Р Е Ш Е Н И Е

№ 118 ,21.05.2019 година, град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На двадесет и седми април две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

Председател : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

Секретар Елица Александрова

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова

гражданско дело номер 395 по описа за 2018 година, намира следното :

Производството е образувано по предявения от Д. Р.К. *** срещу Г.Д.Г. *** иск с правно основание член 55,ал.1,пр.2 от ЗЗД за парич-но вземане в размер от 40 000 лева, съставляващо невърната част от получена от ответника с три банкови превода на 17.04.2015 г., 27.04.2015 г. и 7.05.2015 г. сума в размер от 44 000 лева на следното основание : раз-ходването й за ремонтни дейности в личния му жилищен имот в град Б. по ул. „ К.Р.“ № *, за да послужи за живеене на страните, обвързани от 2002 г. във фактическо съпружеско съжителство и на тяхно-то дете Я. и която ответникът дължи да върне на ищцата, така както е върнал 4 000 лева, поради неосъществяване на основанието „ не се стига до преместване в имота “, тъй като страните се разделят в края на месец септември 20* г. и последва съдебно уреждане на положението на детето с влязло в сила решение № 139 от 26.10.2017г. по гр.д.№ 277/2017 г. по описа на БРС. Иска и законни лихви от предявяване на претенцията и разноски.

Ответникът оспорва иска като заявява две правопогасяващи възраже-ния за : постигнато при раздялата през месец октомври 20* г. съгласие по член 65,ал.2 от ЗЗД за даване вместо изпълнение , предмет на което са * броя движими вещи на обща стойност от 17 850 лева, в т.ч. един лек авто-мобил ,марка „ *** 1,6 И “ с ДК № ***,за който между страните има сключен на 25.05.2017 г. в изискуемата форма за валидност договор за прехвърляне на правото на собственост, който е привидна продажба и съдебно прихващане с две насрещни парични вземания по член 55, ал.1,пр.3 от ЗЗД : от 15 000 лева и 5 000 лева, съставляващи левова равно-стойност на предоставените в периода месец ноември 2008 г. – месец юли 2009 г. и в периода 2013 – 20* г. на ищцата валутни средства ( в евро и норвежки крони ) от доходите му като татуист на К.О.и в Н. за нейната издръжка, които тя дължи да му върне при прекратяване на фактическото съжителство . Признава, че непогасената част от вземането е в размер от 2 150 лева . В съдебно заседание от 24.04.2019 г. е до-пуснато по искане на ответника увеличение на размера на насрещното вземане от 5 000 лева на 9 171,56 лева ,при което обща стойност на заявените за прихващане вземания е 24 171, 56 лева .

Ищцата е репликирала в „ становище “ с вх.№ 7615/6.12.2018 г. ( на л.58 -59 от делото), че не е дала съгласие за погасяване на претендираното вземане с паричната равностойност на предоставени й от ответника в соб-ственост движими вещи ; че основание за прехвърлянето на лекия автомо-бил е насрещното и изпълнено от нея задължение за заплащане на уговоре-ната цена ; че паричните средства, които ответникът е превел от Канарски-те острови в 2008 – 2009 година , са получени на друго основание – разход-ването им за първия ремонт на същия жилищен имот ( в град Б., ул.“ К. Р.“ № * ) с цел установяването им с новородената дъщеря за живеене в него и че насрещните вземания по възражението за прихващане са погасени по давност .

Въз основа на събраните по делото доказателства Окръжният съд приема следната фактическа обстановка : страните са били във фактическо съпружеско съжителство от 2002 г. Имат общо дете Я., родено на *** г. След навършване на шестмесечната възраст на детето и до 2012 г. – 2013 г. тримата са живяли предимно в чужбина, на остров Т., където още от 2002 г. ответникът е работил като татуист , според свидетелствата на И. Р.а Д. ( майка на ответника ) и на С.И.Д.. След завръшането си в страната ищцата се установила с детето в град Б., докато ответникът съчетавал пребивавания на същото място и в чужбина – Н., където за около два – три месеца годишно от 2013 до 20* г. работил също като татуист. Не се спори между страните, че в 2015 г. ответникът е получил от ищцата с три банкови превода по сметка-та си общо 44 000 лева за влагането й в ремонт на личния си имот – къща в град Б., по улица „ К. Р.“ № * за бъдещото устройване на страните и детето в него за задоволяване на жилищните им нужди. Но в месец септември 20* г. ищцата и ответникът се разделили и не заживяли в него както възнамерявали година по – рано. С необжалваемо Решение № 139 от 26.10.2017 г. на Балчишкия районен съд по гр.д. № 277/ 2017г., в производство по член 127,ал.1 от СК, е утвърдено споразумението им по въпросите за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права върху него, неговата издръжка за минало време и за вбъдеще и режи-ма на лични отношения с бащата. От полученото за ремонта къщата ответникът върнал на ищцата към месец септември 2017 г. с четири превода на суми от по 1 000 лева или общо 4 000 лева.

Осъществени са всички факти от състава на член 55,ал.1,пр.2 от ЗЗД за възникване на претендираното от ищцата вземане : предоставянето на по – голямата сума от нея на ответника ; основанието за него –да се вложи за подобряването на къщата му в град Б. и тя да се използва за жилище от тях и детето и несбъдване на това условие. След плащането на сумата от 4 000 лева ответникът е дължал връщането на остатъка от 40 000 лева.

По възражението на ответника за настъпило погасяване на част от вземането по способа по член 65,ал.2 от ЗЗД : една от вещите, за които се твърди даване вместо изпълнение, е лек автомобил марка „ *** 1,6 И “ с ДК № Тх ** ХН. Тя е предмет на сключен на 25.05.2017 г. писмен договор с нотариална заверка на подписите, по който ищцата поела и изпълнила задължение за заплащане на цената в размер от 900 лева. За останалите 15 вещи: едноместен каяк „ ** 12“ с гребло; сонар за риболов „ ** “ ; 2 бр. тонколони ** ; усилвател ** **; усилвател **; телевизор **; бюро ; монитор ** ; монитор **; електронна книга „**“; риболовна макара ** ; багажник за л.а. и стойка за каяк ** ; телефон „ ** “ и комплект за инструменти ** , не се твърди да има из-вършено от ответника в полза на ищцата разпореждане в писмена форма.

След дадени от съда ( в заседанието от 14.02.2019 г.) указания по член 146,ал.2 от ГПК ответникът не е посочил доказателства по възраже-нието си за привидност на договора от 2017 г. в частта на изразеното осно-вание – продажба. Съгласието ищцата да получи от ответника вместо дъл-жимото ( плащане по паричното си вземане от неоснователно обогатяване ) нещо друго ( вещи на близка стойност в собственост ) е договор , който съ-що подлежи на доказване от ответника . В случая, с оглед стойността на договора, по – голяма от 5 000 лева и сключването му между лица, които не са съпрузи, свидетелски показания са недопустими освен при изрично съгласие от страната – член *4,ал.2 във връзка с член *4,ал.1,т.3 от ГПК. Изслушването на посочените от ответника свидетели за този факт не са до-пуснати с оглед забраната в закона и липсата на дадено от страната съгла-сие – съдебен протокол ( на л.109 от делото ) от първото по делото заседа-ние.

Допуснати по реда на обезпечаването на доказателства по член 207 и сл. от ГПК и събрани са доказателства от оглед и определяне на оценка от вещо лице на вещи, еднакви на твърдените от ответника, ако се намерят във фактическа власт на ищцата. В заключението си вещото лице е устано-вило, че само три вещи, тъждествени на посочените в отговора : бюро, мо-нитор „ ** “ и електронна книга „ ** “ , са намерени в дома на ищцата в град Б.. Оценени са на 130 лева, 190 лева и 130 лева.

Владението е индиция за право на собственост, но не и за основание-то за придобиването. То може да бъде всеки един факт, на който законът допуска придобиване – член 77 от ЗС, в т.ч. частно правоприемство ( про-дажба, замЯ., ненаименуван договор …). Изобщо от факта, че ищцата владее три от движимите вещи, не може да се приеме еднозначно, че осно-ванието на правото й е договор по член 65,ал.2 от ЗЗД за даването им вмес-то изпълнение на задължението на ответника – предмет на иска.

Следователно има разпореждане от ответника в полза на ищцата само относно лекия автомобил , но на посоченото от тях в писмения акт основание – продажба. Няма извършено разпореждане относно другите 15 вида движимости на основание - погасяване на задължение, solvendi causa. Въведеното от ответника правопогасяващо възражение по член 65, ал.2 от ЗЗД е изцяло неоснователно.

По възражението на ответника за съдебно прихващане с негови взе-мания от връщане на 15 000 лева и ( след допуснатото увеличение на раз-мера ) на 9 171,56 лева , съставляващи левова равностойност на два сбора от извършени в два периода - от месец ноември 2008 г. до месец юли 2009 г. и от 2013 г. до 20* г. банкови преводи на валутни средства от Канарски-те острови и Н. : според твърдяното в отговора средствата са заплатени от ответника като лична издръжка на ищцата през тази част от периода на съпружеското фактическо съжителство, в която са били временно разделени , но тя дължи да му ги върне при окончателно прекратяване на съжителството през 20* г. По това възражение не е спорен единствено фактът за общия размер на заплатените чрез преводи от К.О. средства – 15 000 лева. Спорно е основанието за плащането – лична издръжка на ищцата, както е твърдял ответникът или разход за ремонт на същата къща на ответника в 2008 – 2009 г., както е репликирала ищцата в молбата – „ становище “ с вх.№ 7615/6.12.2018 г. (на л.58 -59 от делото) .

Изслушаната по делото свидетелка И. Р.а Д. ( майка на ответника ) установила, че преди раждането на дъщерята Я. ( на 26.02. 2009 г. ) и до навършване на шестмесечната й възраст ищцата живеела в град Б. и не работела. От К.О.ответникът й изпращал с преводи различни суми от доходите си като татуировчик, за да се издържа. От 2013 до 20* г. ответникът пребивавал сам за около 2 -3 месеца годишно в Н.. Там също работел като татуировчик и изпрашал пари. Част от тях от около 9 000 – 10 000 лева била предназначена само за издръжка на ищцата. Последната разходвала средствата по своя преценка , но не и за ремонт на къщата по ул. „ К. Р.“ през 2008-2009 г. ( защото единственият й ремонт бил извършен по – късно през 2015 – 20* г. ). С.И.Д.и Я.П.Т.са дали съответни свидетелства ( с изключение за фактите относно размерите на изпратените от чужбина преводи ) за това, че ответникът се грижел за Д. и изпрашал постоянно пари за нейната и на детето издръжка. И тези свидетели са от-рекли къщата да е ремонтирана преди 2015 – 20* г.

Фактът за наличието на друго основание за получаване на сумата от 15 000 лева ( въз основа на преводите от К.О.) не е установен от ищцата . Искането й за допускане на свидетели за него е несвоевременно заявено ( във второто по делото заседание след дадени указания по член 146,ал.2 от ГПК с доклада ) - член 146,ал.3 от ГПК, вместо неправилно приетото в мотивите на определението от 28.03.2019 г., че е за факт без правно значение .

Според заключението на вещото лице С.И. общата сума на извършените в периода 2013 – 20* г. преводи от Н. ( с наредите-ли - трети лица ) по сметка на ищцата в ЦКБ се равнява на 37 757,85 норвежки крони или на 9 171,57 лева.

При тези доказателства съдът приема, че са доказани както плаща-нията на сумите в общ размер от 15 000 лева и от 9 171,57 лева, така и ос-нованието за тях – лична издръжка на ищцата. Но според съдът не е налице третият елемент – отпадане на основанието по член 55,ал.1,пр.3 от ЗЗД . Фактическото съпружеско съжителство поражда отношения, които макар да не са правно регламентирани, наподобяват тези при граждански брак. По аналогия следва да намерят приложение правилата на член 14 и 17 от СК – за обща грижа за семейството , за осигуряване чрез общи усилия и според възможностите, имуществото и доходите благополучие на семейна-та общност. Прекратяването на фактическото съжителство ( както и на брака ) има действие за вбъдеще. Както бившите съпрузи, така и бившите партньори по фактическо съжителство не си дължат връщане на онова, което са получили един от друг по време на съжителството в изпълнение на задълженията по член 14 и 17 от СК. А до колкото има възможност за преодоляване на неоснователно обогатяване след прекратяването на съжи-телството, то тя следва да се прилага само според правната уредба ,напри-мер според правилото на член 33,ал.2 от СК – за получаване на част от стойността на придобитото от единия ,ако другият е допринесъл за при-добиването в някоя от посочените в закона форми.

Ето защо съдът намира, че в полза на ответника не са възникнали насрещни вземания от връщането на платеното за издръжка на ищцата след прекратяване на фактическото съжителство. Заявеното от него въз-ражение за съдебно прихващане с тях е също неоснователно и подлежи на отхвърляне в съгласие с член 298,ал.4 от ГПК. А щом вземането – предмет на иска – съществува в размер от 40 000 лева и не е погасено по способите: даване вместо изпълнение и прихващане, следва да се постанови решение за осъждането на ответника за заплащането му, ведно с поисканите законни лихви ,считано от датата на предявяване на иска – 29.08.2018г. до окончателното му изплащане . Ищцата има право на основание член 78, ал.1 от ГПК да й се присъдят сторените разноски за : настоящото исково производство от платените държавна такса от 1 600 лева и адвокатско въз-награждение от 2 000 лева и за обезпечителното производство в размер от 72 лева , платени такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ съгласно платежното нареждане от 23.10.2018 г. ( на л.150 от делото ) .

Воден от горните съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ възражението за съдебно прихващане, заявено от Г. Д.Г., ЕГН: ********** ***, с адрес на пълномощника – адвокат О.Б. *** със следните две парични вземания срещу Д.Р.К., ЕГН: ********** ***, с адрес на пълномощника – адвокат П.Н. ***,офис 6, в размери от 15 000 ( петнадесет хиляди ) лева и от 9 171,56 ( девет хиляди сто седемдесет и един лева и петдесет и шест стотинки ) лева, съставляващи левова равностойност на два сбора от извършени в два периода - от месец ноември 2008 г. до месец юли 2009 г. и от 2013 г. до 20* г. банкови преводи на валутни средства от К.О.и Н., платени за нейна издръжка, които тя дължи да му върне при прекратяване на фактическото съпружеско съжителство.

ОСЪЖДА Г. Д.Г., ЕГН: ********** *** да заплати на Д.Р.К., ЕГН: ********** *** сумата в размер от 40 000 ( четиридесет хиляди ) лева, съставлява-ща невърната част от получена с три банкови превода на 17.04.2015 г., 27.04.2015 г. и 7.05.2015 г. сума в размер от 44 000 лева , на която дължи връщане поради неосъществяване на основанието , на което е получена от него : разходването й за ремонтни дейности в личния му жилищен имот в град Б. по ул. „ К.Р.“ № * и установяването на двамата и детето за живеене в него поради прекратяване на фактическото съпружеско съжителство в края на месец септември 20* г. , ведно със законните лихви върху същата сума, считано от датата на предявяване на иска – 29.08.2018 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Г. Д.Г., ЕГН: ********** *** да заплати на Д.Р.К., ЕГН: ********** *** сумата в размер от 3 600 лева, разноски за исковото производство, от които 2 000 лева – платено адвокатско възнаграждение и сумата в размер от 72 лева – разноски за обезпечителното производство .

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните .

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :