законодателен характер собствените си правила, като делегира на частни икономически оператори отговорността да вземат решения, засягащи икономическата сфера.

С Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016 Съдът на ЕС е приел, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба на България, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, ограничава конкуренция в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС.

По тези съображения следва да се приеме, че Наредба № 1/09.07.2004 г. противоречи на правото на ЕС и по-конкретно на чл. 101 и чл. 102 ДФЕС.

Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978 г. по дело 106/1977 на Съда на ЕО.

Изложените по-горе обстоятелства дават право на настоящия съдебен състав да определи размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан нито от уговорения от ищеца и процесуалния му представител размер на адвокатското възнаграждение, нито и от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата.

Настоящият състав на Съда, като се съобрази с изложените по-горе съображения относно съответствието на националната правна уредба за вземанията за разноски в гражданския процес с правото на Европейския съюз, и като прецени действителната и правна сложност на предмета на правния спор, счита, че следва да уважи частично искането на ищеца за присъждане на разноски, като му присъди следните суми: 3 150.00 лв. съдебно-деловодни разноски и 2 000.00 лв. адвокатско възнаграждение.

С оглед гореизложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Х.И.Д. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес ***, да заплати на „***“ ЕООД гр. Добрич, УЛ. „С.“ № *, ЕИК *** сумата от 45 000.00 ( четиридесет и пет хиляди ) лв., представляваща неустойка по договор за счетоводно-консултантско обслужване от 01.11.2015 г., ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяването на иска – 11.12.2017 г. – до окончателното й изплащане, както и 3 150.00 лв. съдебно-деловодни разноски и 2 000.00 лв. адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.

СЪДИЯ: