Р Е Ш Е Н И Е

№ 122 ,27.05.2019 година, град Д.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

Председател : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

Секретар Елица Александрова

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова

гражданско дело номер 461 по описа за 2018 година, намира следното :

Производството е образувано по предявените от С.Д.Н. *** срещу А.Й.К. *** искове с правно основание член 45,ал.1 от ЗЗД и член 86,ал.1 от ЗЗД за парични вземания в размер : от 30 000 лева, съставляващо обезщетение за неимуществени вреди от физически увреждания - счупване на пета проходилна кост на дясно стъпало и контузия на главата със сътресение на мозъка и загуба на съзнанието и психично увреждане – реакция на стрес с разстройство на адаптацията ,остра стресова реакция след мозъчна контузия, церебрастенен синдром и от 2 883,33 лева , съставляващо обезщетение за забава при плащането на главното задължение, определено по размер от законната лихва за периода 20.10.2017 г. – 30.09.2018 г. при твърдения, че са получени при пътнотранспортно произшествие, предизвикано на 20.10.2017 г. в град Д. по бул . „ *** “ на пешеходна пътека от противоправно, виновно поведение на ответника при управление на джип „ ***“ ,с рег.№ ТХ ** ХМ. Ищцата иска присъждане на законни лихви от датата на предявяването на иска и на разноски.

Ответникът оспорва иска. Заявява възражение,че вредата не е причи-нена от него или е причинена от него, но съвместно с третото лице – участник в произшествието, тъй като неговият ( на третото лице ) авто-мобил не се намирал в покой в момента на удара от автомобила на ответ-ника и ищцата не е пропусната да премине по пешеходната пътека от него. Оспорва иска по размер поради завишеност.

Третото лице, привлечено от ответника, за да му помага - ЗАД „ А. “, АД, град С. не взима становище. Въз основа на събраните по делото доказателства Окръжният съд приема за установена следната фактическа обстановка : според протокол за ПТП с пострадали лица № 24001764 от 20.10.2017 г. , съставен от длъжностното лице – мл. а-р Д. Д. , на същата дата в 9,10 часа в град Д. по бул. „ *** “ станало произшествие с участието на ищцата като пешеходец, ответника като водач на автомобил „***“ с рег. № ТХ ** ХМ и третото лице С.И.Г., като водач на автомобил „ ***“, с рег.№ ТХ ** ХМ. Посочено е ,че автомо-билът на ответника не спазил безопасно разстояние и ударил автомобила на третото лице, който пък блъснал пресичащата пешеходната пътека ищ-ца, че автомобилът на ответника има видими щети по предна броня и по радиатор ; автомобилът на третото лице - по задна броня, задна броня и преден капак,а ищцата е с разкъсно - контузна рана на главата. В послу-жилата при издаването на протокола писмена декларация от 20.10.2017 г. ответникът К. заявил, че преди сблъсъка автомобилът му се дви-жел в средната лента на разстояние от около 10 метра след автомобила на Г., но ударът настъпил след рязко намаляне на скоростта от него и по време на движението му, а не след спирането му. С акт № 2205/212017 г. е установено, че извършеното от ответника съставлява административно нарушение на член 23,ал.1 от Закона за движение по пътищата : не се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго моторно превозно средство ,че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. С наказателно постановление № **-**-**/17.11.2017 г. е санкциониран на основание член 53 от ЗАНН и член 179,ал.2,пр.2 от ЗДвП с глоба. Към датата на про-изшествието ответникът е имал застраховки: „ гражданска отговорност на автомобилистите “ и „ злополука “ в ЗАД „ *** “, град С. за имуществени и неимуществени вреди, причинени на трети лица от притежаването и / или използването на това превозно средство по застрахователна полица № BG/11/ 117002176914 от 7.08. 2017 г., със срок на действие – една година.

Разпитаният по делото съставител на протокола за ПТП- свидетелят Д. Ж.Д. посочил, че посетил мястото на произшествието и установил, че настъпило при последователно осъществени удари : на спиращия или спрял на пешеходната пътека автомобил от движещия се зад него автомобил и на пешеходката от предния автомобил. Подробности за поло-жението на предния автомобил спрямо пешеходната пътека не си спомня. Свидетелят С.И.Г., участник като водач в същото ПТП, потвърдил декларираното от него при съставянето на протокола за ПТП , че при наближаване на пешеходната пътека със скорост на движение от 50 км/ч предприел спиране ( „тръгвам да спирам “) и спрял в момента, в кой-то пешеходката стъпила на пътеката. Усетил след секунди удар отзад , „из-хвърчал “ 3-4 метра напред и я ударил с предната средна част на колата . От удара с другия автомобил се откачила седалката му, хлътнали задната врата и задната броня.

В деня на инцидента свидетелят К.Х.Н. придружавал съпругата – ищца ,но не и по време на удрянето й на пешеходната пътека ; дошъл след него; заварил я да лежи на пътеката, върху която имало спряна кола и втора кола , „ залепена“ ; не чул коментари за действията на водачите, но „ първият шофьор “ му казал, че спрял ,за да премине С., но бил блъснат отзад . Тя била прегледана в „ Б.П.“ , направили й седем шева на раната на главата . В същия ден била приета в болницата за лечение. Не оставала без придружител нито тогава, нито в месеца след из-писването,когато се прибрала у дома , защото не можела да се обслужва . Удареният й крак бил гипсиран за около 35 -40 дена, подпирала се с бастун в продължение на 3 -4 месеца . След инцидента започнала да забравя ( къде оставя вещи, пари ) ; оплаквала се от световъртеж при изправяне и навеждане и от замайване, ако гледа телевизия повече от половин час; станала раздразнителна . Съответни свидетелства са получени от Н.М.А.( без родство ) и С.Ж.П.( сестра) за това, че ищцата не можела да ходи и говори , докато била в болницата, а след това да се обслужва в битово отношение и да върши обичайната домакинска работа за около месец и повече. Чувствала се зле , оплаквала се от болки в главата и крака.

Получените от ищцата, тогава на 65 –годишна възраст увреждания съставляват разкъсно - контузна рана на главата , мозъчно сътресение и счупване на пета проходилна кост на дясно стъпало ,според две удостове-рения от съдебномедицинска консултация и допълнение № 635/2018 г. от 6.07.2018 г. и 9.07.2018 г. За мозъчното сътресение, без загуба на съзнание, била на лечение по спешност от 20.10. 2017 г. до 26.10.2017 г. в „ Отделе-ние по неврохирургия “ на МБАЛ – Д. съгласно издадена епикриза . Лечението е протекло без усложнения на фона на придружаващите заболя-вания : захарен диабет тип 2 инсулинозависим, хипертонична болест –Іст. лека степен, сърдечна форма ,хроничен пиелонефрит, лумбосакрален дис-когенен радикулит . На 15.11.2017 г. и на 27.06.2018 г. ищцата е била кон-султирана от психиатър по повод приживяна остра психотравма . Авторът на документа ( лекар – психиатър ) определил състоянието й като реакция на стрес с разстройство на адаптацията, остра стресова реакция след кон-тузия на главата със сътресение на мозъка ,постконтузен мозъчен синдром, проявления на което са потиснатост и тревожност , страхови изживявания , нарушения в съня .

Протоколът за ПТП е съставен след посещение на място, не е оспо-рен от ответника и има материална доказателствена сила само за тези от удостоверените от длъжностното лице факти, които са възприети от него, а именно за това : къде , един спрямо друг , най – общо, са заварени на мес-топроизшествието участниците в него ; какви по вид са получените телес-ни увреждания и материални щети по автомобилите и какви пътни знаци и пътна маркировка има на мястото. Тези факти следва да се приеме, че са се осъществили така както е засвидетелствано в документа ( макар и без допълнителната информация, която би била получена за тях ,ако бяха приложени способите за събиране на доказателства по НПК ). Същото следва да се приеме и относно посочения в декларацията на ответника , неизгоден за него факт, че възприел движещия се пред него автомобил

„ *** “ след като го наближил на разстояние от около 10 метра. Фактите, които не са възприети от съставителя на протокола , за това : как и в каква последователност са се осъществили ударите между участниците ( за механизма на произшествието) не се обхващат от материалната доказателствена сила на протокола. Те подлежат на доказване при съобразяване с другите удостоверени факти .

При правилно позоваване на последните ( за вида на щетите и конст-рукцията на превозните средства ) назначеното по автотехническата екс-пертиза вещо лице – инж Е.Ж. е установило, че най – напред се ударили автомобилът „ *** “, чийто водач предприел спира-не при вида на ищцата, че иска да пресече платното за движение и движе-щият се след него автомобил – джип „ ***“ , управляван от ответника .Той е задействал спирачната система, но тъй като бил на дис-танция от 10 метра вместо необходимата минимална безопасна дистанция на движение от 19,50 метра спрямо автомобила „ С. “ според ско-ростта си на движение, не е спрял преди да го достигне и го е ударил. От възникналите от удара инерционни сили лекият автомобил „ С.Б.“ е изхвърлен напред по посока на движението му и е ударил с пред-ната средна част лявата част на тялото на ищцата докато било в изправено положение .

Изводите на вещото лице за последователността на ударите съотве-тстват на вида и мястото на повредите по автомобилите , на обективния факт за разстоянието между двата автомобила преди удара и на опитните правила за необходимата безопасна дистанция и необходимото време меж-ду задействане и сработване на спирачната система. Нито в протокола за ПТП, нито в декларацията на водача Г. се съдържа изявление за това на какво разстояние от пешеходната пътека е бил неговият автомобил към момента , в който видял ищцата да предприема пресичане. Изразеното екс-пертно становище, че безопасното разстояние при скорост на движение от 50 км/ч е 34 метра, не може да служи на доказването, щом при ПТП не е установен подлежащият на съпоставяне факт. Несъпоставима с него е ве-личината за разстоянието ( от 3-4 метра според свидетелствата на Г.), на което автомобилът на третото лице е изтласкан след удара от джипа на ответника. Това придвижване не е част от собствения ход на автомобила ,а резултат от действието на възникналите при удара инерционни сили . Обу-славя се от скоростта на движение на удрящия джип и от това как се въз-действа на спирачния педал от водача на ударения автомобил , съгласно дадените от експерта при устното изложение отговори.

С оглед установения от вещото лице механизъм на произшествието съдът приема, че автомобилът на третото лице е бил приведен в покой до момента , в който ищцата извършвала пресичане на платното за движение по обозначената с маркировка „ пешеходна пътека“ . Блъсъкът й от него е неизбежен резултат от удара на последния от движещия се в същата лента след него джип „ *** “ . Показанията на втория водач Г. , преценени и с оглед възможността за повлияване от неговата за-интересованост действията му да се изключат като елемент от причината за увреждането, следва да се приемат като достоверни предвид гореказа-ното за механизма на произшествието . Увреждането на здравето на ищ-цата е резултат само от поведението на ответника като водач , изразяващо се във виновно нарушаване на правилото на член 23,ал.1 от ЗДвП . Както е посочено в заключението на вещите лица – д-р В. Д. ( съдебен лекар ) и д-р Д.П. ( невролог ) травмата на главата и на ходилото могат да бъдат получени по установения от вещото лице по автотехническата експертиза механизъм – при блъскане на пешеходец от лек автомобил . Не са директни травми, тъй като са получени след падането на ищцата и удара на тялото върху земната повърхност.Травмата на главата не е довела до загуба на съзнанието ( и по епикриза) ,обуслови-ла е временно разстройство на здравето, което не е опасно за здравето при прогноза за церебрастенни явления ( световъртежи и залитания ) до годи-на - две след получаването й. Мозъчното сътресение е причинило само нарушения на функциите на нервната система, но не и органична увреда, но при отчитане на установените от психиатъра промени в психичното й състояние - емоционална потиснатост и тревожност. Травмата на костта на дясното ходило е обусловила трайно затруднение на движението на то-зи крайник за месец и половина – два при прогноза за пълно възстановява-не на функциите, но с възможни болки при ходене.

Ответникът носи отговорност по член 45,ал.1 от ЗЗД за обезщетяване на причинените на ищцата от двете травми неимуществени вреди . При оп-ределяне на обезщетението е необходимо да се отчетат : начинът и мястото на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищцата бол-ки и причинените й неудобства ; периодът на възстановяването и прогноза-та за увреждането ; обстоятелствата, свързани с възрастта на пострадалата и общото й здравословно състояние към ПТП ,социално – иконономичес-ките условия в страната към датата на приключването на устните състеза-ния с оглед удовлетворяване на законовия критерий по член 52 от ЗЗД за справедлив размер на заместващото обезщетение. Предвид изведените от констатации и изводи за тях съдът е на становище, че обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди е в размер от 15 000 лева . Решаващо според съда е ,че има съчетано засягане на два органа, от които едното – на главата, с временно разстройство на здравето и последваща травматична церебрастения с относително дълга ( до 2 години ) продъл-жителност , повлияното от диабета психотравмено изживяване с високо ниво на тревожност и потисност , докато другата травма на дясното ходило е довела само до нарушения в двигателните функции на крайника за оби-чайния период, без да има последици върху здравословното състояние на ищцата.

Искът за главното вземане е частично основателен ,до посочения размер. Съединеният иск за обезщетение за забава е частично основателен също – до размера от 1 441,78 лева, колкото са натрупаните законни лихви върху главницата от 15 000 лева за периода на забавата -20.10.2017 г. до 30.09.2018 г. ,съобразно извършените от съда служебни изчисления . Иско-вете за главница и обезщетение за забава над посочените размери от 15 000 лева до 30 000 лева и от 1 441,78 лева до 2 883 лева са неоснователни. С ог-лед на този изход ищцата има право на част от сторените разноски за пла-теното адвокатско възнаграждение от 1 730 лева ,равняваща се на 865 лева на основание член 78,ал.1 от ГПК . Ответникът не е заявил искане за раз-носки , но следва да бъде осъден на основание член 78,ал.6 от ГПК за дъл-жащите се държавни такси от 657,67 лева и разноски ( за две експертизи ) от 381 лева съразмерно уважената част от исковете.

Воден от горните съображения, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА А.Й.К., ЕГН : ********** ***, при участието на привлеченото трето лице - помагач - ЗАД „ *** “, град С. 1000, ул. „ С. К “ № * да заплати на С.Д.Н., ЕГН: ********** ***-а, с адрес на пълномощника – адвокат О.Б. *** сумата в размер от 15 000 ( петнадесет хиляди ) лева , съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от счупване на пета проходилна кост на дясно стъпало, контузия на главата със сътресение на мозъка и стрес с разстройство на адаптацията след мозъчна контузия от пътнотранспортно произшествие, предизвикано на 20.10.2017 г. в град Д. по бул .„ *** “ на пешеходна пътека от противоправно, виновно поведение на ответника при управление на джип „ ***“ ,с рег.№ ТХ ** ХМ, ведно със законните лихви върху сумата, считано от 1.10.2018 г. до окончателно плащане и сумата в размер от 1441,18 ( хиляда четиристотин четиридесет и един лева и осемнадесет стотинки ) лева, съставляваща обезщетение за забава, определено по размер от законната лихва върху главницата от 15 000 лева за периода на забавата : 20.10.2017 г. до 30.09.2018 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Д.Н., ЕГН: ********** ***-а срещу А.Й. К., ЕГН : ********** *** искове за осъждането му да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размера на горницата над 15 000 лева до 30 000 лева и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главното задължение в размера на горницата над 1 441,18 лева до 2 883,33 лева .

ОСЪЖДА А.Й.К., ЕГН : ********** *** да заплати на С.Д.Н., ЕГН: ********** ***-рич сумата от 865 ( осемстотин шестдесет и пет ) лева, част от сторените разноски съразмерно уважената част от исковете ,на основание член 78,ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА А.Й.К., ЕГН : ********** *** да заплати по сметка на ДОС сумата в размер от 657,67

( шестстотин петдесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки ) лева, дължима държавна такса и сумата в размер от 381 ( триста осемдесет и един лева ), дължими разноски, съразмерно уважената част от исковете на основание член 78,ал.6 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪ Д :