Р Е Ш Е Н И Е № 42

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Добрич 05.04.2019 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на двадесет и втори март

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.СТОЕВА

при секретаря ………………………............. и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева.......Т.д.№155

от 2018г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от С.И.М. ЕГН ********** ***,чрез Адвокатско дружество“Я. И С.“,със седалище и адрес на управление-гр.Д.,представлявано от адв.Я. и адв.З. срещу ЗАД“ОЗК Застраховане“АД,със седалище и адрес на управление-гр.***,ЕИК ***,представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. с цена на иска сумата от 60 000 лв.,частичен от 100 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 4 641,80 лв.-обезщетение за имуществени вреди,с правно основание чл.45 и чл.52 от ЗЗД във вр.с чл.223,чл.267 ал.1 и чл.226 от КЗ/отм./във вр.с пар.22 от КЗ.

В исковата молба се излагат следните обстоятелства:

При настъпило на 29.01.2016г.ПТП са причинени телесни повреди на ищеца,изразяващи се в множествено счупване на дясна подбедрица,закрито мозъчно сътресение,контузия на гръден кош и вътреставна фрактура на тибия на долен ляв крайник.

На 29.01.2016г.,управлявайки седлови влекач „VOLVO FH 12“,с Рег.№ ***по бул.“***“№102 в гр.Добрич,водачът на влекача В.А.Д. допуска пътно транспортно произшествие,като се блъска в лек автомобил „Citroen Berlingo HDI“,с Рег.№***,управляван от С.М.,в резултат на което ищецът получава описаните по-горе в исковата молба телесни повреди.

По случая е образувано наказателно производство-ДП №79/2016г. на Първо РУ „Полиция“ на МВР гр.Добрич,прокурорска преписка №153/2016г.по описа на РП гр.Добрич.Същото е внесено в РС гр.Добрич,с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на водача В.Д. и е образувано АНД№743/2017г.,което е прекратено на основание чл.343 ал.2 от НК във вр.с чл.24 ал.1 т.9 от НПК.

Ищецът счита ,че причината за настъпване на ПТП се корени в субективните действия на водача на седлови влекач „VOLVO FH 12“,с Рег.№ ***В.Д.,който допуска виновно нарушение на правилата за движение по пътищата.

В резултат от така възникналото пътно транспортно произшествие на ищеца са причинени множество телесни увреждания.В резултат на това пострадалият търпи значителни и ежедневни физически и психически болки и страдания.Непосредствено след произшествието той е приет в МБАЛ-Добрич АД в отделение по ортопедия с окончателна диагноза „множествено счупване на дясната подбедрица,закрито мозъчно сътресение и контузия на гръден кош.“,като състоянието е обусловило лечение и болничен престой в продължение на 16 дни и пострадалия е изписан на 15.02.2016г.Травмата на долен десен крайник е наложила извършване на оперативна интервенция чрез открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на тибия и фибула с поставяне на метална остеосинтеза-заключваща плака за дистална тибия с шест отвора и 13 заключващи винта.

След изписването му пострадалият изпитва силни болки в областта на подбедрицата на левия долен крайник,поради което М. отново посещава специалист в Медицински център „Солигена 2007“ ООД,гр.Търговище,където след извършен преглед и магнитно резонансно изследване е установено наличието на вътреставна фрактура на тибията с фрагмент интеркондилна еминенция.След проведеното оперативно лечение в областта на дясната подбедрица,пострадалият продължава да търпи ежедневни болки и страдания.Претърпяната травма е обусловила необходимостта от трайно обездвижване на долния десен крайник,а след установяване на фрактурата в областта на лявата подбедрица е възникнала и необходимостта от обездвижване на левия долен крайник.Въпреки лечението ищецът е продължил да изпитва в областта на дясната подбедрица силни болки и дисконфорт,което наложило отново да бъде хоспитализиран в „Клиника по ортопедия и травматология,хирургия на ръка и реконструктивна хирургия“ към УМБАЛ“СОФИЯМЕД“.След постъпването му в болницата отново е проведено оперативно лечение и му е поставена заключваща плака на тибията и DC плака на десен долен крайник.След извършване на оперативната интервенция на десния долен крайник му е поставена ортеза,която фиксира глезена и подбедрицата.За извършената операция С.М. е заплатил 1 798,50 лв.за заключваща плака на тибията,1 150 лв. за DC плака,170 лв.-за уолкър/ортеза/,900 лв.за избор на екип и 34,80 лв.-потребителска такса.

Силните болки в долните крайници и невъзможността да се движи с тях създават изключителни неудобства ,свързани с битовото обслужване на пострадалия,като за всички ежедневни нужди той разчита на помощта и грижите на своите роднини.

Обездвижването,което лечението налага е свързано с трайно залежаване на пострадалия,в резултат на което същият изпитва изтръпване и болки в гърба и цялото тяло,предимно в областта на гърба и седалището.Долните крайници поемат тежестта на цялото тяло,поради което оздравителният процес -зарастването на костта и възстановяването на функциите на краката трае месеци,като задължителен елемент от него е провеждането на рехабилитационна програма за възстановяване на силата на мускулите на краката.В следствие на полученото при ПТП мозъчно сътресение М. страда от ежедневни болки в главата,гадене ,световъртеж и дезориентация

Лечението на пострадалия изисква ежедневен прием на лекарства и посещаване на рехабилитационни процедури,разходите за които са непосилни за ищеца,който вследствие от претърпените травми е неработоспособенн.

Безспорно е,че травматичните увреждания и трудностите,които е търпял и продължава да търпи М. са дали негативно отражение на общото му физическо и душевно състояние.Психическата травма от претърпяната катастрофа се е отразила на ежедневието и бита на пострадалия,който и досега не може да спи спокойно ,тъй като сънува станалия инцидент .Станал е раздразнителен,нервен и мрачен.

Седлови влекач „VOLVO FH 12“,с Рег.№ ***,при управлението на който е причинено ПТП-то е застрахован по риска „Гражданска отговорност“ н ЗАД“ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД ,по силата на полица №BG/ 23/ 115002783682,издадена на 11.11.2015г.,валидна до 10.11.2016г.,видно от справка от интернет сайта на Гаранционен фонд и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.

Съгласно установеното задължение в чл.380 ал.1 от КЗ е отправена застрахователна претенция към ответника по делото за изплащане на обезщетение на неимуществени вреди на С.М.,в резултат на настъпилото на 29.01.2016г. ПТП.Ответникът е образувал преписка по щета №0410-900-0044/2016г.,но е отказал да изплати обезщетение за неимуществени вреди на ищеца.

Претендира се заплащане на сумата от 60 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди,виновно причинени от водача В.Д.,частично от цялостен размер на иска -100 000лв.,ведно със законна лихва от датата на увреждането 29.01.2016г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 4 641,80 лв.-обезщетение за имуществени вреди,представляващи заплатени медицински изделия и консумативи,а именно 1 798,50 лв.за заключваща плака на тибията,1 150 лв. за DC плака,170 лв.-за уолкър/ортеза/,900 лв.за избор на екип и 34,80 лв.-потребителска такса,ведно със законна лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

В срок от ответника по делото е постъпил отговор,в който се оспорва наличието на предпоставки за разглеждане на спора от Добрички окръжен съд по правилата на местната подсъдност.

Според ответника по делото налице е съдебна практика,съгласно която разпоредбата на чл.115 от ГПК не намира приложение при исковете,основани на чл.226 от КЗ,а е приложима само към тези,насочени срещу делинквента,с оглед изискването на текста искът да е за вреди от непозволено увреждане ,а не от договор,съобразно който се ангажира отговорността на застрахователя.

По така направеното възражение за липса на местна подсъдност,съдът намира следното:

Искът е предявен на 06.06.2018г.,след изменението на текста на чл.115 от ГПК/ДВ бр.86/2017г./Следва да се отчете непосредственото действие на изменените процесуални норми по заварените искови производства.Чл.115 ал.2 от ГПК гласи,че прекият иск на увреденото лице,спрямо което застрахователят е отговорен се предявява и по постоянния адрес или седалище на ищеца,или по местонастъпване на застрахователното събитие.

Текстът е действащ към момента на предявяване на иска,разпоредбата е ясна и не подлежи на тълкуване.

С тези мотиви Окръжният съд намира,че е местно компетентен да разгледа настоящия спор .Възражението на застрахователя за липса на местна подсъдност на спора пред ДОС е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Оспорва се основателността и размера на предявените искове.Претенциите не са подкрепени с доказателства и са прекомерно завишени по размер.Налице е противоречие с принципа за справедливост,прогласен в чл.52 от ЗЗД.

Оспорва се твърдението на ищеца,че вследствие на настъпилото ПТП е претърпял неимуществени вреди,които да обусловят претендираните размери на застрахователно обезщетение от 60 000лв.

Възразява се за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,настъпило от нарушение на вменените му от ЗДвП задължения.Това съпричиняване предполага намаляване на размера на застрахователното обезщетение.

Оспорва се изключителната вина на водача В.А.Д. за причиняване на вредоносния резултата,на основание чл.300 от ГПК.

Прекратяването на наказателното производство по реда на чл.343 ал.2 от НК означава,че по воденото наказателно производство не е изследвано обстоятелството,кой е виновен за инцидента ,дали пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.Навеждат се твърдения за изключителна вина на пострадалото лице ,което е довело до процесния пътен инцидент.

Оспорва се механизма на настъпване на процесното ПТП.Описаният в исковата молба механизъм не отговаря на действително развилия се.

Счита се,че настъпилото произшествие не е в резултат на изключителната вина на водача на застрахованото МПС.

Вина за настъпване на резултата има и пострадалият ,защото не е бил с предпазен колан и не е съобразил пътната обстановка.

Конкретизира се,че съпричиняването се състои в това,че пострадалият не е ползвал предпазен колан,поради което тялото му свободно се е движило в купето на автомобила и удряйки се в купето на автомобила е допринесъл за получените от него наранявания.М. не е съобразил на следващо място и пътната обстановка.Видно от представената комплексна съдебно-медицинскса,трасологична и автотехническа експертиза,пътното платно е било мокро,пострадалият се е движил със скорост не по-ниска от 60 км/ч. преди да удари маневриращия товарен автомобил.Д. е подал сигнал за ляв завой и е намалил скоростта си от 20 км./ч.,извършвайки маневрата в съответствие със ЗДвП.Недалновидността на пострадалия е причина за настъпване на ПТП.

Съгласно чл.51 ,предл.2 –ро от ЗЗД и трайно установената съдебна практика ,при доказан принос на пострадалия,обезщетението се намалява съразмерно с доказания процент на съпричиняване.Когато се докаже,че за определено събитие са виновни повече от едно лице,то в този случай отговорността се разпределя между лицата на принципа на съвина.

Оспорва се вида и характера на настъпилите вреди и твърденията за тяхната продължителност.Липсват достатъчно доказателства ,че настъпилите вреди са в причинно следствена връзка с ПТП от 29.01.2016г.

Оспорва се по основание и размер иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 641,80 лв.Липсват доказателства за връзката между контузията на левия долен крайник с настъпилото събитие.Споменатото нараняване не следва да бъде взето предвид при определяне на размера на имуществените и неимуществени вреди.Оспорва се необходимостта от услугата „избор на екип“,не е ясно какъв е този избор на екип,кое го е налагало и каква е причината този избор на екип да струва 900 лв.

Оспорва се акцесорният иск за лихва,предвид неоснователността на основното вземане.Застрахователното дружество не е изпаднало в забава ,за да дължи лихви за забава.

В срок от ищеца по делото е постъпила допълнителна искова молба,в която се излага следното:

Оспорват се всички твърдения на ответника в подадения писмен отговор.

Поддържат се твърденията за наличие на сериозни увреждания,настъпили в резултат от възникналото ПТП,които са наложили хоспитализирането на пострадалия в отделение по анестезиология и интензивно лечение към МБАЛ-Добрич АД в общо увредено състояние ,с данни за хемоторакс в дясно и пристъпно предсърдно мъждене.След стабилизиране на състоянието пострадалият е преведен в отделение по ортопедия за оперативно лечение.На по-късен етап от лечението ищецът е диагностициран с пневмония в дясно.Впоследствие ,в резултат на увреденото здравословно състояние,ищецът е посетил специалист в МЦ“Солигена 2007“ООД,гр.Търговище, а в последствие и УМБАЛ СОФИЯМЕД ,като в двете болнични заведения е претърпял оперативни интервенции.

Счита се,че паричният еквивалент на претърпените от ищеца болки и страдания,отговаря на критерия за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД и трайната съдебна практика.

Обосновават се обективните критерии за понятието справедливост и се твърди,че в процесния случай те са налице,съобразявайки конкретните икономически условия към момента на настъпване на събитието.

Поддържат се изцяло твърденията в исковата молба за изключителната вина на водача на застрахованото МПС.Твърди се,че той е нарушил чл.25 ал.1 от ЗДвП ,а именно:Водач на пътно превозно средство,който ще предприеме каквато и да е маневра,като например да се отклони на дясно или наляво за навлизане в друг път,трябва да се убеди преди да започне маневрата,че няма да създаде опасност за участниците в движението,които се движат след него,преди него или минават покрай него и да извърши маневрата като се съобразява с тяхното положение,посока и скорост на движение.

Отрича се наличието на изключителна вина на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.

Оспорва се твърдението за съпричиняване.

Поддържат се твърденията на ищеца за възникналите,вследствие от претърпяното произшествие вреди по вид ,интензитет и продължителност.Оспорва се и твърдението на ищеца досежно размера на претенцията за имуществени вреди,които ще се докажат чрез ангажиране от страна на ищеца на надлежни доказателства.

В срок от ответника по делото е постъпил допълнителен отговор на исковата молба.

Освен,че поддържа всички свои възражения в отговора на исковата молба ,ответникът твърди,че възникналото вирусно заболяване на ищеца не представлява последица от ПТП.Във връзка с това сторените разноски за болничен престой в лечебното заведение не са дължими от застрахователното дружество.

Твърди се,че липсват доказателства,че пострадалият е диагностициран с нервно разстройство ,безсъние и депресия.Не е представена диагноза или рецепта,установяваща необходимостта от закупуване на лекарства за тези заболявания.

По отношение на съпричиняването се счита,че М. нарушава правилата за движение,закрепени в чл.20 от ЗДВП,а именно не установява непрекъснат контрол върху управляваното от него превозно средство.Не спазва и задължението си да избере скорост,съобразена с атмосферните условия и състоянието на пътя и с конкретните условия на видимост.Поради това М. не е бил в състояние да намали навреме и да спре при възникналата опасност.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си,изразени в исковата молба,допълнителната искова молба,отговора и допълнителния отговор.

Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е безспорно установено,че седлови влекач „VOLVO FH 12“,с Рег.№ ***,при управлението на който е причинено ПТП-то е застрахован по риска „Гражданска отговорност“ н ЗАД“ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД ,по силата на полица №BG/ 23/ 115002783682,издадена на 11.11.2015г.,валидна до 10.11.2016г.,или е налице валидно застрахователно правоотношение между ответното дружество и причинителя на щетата.

Съгласно КП за ПТП с пострадали лица №24001665/29 .01.2016г. в гр.Добрич,по бул.“3-ти март“ е станало пътнотранспортно произшествие с участници седлови влекач „VOLVO FH 12“,с Рег.№ ***,,управляван от В.А.Д. и лек автомобил „Citroen Berlingo HDI“,с Рег.№***,управляван от С.М.,при което е пострадал водачът на лекия автомобил и ищец по делото С.И.М..

Пострадалият е приет в МБАЛ Добрич АД на 29.01.2016г.с диагноза множествено счупване на дясна подбедрица,съпътствано с мозъчно сътресение,контузия на гръдния кош,пристъпно предсърдно мъждене.Направена е операция на 03.02.2016г.,като чрез преден достъп в дистална част на дясната подбедрица е достигнато до фрактурната зона,която е синтезирана със заключваща плака за дистална тибия с шест отвора.Фрактурата е синтезирана с телен серклаж ,под рентгеноскопичен контрол.Направена е имобилизация с гипсова шина.Пациентът е изписан от ортопедично отделение на 15.02.2016г.-така Епикриза на ортопедично отделение при МБАЛ Добрич АД.

На 25.02.2016г. на пострадалия е извършено магнитно-резонансно изследване на лява колянна става,като е констатирано наличие на латерален менискус,руптура за заден рог на медиален менискус и киста на Бекер.В тази насока е представения документ за извършено магнитно –резонансно изследване на лява колянна става от МЦ“СОЛИГЕНА 2007“ООД,гр.Търговище.

Уврежданията на ищеца са обобщени в представената по делото съдебно медицинска консултация №76/2016г.на д-р Д.Д..

Според така даденото становище счупванията в областта на дясната подбедрица водят до трайно затруднение на движението на долен десен крайник за период от 4-5 месеца,счупването в областта на лявата колянна става води до трайно затруднение на движението на левия крайник за период от 3-4 месеца,установеният хемоторакс в дясно и диагностицираната на по-късен етап пневмония в дясно представлява разстройство на здравето временно опасно за живота ,а останалите увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Усложнение в здравословното състояние на пострадалия е довело до постъпването му в УМБАЛ „СОФИЯМЕД“ гр.София,в клиника по ортопедия и травматология,хирургия на ръка и реконструктивна хирургия,където ищецът е опериран отново по повод фрактура на дясната подбедрица-поставена е медиално заключваща плака и латерално DCP плака и е изписан на 27.11.2016г.-епикриза ,издадена от горното медицинско заведение.

Към делото е приобщено АД №743/2017г.на ДРС и ВАХД№6/2018г. на Добрички окръжен съд,от които е видно ,че с протоколно определение от 12.04.2018г.производството по делото е прекратено,на основание чл.343 ал.2 от НК във вр.с чл.24 ал.1 т.9 от НПК.

За нуждите на експертизата по делото са приети медицински документи ,изготвени от МБАЛ Добрич,във връзка с проведеното оперативно лечение на ищеца,както и документи,изходящи от УНИВЕРСИТЕТСКА БОЛНИЦА“СОФИЯМЕД“,гр.София.

Представени са платежни документи за извършени разходи във връзка с лечението и възстановяването на пострадалия.

В съдебно заседание от 06.12.2018г.са изслушани свидетелите на ищцовата страна-кв.М.,съпруга на пострадалия и св.С.-зет на ищеца.

Съгласно показанията на св.М.,на 29.01.2016г. тя научила за станалата катастрофа.Отишла в болницата,но не я допуснали веднага да види съпруга си.Когато го видяла,той имал голяма рана,която хирургът зашил.Бил неадекватен,кокалът му стърчал от крака.След направените рентгенови снимки на крака и гърдите се оказало,че и белия дроб е засегнат-повдигнат нагоре.Около две седмици останал в реанимация на системи.Бил опериран крака му.Непрекъснато му били вливани болкоуспокояващи.След изписването му от реанимация,го преместили в оргопедия.Започнала рехабилитация.Оказало се ,че е счупен и левия крак в коляното.Освен счупването е бил скъсан и менискуса.Наложило се осем месеца ищецът да бъде в инвалидна количка,докато бъде възможно да се оперира коляното.Не било възможно ищецът да се придвижва по никакъв друг начин,освен в инвалидна количка.Поради това,че краката на пострадалия не се оправили ,се наложило да се оперира в гр.София,при проф. Й..През целия осеммесечен период на възстановяване е било необходимо за болния да се грижи жена и да се прави рехабилитация.След катастрофата започнали проблеми със сърцето,изразяващи се в аритмия.Преди инцидента не е имал аритмия,я понастоящем се налагало постоянно посещение в болницата ,заради аритмията.Проблемите с белия дроб придобили перманентен характер.Наложило се да приема лексотан,тъй като не можел да спи и бил постоянно изнервен.Направена е и трета операция,при която са извадени имплантите.

Преди катастрофата ищецът поддържал семейството като работел в заведение и успоредно с това в автомивка.

Бил общителен човек и работохолик.След катастрофата всичко го дразнело,не можело да се говори с него.

Св.С.И. показва,че в деня на катастрофата били с дъщеря им в гр.Варна.На другия ден отишъл да види пострадалия и установил,че същия не е съвсем адекватен.Костта на крака му стърчала.По главата имал много голяма рана,имал драскотини по лицето,дишал трудно,впоследствие развил белодробно заболяване.Поне седем- осем месеца трябвало да престои в инвалиден стол,като през това време за него се грижели жена му и наета жена.Установило се,че е увреден и левия крак,което наложило да се отиде в гр.Търговище,за да се установи,че и левия крак е с менискус.Имплантът,поставен в десния му крак се счупил.Това наложило повторна операция от проф. Йотов в гр.София ,имало и трета операция отново в гр.София за премахване на имплантите.

Преди инцидента ищецът бил работлив човек и поддържал семейството си чрез своя семеен бизнес.След инцидента вече не е същия човек.Катастрофата много го променила,започнал често да излиза извън ритъм.Не искал да вижда хора,бил изнервен и уплашен.

В съдебно заседание от 23.03.2019г.е разпитан свидетеля В.Д.,водач на товарния автомобил,предизвикал катастрофата.Според показанията му ,той се прибирал в гаража.Според свидетеля пострадалият карал много бързо.Причината за удара според него е неправилната преценка на водача на лекия автомобил и превишената скорост.Имало достатъчно видимост ,за да може да спре и да мине ищеца.Вината не била у него,той направил всичко необходимо,като дал мигач.

При преценка на дадените от последния свидетел показания следва да се има предвид,че свидетелят е заинтерсован да защити позицията си като се оневини за станалото автопроизшествие.

По делото е изслушана автотехническа експертиза,която дава следното заключение:

Произшествието е настъпила в светлата част от денонощието.Пътната настилка е била асфалтова,мокра ,в много добро състояние.Наближавайки мястото на инцидента товарният автомобил,с прикачено полуремарке се е движел първоначално с 20 км/ч.,след това е подал ляв мигач,преустроил се е в лявата част на платното за движение и е намалил скоростта си на движение с оглед предстоящата му маневра завой в ляво.При предприемане на маневрата е навлязъл в платното за движение на булеварда по посока изхода на града,като се е движел с 15 км./ч.В същото време,в противоположна посока се е движел пострадалия със скорост около 61,42 км./ч.При пресичане на траекторията на двата автомобила е настъпил удар на лекия автомобил и външната част на средното колело на полуремаркето.Вследствие на разликата в масите на двата автомобила,при удара лекият автомобил се завърта около задните си колела на около 80 градуса по посока на часовниковата стрелка.Водачът на товарния автомобил усетил удара и предприел спиране,след което се установил в покой.Причината за удара е взаимното пресичане на траекториите на двете превозни средства,в резултат на навлизането на състава от превозни средства в коридора за движение на лекия автомобил.Водачът на лекия автомобил е могъл да забележи състава от седлови влекач с прикачено полуремарке в момента на навлизане му в платното за движение на лекия автомобил.В случай,че водачът на лекия автомобил би реагирал адекватно на създалата се пътна обстановка в момента на предприетата от водача на товарния автомобил маневра,той би имал техническата възможност да спре и да предотврати настъпването на автопроизшествието.Лекият автомобил не е оставил спирачни следи върху платното за движение.От своя страна водачът на товарния автомобил е могъл да предотврати произшествието,в случай че при извършване на маневра“завой в ляво“,преди да навлезе в платното за движение на бул.“***“по посока към изхода на града бе изчакал преминаването на лекия автомобил.Същата възможност е имал и водача на лекия автомобил,ако би предприел спиране,както при скоростта на движение ,с която се е движел,така и при скорост на движение 50км.ч.Налице е закъсняла реакция на водача на лекия автомобил.

Съгласно изслушаното заключение на съдебно-медицинската експертиза по делото уврежданията на водача на лекия автомобил са настъпили вследствие на удар с или върху твърди предмети с голяма сила и маса и биха могли да се получат при процесното ПТП.Описани са настъпилите травматични увреждания,които са в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП,включително и настъпилата пневмония в дясно.Настъпили са последващи усложнения от претърпените травми,които са наложили последващите две оперативни намеси.Налице е затрудняване на походката ,което ще е завинаги.Налага се използването на ортопедична обувка,която ще компенсира скъсяването на десния долен крайник,което е с два сантиметра.И двете коленни стави са с болево ограничение,както и с белези на колянна нестабилност.Вещите лица считат,че е налице необходимост от по-нататъшно оперативно лечение в планови порядък.

Всички извършени разходи са в причинно –следствена връзка с настъпилото ПТП.

Счупванията в областта на дясната подбедрица водят до трайно затруднение на движението на долен десен крайник за период от 4-5 месеца,счупването в областта на лявата колянна става води до трайно затруднение на движението на левия крайник за период от 3-4 месеца,установеният хемоторакс в дясно и диагностицираната на по-късен етап пневмония в дясно представлява разстройство на здравето временно опасно за живота ,а останалите увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Според допълнителното заключение на вещите лица по съдебно-медицинската експертиза липсват увреждания ,които могат да се наблюдават при непоставяне на предпазен колан,а именно травма в областта на гърдите,причинени от удар с волана.По-вероятно,изхождайки от вида на причинените при удара травми е пострадалият да е бил с предпазен колан.

При така установените факти,съдът намира ,че предявеният иск е основателен,по следните съображения:

За възникване на отговорността на застрахователя по чл.226 от КЗ /отм./,приложим случая на основание пар.22 от КЗ в сила от 01.01.2016г. е необходимо да се установи валидно застрахователно правоотношение между причинителя на вредата и застрахователното дружество,за което в случая не се спори.Следва да са налице и всички предпоставки на непозволеното увреждане-противоправно деяние ,вреда и причинно следствена връзка между вредата и деянието на причинителя й.

В настоящия случай не е налице влязла в сила присъда,което предпоставя доказването на противоправността на деянието на застрахования.

Съгласно чл. 25 ал.1 от ЗДвП Водач на пътно превозно средство,който ще предприеме каквато и да е маневра,като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях,да се завие на дясно или наляво по платното за движение,в частност да премине в друга пътна лента,да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или крайпътен имот,преди да започне маневрата,трябва да се убеди ,че няма да създаде опасност за участниците в движението,които се движат след него,преди него или минават покрай него и да извърши маневрата,като се съобразява с тяхното положение,посока или скорост на движение.Съгласно ал.2 от същия текст при извършване на маневра,която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента,водачът е длъжен да пропусне ППС,които се движат по нея.Когато такава маневра се извършва едновременно от две ППК от две съседни пътни ленти,с предимство е водачът на ППС,което се намира в дясната пътна лента.

Водачът на процесния товарен автомобил не е съобразил тази разпоредба,както и разпоредбата на чл.48 от ЗДвП,а именно:“На кръстовише с равнозначни пътища водачът на ППС е длъжен да пропусне пътните превозни средства,които се намират от дясната му страна.“В случая лекият автомобил се е намирал в дясно от водача на товарния автомобил,който е бил длъжен да го пропусне.

Следователно налице е противоправно действие от страна на водача на товарния автомобил,който е следвало да даде предимство на лекия автомобил,намиращ се в дясно от него.

Вината при непозволено увреждане се презюмира до оборването й,което е в тежест на ответната страна по делото и не беше сторено.

Безспорно и доказано от заключението на съдебно медицинската експертиза по делото е ,че настъпилите описани в експертното заключение вреди са в причинна връзка с настъпилото ПТП,включително развилата се пневмония,вследствие на гръдната травма на ищеца и увреждането на левия му крак,констатирано впоследствие ,но според вещите лица в причинно следствена връзка с удара.Ищецът е имал хипертонична болест,но никога не е диагностицирано предсърдно мъждене,с каквото е бил приет в спешното отделение на МБАЛ Добрич.

Със свидетелските показания по делото се установи,че травмите в главата,гръдния кош и краката на пострадалия са били от такова естество,че първоначално са му причинявали непоносими болки и е било необходимо да бъде постоянно под влияние на седиращи и болкоуспокояващи медикаменти.Впоследствие след изписването му от реанимация състоянието му се подобрило,макар и несъществено.Проведена е била рехабилитация,но болките в краката му не отшумявали и при проведения ЯМП в гр.Търговище се установило допълнително увреждане и на левия крак .

Около осем месеца след произшествието ищецът бил в инвалидна количка и не можел да се грижи за най-елементарните си физически нужди,камо ли да осъществява социални контакти и да упражнява някаква трудова дейност.Поради настъпилите усложнения се наложила втора и трета операция в УБ“СОФИЯМЕД“,гр.София,съпътствани също с болки и страдания,както и с допълнителни материални разходи.Десният крайник е скъсен с два сантиметра.Тези увреждания никога няма окончателно да отшумят.

От работохолик ,деен и уравновесен ищецът се превърнал в мрачен,невротизиран и травмиран психически човек,който не може да бъде пълноценна опора за семейството си,макар и да упражнява трудовата си дейност,колкото му е възможно.Обяснимо е след преживения стрес и последвалите болки и страдания да бъде налице промяна в характера му в сочения от свидетелите аспект.

Съдът счита,че в случая липсва доказано съпричиняване,тъй като от допълнителната медицинска експертиза се доказа,че липсват травми ,типични за липсата на предпазен колан.

Скоростта,с която се е движел 61 км./ч.не е причина за настъпването на вредите,тъй като те биха настъпили и при скорост от 50 км./ч.,предвид разликата в масите на двата сблъскали се автомобила.

При това положение съдът намира,че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания е сумата от 60 000лв.,която се определя както на базата на конкретните обстоятелства по делото,така и предвид икономическите условия към датата на настъпване на увреждането и непрекъснатото нарастване и осъвременяване на нивата на застрахователно покритие,което е необратима тенденция.

По отношение на имуществените вреди,съдът изхожда от представените писмени доказателства за извършените разходи във връзка с лечението на ищеца,както и от заключението на вещите лица по СМЕ,които са на становище,че всички описани и доказани по делото медицински разходи са в причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие и последиците от него.От представените фактури и касови бонове се установяват извършени разходи в размер на 4 641,80 лв.,които представляват доказани имуществени вреди за възстановяването на пострадалия.По тези съображения искът за присъждане на имуществени вреди е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

С оглед основателността на претенцията ,основателен се явява и искът за присъждане на лихва за забава,считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на главницата по делото.При действието на отменения КЗ е налице постоянна съдебна практика в смисъл,че лихва за забава се дължи от застрахователя от датата на увреждането ,доколкото такава се дължи и от прекия причинител на щетата.

С изложените съображения предявеният иск следва да бъде изцяло уважен,като на ищеца се присъдят сторените по делото разноски.

Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 3 000лв.,за което са налице доказателства ,че е заплатено по делото,държавна такса в размер на 2 585,67 лв. и разноски за вещи лица в размер на 850 лв.

Водим от изложеното Окръжният съд,

Р Е Ш И/

ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК Застраховане“АД,със седалище и адрес на управление:гр.***,ЕИК ***,представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. да заплати на С.И.М. ЕГН ********** ***,чрез Адвокатско дружество“Я. И С.“,със седалище и адрес на управление-гр.Д.,представлявано от адв.Я. и адв.З. сумата от 60 000 лв./шестдесет хиляди лева/,частичен от 100 000 лв.,представляващо обезщетение за неимуществени вреди-причинени болки и страдания,вследствие на настъпило ПТП на 29.01.2016г.,ведно със законна лихва върху главницата считано от 29.01.2016г.до окончателното й издължаване,както и сумата от 4 641,80 лв./четири хиляди шестстотин четиридесет и един лев и осемдесет ст./-имуществени вреди ,свързани с лечението на ищеца и сумата от 3000лв./три хиляди лева:-заплатено адвокатско възнаграждение,сумата от 2 585,67 лв./две хиляди петстотин осемдесет и пет и шестдесет и седем лева/държавна такса по делото и сумата от 850 лв./осемстотин и петдесет лева/-разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: