Р Е Ш Е Н И Е №59

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Добрич 24.04.2019 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на втори април

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.Стоева

ЧЛЕНОВЕ:

при секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ ………… и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева...........т.д.№250

от 2018 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от „***“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.,чрез юрисконсулт Х.П. против К.И.К. ЕГН **********,***,с цена на иска сумата от 50 000 лв. и правно основание чл.422 от ГПК.

В исковата молба се излагат следните обстоятелства:

Със Заявление по реда на чл.417 от ГПК от 26.04.2018г.ищецът е поискал от РС гр.Добрич издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника за сумата от 50 000 лв.,ведно със законна лихва считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата,както и за сторените в заповедното производство разноски.Образувано е ч.гр.д.№1664/2018г.на ДРС,като е издаден изпълнителен лист от 27.04.2017г.срещу ответника по делото.

На 13.08.2018г.банката е уведомена за подадено възражение от К.И.К.,като й е указано да заведе настоящия иск.

Искът е заведен в едномесечен срок от получаване на съобщението –на 13.09.2018г.Искът е допустим.

Банката се позовава на издадена на 10.04.2008г.запис на заповед от „***“ЕООД,представлявано от управителя К.К. в полза на ТБ“МКБЮ“АД,чиито правоприемник е ищеца,с който безусловно и неотменимо се задължава,без протест да заплати на банката сумата от 400000 лв.Записът на заповед е с авалист К.К..

Записът е предявен за плащане на ответника,с покана за плащане с нотариална заверка на подписите рег.№1490/13.03.2018г.по описа на нотариус Д.Ж.,рег.№*,с район на действие РС гр.София.Поканата е предоставена за връчване от ЧСИ Н.Ж,рег.№*,с район на действие Добрички окръжен съд,който е удостоверил връчването със съобщение изх.рег.№1840/29.03.2018г.,като поканата е връчена на 02.04.2018г.лично на авалиста.С поканата авалиста е поканен да заплати сумата по ценната книга на падежа 25.04.2018г.ЗЗ не е джиросван и се държи от ищеца по делото.Плащане по записа на заповед не е получено,поради което ищецът има правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Претендира се част от дължимото по ЗЗ,а именно сумата от 50 000 лв.от авалиста по ценната книга.Записът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

В срок от ответника е постъпил писмен отговор,в който се оспорва допустимостта ,съответно основателността на иска.

По допустимостта:

Според ответника записът на заповед е издаден за обезпечаване на каузално правоотношение между страните,а именно –Договор за кредит „БИЗНЕС АЛТЕРНАТИВА“№051Б от 10.4.2008г.,сключен между ТБ“МКБЮ“АД и „***“ЕООД за сумата от 400 000 лв.

По ч.гр.д.№3221/2011г. по описа на ДРС ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение,която се е стабилизирала и се ползва със сила на пресъдено нещо.Според ответника кредиторът не може втори път да търси вземането си по договора за кредит,въз основа на издадения запис на заповед,тъй като вече разполага с изпълнителни листи за претендираните суми по договора за кредит,въз основа на Заповед за изпълнение №319/14.06.2011г.по ч.гр.д.№3221/2011г.на ДРС.

С тези мотиви се счита,че производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.

Цитирания в отговора договор за кредит е обезпечен с ипотека върху 25 апартамента,които са били изнесени на публична продан,от които четири са продадени,а за останалите 21 е насрочена публична продан с начало 21.12.2018г.-21.01.2019г.по изп.д.№* .Така банката се опитва да събере дълга си в двоен размер.

В допълнителна искова молба ищецът пояснява първоначалната такава.

Въвеждането на каузално правоотношение от ответника по делото прави последното също предмет на спора.

Не се спори,че издаденият запис на заповед обезпечава отношения по Договор за кредит „БИЗНЕС АЛТЕРНАТИВА“№051Б от 10.4.2008г.,сключен между ТБ“МКБЮ“АД и „***“ЕООД за сумата от 400 000 лв.

Не се оспорват и твърденията,че задължението на кредитополучателя ищецът се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на Заповед по чл.417 от ГПК№319/23.06.2011г. ,по които е образувано производство по принудително изпълнение,изп.д.№ * на ЧСИ Н.Ж,рег.№* при КЧСИ,като са предприети действия по осребряване на недвижимите имоти,предмет на предоставени обезпечения.

Задължението по договора за банков кредит не е погасено изцяло,поради което не е отпаднала обезпечиталната нужда на записа на заповед.Ако тя бе отпаднала то ценната книга би следвало да бъде върната на издателя,респективно на авалиста.

Несъстоятелно е възражението,че банката е обезпечена с ипотека върху недвижими имоти на стойност по-голяма от задължението.Редът и начинът,по който банката ще реализира правата си е изцяло в нейна дискреция.

На следващо място менителничното поръчителство е самостоятелна ,акцесорна,едностранна,абстрактна сделка,която е правопораждащ по отношение на задължението на авалиста юридически факт,различен от правопораждащата задължението на хонората сделка.

Цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване на кредитора.В случая авалистът се явява управител на кредитополучателя.

С тези мотиви се настоява за уважаване на предявения иск.

В открито съдебно заседание по делото страните поддържат позициите си ,изразени в исковата молба,допълнителната искова молба ,съответно в отговора на исковата молба.

По допустимостта на предявения иск.

Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК ищецът е поискал издаването на заповед за изпълнение срещу К. И.К.,в качеството му на авалист по запис на заповед,издаден от „***“ЕООД,представлявано от К.К. за общата сума от 400 000 лв.,ведно с годишна лихва върху същата в размер на тримесечния SOFIBOR ,увеличен с надбавка от 4,8% пункта,за периода,считано от 10.04.2008г. до деня на предявяването му,издаден на 10.04.2008г.,с падеж 25.04.2018г.,платим без разноски и протест в брой при ТБ“МКБЮ“АД,в гр.Добрич,ул.“Независимост“№12 или по банкова сметка.

*** №948 от 27.04.2018г. по ч.гр.д.№1664/2018г.по описа на ДРС заявлението е уважено и е издаден изпълнителен лист срещу авалиста по ценната книга и ответник в настоящото производство с дата 27.04.2018г. за сумата от 50 000 лв.,частично от общ размер на задължението 400 000 лв.по ценната книга.

В срок от длъжника е направено възражение,с правно основание чл.414 от ГПК,поради което с Разпореждане от 02.08.2018г. по ч.гр.д.№1664/2018г.на ДРС на ищеца е указано да заведе в едномесечен срок настоящия установителен иск,с правно основание чл.422 от ГПК.

Разпореждането е съобщено на ищеца на 13.08.2018г., а искът е заведен на 13.09.2018г.-т.е. в определения едномесечен срок.

По възраженията за недопустимост на иска,направени с отговора на исковата молба, съдът намира същите за неоснователни по следните съображения.

Твърди се ,че със Заповед за изпълнение №319,издадена въз основа на заявление на банката по чл.417 от ГПК,по ч.гр.д.№3221/2011 г.по описа на ДРС е издадено разпореждане за незабавно изпълнение в полза на ищеца срещу издателя на ЗЗ –„***“ЕООД за сумата от 280 000 лв.-просрочена главница по договор за кредит „Бизнесалтернатива“ №0051-Б от 10.04.2008г.,със законна лихва до окончателното й изплащане,както и за сумите 21 107,20 лв.-просрочена лихва за редовен дълг за периода от 25.09.2010г.до 29.05.2011г.,сумата 102,47лв.-просрочена лихва за забава за периода от 25.09.2010г.до 11.10.2010г.,сумата 980лв.-такса управление и разноски в заповедното производство.Така издадената заповед за незабавно изпълнение е стабилизирана и въз основа на нея е образувано изпълнително дело ,по което се извършват действия по принудително събиране на дълга на дружеството към банката.Въз основа на същия договор за кредит,но на основание издадения от дружеството и авалиран от ответника запис на заповед е издадена и настоящата заповед за незабавно изпълнение- по ч.гр.д.№1664/2018г.на ДРС.Така, според ответника по делото банката –ищец недопустимо се е снабдила с второ изпълнително основание,въз основа на издадения ЗЗ по същия договор за кредит.

На първо място издадената по ч.гр.д.№ 3221/2011 г.по описа на ДРС заповед за изпълнение е срещу длъжника и кредитополучател по договор за кредит „Бизнесалтернатива“ №0051-Б от 10.04.2008г.- –„***“ЕООД.Менителничното поръчителство е самостоятелно,неакцесорно задължение,по силата на което авалистът се задължава солидарно с издателя на ценната книга за задължението ,поето от хонората.Авалистът дължи същата по вид престация ,както и хонората.Липсват положени отметки за ограничения на задължението на поръчителя по отношение на размера на сумата ,за която гарантира или за определен срок,в който отговорността му може да бъде ангажирана. Макар,че задължението е обезпечено със сключване на договори за учредяване на ипотека върху недвижимо имущество на кредитополучателя,което не се спори от ищеца по делото,банката е в правото си да потърси вземането си от авалиста по силата на разпоредбата на 485 ал.1 от ТЗ.Двете учредени паралелно обезпечения за задълженията по сочения договор за кредит не изключват възможността на ищеца да потърси реализация на правата си както по първото,така и по второто обезпечение,както от основния длъжник,така и от авалиста –физическо лице ,в случая ответника по делото.

По основателността на ищцовата претенция:

Не се спори,че записът на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички законоустановени реквизити ,съгласно чл.535 от ТЗ.Не се оспорва нито подписа на издателя,нито този на авалиста.Следователно изправени сме пред действителна ценна книга,която поражда задължения както за издателя й,така и да лицето,авалирало я.

ЗЗ е с посочен падеж 25.04.2018г.,въпреки което кредиторът е оказал необходимото съдействие на длъжниците по нея,като е предявил правата си чрез отправяне на покана до ответника К.К.,съдържаща изявление за предявяване на записа на заповед за плащане на поръчителя от 13.03.2018г. ,връчена чрез ЧСИ Н.Ж на 02.04.2018г.,видно от представеното съобщение,връчено лично на ответника по делото.Покана,съдържаща изявление за предявяване на вземането по ценната книга е отправена и до „А.“ЕООД ,в качеството му на издател на ЗЗ,на 14.03.2018г.,връчена със съобщение на ЧСИ Н.Ж на 12.04.2018г.Получаването на двете покани не се оспорва от ответника по делото.

От удостоверение изх.№*1 от 27.03.2019г. ,издадено от ЧСИ Н.Ж се установява,че по изп.д.№* са продадени общо четири апартамента№№38,39,55 и 58 ,всички находящи се в гр.Добрич,ул.“К.“№№*,като от проданта са погасени вземания на взискателя „*“АД общо в размер на 20 980,49лв.На седмата публична продан са продадени още два апартамента №№72 и 74 на същия адрес,като от постъпилите от проданта парични средства на взискателя * АД са разпределени 15 028,09лв.

Представено е съобщение на ЧСИ Н.Ж,вписан под №* при КЧСИ,с район на действие ДОС,по силата на което на длъжника по изп.д.№* „***“ЕООД е съобщено ,че вследствие на публична продан върху два недвижими имота-а именно Апартамент №72,находящ се в гр.Добрич,ул.“К.“№* и Апартамент №74 ,находящ се в гр.Добрич, ул.“К.“№*,за периода от 21.12.2018г.до 21.01.2019г. същите са възложени на физическите лица купувачи М. С. П.и П. С. П..

По делото е допуснато и изслушано заключение на икономическа експертиза,което не е оспорено от страните и съдът възприема като обективно и документално обосновано,от което се установява,че остатъка от дълга на „*** „ЕООД по Договор за кредит „Бизнесалтернатива“ №0051-Б от 10.04.2008г.,към датата на подаване на заявлението за незабавно изпълнение-26.04.2018г.е,както следва-дължимата главница е в размер на 280 000 лв.,като от направените погашения вещото лице прави разграничение за тези по главницата-120 000 лв. и погашенията на дължими лихви върху редовна и просрочена главница,в размер на 99 930 лв.Към 26.04.2018г.задълженията на кредитополучателя по договора по изпълнителното дело възлизат на 513 971,92 лв.

Задължението на кредитополучателя по процесния договор за кредит не е изпълнено към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение №.948 от 27.04.2018г. по ч.гр.д.№1664/2018г.по описа на ДРС.

При така установените факти съдът намира,че предявеният иск е основателен и доказан.

Безспорно и установено от доказателствата по делото е,че издадената ценна книга е редовна от външна страна и е авалирана от ответника по делото.Вземането е предявено на издателя на ЗЗ и поръчителя по него.Банката е в правото си да търси изпълнение на задължението както от издателя ,така и от поръчителя по ценната книга,тъй като видно от доказателствата по делото дългът не е изцяло погасен.Начинът на удовлетворяване на кредитора от наличните обезпечения е предоставен на волята на кредитора.

Налични са дължими суми по договора за кредит в размер на частично предявената искова претенция.

С тези мотиви следва да се признае за установено,че ответникът дължи на ищеца по делото сумата от 50 000 лв.,частично от общ размер на 400 000 лв.-поето задължение по менителнично поръчителство по ЗЗ ,издаден на 10.04.2008г.,с падеж 25.04.2018г.,ведно със законна лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението за незабавно изпълнение 26.04.2018г.до окончателното й изплащане,ведно с направените разноски за връчване на нотариални покани в размер на 48 лв.

Дължими са сторените разноски в заповедното производство,а именно държавна такса в размер на 1000 лв. и 150 лв.юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати и съдебно деловодните разноски в настоящото производство-1000 лв.държавна такса,250 лв.-депозит за вещо лице и 150 лв.-юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.И.К. ЕГН **********,*** ,че същият дължи на „***“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.,чрез юрисконсулт Х.П. сумата от 50 000 лв./петдесет хиляди лева/,частично от общ размер на задължението 400 000 лв.по Запис на заповед ,издаден на 10.04.2008г. ,с падеж 25.04.2018г. в гр.Добрич,авалиран от К.К.,без разноски и без протест,ведно със законна лихва ,считано от 26.04.2018г.-датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1664/2018г.по описа на ДРС до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА К.И.К. ЕГН **********,*** да заплати на „***“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.,чрез юрисконсулт Х.П. сумата от 1000 лв./хиляда лева/-държавна такса в заповедното производство и сумата от 150 лв./сто и петдесет лева:-юрисконсултско възнаграждение и сумата от 48 лв.-разноски по връчване на нотариалните покани.

ОСЪЖДА К.И.К. ЕГН **********,*** да заплати на „***“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.,чрез юрисконсулт Х.П. направените съдебно деловодни разноски в настоящото производство в размер на 1000 лв./хиляда лева/-държавна такса ;сумата от 250 лв./двеста и петдесет лева/-депозит за вещо лице и сумата от 150 лв./сто и петдесет лева/-юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: