Р Е Ш Е Н И Е

№ 110

гр. Добрич, 14.05.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

при участието на секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. гр. д. № 166/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Въззивно търговско дело № 166/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по въззивни жалби на „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. С. и на Н. Т.М. срещу Решение № 1234/21.12.2018 г. по гр. д. № 987/2018 г., допълнено с Решение № 147/05.02.2019 г. и поправено с Решение № 148/05.02.2019 г. и изменено с Определение № 305/31.01.2019 г. и Определение № 366/06.02.2019 г. по описа на Районен съд – Добрич.

С атакуваните съдебни актове първостепенният съд е признал за установено по отношение на „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. С. и Н. Т.М., Н. Т.М. дължи на „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. С. ½ от сумите, предмет на заповед за изпълнение, издадено по ч. гр. д. № 1274/2017 г. по описа на Районен съд – Добрич, както следва: 1 500.00 лв., дължима главница по договор от 24.06.2008 г. за издаване и обслужване на кредитна карта, сключен между банката и наследодателя на ответника Т. М. К., починал на 23.01.2011 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 19.04.2017 г. до окончателното плащане; 1027.13 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 19.04.2014 г. – 25.06.2016 г., като отхвърля иска за разликата от 1 027.13 лв. до 1 679.90 лв.; отхвърля иска по отношение на ½ от договорната възнаградителна лихва за разликата от 1 679.90 лв. до 1 934.10 лв.; 111.77 лв. – лихвена надбавка за периода 25.06.2016 г. – 19.04.2017 г. и такса за обслужване на кредита 7.50 лв., като е присъдил на страните разноски съобразно уважената, респ. отхвърлена част от иска.

Страните обжалват така постановените съдебни актове в неизгодните за тях части с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, като претендират отмяната им и решаване на правния спор от въззивната инстанция по същество, която да уважи исковите претенции, така както са предявени, респ. ги отхвърли.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

Страните не са заявили в подадените от тях въззивна жалба, респ. отговор оспорване на направените от първоинстанционния съд фактически констатации. Пред въззивната инстанция не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства, не са изтъкнати конкретни нарушения на процесуалния закон, както и липсва позоваване на неправилно приложение на норми от материалния закон.

С оглед приетите от първостепенния съд доказателства се установява следната фактическа и правна обстановка:

Безспорно установено е по делото, че на 24.06.2008 г. между наследодателя на ответника - Т. М. К., починал на 23.01.2011 г., и „Банка ДСК“ АД е сключен Договор за издаване и обслужване на стокова карта от физически лица, неразделна част от който са Общи условия по договор за предоставяне на стоков кредит чрез банкова карта и Условия за издаване и обслужване на плащания със стокови карти DSK Shopping.

По делото е безспорно установено усвояване на кредитната сума от 1 500.00 лв. и извършените от кредитополучателя погашения на дълга. Последното плащане е на 17.01.2011г.

Установено е, че ответникът е приел наследството с конклудентни действия.

Падежът на задължението по процесния договор е 26.06.2016 г.

Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено от кредитора на 19.04.2017 г.

Наследниците на починалия кредитополучател встъпват в облигационното правоотношение с банката – кредитор ex lege, без да е необходима покана.

Поканата е само предпоставка за поставяне на наследниците в забава - чл.84, ал.1, изр.второ ЗЗД.

Ответникът дължи плащане по процесния договор за кредит до размер на ½ от съответните суми, установени от първостепенния съд.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на основание чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на първостепенния съд.

Воден от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1234/21.12.2018 г. по гр. д. № 987/2018 г., допълнено с Решение № 147/05.02.2019 г. и поправено с Решение № 148/05.02.2019 г. и изменено с Определение № 305/31.01.2019 г. и Определение № 366/06.02.2019 г. по описа на Районен съд – Добрич.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.