Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

 

 

№ 46

 

гр. Добрич, 10.04.2019 г.

 

 

В      И М Е Т О     Н А       Н А Р О Д А

 

 

                ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД    ТЪРГОВСКО   ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на четвърти април  две хиляди и деветнадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа т. д. № 3/2019  г. по описа на Окръжен съд – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Търговско дело № 3/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по искова молба, рег. вх. № 3/02.01.2019 г. на регистратурата на Окръжен  съд - Добрич, с дата на пощенското клеймо 28.12.2018 г., на „***“ ЕООД гр. Варна, с която срещу „ЕЛТРАНС 50“ ЕООД гр. Добрич , е предявен частичен иск за плащане на сумата от 35 000.00 лв., част от цялата сума от 332 869.44 лв., представляваща неплатена сума по договор за новация от 28.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на предявяване на иска – 25.10.2018 г., до окончателното й изплащане, претендиран на основание чл. 107 във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

          В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът не изразява становище по правния спор.

В първото съдебно заседание по делото, ответникът чрез своя органен представител изразява становище за неоснователност на исковата претенция.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Страните по делото са търговски дружества, които притежават правоспособност по Закона за управление на отпадъците да извършват търговска дейност с отпадъци.

По силата на договор за заем от 01.09.2015 г. ищецът ( тогава с фирма „ТРАНСИС РЕЦИКЛИРАЩА КОМПАНИЯ ВАРНА“ ЕООД гр. Варна ) като заемодател е предоставил в заем на ответника „ЕЛТРАНС 50“ ЕООД гр. Добрич като заемател сумата от 290 000.00 лв., която заемателят се задължил да му върне  в срок до една година от сключването на договора, т. е. до 01.09.2016 г. ведно с уговорената лихва.

Видно от доказателствата по делото, заемодателят е изпълнил задължението си да предаде заетата сума на заемателя, видно от приложените шест броя извлечения от банковата сметка на „ТРАНСИС РЕЦИКЛИРАЩА КОМПАНИЯ ВАРНА“ ЕООД гр. Варна.

С оглед неизпълнението на задълженията на заемателя за връщане на заетата сума, на 28.02.2017 г. страните сключват договор за новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД,  по силата на който кредиторът „ТРАНСИС РЕЦИКЛИРАЩА КОМПАНИЯ ВАРНА“ ЕООД гр. Варна се съгласява да бъде погасено старото задължение на длъжника „ЕЛТРАНС 50“ ЕООД гр. Добрич, произтичащо от договора за заем от 01.09.2015 г. за връщане на заетата сума и договорената лихва в общ размер на 332 869.44 лв.,  срещу новото задължение на длъжника „ЕЛТРАНС 50“ ЕООД гр. Добрич да достави на кредитора количества отпадъци на обща стойност 332 869.44 лв. за срок от три години.

Страните са уговорили, че в случай, че длъжникът в продължение на една календарна година от подписване на договора за новация не извърши нито една доставка на отпадъци, то веднага след изтичане на едногодишния срок кредиторът  може да претендира сумата от 332 869.44 лв., представяваща паричната равностойност на дължимите количества отпадъци. 

От служебно извършената справка в търговския регистър се установи, че на 22.08.2017 г.  едноличният собственик на капитала и управител на „ЕЛТРАНС 50“ ЕООД гр. Добрич  *** е прехвърлил дяловете си в дружеството на О.К.Д., който е вписан като нов управител и едноличен собственик на капитала.

От служебно извършената справка в търговския регистър се установява, че на 17.09.2018 г. е вписана промяна във  фирмената на кредитора – от „ТРАНСИС РЕЦИКЛИРАЩА КОМПАНИЯ ВАРНА“ ЕООД гр. Варна на „***“ ЕООД гр. Варна.

Длъжникът не е изпълнил произтичащите от договора за новация задължения.

До датата на предявяване на иска процесната сума не е платена от длъжника.

При така безспорно установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Контроверстният въпрос по делото е относно наличието на вземане на кредитора  към длъжника, произтичащо от договора за новация.

Подновяването ( новацията ) се определя като договор, по силата на който едно облигационно правоотношение се прекратява, а на негово място възниква ново облигационно правоотношение, отличаващо се от старото или с оглед на страните, или с оглед на други елементи – вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С., 2016, с. 573.    

Традиционно в литературата се приема, че за наличието на новиране са необходими четири предпоставки – действителен стар дълг, действителен нов дълг, aliquid novi ( разлика между старото и новото правоотношение ) и animus novandi ( намерение за новиране ) – вж. Калайджиев, А. Цит. съч., с. 574. 

В разглеждания случай, предпоставките за новиране са налице.

С договора за новация от 28.02.2017 г. старото правоотношение, произтичащо от договора за заем от 01.09.2015 г. е прекратено, като едновременно с това е породено ново правоотношение, произтичащо от договор за търговска продажба. Налице е разлика между старото и новото правоотношение, както и намерение за новиране, установени по несъмнен и безспорен начин чрез тълкуване на уговорките между страните съгласно чл. 20 ЗЗД.

Анализът на процесния договор позволява да бъде квалифициран като обективна новация.

По делото не се установи изпълнение на задълженията на длъжника по новото правоотношение, произтичащо от договор за търговска продажба.

С оглед изложените съображения се налага извода за наличие на изискуемо вземане на кредитора към длъжника, произтичащо от неизпълнено  задължение от страна на длъжника към кредитора по договор за търговска продажба, породен от сключения между страните договор за новация.

Искът е основателен и следва да се уважи в пълен размер.     

Настоящият състав на Съда, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразявайки се с ръководните и задължителни положения на Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С - 428/2016 на Съда на Европейския Съюз – Люксембург, и като прецени действителната и правна сложност на предмета на правния спор пред настоящата инстанция, счита, че следва да уважи искането на ищеца за присъждане на разноски в размер на сумата от 1 400.00 лв.

С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОСЪЖДА „ЕЛТРАНС 50“ ЕООД гр. Добрич, ул. „***“ № 43, ЕИК *** да  заплати на „***“ ЕООД  гр. Варна , ул. „**“  № 8, ет. 4, ЕИК *** сумата от  35 000.00 лв., част от цялата сума от 332 869.44 лв., представляваща неплатена сума по договор за новация от 28.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на предявяване на иска – 25.10.2018 г., до окончателното й изплащане,  както и 1 400.00 лв. разноски по делото

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.

 

                                                                             СЪДИЯ: