Р Е Ш Е Н И Е

№ 114

гр. Д., 16.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.кият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и втори април година 2019

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар Павлина Пенева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 157 по описа за 2019 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от адвокат Т.Т., като особен представител на С.Е.Д. срещу решение №87/20.01.2019г. по гр.д.№771/2018г. на Д.кия районен съд в частите, в които по отношение на С.Е.Д. е признато за установено съществуването на вземанията на „В.К.Д.” АД по заповед за изпълнение на парично задължение №*/19.12.2017г. по ч.гр.д.№4595/2017г. на ДРС, а именно: - сумата 518,44 лева, незаплатени ВиК услуги, предоставени от ищеца през периода 12.12.2016г. - 24.10.2017г. в обект в гр.Д., жк «Б.» №*, вх.*, ет.*, ап.*, с клиентски номер №**, - сумата 20,62 лева, сбор от обезщетенията за забавено изпълнение на главните парични задължения, считано от изпадането в забава за всяко едно от тях по отделно до датата на подаване на заявлението 15.12.2017г., законната лихва върху главното парично задължение, считано от 15.12.2017г. до окончателното му погасяване, както и въззивницата е осъдена за разноски за заповедното и за исковото производство.

В жалбата се възразява срещу приетото от първоинстанционния съд, че в процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение за доставка от ищеца в горепосочения имот на водоснабдителни и канализационни услуги и тяхното заплащане на ответницата. Изложени са доводи в подкрепа на становище, че между страните никога не е възниквало и не е съществувало такова правоотношение. Изложени са доводи и за това, че, дори и да е възникнало, то е прекратено. На ищеца, въззиваем, бил известен фактът, че ответницата е продала имота на трето лице, което е придобило качеството на ползвател на услугата и, което самият ищец бил записал като такъв във водената от него документация. Задълженията за заплащане на доставените водоснабдителни и канализационни услуги били на ползвателите, а понятието „ползвател“ било функция на собствеността, като на ищеца било известно, че в процесния период въззивницата не била собственик, респ. ползвател на доставените в обекта услуги. По тези съображения се настоява за обезсилване, евентуално за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и прекратяване на производството, евентуално за отхвърляне на предявените искове.

До приключване на устните състезания пред настоящата инстанция въззиваемият „В.К.Д.“АД не е изразил становище по жалбата.

След като се запозна с делото, съдът намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „В.К.Д.“АД срещу С.Е.Д.. В първоинстанционното производство ответницата не е намерена на посочения от ищеца адрес. Установено е след справки, че регистрираните постоянен и настоящ адрес на ответницата съвпадат с този, посочен от ищеца, както и, че липсват регистрирани трудови договори за ответницата. При тези данни същата е призована чрез залепване на уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК и в установения в закона срок същата не се явила за получаване на книжата. В съответствие с чл.47 ал.6 от ГПК първоинстанционният съд назначил на ответницата особен представител на разноски на ищеца.

Особеният представител по чл.47 ал.6 от ГПК е адвокат, чиято представителна власт произтича от акта на съда за назначаването му. Трудът на особения представител е възмезден, възнаграждението се определя от съда за всяка инстанция по отделно, а самото възнаграждение се дължи от ищеца.

В хипотезата на чл.47 ал.6 от ГПК, независимо по чия инициатива /жалба/ се е развило производството в следващата инстанция - на ищеца или на особения представител на ответника, участието на последния е задължително. Участието на особения представител е условие спорът между ищеца и ответника бъде разрешен със сила на присъдено нещо, а отговорен да осигури осъществяването на това условие, като финансира особения представител, е ищецът. Следователно в хипотезата на чл.47 ал.6 от ГПК, предпоставка за приключване на спора със сила на присъдено нещо е внасянето на възнаграждението за особения представител от страна на ищеца за съответната инстанция, в която се е развило производството. Иначе при условията на чл.129 ал.3 от ГПК спорът не подлежи на разглеждане по същество /определение №211/01.04.2013г. по ч.гр.д.№11/2013г. на 4-то ГО на ВКС/, а, ако е постановено решение в предходна инстанция, то подлежи на обезсилване.

Настоящият случай е именно такъв. С определение №197/13.03.2019г. въззивният съд е указал на въззиваемия – ищец да внесе възнаграждение за особения представител на въззивницата – ответник; указал е и отрицателните последици на неизпълнението на задължението за внасяне на възнаграждение за особения представител, както се изложиха по-горе. Препис от определението е връчен на пълномощника на ищеца, но до приключване на въззивното производство ищцът не е внесъл възнаграждение за особения представител на ответницата за настоящата инстанция. Поради това и на осн. чл.129 ал.3 във вр. с чл.270 ал.3 от ГПК съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №87/20.01.2019г. по гр.д.№771/2018г. на Д.кия районен съд в обжалваните части, в които по отношение на С.Е.Д. е признато за установено съществуването на вземанията на „В.К.Д.” АД по заповед за изпълнение на парично задължение №*/19.12.2017г. по ч.гр.д.№4595/2017г. на ДРС, а именно: - сумата 518,44 лева, незаплатени ВиК услуги, предоставени от ищеца през периода 12.12.2016г. - 24.10.2017г. в обект в гр.Д., жк «Б.» №*, вх.*, ет.*, ап.*, с клиентски номер №**, - сумата 20,62 лева, сбор от обезщетенията за забавено изпълнение на главните парични задължения, считано от изпадането в забава за всяко едно от тях по отделно до датата на подаване на заявлението – 15.12.2017г., законната лихва върху главното парично задължение, считано от 15.12.2017г. до окончателното му погасяване, както и в частта за разноските за заповедното и за исковото производство и

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от „В.К.Д.“АД - гр.Д., бул.„Т.М.”№**, срещу С.Е.Д. с ЕГН ********** ***, иск за установяване съществуването на вземането на ищеца от ответницата по заповед за изпълнение на парично задължение №*/19.12.2017г. по ч.гр.д.№4595/2017г. на ДРС в частта за - сумата 518,44 лева, незаплатени ВиК услуги, предоставени от ищеца през периода 12.12.2016г. - 24.10.2017г. в обект в гр.Д., жк «Б.» №*, вх.*, ет.*, ап.*, с клиентски номер №**, - сумата 20,62 лева, сбор от обезщетенията за забавено изпълнение на главните парични задължения, считано от изпадането в забава за всяко едно от тях по отделно до датата на подаване на заявлението 15.12.2017г., законната лихва върху главното парично задължение, считано от 15.12.2017г. до окончателното му погасяване.

На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.