Р Е Ш Е Н И Е

№ 57

Гр.ДОБРИЧ 24.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ЕДИНАДЕСЕТИ АПРИЛ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА И.

При участието на секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното от Председателя т.д.№ 25/2019г. по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на ЕООД „А.“,ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.Пловдив,ул. “К. С.“ 73 К,представлявано от Управителя В. В. П.,ЕГН:**********,срещу ЕООД „А. Т.БГ“,ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул.“ А. Б.“ № 4,представлявано от Управителя Д. Г. Г.,с която са предявени обективно съединени искове:главен иск,с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД,във вр. с чл.327,ал.1 от ТЗ,за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатена цена на продадени стоки,в общ размер на 150 000.00 лв.главница,ведно със законна лихва върху тази сума,считано от датата на подаване на исковата молба-26.06.2018г.,до окончателното й изплащане;акцесорен иск,с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД,за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за забава:В размер на 23 285.65 лв.,дължимо върху неплатената главница,считано от датата на падежа,до датата на предявяване на иска за всяка фактура,изчислено в размер на законната лихва;В размер на 25 636.26 лв.,дължимо върху платената със забава главница,считано от падежа,до датата на плащане на всяка платена фактура.

Претендира се присъждане и на направените по делото разноски,вкл.адвокатско възнаграждение.

Твърди се в исковата молба,че страните са се намирали в търговски отношения по продажба на препарати за растителна защита,торове и семена,във връзка с които ищецът е извършил множество самостоятелно фактурирани доставки.Така,в периода 01.12.2015г.-13.06.2017г.,били издадени посочените в исковата молба 12 броя данъчни фактури.Ищецът като продавач е доставил,а ответникът като купувач е получил продадените му стоки,за което били съставени и приложените към исковата молба приемо-предавателни протоколи.Ответникът не е заплатил стойността на стоките по фактурите съгласно разпоредбата на чл.303а от ТЗ,в сроковете,посочени в исковата молба поотделно за всяка една от фактурите.Задълженията за заплащане на продажната цена по някои от доставките били изпълнени със забава,поради което ответната страна дължи на ищеца обезщетение за забава в размерите,посочени в исковата молба.Останалата част от доставените и получени стоки не била заплатена от ответника,тя възлиза на общата сума от 150 000.00 лв.,като ищецът претендира заплащане освен на неплатената цена и на обезщетение за допуснатата забава в плащането й.

В депозиран по делото писмен отговор ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани и моли за отхвърлянето им.

От своя страна претендира присъждане на сторените по делото разноски,в т.ч и заплатено адвокатско възнаграждение.

Според ответника,неоснователна е претенцията за заплащане на лихва за забава по петте фактури,задълженията по които са изцяло погасени.

На първо място,между страните е постигната изрична договорка за отложено плащане на закупените от ответника стоки.Страните са се договорили,че заплащането ще се извърши след като ответникът прибере и реализира селскостопанската продукция,за добива на която са вложени закупените стоки.Ето защо,според ответника всички плащания са извършени в уговорения между страните срок и не може да се говори за забава,поради което и претенцията за обезщетение за забава в плащането е неоснователна.Верността на това твърдение се доказва и от приложените по делото документи и от поведението на ищеца.По всяка от фактурите плащането е извършено повече от една година от датата на издаване на фактурата и на доставката на стоката.Ако ищецът повече от една година не е получавал плащане за предишни продажби,то няма никаква търговска логика в поведението му да продължава да доставя стоки на ответника.Налице е и пълна пасивност на ищеца да търси плащане на цените на доставените стоки.Той не е отправял до ответника никакви покани за плащане на задълженията по процесните фактури,нито е предприел каквито и да е действия по претендиране на сумите по съдебен ред.

На второ място,ответникът твърди,че именно поради договореното отсрочено плащане на цената,между страните е била постигната изрична договорка за срока на отложено плащане да не се дължи лихва от купувача.

По отношение на шестте данъчни фактури,по които плащане не е извършено,ответникът твърди,че стоките,описани в тях не са му доставени,не са му предадени от ищеца,следователно той не дължи плащане на цена за тях.Приложените към исковата молба приемо-предавателни протоколи не се отнасят до процесните фактури,тъй като е налице разминаване в датите им.Постигнатата от страните обща уговорка за отложено плащане и за това,че ответникът не дължи лихва за забава в плащането,се отнася и до неплатените фактури,при условие,че ищецът съумее да докаже,че е извършил доставките на обективираните в тях стоки.

В депозирана по делото допълнителна искова молба ищецът оспорва твърдението на ответника за договорено отложено плащане на цената по процесните фактури,както и твърдението за пасивност от негова страна да претендира плащане.Ответникът не е представил никакви доказателства в подкрепа на твърдението си за договорено отсрочено плащане.Не представлява аргумент за наличието на такова плащане доводът на ответника,че плащането е извършвано след повече от година от доставката на стоката.В случая ответната страна се опитва да черпи права от собственото си противоправно поведение,а именно забавата на плащанията.Още повече,че забавата е в различни срокове.Някои от задълженията за плащане на продажната цена са забавени повече от две години,други повече от една година от доставката на стоката.Всъщност ответникът е направил едно плащане по фактурите – на 24.04.2018г. и то след многократни покани от ищеца да изпълни задълженията си,поради което се оспорва и твърдението в писмения отговор за пасивност от страна на ищеца да търси плащания.Плащането е в резултат на многократни покани от страна на ищеца,а не в някакви определени между страните срокове.Видно от представените по делото доказателства за плащането,ответникът не е посочил точно по коя фактура плаща,поради което в счетоводството на ищеца платената сума е отнесена към най-старото задължение на ответника.Ако имаше договорка за разсрочено плащане,то ответникът щеше да посочи по коя фактура плаща,за да се аргументира,че плаща в срок.

По отношение възражението на ответната страна,че по фактурите,по които се претендира неплатена главница,купувачът не е получил стоката,твърди,че всяка от фактурите е придружена с приемателно-предавателен протокол,в който са описани стоките и те напълно съвпадат с тези по фактурите.Твърдението,че тези протоколи не се отнасят до фактурите,защото са от различни дати,е несъстоятелно.Фактурите са издавани в регламентирания в Закона за счетоводството срок.

В допълнителен отговор ответникът поддържа твърденията и възраженията,които е направил в първоначалния отговор.

Добричкият окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните,намира за установено следното:

Правоотношението,от което произтича спора между страните по делото има договорен произход.То се основава на сключен между тях договор за покупко-продажба на препарати за растителна защита,торове и семена,съдържанието на който договор обхваща многократни престативни действия на продавача към купувача с еднотипни стоки. Претенциите,свързани със заплащането на отделните доставки не са самостоятелни искове,тъй като произтичат от общ правопораждащ факт.Трайна е съдебната практика на ВКС по въпроса,че когато вземанията произтичат от едно правоотношение по договор за доставка,претенцията за вземания относно цената във връзка с неговото изпълнение/чиято стойност може да бъде предмет на отделни фактури/ представлява един иск – така напр.Определение № 114/04.03.2014г.на ВКС по т.д.№ 2401/2013г.,II т.о.,ТК.С оглед правосубектността на страните,които са търговци по смисъла на чл.1 от ТЗ и вида на сключения от тях договор,който обслужва предмета на дейност на всяко от дружествата,следва извода,че се касае за търговска продажба.Предвид изложеното,съдът намира,че е сезиран с един главен иск,с правно основание чл.327,ал.1 от ТЗ,с цена 150 000.00 лв.,а не с обективно кумулативно съединени главни искове.

По същността си договорът за търговска продажба е двустранен,възмезден,консенсуален договор.За възникването му е необходимо постигане на съгласие между страните по него относно вещта и цената,като продавачът се задължава да прехвърли собствеността и предаде вещта,а купувачът да я получи и заплати цената.

Ищецът твърди,че в изпълнение на така сключения договор в периода 01.12.2015г.-13.06.2017г.,е извършил множество самостоятелно фактурирани доставки,за които е издал 12 броя данъчни фактури, посочени в исковата молба и приложени към нея.По шест от тях,а именно:Фактури:№27496/20.10.2016г.;№27754/10.03.2017г.;№27731/13.03.2017г.;№27897/04.04.2017г.;№ 28056/21.04.2017г. и № 28349/13.06.2017г. няма извършено плащане от ответника,т.е той дължи цялата главница по фактурите.

Ответникът не оспорва,че не е извършил плащане по шестте фактури,като навежда възражение,че стоките по тях не са му доставени от ищеца,а приложените към исковата молба приемо-предавателни протоколи не се отнасят до процесните фактури,видно от разминаванията в датите им.

С оглед ангажираните от ищеца в изпълнение на вменената му доказателствена тежест доказателства,това възражение се явява неоснователно,като получаването на стоките от ответника е установено по несъмнен начин.

При търговската продажба законът не задължава страните да съставят отчетни документи,които да удостоверяват получаването на стоките.Единственото задължение е това по чл.321 от ТЗ,където е казано,че по искане на купувача продавачът е длъжен да издаде фактура,а по съгласие на страните - и други документи.В случая,освен издаването на фактури,страните са постигнали съгласие за издаване и на други документи,а именно-приемо-предавателни протоколи,установяващи предаването на стоките от продавача на купувача.По всяка от процесните фактури,вкл.горепосочените шест,има издаден и двустранно подписан приемателно предавателен протокол/стр.26-49 от т.д.№ 493/2018г.по описа на Пловдивски окръжен съд/.От страна на купувача приемо-предавателните протоколи са подписани от управителя на ответното дружество-Д. Г. .Тези документи не са оспорени от ответната страна и удостоверяват безспорно факта на получаване от ЕООД „ А. Т.БГ“ на посочените в тях стоки.Налице е пълно съответствие между стоките,визирани като количество и асортимент в протоколите и във всяка една от издадените въз основа на тях фактури.При това положение,обстоятелството,че протоколите и фактурите са с различни дати,не би могло да обоснове извода на ответника,че протоколите не се отнасят до процесните фактури.Фактурите са издавани след подписване на протоколите,в предвидените в ЗСч. срокове,поради което не носят същите дати като тези на протоколите.

Обстоятелството,че оспорваните стоки са получени от ответната страна,е категорично установено и от назначената по искане на ищцовата страна съдебно-счетоводна експертиза,изготвена след проверка освен на събраните по делото писмени доказателства и на счетоводствата на двете страни.От неоспореното и прието от съда като обективно и компетентно заключение на вещото лице,ведно с приложенията към заключението/стр.35-231/,се установява следното:

Посочените и приложени към исковата молба 12 броя фактури са заведени в Дневника за продажби при ищеца в данъчния период-месеца на издаване на всяка една от фактурите;

По всяка една от фактурите ищецът е начислил ДДС по сметка 4532 „ДДС при продажби“;

Процесните 12 броя фактури са осчетоводени и при ответника на датата на всяка една фактура и същият е ползвал пълен данъчен кредит по тях;

Процесните фактури са заведени в дневника за покупки при ответника в данъчен период–датата,месеца и годината на всяка една от фактурите.Стоките по фактурите са заведени счетоводно по сметка 302 “Материали“ като складова наличност-на датата,месеца и годината на всяка една от процесните фактури.Заведени са в отделни аналитични партиди за всеки отделен вид препарати,торове и семена-количествено и стойностно,съобразно посоченото във фактурата.Изписването на доставените стоки е съгласно Хронологичен регистър на сметка 302 “Материали“ -по номера на фактурата-датата на фактурата-аналитичен номер на материала/например 23-Монамониев фосфат/-количество-дебит/при доставката/ и кредит/при изписването и влагането в производството на земеделски култури/-стойност-дебит-за доставените количества и кредит-за изписаните количества.Изписването на материалите по видове и влагането им в производството на земеделски култури,отглеждани от ответника е осчетоводено по дебита на сметка 6011 „ Разходи за материали“-стойностно и по кредита на сметка 302 “Материали“ –количество и стойност.

С оглед заключението на експертизата,не може да бъде споделено изложеното в писмената защита на пълномощника на ответната страна разбиране,че заключението не доказвало получаването на стоките по процесните фактури,а само,че ответникът е изпълнил едно свое счетоводно задължение,установено от закона.

Принципен отговор на въпроса за значението на фактурата като доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки, неговото изпълнение и наличието на основание за плащане на уговорената в договора цена е даден с множество решения на ВКС,постановени по реда на чл. 290 ГПК,като:Решение № 30/8.04.2011г. по т. д. № 416/2010 г., I т. о.;Решение № 118/5.07.2011г. по т. д. № 491/2010г.,II т. о.;Решение № 42/2010г. по т. д. № 593/2009г.,II т. о.;Решение № 211/30.01.2012г. по т. д. № 1120/2010г.,II т. о.;№ 109 от 7.09.2011г. по т. д. № 465/2010г.,II т. о.;№ 92/7.09.2011г. по т. д. № 478/2010г.,II т. о.;Решение № 46/27.03.2009г. по т. д.№ 546/2008г.,II т. о.;Решение № 71/22.06.2009г. по т. д.№ 11/2009г.; Решение № 62/25.06.2009г. по т.д.№546/2008г.;Решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009г., II т. о.;Решение № 252 от 3.01.2013г. на ВКС по т. д. № 1067/2011г.,II т. о.,ТК;Решение № 20 от 25.03.2013г. на ВКС по т. д. № 206/2012г.,I т. о.,ТК;Решение № 114 от 26.07.2013г. на ВКС по т. д. № 255/2012г.,I т. о.,ТК;Решение № 103 от 11.07.2014г. на ВКС по т. д. № 2334/2013г., II т. о.,ТК;Решение № 71 от 8.09.2014г. на ВКС по т. д. № 1598/2013г.,IIт.о.,ТК и др.В цитираните решения еднозначно е обосновано становището,че фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското дружество - ответник,включването им в дневника за покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС,представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.Изрично в Решение № 42/2010г. по т. д. № 593/2009г. на ВКС,II т. о. и в Решение № 92/2011г. по т.д.№ 478/2010г. на ВКС,II т.о.,е прието,че дори издадената фактура да е останала неподписана за "получател" от купувача по договор за търговска продажба,тя може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на конкретната сделка,отразена е счетоводно от двете страни,както и е ползван данъчен кредит.Или,в конкретиката на настоящия случай съдът приема за безспорно установено,че ответникът дължи и следва да заплати на ищеца по процесните шест фактури дължимата и неплатена цена на продадените му стоки,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба,до окончателното изплащане на задължението.

От заключението на експертизата-Справки № 1 и № 2,се установява,че по счетоводни данни както на ищеца,така и на ответника,дължимата и неплатена към 26.06.2018г.-датата на завеждане на исковата молба главница по процесните шест фактури възлиза на сумата от 150 000.00 лв.,поради което претенцията с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД,във вр. с чл.327,ал.1 от ТЗ се явява и доказана в пълен размер.

Като основателна следва да се уважи и ищцовата претенция за заплащане от страна на ответника на обезщетение за забава, изчислено в размер на законната лихва,дължимо върху неплатената главница,считано от датата на падежа,до датата на предявяване на иска за всяка фактура,както и върху платената със забава главница,считано от падежа,до датата на плащане на всяка платена фактура.

Съгласно чл.294,ал.1 от ТЗ,между търговци лихва се дължи,освен ако е уговорено друго.Доказателства за наличие на твърдяната от ответника обща уговорка между страните за отложено плащане на главниците по процесните фактури и за това,че купувачът не дължи лихва за забава в плащането,не се събраха,поради което презумпцията на текста на чл.294,ал.1 от ТЗ остана необорена.По делото липсват писмени доказателства,установяващи подобни уговорки.Показанията на разпитания в полза на ответната страна свидетел П. К. П./стр.240-245/също не представляват опора за извод,че страните са постигнали твърдените от ответника договорености.От показанията на този свидетел се установява,че той е в трудовоправни отношения с друга фирма,различна от ответната,макар собственикът и на двете фирми да е един и същ.Панчо Панчев изрично заявява,че не е бил пряк свидетел на постигането,нито са му известни постигнати между страните по настоящото дело конкретни уговорки за разсрочено плащане на стоките по процесните фактури.При това положение,заявеното от свидетеля,че установената практика при такива сделки била да се плаща разсрочено,няма отношение към конкретния спор.Становището на пълномощника на ответната страна,изразено в писмената му защита по делото,че отложеното плащане на задълженията на ответника към ищеца се установявало от уклончивото поведение на свидетеля на ищцовата страна Е. И. Б.,също не може да бъде споделено.От показанията на Б./стр.245-252/ става ясно,че именно тя е била служителят при ищцовото дружество,който освен пряката си агрономическа работа,се е занимавал с предлагането,съответно продажбите на продуктите на ЕООД „А.“,с експедиране на стоките от склад,с издаване на фактури и следене за плащанията.Свидетелят заявява,че процесните фактури са издадени от него,като установената във ищцовата фирма практика е след издаване на фактурата да бъде направено плащане по нея в законовите срокове.Уговарянето на разсрочено плащане задължително се оформя в писмен договор,в който се посочва срока на плащане,като в условията на отложено плащане цените са по-високи.Б. е категорична,че в случая с ответника договор за разсрочено плащане липсва,такова плащане не е уговаряно и устно,като заявява,че плащането от страна на ЕООД „А. Т.БГ“ винаги е било забавено,поради което тя лично многократно е правила опити да установи контакт с ответника и да установи причините за забавяне на плащането,но тези опити,поради невдигане на телефона,са били неуспешни.Обстоятелството,че свидетелят не сочи точно с каква забава е ставало плащането от страна на ответника,не обоснова извода на пълномощника на ответната страна в писмената му защита,че показанията на Б. не следва да бъдат кредитирани,тъй като става въпрос за обстоятелство,което освен,че се установява с писмени доказателства,не е сред тези,за установяването на които са допуснати гласни доказателства.По отношение спорните и релевантни по делото обстоятелства,за изясняване на които е разпитана св. Б.,показанията й са категорични,непротиворечиви и няма основания съдът да не ги кредитира като достоверни.

Съществуването на уговорки между страните за отложено плащане цената на доставените стоки,съответно за това,че купувачът не дължи лихва за забава в плащането,не може да се обоснове нито с твърдяната от ответника всеобща практика в търговията със семена и препарати заплащането на цената да се извършва след като ответникът прибере и реализира селскостопанската продукция,за добива на която са вложени закупените стоки,нито с поведението на ищцовата фирма,която въпреки наличието на непогасени от ответника задължения за заплащане на предходно доставени стоки,продължила да му доставя препарати,торове и семена.От значение за спора са конкретните договорки,постигнати между страните по делото,а не всеобщата практика.Извън това,уговорка за плащане цената на закупените препарати,торове и семена едва след прибиране и реализиране от ответника на селскостопанската продукция,за добива на която са вложени,е в противоречие с нормата на чл.303а,ал.1 от ТЗ.Съгласно цитираната разпоредба,страните по търговска сделка могат да договарят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни.По изключение може да бъде договорен по-дълъг срок,само когато това се налага от естеството на стоката или услугата,или по друга важна причина,но само,ако това не представлява злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави.Очевидно е,че в случая отложеното година,а и повече след получаването плащане на цената на стоките не би могло да се обоснове с естеството им,а други важни причини не се твърдят и доказват от ответника като купувач.Твърдението за постигната договореност за отложено плащане,съответно такава за недължимост на лихва от страна на ответника,се опровергава и от поведението на ЕООД „ А. Т.БГ“,което не е заплащало стоките в някакви определени срокове,а е извършило само едно еднократно плащане.Съгласно заключението на ССЕ,с преводно нареждане от 27.04.2018г. ответното дружество е заплатило на ищцовото сумата от 126 966.58лв.,без да посочи точно по коя от процесните фактури плаща.Ако имаше договорка за разсрочено плащане,то ответникът следваше да посочи по коя фактура плаща,за да се аргументира,че плаща в срок.Що се отнася до това,че ищецът продължил да доставя на ответника стоки,въпреки наличието на непогасени задължения за плащане цената на предходни доставки,съдът споделя възражението на ЕООД „А.“,че ЕООД „ А. Т.БГ“ не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.Обстоятелството,че страните не са преустановили търговските си отношения,само по себе си,при липса на други доказателства,не би могло да обоснове извод,че забава в плащанията няма,а е налице договорено отсрочено плащане.

В случая,в процесните фактури не е посочен срок за плащане,поради което приложение намира разпоредбата на чл.303а,ал.3 от ТЗ,съгласно която,ако не е уговорен срок за плащане,паричното задължение следва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата.По този начин ищцовото дружество е определило началния срок,от който претендира обезщетение за забавено изпълнение.Поради това,че купувачът не е посочил задължението по коя конкретно процесна фактура погасява с извършения в полза на ищеца на 27.04.2018г.паричен превод на сумата от 126 966.58 лв.,тази сума е отнесена за погасяване на задълженията по най-старите фактури.Съгласно ССЕ,в резултат на извършеното на 27.04.2018г.плащане и при двете страни са счетоводно отразени като погасени изцяло главниците по фактури:№ 25997/01.12.2015г.;№26243/18.03.2016г.;№26270/01.04.2016г.;№27062/11.5.2016г. и № 27228/22.08.2016г.,а задължението по фактура №27302/01.09.2016г.е частично погасено.От общо дължима по тази фактура сумата от 86 605.92 лв.,с плащането е погасена главница в размер на 7 222.48 лв.,като дължимият остатък от главницата възлиза на сумата от 78 883.44 лв.Заключението на ССЕ установява,че всяка от процесните 12 броя фактури е осчетоводена при ответника на датата на издаването й,поради което и на основание чл.303а,ал.3 от ТЗ,ответникът дължи плащане на неплатените главници по фактурите в 14-дневен срок от осчетоводяването им.След изтичане на този срок,купувачът е в забава,като за неплатените фактури дължи на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД обезщетение за забава в размер на законната лихва,считано от изтичане на този 14-дневен срок,до 26.06.2018г.-датата на подаване на исковата молба,а за платените фактури обезщетението за забава в размер на законната лихва е дължимо,считано от изтичане на 14-дневен срок от фактурирането,до датата на плащане по всяка от фактурите.Определено по този начин,дължимото обезщетение за забава съгласно експертизата възлиза на 24 590.80 лв.-върху неплатената главница по фактурите и на 24 519.29 лв.-върху платената със забава главница.При това положение,предявената от ищеца претенция по чл.86,ал.1 от ЗЗД,в размер на 23 285.65 лв.- дължимо обезщетение за забава върху неплатената главница е основателна и доказана в пълен размер и като такава следва да се уважи изцяло,а тази в размер на 25 636.26 лв.,дължимо върху платената със забава главница,е основателна и доказана до размера на 24 519.29 лв.,до който следва да бъде уважена,като за разликата над 24 519.29 лв.,до претендираните 25 636.26 лв.се отхвърли.

Съобразно този изход на спора на страните следва да се присъдят и направените и претендирани от тях съдебни разноски.

Ищецът претендира разноски в общ размер от 19 761.87 лв. съгласно представен по делото/стр.232/ списък по чл.80 от ГПК,от които:7 961.87 лв.-заплатена държавна такса;11 500.00 лв.-заплатено възнаграждение на адв.Н.К.;300 лв.-заплатено възнаграждение на вещо лице.

Съдът намира за неоснователно направеното в проведеното на 11.04.2019г. открито съдебно заседание по делото от пълномощника на ответната страна възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца-адв.Н.К..Съобразно цената на предявените искове,в общ размер от 198 921.91 лв.,минималното възнаграждение,дължимото на основание чл.7,ал.2,т.5 от Наредба № 1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения,възлиза на 5 508.43 лв.Институтът на чл.78,ал.5 от ГПК е насочен по-скоро към установяване на социална справедливост и недопускане на злоупотреба с процесуални права,а не установява задължение за съда винаги да редуцира разноските и то до размера на абсолютния минимум.С оглед обема на извършената от процесуалния представител на ищеца работа,вкл. изготвянето на писмена защита, обстоятелството,че делото е с по-висока фактическа и правна сложност,като отчита,че съдебният адрес на адв.Н.К. ***,т.е пълномощникът е направил и пътни разноски за личното си явяване пред ДОС,както и че пълномощникът на ответната страна претендира за присъждане на заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 10 800 лв.,съдът намира за неоснователно възражението по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца.

Съобразно уважената част от исковете и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи и следва да заплати на ищеца разноски в размер на общата сума от 19 650.90 лв.

Ответникът претендира съгласно списък на разноски/стр.234/разноски в размер на 10 800.00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение .

Съобразно отхвърлената част от исковете и на основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът дължи и следва да му заплати разноски в размер на сумата от 60.64 лв.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЕООД „А. Т.БГ“,ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул.“ А. Б.“ № 4,представлявано от Управителя Д. Г. Г.,да заплати на ЕООД „А.“,ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.Пловдив,ул. “К. С.“ 73 К,представлявано от Управителя В. В. П.,ЕГН:**********,сумите:150 000.00 лв./сто и петдесет хиляди лева/,представляваща дължима на основание чл.79,ал.1 ЗЗД,във вр. с чл.327,ал.1 от ТЗ и неплатена цена на препарати за растителна защита,торове и семена по фактури: №27496/20.10.2016г.;№27754/10.03.2017г.;№27731/13.03.2017г.;№27897/0404.2017г.;№ 28056/21.04.2017г. и № 28349/13.06.2017г.,ведно със законна лихва върху тази сума,считано от датата на подаване на исковата молба-26.06.2018г.,до окончателното й изплащане;сумата от 23 285.65 лв. /двадесет и три хиляди двеста осемдесет и пет лева шестдесет и пет стотинки/-дължимо на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената главница от 150 000.00 лв.,за периода,считано от изтичане 14-дневен срок от фактуриране на всяка една от неплатените фактури,до 26.06.2018г.-датата на подаване на исковата молба;сумата от 24 519.29 лв./двадесет и четири хиляди петстотин и деветнадесет лева двадесет и девет стотинки/-дължимо на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва обезщетение за забавено плащане на главниците по фактури:№ 25997/01.12.2015г.;№26243/18.03.2016г.;№26270/01.04.2016г.;№27062/11.5.2016г.,№27228/22.08.2016г.,№27302/01.09.2016г.,за периода,считано от изтичане 14-дневен срок от фактурирането,до датата на плащане по всяка от фактурите;19 650.90 лв./деветнадесет хиляди шестстотин и петдесет лева и деветдесет стотинки/-направени от ищеца и дължими на основание чл.78,ал.1 от ГПК разноски съобразно уважената част от исковете.

ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД на обезщетение за забавено плащане на главниците по фактури:№ 25997/01.12.2015г.;№26243/18.03.2016г.;№26270/01.04.2016г.;№27062/11.5.2016г.,№27228/22.08.2016г.,№27302/01.09.2016г.,за разликата над присъдените 24 519.29 лв.,до претендираните 25 636.26 лв.

ОСЪЖДА ЕООД „А.“,ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.Пловдив,ул. “К. С.“ 73 К,представлявано от Управителя В. В. П.,ЕГН:**********,да заплати на ЕООД „А. Т.БГ“,ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул.“ А. Б.“ № 4,представлявано от Управителя Д. Г. Г.,сумата от 60.64 лв./шестдесет лева шестдесет и четири стотинки/- дължими на основание чл.78,ал.3 от ГПК разноски съобразно отхвърлената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на пълномощниците на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: