Р Е Ш Е Н И Е

№ 113

гр. Д., 16.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.кият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и втори април година 2019

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар Павлина Пенева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 147 по описа за 2019 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК. Д.М.Д. и Я.Г.Д., двамата от гр.Д., чрез упълномощения адвокат, обжалват решение №1119/30.11.2018г. и решение №77/15.01.2019г., постановени по гр.д.№2866/2017г. на Д.кия районен съд.

Решение №1119/30.11.2018г. се обжалва в частта, в която е отхвърлен предявеният от въззивниците срещу С.Т.С. и Г.А.С.,***, иск за осъждане на ответниците да преустановят неоснователни действия спрямо жилището на ищците по отношение спалня №13 в сграда с идентификатор **, килер №14 и навес №22 в сграда с идентификатор **.

В жалбата са изложени доводи, че посочените помещения килер №14 и спалня №13, както и навесът №22, изградени от ответниците в съсобствения на страните поземлен имот, са незаконно строителство – осъществено в отклонение на издадените строителни книжа и без съгласие на ищците. Първоинстанционният съд не обсъдил писмените доказателства и заключението на вещите лица, следствие на което достигнал до необоснования и неправилен извод за законност на посоченото построено от ответниците. Незаконно построеното било нетърпимо и неузаконимо, и пречело на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху имота. По тези съображения се настоява за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за удовлетворяване на предявения иск по чл.109 от ЗС във връзка с посочените три обекта.

В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемите С.Т.С. и Г.А.С., чрез адвоката си, оспорват тази жалба и настояват за потвърждаване на решението в съответната част.

Въззивниците изцяло обжалват второто решение №77/15.01.2019г, с което е отхвърлена молбата им за допълване на решение №1119/30.11.2018г. по гр.д.№2866/2017г. на ДРС по отношение на помещения, вписани под №15 и №16 от заключението на тройната техническа експертиза, съответно баня-тоалетна и котелно.

В жалбата е посочено, че още в исковата си молба въззивниците са възразили срещу котелното помещение като незаконно построено и пречещо им да упражняват правото си на собственост. Приетото от първоинстанционния съд, че баня-тоалетна и котелно помещение не са част от предмета на делото и той не дължи произнасяне в тази връзка било неправилно. Иска се отказът на първоинстанционния съд за допълване да бъде отменен и спорът да бъде разрешен по същество и в тази част.

По тази жалба въззиваемите С.Т.С. и Г.А.С. не са представили отговор и не са изразили изрично становище.

След като се запозна с делото и след извършената служебна проверка по чл.269 изр.първо от ГПК въззивният съд намира решение №1119/30.11.2018г. в обжалваната част за недопустимо по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Д.М.Д. и Я.Г.Д. срещу С.Т.С. и Г. А.С.. Съгласно изложеното в исковата молба, ищците /съпрузи/ и ответниците /също съпрузи/ са съсобственици на поземлен имот с идентификатор **290 по кадастралната карта на гр.Д., в който е построена жилищна сграда. Всяка от насрещните страни по делото притежавала в собственост обособено жилище; ищците - в югозападната част, а ответниците - в източната част.

Ответниците извършили застроявания в имота. Построили помещение, което ползвали като коридор. Построили и друго помещение, представляващо коридор /антре/ и котелно помещение.

Тези застроявания закривали прозорец от жилището на ищците, били извършени без тяхно съгласие и без строителни книжа.

С оглед изложените обстоятелства ищците са предявили иск по чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост спрямо жилището си, като премахнат помещенията коридор, коридор/антре и котелно помещение.

В първото по делото съдебно заседание във фазата на изясняване на спора по чл.143 ал.1 и 2 от ГПК е отбелязано от ищците, че освен посочените в исковата молба ответниците са извършили и други застроявания, а именно - килер и тоалетна в северозападната част на дворното място. Те също били извършени без строителни книжа и без съгласието на ищците, като им и пречели да упражняват правото си на собственост.

В последното съдебно заседание пред първата инстанция ищците са заявили, че увеличават размера на претенцията си, като допълват петитума с искане за преустановяване на неоснователните действия на ответниците по отношение спалня №13, килер №14 и навес №22 /по заключението на изготвената по делото тройна експертиза/.

Установява се от заключението на трите вещи лица, че жилището на ищците е заснето в кадастралната карта с идентификатор **, а жилището на ответниците с идентификатор **. В поземления имот са извършени множество застроявания и пристроявания, подробно показани и обозначени на приложения №21 и 22 към заключението. Посочените в исковата молба коридор, коридор/антре и котелно, изградени до прозорец на жилищната сграда на ищците, са обозначени на приложенията към заключението на вещите лица съответно с №17а, №21 и №16. Освен тях следва да се обърне внимание още и на показаните от вещите лица баня-тоалетна №15, навес №22, спалня №13 и килер №14.

С решение №1119/30.11.2018г. по гр.д.№2866/2017г. Д.кият районен съд е осъдил ответниците да премахнат част от пристройка, представляваща колона от коридор №17а и антре №21. В тази част първоинстанционното решение не е предмет на въззивно обжалване.

В обжалваната му част решението е постановено по непредявен надлежно иск за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост спрямо жилището си, които действия са свързани с изградените спалня №13, килер №14 и навес №22.

Действията на ответниците, свързани с тези три постройки, не са включени в предмета на спора, заявен с исковата молба.

Предметът на спора се очертава от основанието /обстоятелствата, които ищецът твърди за обосноваване на искането си/ и искането. При иск по чл.109 от ЗС основанието са действията на ответника, с които той неоснователно пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, а искането е - ответникът да преустанови тези действия. Всяко отделно действие, с което ответникът пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, е основание за искане за преустановяване на съответното действие. При твърдение за осъществени от ответника няколко застроявания, пречещи на ищеца, всяко от тях съставлява основание за отделно искане за премахване на съответното застрояване.

Като се има предвид горното, следва, че заявеният с исковата молба предмет на спора се свежда до постройките коридор №17а, коридор/антре №21 и котелно №16 - с построяването и ползването на които ответниците неоснователно пречат на ищците, което обосновава искането им тези постройки да бъдат премахнати. Така, изявлението на ищците в първото съдебно заседание, че ответниците са извършили и други застроявания /килер и тоалетна в западната част на имота/ не е допълване и поясняване на исковата молба по чл.143 ал.2 от ГПК, а съставлява посочване на ирелевантни за предявения спор факти.

Изявлението в последното съдебно заседание за увеличаване размера на претенцията и допълване на петитума с искане за премахване и на спалня №13, килер №14 и навес №22, не съставлява изменение размера на предявения иск по чл.214 ал.1 изр.трето от ГПК, а съставлява изменение на основанието и на искането. Когато ищецът посочи нови обстоятелства /вместо първоначалните или наред с тях/, той изменя основанието на иска, а когато въведе ново искане /вместо или наред с първоначалното/, той изменя искането. В случая, наред с първоначалните, ищците са въвели нови обстоятелства, с които са обосновавали ново искане - ответниците им пречат и с постройките спалня №13, килер №14 и навес №22, и ищците искат и тяхното премахване. Изменението едновременно на основанието и на искането е недопустимо, с оглед разпоредбата на чл.214 ал.1 изр.първо и второ от ГПК. Отделно, че изменението е извършено устно /за разлика от чл.116 от ГПК/отм./, сега такава възможност не е предвидена/ и след приключване на първото съдебно заседание. Така извършеното недопустимо изменение на иска не сезира надлежно съда и той не дължи произнасяне по него. Като не е съобразил това, първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск. Постановеното решение №1119/30.11.2018г. по гр.д.№2866/2017г. на ДРС в обжалваната част е недопустимо и в съответствие с чл.270 ал.3 от ГПК следва да бъде обезсилено.

Второто обжалвано решение №77/15.01.2019г. по гр.д.№2866/2017г. на ДРС е постановено по повод молба на ищците по чл.250 от ГПК съдът да допълни първото си решение, като се произнесе по предявения от тях иск касателно помещенията котелно №16 и баня-тоалетна №15 /по заключението на тройната експертиза/.

Първоинстанционният съд е отхвърлил молбата за допълване, като е приел, че посочените две помещения не са предмет на исковата претенция, както е заявена с исковата молба и уточнена в първото съдебно заседание.

Да се допълни решение, при постановяването на което съдът е пропуснал да се произнесе по някое искане на страните, означава съдът да постанови решение по самото пропуснато искане. Когато решението не е непълно, т.е. съдът е изчерпал целия спорен предмет и се е произнесъл по всички искания на страните, молбата за допълване няма предмет /пропуснато искане, по което съдът да се произнесе/ и с определение се оставя без разглеждане.

Като се има предвид горното и отхвърлянето в случая на искането на ищците за допълване на първото решение по съображения, че то не е непълно, следва, че обжалваното решение №77/15.01.2019г. по гр.д.№2866/2017г. на ДРС е с характер на определение за оставяне молбата за допълване без разглеждане.

Що се отнася до искането за допълване чрез произнесяне по иска касателно котелно №16, приетото от първоинстанционния съд е неправилно. Както се отбеляза вече, с исковата молба съдът е сезиран с иск за премахване от ответниците на пречещите на ищците коридор №17а, коридор/антре №21 и котелно №16. С решение №1119/30.11.2018г. по гр.д.№2866/2017г. в необжалваната му част съдът се е произнесъл по иска касателно част от коридор №17а и коридор/антре №21. Котелно №16 е отбелязано в мотивите като факт, но не са направени никакви изводи по спора относно това помещение и решение /диспозитив/ не е постановено. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че иск по повод котелно №16 не е предявен и не се е произнесъл по него.

Обжалваното решение /с характер на определение/ следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за постановяване на решение по предявения иск във връзка с помещението котелно №16.

Що се отнася до искането за допълване чрез произнасяне по иск касателно баня-тоалетна №15, приетото от първоинстанционния съд е правилно. Действия на ответниците по повод това помещение и искане за неговото премахване не са въведени в исковата молба. Наистина в първото съдебно заседание те са отбелязали една тоалетна, но по изложените по-горе съображения отбелязаното не съставлява уточнение на вече предявен иск за тоалетна, а и те са отбелязали тоалетна в северозападната част на имота, докато допълване са искали за тоалетна-баня №15, която не се намира в северозападната част на дворното място.

Следователно решението /с характер на определение/, с което първоинстанционният съд е отказал да допълни първоначалното си решение, като се произнесе по иск касателно баня-тоалетна №15 е правилно и в тази част следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №1119/30.11.2018г. по гр.д.№2866/2017г. на Д.кия районен съд в обжалваната част, в която е отхвърлен иск на Д.М.Д. и Я.Г.Д. срещу С.Т.С. и Г.А.С., за осъждане на ответниците да преустановят неоснователни действия спрямо жилището на ищците по отношение спалня №13 в сграда с идентификатор **, килер №14 и навес №22 в сграда с идентификатор **.

В тази част решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните.

ОТМЕНЯ решение /с характер на определение/ №77/15.01.2019г. по гр.д.№2866/2017г. на Д.кия районен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане и произнасяне в частта на предявения от Д.М.Д. и Я.Г.Д. срещу С.Т.С. и Г.А.С. иск за премахване от ответниците на котелно помещение №16, с което ответниците пречат на ищците да упражняват правото си на собственост спрямо жилището си с идентификатор **.

В тази част решението /с характер на определение/ не подлежи на обжалване.

ПОТВЪРЖДАВА решение /с характер на определение/ №77/15.01.2019г. по гр.д.№2866/2017г. на Д.кия районен съд в частта, в която първоинстанционният съд е отказал да допълни решение №1119/30.01.2018г. по същото дело, като се произнесе по иск на Д.М.Д. и Я.Г.Д. срещу С.Т.С. и Г.А.С. за премахване от ответниците на помещение баня-тоалетна №15, с което ответниците пречат на ищците да упражняват правото си на собственост спрямо жилището си с идентификатор **.

В тази част решението /с характер на определение/ подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК с частна жалба пред ВКС в седмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.