Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

 

№ 47

 

 

гр. Добрич, 10.04.2019 г.

 

 

В      И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

 

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД   ТЪРГОВСКО   ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА  разгледа Т. д. № 355  по описа за 2018  г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Търговско дело № 355/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по искова молба, рег. вх. № 7030/13.101.2018 г. на регистратурата на Добричкия окръжен  съд, с дата на пощенското клеймо 09.11.2018 г.,  на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София,  с която срещу С.Ц.К. е предявен иск за плащане на сумата от 100 000.00 лв.,  представляваща регресно вземане, възникнало от изплатени  обезщетения по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ ( отм.) за периода 24.02.2017 г. – 21.07.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 09.11.2018 г. - до окончателното й изплащане.

В обстоятелствената част на исковата молба са наведени следните твърдения:

С влязла в законна сила на 15.01.2013 г. Присъда № 3/08.02.2012 г. по НОХД № 230/2011 г., Окръжен съд – Добрич е признал С.Ц.К. за виновен в това, че на 24.09.200 г. в с. Житница, общ. Добричка област Добрич, при управление на МПС – ATV „Кавазаки“ нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1, чл. 139, ал. 1, т. 1 и чл. 140, ал. 1 ЗДвП и причинил по непредпазливост смъртта на **,  поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б.“в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 54 НК го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, като основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изтърпяването на така наложеното наказание с изпитателен срок от четири години.

ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София,  на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ ( отм.) за периода 24.02.2017 г. – 21.07.2014 г. е изплатило на наследниците на загиналата сума в общ размер от  100 000.00 лв.

ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София е поканил ответника да възстанови изплатените суми, но последният не е погасил задълженията си.

В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът признава иска.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА ОБСТАНОВКА:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКОВАТА ПРЕТЕНЦИЯ:

1. Правен интерес.

Наличието на правен интерес от предявяването на исковата претенция, предмет на т. д. № 355/2017 г. по описа на Окръжен съд - Добрич,  е обосновано от ищеца ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София с изплащането на обезщетение по чл. 288, ал. 1 и 2 КЗ ( отм. ) на оправомощените лица и придобиване на  регресно вземане по силата на чл. 288, ал. 12  КЗ ( обн. ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 01.01.2006 г., отм. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г. ), действащ към датата на сключване на застрахователния договор. 

Регресното право се урежда от закона, действал към момента на неговото възникване – датата на настъпването на застрахователното събитие по риска „гражданска отговорност“.

Моментът на плащане на обезщетението на третото лице определя изискуемостта на регресното право.

Задължението на ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД  да обезщети третото лице за нанесените му вреди и регресното право на ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД срещу делинквента възникват по силата на закона и са в корелативна връзка.

2. Подведомственост и подсъдност на делото.

Съобразно разпоредбите на чл. 14, ал. 1 ГПК относно общата подведомственост на българския съд по всички граждански ( търговски ) дела,  чл. 104, т. 4 ГПК относно родовата подсъдност и чл. 105 ГПК относно местната подсъдност, делото е подсъдно на Окръжен съд гр. Добрич като първа инстанция.

Делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора „Производство по търговски спорове” на Гражданския процесуален кодекс.

Релевантен за определяне търговскоправния характер на спора, предмет на т. д. № 355/2018 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е търговскоправният характер на правоотношението между ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД и делинквента.  

3. Правосубектност на страните.

Страните по делото притежават процесуална правоспособност.

Налице са процесуалните предпоставки относно надлежното упражняване на правото на иск.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКОВАТА ПРЕТЕНЦИЯ:

С отговора на исковата молба  ответникът е признал иска, поради ищецът  е поискал постановяване на решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК съобразно признанието.

С оглед така направеното признание на иска и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, Съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признание на иска – чл. 237, ал. 2 ГПК.

Съдът, като се съобрази с разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, прецени, че са налице условията за постановяване на решение признание на иска по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК.

Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави.

Признатото право е от категорията права, с които страната може да се разпорежда.

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, разноските по делото се възлагат на ищеца.

С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р     Е     Ш     И   :

 

 

ОСЪЖДА С.Ц.К. ЕГН **********   с пост. и наст. адрес ***, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София сумата от 100 000.00 лв.,  представляваща регресно вземане, възникнало от изплатени  обезщетения по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ ( отм.) за периода 24.02.2017 г. – 21.07.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 09.11.2018 г. - до окончателното й изплащане.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН  СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.

 

                                  СЪДИЯ: