Р Е Ш Е Н И Е

№ 100

Гр.ДОБРИЧ 07.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ АПРИЛ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЕВА ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

При участието на секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.гр.д.№185/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от Г.П.П.,***,чрез адв.Х.Х.,ДАК,въззивна жалба срещу постановеното по гр.д.№ 3423/2018г.по описа на ДРС Решение № 1262/28.12.2018г.,в отхвърлителната му част,с искане в тази част като неправилно,постановено в нарушение на материалния закон,и необосновано решението да бъде отменено и вместо него постановено друго,с което предявената по делото искова претенция бъде уважена в пълен размер.Претендира се присъждане и на сторените в настоящата инстанция съдебни разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Според въззивника,в частта,с която е отхвърлил иска за обезщетение за забава в размер на 39.58 лв. за периода 02.11.2017г. до 26.06.2018г. първоинстанционният съд е изложил мотиви,които са неправилни.Съгласно чл.84,ал.2 от ЗЗД,когато няма определен ден за изпълнение,длъжникът изпада в забава,след като бъде поканен от кредитора,а ал.1 на същия член разпорежда,че когато денят за изпълнение на задължението е определен,длъжникът изпада в забава след изтичането му.Съгласно чл.2,ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,заплащането на адвокатското възнаграждение е авансово и платимо към датата на сключване на договора за правна помощ,като то може да бъде разсрочено на няколко вноски.В случая,в сключения договор за правна помощ не е уговорено разсрочено плащане на договореното адвокатско възнаграждение,поради което ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва върху главниците,считано от датата на сключване на договора за правна помощ,който в случая е сключен на 01.11.2017г.

В законоустановения срок отговор от въззиваемата страна не е постъпил.

В съдебно заседание АД „ **“,гр.Добрич,чрез пълномощника си-юрисконсулт П.П.,изразява становище за неоснователност на жалбата,с искане за отхвърлянето й и оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.Прави възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на въззивната страна адвокатско възнаграждение.

Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата въззивна жалба и прецени събраните по делото доказателства,намира,че като подадена от надлежно оправомощено лице,в преклузивния законов срок по чл.259,ал.1 от ГПК,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Решението в частта му,с която е отхвърлен акцесорния иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 39.58 лв.,представляваща обезщетение за забава върху главницата по договора за правна защита и съдействие,претендирано за периода от 02.11.2017г. до 26.06.2018г.,е правилно.Същото е постановено в съответствие със закона и събраните по делото доказателства,поради което не съществуват основания за отмяната му.

Разпоредбата на чл.2,ал.3 от Наредба № 1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения,на която се позовава въззивникът в опора на твърдението си,че длъжникът е изпаднал в забава плащането на договореното адвокатско възнаграждение,считано от датата на сключване на процесния договор за правна помощ,в случая е неприложима,доколкото в представения по делото договор за правна защита и съдействие изрично е отбелязано,че към датата на сключването му -01.11.2017г. договореното възнаграждение в размер на 600.00 лв. е внесено.Липсват твърдения и доказателства,че преди подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 2655/2018г.по описа на ДРС,т.е преди датата 27.06.2018г.,адв.Г.П. е оспорила получаването на отразеното в договора като заплатено възнаграждение и е поканила длъжника АД „ **“,гр.Добрич реално да й го заплати.При това положение,липсва опора за извод,че главницата по договора се дължи считано от датата на сключването му,без да е необходимо последващо отправяне на изрична покана за плащане по смисъла на чл.84,ал.2 от ЗЗД.При наличие на записване в договора,удостоверяващо,че към момента,в който е възникнало вземането за адвокатското възнаграждение,то е внесено,вземането е изискуемо от момента,в който кредиторът е уведомил длъжника,че оспорва получаването на възнаграждението,поради което го кани реално да изпълни задължението си.След като не са налице доказателства,удостоверяващи,че подобни действия са предприети от страна на въззивника преди 27.06.2018г.,правилно първоинстанционният съд е присъдил главницата,ведно със законна лихва върху нея,считано от 27.06.2018г.,като е отхвърлил претенцията за лихва за забава за периода от 02.11.2017г. до 26.06.2018г.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по гр.д.№ 3423/2018г.по описа на ДРС Решение № 1262/28.12.2018г.,в частта му,с която е отхвърлен иска за сумата от 39.58 лв.,представляваща лихва за забава за периода от 02.11.2017г. до 26.06.2018г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.