Р Е Ш Е Н И Е

№__102_____/ 08.05.2019 год. ,гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На осемнадесети април 2019 г.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.гражданско дело № 150 по описа за 2019 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на «ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ» АД ЕИК-***, срещу Решение № 1196/14.12.2018 г. ,постановено от ДРС по гр.дело № 1388/2018 г.,с което е отхвърлил предявения от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ „АД град София ЕИК- *** срещу М.С.М. с ЕГН ********** иск по реда на чл. 415 от ГПК ,за признаване за установено ,че М.С.М. с ЕГН ********** дължи на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ „АД град София ЕИК- *** по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1637/14.08.2017 г. по ч. гр.д. № 2911/2017 г. по описа на Добрички районен съд сума в размер на 2 385.00 лева,представляваща регресно вземане за лихви за забава върху платено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 .00 лева на ***по задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ –полица № 085070200520,валидна за периода 01.12.2007г. -30.11.2008г. , претендирана за периода 10.02.2008г. -07.04.2008г. ,ведно със законната лихва от подаване на заявлението 09.08.2017 г. до окончателното изплащане ,а така също е осъдил въззивника да заплати на М.С.М. с ЕГН ********** разноски в производството по гр.д. № 1388/2018 г. на Добрички районен съд в размер на 350.00 лева хонорар вещо лице и 1280.00 лева адвокатско възнаграждение .

Иска се отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго,с което да се уважи предявеният иск.

Излагат се оплаквания,че решението е постановено в нарушение разпоредбите на материалноправния и процесуалноправния закон.

Съдът неправилно преценил събраните по делото доказателства и достигнал до погрешно заключение, че в процесния случай са налице обстоятелства, изключващи отговорността на М.М. за неизпълнение на нормативно установеното му задължение да уведоми застрахователя за настъпилото застрахователно събитие в седмодневен срок .Възприетото от съда експертно заключение за състоянието на ответника,не било категорично доказателства,установяващо , че ответникът след реализиране на ПТП е бил неспособен да разбира или да ръководи постъпките си.

В условията на евентуалност,моли искът да бъде уважен за дължимата от ответника лихва за периода от 10.03.2008г. до 07.04.2008г., доколкото от заключението на вещото лице се установява, че визираното състоянието на ответника е продължило 1 месец.

С депозиран в срок отговор въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

1Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и са процесуално допустими. Същата отговаря на изисквания на чл. 262 ГПК.

Решението на ДРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. Решението е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо.

Съставът на Добрички окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимите законови разпоредби, приема следното:

Първоинстанционният Добрички районен съд е бил сезиран с искова молба от от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ „АД ,с която срещу М.С.М. ЕГН- ********** е предявен иск по реда на чл. 415 от ГПК за установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1637/14.08.2017 г. по ч. гр.д. № 2911/2017 г. по описа на ДРС за сума в размер на 2 385.00 лева ,представляваща регресно вземане за лихви за забава върху платено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 .00 лева на ***, причинени в резултат на пътно-транспортно произшествие на 10.02.2008г. ,предизвикано от М.С.М. по задължителна застраховка „Гражданска отговорносп „ –полица № 085070200520,валидна за периода 01.12.2007г. -30.11.2008г. , претендирана за периода 10.02.2008г. -07.04.2008г. ,ведно със законната лихва от подаване на заявлението 09.08.2017 г. до окончателното изплащане .

Ищецът е твърдял, че М.С.М. не е изпълнил задължението си , установено в чл. 224,ал.1 от КЗ /отм./ да съобщи в 7-дневен срок от узнаването обстоятелствата , които биха могли да доведат до възникване на гражданската му отговорност ,с което е обосновал правният си интерес от предявяване на регресен иск на основание чл.227,т.2 от КЗ за лихвите за забава върху застрахователното обезщетение от 100 000.00 лева за периода от 10.02.2008г. /датата на настъпване на произшествието / до 07.04.2008 г. -датата ,на която се сочи,че М. е уведомил застрахователя за настъпилото произшествие .

За да постанови решението си ДРС е приел въз основа на приетото по делото заключение по назначената съдебно-психиатрична експертиза,че са налице обстоятелства,изключващи отговорността на ответника за уведомяването в този законов срок.

Съставът на въззивния съд, като констатира, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка по спорните факти, е в съответствие със събраните в хода на производството доказателства, а така също че като цяло обжалваното решение е дало законосъобразен отговор на повдигнатите в хода на първоинстанционното производство въпроси ,поради което следва да се ползват мотивите по него съобразно чл. 272 от ГПК. Независимо от това и с оглед поставените с въззивната жалба въпроси, настоящата инстанция излага допълнително следните мотиви:

От данните по делото не се установява,решението да е постановено при наличието на процесуални нарушения.Ищецът,настоящ въззивник,не е оспорил заключението на съдебно-медицинската експертиза.

Не може да се възприеме и твърдението му, че експертът нее направил категоричен извод за неспособност на ответника да разбира или да ръководи постъпките си.

Не намира опора в доказателствения материал и възражението,липсвали данни за обективното състояние на ответника,тъй като заключението било изготвено след десет години.Напротив,вещото лице дава заключение,че у ответникът и към момента са налице клинични прояви на персистиращо Посттравматично стресово разстройство, които не са нормална психологична изява на преживяното психотравматично събитие и носят болестен характер.

С оглед направените изводи, първоинстанционното решение не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено, с присъждане на въззиваемата страна направените по делото разноски в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и пълномощно – договор за заплащането му.

Като се води от гореизложеното

съставът на Добрички окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1196/14.12.2018 г. ,постановено от ДРС по гр.дело № 1388/2018 г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.

Председател: Членове:1.

2.