Р Е Ш Е Н И Е

№ 51

Гр.ДОБРИЧ 12.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ЕДИНАДЕСЕТИ АПРИЛ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА

При участието на секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното от Председателя т.д.№ 4/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от ЕООД „. С. К.“,ЕИК В.,гр.Варна,ул.“ Д.“ № 8,ет.4,чрез управителя С. Д. С.,срещу ЕООД „Е.“,ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул.“ И. Х.“ № 3,ет.3,ап.5,представлявано от управителя Е.В.В.,иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 54 000 щатски долара,представляваща част от задължение в общ размер 535 584.77 щатски долара,ведно със законна лихва върху претендираната сума,считано от датата на завеждане на исковата молба-27.12.2018г.,до окончателното й изплащане.

Претендира се присъждане и на направените в настоящото производство съдебни разноски,вкл.адвокатско възнаграждение.

В законоустановения в чл.367,ал.1 от ГПК срок отговор на исковата молба от страна на ответника не е постъпил.

Добричкият окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между ЕООД „. С. К.“(с предишно наименование ЕООД „Т. Р. К. В.“) и ответника ЕООД „Е.“ (през 2015г. ООД „ Е.“ )са сключени два договора за заем на парични средства,съответно от 01.09.2015г./стр.6,7/ и от 25.09.2015г./стр.8,9/, по силата на които ищецът,в качеството си на заемодател,се е задължил да преведе по банков път на ответното дружество,като заемател,уговорените парични суми,съответно заем в размер на 85 000 лв.по първия и в размер на 770 000 лв.по втория договор.Видно от приложените към исковата молба и приети като доказателства по делото/стр.10-61/извлечения от банковата сметка на ЕООД „. С. К.“,предишна ЕООД „Т. Р. К. В.“,до края на м.октомври 2015г. ищцовото дружество е превело по сметка на ответното пълния размер на заемните суми по двата договора,или общо сумата от 885 000 лв.По силата на подписаните договори – чл.3,ал.1 и 2 от договора от 01.09.2015г. и чл.2,ал.1 и 2 от договора от 25.09.2015г.,ответното дружество се е задължило да върне на заемателя по банков път получените в заем средства в едногодишен срок от сключване на договорите,т.е до 01.09.2016г.по първия и до 25.09.2016г.по втория договор.

На 16.02.2016г.страните са сключили споразумение/стр.62/,по силата на което всички вземания,респ. задължения по договорите за заем,се трансформират от дължими в български левове,в дължими в щатски долари по обменния курс на деня.След така извършената промяна, главницата по договорите вместо 855 000 лв. вече е в размер на 488 127.93 щ.д.,като лихвите също вече се начисляват в щатски долари.

Заемателят не е успял да погаси задълженията си по договорите за заем в уговорения срок.След настъпване падежите по двата договора и липсата на плащания от страна на длъжника ЕООД „Е.“ ,на 31.01.2017г.страните са подписали договор за новация/стр.63-66/чрез който променят предмета на правоотношението помежду си в следния смисъл:Вместо да плаща парични суми по договорите за заем,заемателят поема задължение да достави на заемодателя количества отпадъци,със съответните кодове съгласно Наредба № 2 за класификация на отпадъците,на обща стойност 535 584.77 щатски долара,която сума представлява сбора от дължимите към момента на новирането им главници и начислени лихви по двата договора за заем съгласно счетоводни записи/стр.67-78/.Съгласно чл.2,ал.5,задължението на длъжника по договора ще се счита за окончателно погасено при доставката на такива количества отпадъци,чиято обща стойност достигне размера от стойност 535 584.77 щатски долара,или левовата им равностойност.Нормата на чл.3 от договора предвижда,че той влиза в сила от датата на подписването му и остава в сила до окончателното погасяване на задължението на длъжника по чл.2,ал.5,но не повече от три години,т.е максималният срок за изпълнение на поетото от ЕООД „Е.“ договорно задължение е тригодишен.С разпоредбата на чл.4,ал.1 от договора за новация,страните са се договорили,че в случай,че в продължение на една календарна година от подписване на договора длъжникът не извърши нито една доставка на отпадъци,то веднага след изтичане на едногодишния срок кредиторът може да претендира цялата сума от 535 584.77 щатски долара.

Ищецът твърди,че ответникът не е изпълнил задължението си за доставка на отпадъци в едногодишния срок,който срок е изтекъл на 31.01.2018г.,като вкл. и към датата на подаване на исковата молба – 27.12.2018г.няма извършена нито една доставка.Предвид горното и на основание договорната разпоредба на чл.4,ал.1 от договора за подновяване на задължение от 31.01.2017г.ищецът завежда настоящата искова молба,с която предявява частичен иск за заплащане от ответника на сумата от 54 000 щатски долара,като част от общото задължение в размер на 535 584.77 щатски долара.

Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.79,ал.1,във вр. с чл.107 от ЗЗД.

Разгледан по същество,искът е основателен и като такъв следва да се уважи изцяло,с произтичащите от това законни последици.

Съгласно чл.240,ал.1 от ЗЗД,с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,а заемателят се задължава да върне заетата сума.Разпоредбата на чл.240,ал.2 от ЗЗД регламентира,че заемателят дължи лихва,само ако това е уговорено писмено.

В случая,между страните са подписани писмени договори за заем на парични суми,в чл.1,ал.2 и чл.4,ал.1 от които изрично е уговорено,че заемателят се задължава да плати на заемодателя уговорената лихва,а именно - годишна лихва в размер на 10%.

Безспорно установен,предвид представените от ищеца към исковата му молба и приети като доказателства по делото банкови извлечения,е факта,че ищецът е изпълнил договорното си задължение на заемодател по процесните договори,като реално е предал на ответника заетите суми в договорените срокове.Изпълнението на заемодателя е породило насрещното задължение на заемателя да върне заетите суми в едногодишен срок от сключване на договорите,т.е до 01.09.2016г.по първия и до 25.09.2016г.по втория договор.Доказателствата по делото сочат на неизпълнение на това задължение.С подписването на договора за новация ответното дружество е признало и потвърдило по основание и размер дължимата към 31.01.2017г. на ищцовото дружество сума от 535 584.77 щатски долара.

Съгласно разпоредбата на чл.107,ал.1,изр.1-во от ЗЗД,задължението се подновява,когато се замени с друго по съглашение с кредитора.

В случая,в чл.1 от договора от 31.01.2017г.ищцовото дружество,в качеството му на кредитор,е изразило изрично съгласие старото задължение на заемателя по процесните договори за заем на парични средства да бъде погасено,срещу поемането от страна на ЕООД „ Е.“ на ново задължение,изразяващо се в доставка на кредитора на количества отпадъци,на обща стойност до размера на старото задължение,или на сумата от 535 584.77 щатски долара.Сключеното на 31.01.2017г.допълнително съглашение е насочено към погасяване на съществуващото задължение и заместването му с друго,поради което представлява обективна новация.За да е налице обективна новация,е необходимо наличието на следните предпоставки:Съществуване на валидно задължение,което се погасява;Валидно възникване на нов дълг на мястото на стария;Разлика между погасеното и новосъздаденото задължение,като двете задължения следва да имат различен предмет;Намерение за новиране;Способност на страните да новират.Новацията по естеството си предполага нов елемент в състава на облигационното отношение,като разликата между старото и новото облигационно отношение трябва да засяга някои от съществените му елементи.При обективна новация новият елемент се отнася до предмета на задължението-при нея длъжникът поема по споразумение с кредитора нов дълг,с нов предмет или ново основание в замяна на старото задължение.

В случая,тези предпоставки за обективна новация са налице,поради което в тежест на ответника като длъжник валидно е възникнало ново задължение за доставка на ищеца като кредитор на количества отпадъци,на обща стойност и в сроковете,конкретизирани в договора от 31.01.2017г.Двете страни по договора за новация са търговски дружества,които притежават правоспособност по Закона за управление на отпадъците да извършват търговски дейности с отпадъци,като това обстоятелство е изрично заявено в преамбюла на договора за новация.По общото правило на чл.154,ал.1 от ГПК,в тежест на ответника по настоящото дело беше да установи,че е изпълнил поетото с договора за новация от 31.01.2017г.ново задължение,съответно не е в тежест на ищеца да доказва отрицателния факт на неизпълнение на това задължение.Ответникът не е представил писмен отговор по исковата молба,не се явява и не изразява становище по исковата претенция и в открито съдебно заседание.При положение,че едногодишният срок за доставка на отпадъците е изтекъл на 31.01.2018г. и в този срок доказателства за изпълнение на поетото от ответното дружество задължение не са ангажирани,то основаната на разпоредбата на чл.4,ал.1 от договора за новация претенция на ищеца е основателна и следва да се уважи в пълен размер.Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 54 000 щатски долара,представляваща част от неизпълнено задължение по договор за новация от 31.01.2017г.,в общ размер 535 584.77 щатски долара,ведно със законна лихва върху претендираната сума,считано от датата на завеждане на исковата молба-27.12.2018г.,до окончателното й изплащане.

При този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи и следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски,в размер на сумата от 3 714.00 лв.-заплатена държавна такса за образуване на делото.Разноски за адвокатско възнаграждение съдът не присъжда,доколкото липсват доказателства такива да са направени.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЕООД „ Е.“,ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул.“ И. Х.“ № 3,ет.3,ап.5,представлявано от управителя Е.В.В.,да заплати на ЕООД „ . С. К.“,ЕИК В.,със седалище и адрес на управление:гр.Варна,ул.“ Д.“ №8,ет.4,представлявано от управителя С. Д. С.,по следната банкова сметка,*** „ Б. П. Б.“:IBAN :***,сумите: 54 000 USD/петдесет и четири хиляди щатски долара/,представляваща част от неизпълнено задължение по договор за новация от 31.01.2017г.,в общ размер 535 584.77 щатски долара,ведно със законна лихва върху сумата от 54 000 USD,считано от датата на завеждане на исковата молба - 27.12.2018г.,до окончателното й изплащане;сумата от 3 714.00 лв./три хиляди седемстотин и четиринадесет лева/-сторени съдебни разноски,представляващи заплатена държавна такса за образуване на делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: