Р Е Ш Е Н И Е

№__104_____/ 09.05.2019 год. ,гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На двадесет и шести март 2019 г.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.гражданско дело № 132 по описа за 2019 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на «. К. Б.» ЕООД ЕИК-**, срещу Решение № 1168/11.12.2018 г. ,постановено от ДРС по гр.дело № 734/2018 г.в частта му,с която исковата претенция е отхвърлена за разликата над присъдената с решението сума от 1 114,59 лв.,до пълния претендиран размер от 2 064,51 лв.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго,с което да се уважи напълно иска.

Твърди се,че решението е неправилно.Възразява,че споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги не се явява нищожно,поради противоречие с императивните правни норми на чл.10а,ал.2 и 4 и чл.19,ал.4 от ЗПК и добрите нрави,поради което възнаграждението за допълнителни услуги е недължимо.Клаузите,определящи задължението за заплащане на закупения пакет от допълнителни услуги не били недействителни и не противоречали на добрите нрави. Сключването на това споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не било задължително за отпускане на кредита,а по избор на потребителя и зависело изцяло от неговата воля.

Не било налице и противоречие на добрите нрави.Щом бил подписал Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,кредитополучателят се бил съгласил с тази цена на кредита и дължал плащането й.Паричният ресурс на небанковите институции бил многократно по-скъп от този на банките,с оглед на факта,че те не осъществяват влогонабиране.

В депозиран по делото писмен отговор,въззиваемата страна чрез особеният си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли като такава да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и са процесуално допустими. Същата отговаря на изисквания на чл. 262 ГПК.

Решението на ДРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. Решението е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо.

Съставът на Добрички окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимите законови разпоредби, приема следното:

Първоинстанционният Добрички районен съд е бил сезиран с искова молба от «. К. Б.» с иска за призвамане съществуването на вземането му по ч. гр. дело № 3891/2017 г. на ДРС,срещу И.Д.Е. с ЕГН ********** за сумата от 2 064,51 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 3012311047 от 09.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата начиная от датата на подаване на заявлението в съда – 23.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 7,02 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 26.01.2017 г. – датата на изпадане на длъжника в забава до 04.04.2017 г. – датата на прекратяване на договора, както и сумата от 41,43 лв. – платена държавна такса, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение,по което делото е издадена заповед № 2098 от 24.10.2017 г.

Първостепенният съд е отхвърлил иска в частта на претендираното възнаграждение по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги /на една или всички от посочените услуги/, а именно: 1/ приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2/ възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3/ възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4/ възможност за смяна на дата на падеж и 5/ улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Съставът на въззивния съд, като констатира, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка по спорните факти, е в съответствие със събраните в хода на производството доказателства, а така също че като цяло обжалваното решение е дало законосъобразен отговор на повдигнатите в хода на първоинстанционното производство въпроси ,поради което следва да се ползват мотивите по него съобразно чл. 272 от ГПК. Независимо от това и с оглед поставените с въззивната жалба въпроси, настоящата инстанция излага допълнително следните мотиви:

Остатъкът от претендираното вземане в размер на 949,92 лв., представляващо възнаграждение за закупуване на пакет за допълнителни услуги, съдът намира за недължим поради неговата нищожност.

В случая,уговореното възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги нарушава разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 и 4 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което тази уговорка е нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби и не може да породи желаните от страните правни последици. Освен това,допълнителните разходи не могат да надхвърлят допустимите разходи по кредита,определени в чл.19,ал.4 от ЗПК.Тъй като в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, установен в обществен интерес, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, нищожността на уговорките може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

Като се води от гореизложеното

съставът на Добрички окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1168/11.12.2018 г. ,постановено от ДРС по гр.дело № 734/2018 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.

Председател: Членове:1.

2.