Р Е Ш Е Н И Е

№ 111

гр.Д. 15.05.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Д.кият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и втори април 2019 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от председателя

гражданско дело №296 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е образувано по повод искова молба вх.№4262/02.07.2018 г. по описа на ДОС /респ. вх.№11476/07.06.2018 г. по описа на ДРС,приложена към гр.д.№2437/2018 г. на ДРС-прекратено и изпратено по подсъдност на ДОС/,уточнена с молба вх.№4548/11.07.2018 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени искове на основание чл.45 и сл. от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.84 ал.3 от ЗЗД от С.С.А. *** срещу И.Д.Й. *** за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на ****лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди /физически и психически болки и страдания/ вследствие извършено от ответника спрямо нея престъпление по чл.129 ал.2 във връзка с ал.1 от НК-причинена на 30.12.2016 г. средна телесна повреда,изразяваща се в двустранно счупване на долна челюст,за което престъпление ответникът е осъден по НОХД №386/2018 г. на Д.кия районен съд,както и сума в размер на 1 871,98 лв,представляваща обезщетение за имуществени вреди /вложени за лечението на ищцата средства/ от същото деяние,ведно със законната лихва върху двете суми,считано от датата на увреждането 30.12.2016 г.,до окончателното им изплащане.Претендирани са и сторените от ищцата разноски по делото.

Ответникът И.Д.Й. оспорва исковете по размер,като изразява становище,че претендираните обезщетения са изключително завишени.

Като обсъди събраните по делото доказателства,Д.кият окръжен съд установи следното:

Изложено е в исковата молба,че на 30.12.2016 г. в гр.Д. ответникът И.Д.Й. причинил на ищцата средна телесна повреда,изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст,довело до трайно затруднение в дъвченето и говоренето-престъпление по чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 от НК.Горното се случило на 30.12.2016 г. около 13,30 ч. пред супермаркет в кв.”И”.При възникнал по повод комуникация в Интернет конфликт ответникът Й. нанесъл силни удари в областта на лицето на ищцата.С помощта на нейни близки същата посетила спешно отделение към МБАЛ-Д.,където било констатирано счупване на челюстта и същата била пренасочена към Клиника по лицево-челюстна хирургия към МБАЛ „Св.М.” ЕАД-В..Ищцата била оперирана на следващия ден и престояла в болницата до 02.01.2017 г.,като заплатила всички средства за операцията,тъй като не била здравно осигурена.Лечението продължило в страната и в Р.Г..Челюстта била прихваната с тел,като горната и долната челюст били мобилизирани с метални шини.Лечението продължавало и до настоящия момент,като същата изпитвала болка при дъвчене и дори при засмиване.Няколко месеца се хранила със сламка.Освен физически болки ищцата преживяла и психическа травма от случилото се,която останала за цял живот.Изпаднала в депресия,лежала с дни.За горното деяние ответникът бил осъден по НОХД №386/2018 г. на ДРС.Имуществените вреди,причинени от деянието,се изразявали в изразходени от ищцата парични средства за 1./закупуване на обезболяващи лекарства по рецепта от 02.01.2017 г.-11,60 лв;2./заплатени на каса за операцията по сметка на МБАЛ „Св.М.” ЕАД-903 лв;3./заплатени на каса за престой в болницата-120 лв;4./манипулации в Г.,свързани със зъбния статус и счупената челюст-410,57 евро,равняващи се на 814,98 лв;5./съдебно-медицинска консултация-20 лв.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК.В първото открито съдебно заседание по делото същият изразява становище,че са налице законовите предпоставки за присъждане на обезщетения,но оспорва завишения размер на претенциите.

В тежест на ищцата е да докаже наличието на установена с влязла в сила присъда /споразумение по НОХД/ вина на ответника за извършения деликт и за настъпилия от деянието му противоправен и вредоносен резултат-телесно увреждане на ищцата от визирания в исковата молба характер.Същата носи и тежестта да докаже вида,характера,тежестта и продължителността на претендираните неимуществени вреди /физически и душевни болки и страдания/,респ. пряката причинно-следствена връзка между претендираните вреди и описаното деяние на ответника.Следва да докаже по вид и размер посочените в исковата молба имуществени вреди от деликта,респ. пряката причинно-следствена връзка между претендираните вреди и деянието на ответника.

Осъществяването на противоправно деяние с характер на престъпление от страна на ответника е безспорно установено.Видно от книжата по приложеното НОХД №386/2018 г. на Д.кия районен съд,наказателното производство срещу И.Д.Й. е приключило с одобрено от съда споразумение,имащо характер на влязла в сила присъда,задължителна според чл.300 от ГПК за гражданския съд,разглеждащ гражданските последици от деянието,относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.Извършването на деянието,неговата противоправност и вината на ответника Й. са установени в наказателния процес,като съгласно цитираното споразумение същият е признат за виновен в това,че на 30.12.2016 г. в гр.Д. е причинил средна телесна повреда на ищцата С.С.А.,изразяваща се в двустранно счупване на долна челюст,довело до затруднение на дъвченето и говоренето за период от около 2-3 месеца,като на основание чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК на Й. е определено наказание „пробация“ в съвкупност от пробационни мерки.Следователно са установени противоправното деяние на ответника,неговата вина и последицата от деянието-причинена на ищцата средна телесна повреда,изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст.В този смисъл исковете са установени по основанието си.

По иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди:

Безспорно ищцата С. С.А. е претърпяла неимуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с описаното деяние на ответника,изразяващи се в продължителни физически болки и страдания.Видно от лист за преглед на пациент,издаден от „МБАЛ-Д.“ АД /на лист 110 от делото/,на датата 30.12.2016 г. в 13,00 ч. същата е постъпила в спешно отделение на болницата,при което е констатиран вследствие удар с юмрук в лицето оток на долната й челюст в дясно,като е пренасочена за лечение към МБАЛ „Св.М.“-В..Според епикризата на лист 23 от делото,издадена от МБАЛ „Св.М.“ ЕАД-В.,ищцата е постъпила в болничното заведение на 31.12.2016 г. и е изписана на 02.01.2017 г.,т.е. престоят й е продължил 3 дни.При постъпването й е установено,че е налице мековат болезнен оток в областта на ментума.Същата отваря устата си до 2 см.От представените проекции се визуализират две комплетни фрактури на мандибулата.Според горната епикриза и неоспореното заключение на вещото лице д-р М.Д. по допуснатата съдебно-медицинска експертиза /на лист 79 от делото/ под обща анестезия на 31.12.2016 г. е извършено оперативно лечение /закрита репозиция,т.е. наместване на фрагментите на долната челюст/,при което са поставени назъбни шини на горна и долна челюст.На 01.01.2017 г. е поставена еластична бимаксиларна фиксация,която на 02.01.2017 г. е заменена с твърда фиксация за минимум 30 дни.Според вещото лице възстановителният процес е протекъл гладко на фона на антибиотична терапия /предписан Д./.Възстановителният процес,касаещ зарастването на фрактурата,но не напълно /в тази насока поясненията,дадени от експерта в съдебно заседание на 03.04.2019 г./,по правило продължава при този род увреждания 30-40 дни,като в края на периода се сваля фиксацията и след около 7-10 дни се свалят и шините.През първите 30-40 дни пациентът не е в състояние да дъвче /може да поема единствено течно-кашава храна/ и има затруднен говор.Тези затруднения обаче продължават и след горния период поради нуждата от постепенно раздвижване на челюстта.Пълното зарастване на счупването при благоприятни условия настъпва за около 8 месеца,но обикновено остават и последици от увреждането за цял живот.

В унисон с констатациите на вещото лице са и показанията на разпитаните по делото свидетели,които са близки родственици на ищцата,но все пак са и лицата,полагали грижи за нея през месеците след увреждането,които имат преки впечатления за състоянието й.Съдът кредитира показанията им като достоверни особено предвид факта,че същите са в пълно единство с изводите на експерта относно продължителността на лечението,възстановяването от травмата и последиците от нея.Свидетелката Г.В.Е./майка на ищцата/ споделя,че видяла дъщеря си около 15 дни след получаване на травмата,когато се върнала в Г.,където семейството живее.Състоянието й било отчайващо-не можела да яде /била на течна храна-супи,сокове,които приемала със сламка или малка лъжичка поради невъзможността да си отваря устата/ и не можела да говори /общувала с жестове/.След около 40 и няколко дни й свалили шините в устата и започнала да говори бавно,при което изпитвала болки.Затрудненията в говора продължили няколко месеца до половин година.До април-май 2017 г.,т.е. 4-5 месеца,ищцата била на течно-кашева храна,като след това постепено започнала да поема и твърда храна.Според свидетелката дъщеря й и до настоящия момент продължава да изпитва болки,не може да дъвче ядки,дори дъвка,чували се в долната челюст шумове.В студените дни носела шал,тъй като от студа челюстта й изтръпвала и трудно пиела дори вода.До ден днешен С.А. продължавала да взема обезболяващи лекарства,тъй като поемането на особено твърда храна й причинявало болка.В същата насока са и показанията на Е.Д.А./баба на ищцата по майчина линия/,която споделя,че 2-3 месеца ищцата била с шина,поемала само течна храна и не можела да говори;минало много време,докато започне да поема твърда храна,но и до момента имала болки и трудно дъвчела-чувало се шум,чаткане.

Твърденията на свидетелите,че и до настоящия момент /вече повече от две години от увреждането/ С.А. продължава да чувства болка при дъвчене и пукащ шум в челюстта,намират опора и в констатациите на вещото лице в заключението по допусната съдебно-медицинска експертиза.Експертът е извършил преглед на ищцата,при който е установил,че са останали последици от травмата-сублуксация на челюстните стави,по-силно изразена в лява темпоромандибуларна става,изразяваща се в пукащ шум и болки при опит да се отвори устата над 1,5 см и при дъвчене на твърди храни.В съдебно заседание на 03.04.2019 г. вещото лице пояснява,че се касае за трайно увреждане на лява и дясна става на челюстта вследствие на нанесения от ответника удар,което е по-силно изразено в лявата става,в която има пукащ шум и болка,докато в дясната се чува само пукащ шум без болка.Установено е,че и понастоящем ищцата не може да си отвори устата повече от 1,5 см.Според експерта горните шум и болка ще съпровождат ищцата,докато е жива,респ. цял живот същата следва да се подлага на физиотерапия и да приема обезболяващи медикаменти.Следователно при ищцата следствие от противоправното деяние на ответника са постоянни болки и неудобства от чуването на пукащ шум при дъвчене,смях,отваряне на уста,които няма да отшумят през целия й живот.Няма доказателства по делото ищцата да е изпаднала в депресивно състояние вследствие на причиненото й увреждане,респ. да е получила сериозни психически или психологични увреждания.Нормално в рамките на първоначалния възстановителен период вследствие на случилото се с нея същата е изживяла стрес,била е емоционално нестабилна /така свидетелката Е.Д.А.споделя,че същата е плачела често и била стресирана/ поради внезапните физически неудобства и болки с голям интензитет.Нормално е същата да е била подтисната поради затрудненията в дъвчене и говорене,като второто е възпрепятствало и нормалното й общуване с околните.Тези психологични негативи и морални страдания са отшумели след няколко месеца с постепенното зарастване на фрактурата.Не се твърди и липсват доказателства за ищцата да са настъпили сериозни психологически увреждания с голям интензитет от деянието на ответника.Все пак следва да се има предвид,че към датата на увреждането ищцата е била на 20 години,т.е.още в млада възраст е получила сериозно увреждане,чиито последствия физически и емоционални ще я съпътстват през целия й живот.Същата е станала жертва на брутално нападение от ответника при изживян силен стрес,за което ще я спохожда споменът вследствие ежедневните физически неудобства при дъвчене,докато е жива.

При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът следва да вземе предвид именно изложеното досежно възрастта на пострадалата,характера на увреждането,интензитета на физическите болки и страдания,периода на възстановяването /в случая липсата на възможност за пълно възстановяване през целия живот/,обществено-икономическите условия към момента на настъпване на увреждането.Според съда справедливостта мотивира да се присъди паричен еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на 15 000 лв.До този размер искът за обезщетяване на неимуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен,като за горницата от 15 000 лв до ****лв следва да бъде отхвърлен.На основание чл.86 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.84 ал.3 от ЗЗД в полза на ищцата следва да се присъди и законната лихва върху обезщетението от 15 000 лв,начиная от датата на увреждането 30.12.2016 г.,до окончателното изплащане на главницата.При задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана,т.е. от датата на деликта,която в случая е 30.12.2016 г.,от която именно следва да се присъди обезщетението за забавено плащане на главницата от 15 000 лв.

По иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди:

Имуществените вреди,причинени от деянието,се изразяват според ищцата в изразходени от същата парични средства в общ размер от 1 871,98 лв за 1./закупуване на обезболяващи лекарства по рецепта от 02.01.2017 г.-11,60 лв;2./заплатени на каса за операцията по сметка на МБАЛ „Св.М.” ЕАД-903 лв;3./заплатени на каса за престой в болницата-120 лв;4./манипулации в Г.,свързани със зъбния статус и счупената челюст-410,57 евро,равняващи се на 814,98 лв;5./съдебно-медицинска консултация-20 лв.

Така изброените разходи,ако са вложени за лечението на процесната фрактура,безспорно представляват имуществени вреди в причинно-следствена връзка с деянието на ответника,подлежащи на обезщетяване.Според вещото лице по допуснатата СМЕ /отговор на задача 8 в заключението/ предписаният на ищцата с рецептурна бланка от 02.01.2017 г. /на лист 20 от делото/ медикамент Д. е именно във връзка с лечението,предписано й от лекуващия лекар в МБАЛ „Св.М.“-В..Предназначението му е за предпазване от евентуални усложнения от възпалителен характер.Очевидно е налице техническа грешка при изписване датата на издаване на рецептурната бланка-02.01.2016 г.,но съдът приема,че с оглед издаването й именно от д-р Я.,посочен като лекар от оперативния екип на ищцата в епикризата на лист 23 от делото,издадена по повод процесното лечение от МБАЛ „Св.М.“-В.,бланката удостоверява предписано лечение на ищцата именно по повод на процесното увреждане.На същата дата 02.01.2017 г. ищцата е закупила медикамент на стойност 11,60 лв според фискалния бон на лист 20 от делото,която сума ответникът не е оспорил,че е вложена именно за закупуването на предписания на същата дата Д..Според удостоверение изх.№АД-1446/12.04.2019 г.,издадено от УМБАЛ „Св.М.“ ЕАД-В. /на лист 117 от делото/,и фактура №983/31.12.2016 г. /на чужд език на лист 14 и в превод на български език на лист 119 от делото/,издадена от същата болница,за лечението на ищцата през периода 31.12.2016 г.-02.01.2017 г. са извършени следните плащания от последната:сума от 61,36 евро=120 лв за компютърна томография на глава;410,57 евро=803 лв за оперативно лечение.Така въз основа на обсъдените писмени доказателства следва да се приеме,че ищцата е вложила през периода 31.12.2016 г.-02.01.2017 г. парични средства за лечението на процесната травма в общ размер от 934,60 лв.Не е доказано от ищцата изразходването на средства за манипулации по счупената челюст и зъбния й статус в Г. на стойност 814,98 лв,като липсват и доказателства,че вследствие счупването на челюстта за ищцата са последвали в причинно-следствена връзка и проблеми със зъбите.Не са представени доказателства и за разход от 20 лв за т.нар. медицинска консултация.Ищцата не е претендирала с исковата молба и уточняващата я молба от 11.07.2018 г. /на лист 29 от делото/ имуществени вреди под формата на парични разходи за закупуване на самолетен билет за пътуване на 10.02.2017 г. от Б. до Г. във връзка с лечението й,поради което представеният самолетен билет на чужд език на лист 16 от делото и превод на същия на български език на лист 122 от делото не са относими по спора и не следва да се обсъждат.Освен горното в превода на бордната карта не фигурира цена на полета,нито от документа може да се извлече извод дали полетът е осъществен от ищцата именно във връзка с лечението й,като не са депозирани от ищцата и доказателства именно към 10.02.2017 г. същата да е пътувала до Г. за осъществяване на конкретни манипулации по лечението си.

Предвид изложеното съдът намира иска за обезщетяване на имуществени вреди за основателен до размер от 934,60 лв и до този размер следва да бъде уважен,като за горницата от 934,60 лв до претендираната сума от 1 871,98 лв следва да бъде отхвърлен.На основание чл.86 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.84 ал.3 от ЗЗД в полза на ищцата следва да се присъди и законната лихва върху сумата от 934,60 лв,считано от датата на увреждането 30.12.2016 г.,до окончателното й изплащане.Законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди също следва да се присъди от датата на увреждането,а не от датата на извършване на всеки един от разходите,тъй като и изискуемостта на това вземане настъпва от датата на деликта /така решение №11/03.05.2018 г. по т.д.№643/2017 г.,І т.о.,ТК на ВКС/.Законодателят не е въвел разграничение относно началната дата на забавата в зависимост от това дали задължението е за обезщетяване на имуществени или неимуществени вреди от непозволено увреждане.Пораждащият забавата юридически факт е настъпването на самия деликт,а не настъпването на вредите /имуществени или неимуществени/,които се търпят вследствие на деликта в продължение на определен период от време след настъпването му.

Разноски за производството са претендирани от ищцата.Такива й се следват на основание чл.78 ал.1 от ГПК съразмерно на уважената част от исковете.Същата е сторила разноски в размер на 1 250 лв адвокатско възнаграждение,изплатено според договора за правна защита и съдействие на лист 20 от гр.д.№2437/2018 г. на ДРС;100 лв държавна такса за водене на делото+ 2 лв банкова такса според документа на лист 21 от делото на ДРС;400 лв възнаграждение за вещо лице+2,50 банкова такса според платежните документи на листи 72 и 105 от делото на ДОС;10 лв държавна такса за съдебни удостоверения + 1,50 лв банкова такса според пл.документ на лист 85 от делото на ДОС.Сумата от 100 лв държавна такса ведно с банков комисион от 2 лв е внесена по сметка на ДРС недължимо от ищцата,тъй като същата е освободена от заплащане на такса за водене на делото съгласно разпоредбата на чл.83 ал.1 т.4 от ГПК.Независимо от последното,след като вече е внесена от ищцата,сумата от 102 лв следва да бъде включена в общата сума на разноските,сторени от ищцата.Държавна такса се дължи по делото,но по правило по настоящия спор същата се присъжда в тежест на осъдения ответник съразмерно на уважената част от исковете.На база обща сума на сторените от ищцата разноски в размер на 1 766 лв на същата се следват съразмерно на уважената част от исковете разноски в размер на 882,92 лв.Ответникът не е претендирал разноски и такива не следва да му се присъждат за отхвърлената част от исковете.На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът И.Й. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ДОС държавна такса за водене на делото по чл.1 от ТДТКССГПК в размер на 4% върху уважената част от исковете,тъй като ищцата е освободена от заплащане на такава на основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК.Съобразно разпоредбата на чл.78 ал.6 от ГПК осъденият ответник следва да понесе отговорността за заплащане на дължимата държавна такса върху уважената част от исковете,която е в размер на 600 лв върху уважената част от иска за неимуществени вреди и 37,38 лв върху уважената част от иска за имуществени вреди,т.е. общо по двата иска 637,38 лв.От тази сума следва да се приспадне сума от 50 лв от общо внесената от ищцата държавна такса за водене на делото в размер на 100 лв,която е съразмерна на внесеното от нея за уважената част от исковете /забел. ако се приеме,че таксата от 100 лв е внесена за цялостно разглеждане на двата иска,то при частичното им уважаване от горната сума такава в размер на 50 лв е съответна на уважената част/,доколкото всъщност част от дължимата от ответника държавна такса вече е платена.Така ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на ДОС в размер на 587,38 лв /637,38 лв-50 лв/.За внасяне на приспаднатата от задължението на ответника ДТ от 50 лв ищцата ще бъде възмездена чрез осъждането на ответника да й я заплати като част от дължимите й разноски съразмерно на уважената част от исковете.Останалите 50 лв /от общата ДТ от 100 лв/ са недължимо внесени от ищцата по сметка на ДРС предвид разпоредбата на чл.83 ал.1 т.4 от ГПК,поради което същата може да поиска връщането им от ДРС.

Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА И.Д.Й. с ЕГН ********** *** да заплати на С.С.А. с ЕГН ********** *** сума в размер на 15 000 лв /петнадесет хиляди лева/,представляваща обезщетение за неимуществени вреди /физически и душевни болки и страдания/ вследствие извършено от ответника спрямо нея престъпление по чл.129 ал.2 във връзка с ал.1 от НК-причинена на 30.12.2016 г. средна телесна повреда,изразяваща се в двустранно счупване на долна челюст,за което престъпление ответникът е осъден по НОХД №386/2018 г. на Д.кия районен съд,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата на увреждането 30.12.2016 г.,до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на неимуществени вреди в частта за горницата от 15 000 лв до ****лв.

ОСЪЖДА И.Д.Й. с ЕГН ********** *** да заплати на С.С.А. с ЕГН ********** *** сума в размер на 934,60 лв /деветстотин тридесет и четири лева и шестдесет стотинки/,представляваща обезщетение за имуществени вреди /вложени за лечението на ищцата средства/ вследствие извършено от ответника спрямо нея престъпление по чл.129 ал.2 във връзка с ал.1 от НК-причинена на 30.12.2016 г. средна телесна повреда,изразяваща се в двустранно счупване на долна челюст,за което престъпление ответникът е осъден по НОХД №386/2018 г. на Д.кия районен съд,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата на увреждането 30.12.2016 г.,до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на имуществени вреди в частта за горницата от 934,60 лв до 1 871,98 лв.

ОСЪЖДА И.Д.Й. с ЕГН ********** *** да заплати на С.С.А. с ЕГН ********** *** сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 882,92 лв /осемстотин осемдесет и два лева и деветдесет и две стотинки/ съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА И.Д.Й. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Д.кия окръжен съд държавна такса за водене на делото в размер на 587,38 лв /петстотин осемдесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/ върху уважената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд-гр.В..

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: