Р Е Ш
Е Н И Е
№ 112
15.05.2019 год. гр.Д.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско отделение
На петнадесети май 2019 год.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКАМАРГЕНОВА
Секретар:Павлина Пенева
като разгледа докладваното от
председателя
въззивно гражданско дело № 193 по описа за 2019 год.
за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
по делото е образувано по реда на чл.28 ал.6 от Закона за закрила на детето въз основа на жалба вх.№12557/22.06.2018 год. ,подадена от А.Е.И.
, ЕГН **********,чрез нейния баща и
законен представител Е.Р.И. , ЕГН ********** *** срещу
решение №616/13.06.2018 год. по гр.д.№3352/2017 год. по описа на Районен съд Д.,с
което за срок от 3 години, считано от влизане на решението в
сила е била настанена в семейство на нейните баба и дядо З.М.Ч. ,ЕГН ********** и Д.Д.Ч.,ЕГН **********,родители
на майка й Д.Д.Ч. , починала на 26.07.2017 год.
С доводи за необоснованост и постановяване на
съдебния акт в отклонение от процесуалния и материалния закон се настоява за отмяната му,като въззивният съд
постанови нов,с който молбата на Дирекция ”С.П.” Д. бъде отхвърлена.
Обжалваното решение не охранявало интересите на
детето.Констатациите на съда били направени при несъобразяване на социален
доклад , изготвен от Службата по превенция гр.Л.,Ф. за условията ,в които ще бъде отглеждано
детето от неговия баща във Ф. и зачитане на социален доклад на ДСП ,изготвен от
социален работник,без да се запознае с условията,в които детето ще бъде
отглеждано от негови роднини.Детето било настанено при роднини,които отказвали
да съдействат на бащата за лични отношения с детето и за предоставяне на
сведения за развитието и отглеждането му.Емоционалната връзка между баща и дете
била пренебрегната,както и трайното поведение на бабата на детето за
отчуждаването му от единствения жив родител.Не било отчетено,че мярката за закрила на детето „настаняване извън семейството“ била крайна-чл.25
ал.2 от Закона за закрила на детето и при налагането й задължително се спазвала
поредността по чл.28 ал.4,във връзка с
чл.26 ал.1 от с.з.Нито молителят,нито съдът били предприели някоя от мерките за
закрила в семейна среда по чл.23 от закона. Съдът настанил детето и при неговия
дядо,въпреки че молителят оттеглил искането си,а режим на контакти на детето с
бащата не били определени..
З.М.Ч. и назначения от съда на детето особен
представител адв.Г.С. са изложили в отговори рег.№№12557/22.05.2018 год. и
13762/10.07.2018 год. становища,че
считат жалбата за неоснователна и настояват да не бъде уважавана.
Производството е за настаняване по съдебен ред на
дете извън семейството,образувано по реда и на основанията по чл. 25 ал.1 т.1 и
2,чл.26 и чл. 28 от Закона за закрила на детето.Искането за мярката е отправено
от орган за закрила на детето по чл.6 т.2 от
Закона за закрила на детето -дирекция“С.П.“ гр.Д. в съответствие с
правомощията му,разписани в разпоредбата на чл. 21 от закона и е придружено
с документите по чл.26 ал.3 от закона.
В молбата на дирекцията са
изложени обстоятелства,че детето А.Е.И. е родено на *** год. във Ф. от
съвместното съжителството на Д.Д.Ч. и Е.Р.И.
.Родителите се разделили през 2012 год. , когато детето А. навършило една година.След
раздялата Д. Ч. се установила заедно с детето си в дома на
своята майка в гр.Д.,а след това заживяла на семейни начала с И.П., с когато възнамерявала
да сключи брак и когото детето припознало
като свой баща
Д.Д.Ч. е
загинала на дата 26.07.2017 год. при пътно-транспортно произшествие.
Детето не
познава биологичния си баща,трайно установил се за живот и работа във Ф..От
момента на раздялата на родителите ,бащата и неговите роднини не били виждали детето ,не са се грижили за него
и не са го издържали.
Между детето А. и неговите
баба и дядо по майчина линия има силно изградена емоционална привързаност.Те полагат успешно
грижи за нейното отглеждане и възпитание.Изразили са с декларация по чл.24 ал.3
от ППЗЗД желание и готовност да се грижа
за А..
Бабата на детето по
майчина линия З. Д. Ч. е депозирала молба с вх.№ СИГ/Д-ТХ/**/01.08.2017 год.
пред ДСП Д. за настаняване на детето в нейното семейство.На основание чл. 27
ал.1 от Закона за закрила на детето е издадена заповед № ЗД/Д-ТХ-**/308.2017
год. на директора на Д“СП“-Д. за временно настаняване на детето А.Е.И.
, ЕГН **********е била настанена в семейство на роднини нейните баба и дядо по майчина линия З.М.Ч. ,ЕГН ********** и Д.Д.Ч.,ЕГН **********.
Отправено е искане ,съдът да постанови настаняване на
детето в семейството на роднини,а именно
в това на неговите баба и дядо по майчина линия за срок от три години,начиная
от влизане на решението в сила.
С молба рег.№ 7303/11.04.2018 год. е отправено
искане от директора на АСП-Дирекция“С.П.“ за изменение на отправеното до съда
искане,като същото се счита за отправено за настаняване на детето само при
неговата баба,не и дядото,работещ и пребиваващ
в чужбина и поради това лишен от възможността да полага преки и непосредствени грижи за
малолетната А.. В последното съдебно заседание процесуалният представител на
молителя заявява, че по отношение срока
на настаняване на детето А., искането се поддържа за срок от една година половина, считано от влизане на решението в сила.
Е.Р.И.
като баща и законен
представител на детето оспорва молбата и обстоятелствата, изложени в нея.Твърди
, че се е грижил за детето след
раздялата с Д. , изпращал средства за
издръжка.След като научил за смъртта на Д. веднага се върнал в Б..За да
осъществи среща с дъщеря си , потърсил съдействие от ДСП Д. , тъй като не намерил детето на адреса на баба му З..
Бащата чрез процесуален
представител заявява, че се е установил трайно във Ф. , гр.М., ул.”М.Ф.” N *, под наем.Разполага със
средства за се грижи за детето А. и заявява , че иска да я отглежда.
Особеният представител на
детето А.- мл.адв.Г.С. изразява
становище за основателност на молбата за настаняване на детето в семейството на
неговите баба и дядо по майчина линия.Съображенията са , че след загубата на
майка си за детето А. неговата баба З. е най-близкия човек, в който намира
сигурност.Приоритетно с детето се работи за справяне с травмата от загубата
на майката.Работата по реинтеграция с
бащата Е.И. изисквала време и постоянство.
Производството
по чл.28 от Закона за закрила на детето
е предвидено да охрани правата и интересите на детето в контекста на
актуалните застрашаващи интегритета му фактори, а не на родителя му и без да бъдат
разглеждани по същество въпросите относно родителските правомощия, в който и да
било техен аспект по СК. Ако не са инициирали самото производство по чл.28 от
закона,родителите и другите роднини не
се приравняват на страна в това производство.Производството, включително
и легитимираните страни, между които то се развива, са изрично регламентирани.В
хипотеза на направено от дирекция "С.П.", като орган осъществяващ
закрилата на детето, искане за настаняване на дете в семейство на роднини
(какъвто е настоящия случай), законът не предвижда участие на родител. Съгласно
чл. 3, ал. 2 ЗЛС малолетните извършват
правни действия чрез своите законни представители - родители или настойници.
Последните, съгласно чл. 28, ал. 4 ГПК, са процесуални
представители на посочената категория лица в гражданските производства.
Следователно, в производството по предоставяне или прекратяване на мярка за
закрила, детето осъществява своето право на участие като страна и реализира
правото си на жалба, когато е малолетно, чрез родител или настойник, а когато е
налице противоречие между представител и представляван, съдът е длъжен да
назначи особен представител съгласно чл. 29, ал. 4 ГПК. Доколкото родителя и
роднините на детето са уведомени от съда за делото,то е с цел изразяване на консултативно мнение по предложената мярка-
така определение № 246/14.08.2017 год.
по гр.д.№ 3138/2017 год. на ВКС,ІІІ
г.о.;определение № 348/09.07.2015 год. по гр.д.№ 3507/2015 год. на ВКС,І г.о.;определение
№ 345/20.09.2016 год. по ч.гр.д.№ 3282/2016 год. на ВКС,ІІІ г.о.;определение №
139/31.05.2016 год. по гр.д.№ 1895/2016 год. на ВКС,І г.о.;определение №
153/08.06.2015 год. по ч.гр.д.№ 1991/2015 год. на ВКС,ІІ г.о.
Производствата
пред съд по предоставяне на мерки по реда на Закона за закрила на детето ,респективно
- по тяхното прекратяване, са производства по спорна съдебна администрация на
правоотношения, свързани с постановяване на мерки за закрила на деца,при
решаването на които съдът прави преценка за целесъобразност. В производството
по спорна съдебна администрация съдът не
е обвързан от формулираното от молителя искане ,като в рамките на заявеното
искане разполага с власт свободно да разреши приложение на мярката за конкретен
период от време,различен от първоначално заявения.Съобразно посоченото в
определение № 479/15.10.2013 год. по гр.д.№5889/2013 год. на ВКС,І г.о. ,в
производството са приложими правилата на чл.232 от ГПК,т.е. след провеждане на
първото съдебно заседание за оттегляне на искане е необходимо съгласие на
останалите участници.
С
оглед на така направените бележки,всички доводи във връзка допуснати
процесуални нарушения по повод участието на страни,представителство им и
произнасянето на съда по отправеното
искане,са неоснователни.
Съобразно
разпоредбата на чл.25 ал.1 т.1 и 2 от Закона за закрила на детето,извън
семейството може да бъде настанено дете,чиито родители са починали или които
без основателна причина трайно не полагат грижи за детето. Преценявайки доказателствата по делото ДОС намира, че от тях може да се направи извод, че
детето А. е било в
риск.
Изложените
в молбата на Дирекция “СП“-Д. обстоятелства са установени от извършените
социални проучвания ,приложените по делото документи ,заключения на
експерти и разпита на свидетели,запознати с начина на отглеждане на детето в
годините,отношенията му с родители и
близки,вкл. такива непосредствено работели с детето за преодоляване
последиците от смъртта на майка му-социални
работници,психолог ,педагози . Майката на детето Д.Д.Ч. е
починала на 26.07.2017 год.Биологичния баща на детето трайно отсъства от живота
му.Не е спорно по делото,вкл. в тази насока са дадените обяснения в с.з. от 2017 год. от бащата Е.Р.И. ,че е бил разделен с майката на детето от 2012
год.След този момент не се бил завръщал
в Б. и до инициране на производството е виждал детето само 2 пъти по скайп.Отсъствието на родител от страната не е
основателна причина да не се полагат грижи за детето,както и същите не включват
само изпълнение на задължението за издръжка .Контактите между
родителя,пребиваващ в чужбина с другия такъв и детето,пребиваващи в страната са
напълно изключени,а детето счита друго
лице за свой баща.Инцидентното изпращане на средства на майката на детето ,без
посочено основание и данни,че са по повод други взаимоотношения между
тях,при това недостатъчни за покриване
на нуждите му не съставлява изпълнение на родителския дълг, още повече при
липса на каквито и да е грижи за физическото
и психическото му развитие.
СЪДЪТ,
въз основа на горната фактическа установеност, достига до следните правни
изводи:
С оглед
смъртта на единия от родител и трайното дезинтересиране на другия родител от
отглеждане на детето, основателно е искането
за налагане мярката за закрила –настаняване на детето извън семейството.
Съгласно
разпоредбата на чл. 3 от Закона за
закрила на детето,
закрилата на детето се основава на следните принципи: зачитане и уважение
личността на детето; отглеждане на детето в
семейна среда; осигуряване най-добрия интерес на детето; специална закрила на
дете в риск; временен характер на
ограничителните мерки; незабавност на действията за закрила на детето; грижа в съответствие с потребностите на детето;
насърчаване на отговорното родителство; подкрепа на семейството; превантивни
мерки за сигурност и закрила на детето; контрол по ефективността на
предприетите мерки. По смисъла на § 1 т.7 от ДР на Закона за закрила на детето
”семейна среда" е
биологичното семейство на детето или семейството на осиновителите, бабата и
дядото или близките на детето, или приемно семейство, при което то се настанява
по реда на чл. 26.Целта на закона е във всички случаи с
оглед конкретните обстоятелства да бъде преценяван най-добрият интерес на
детето,който по смисъла на § 1 т. 5
б”а”-б.”ж”от ДР е преценка на желанията
и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на
детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;опасността
или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена; способността на родителите да се грижат за детето;последиците, които
ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства,
имащи отношение към детето.
С
оглед обстоятелството,че детето и единствения му родител не живеят в една и
съща страна ,наличието на биологична
връзка при липса на създадена семейна
среда,прави невъзможно приложението на мерките по чл. 23 от закона. Закона за
закрила на детето дава приоритет на
отглеждането на децата в тяхната семейна
среда –така чл. 25 ал. 2 и чл.28 ал.4 от закона,респективно
процесната мярка съответства на поредността по чл.26 ал.1 от закона,в който
семейството на роднините е поставено на първо място.Поисканата от специализирания
държавен орган за закрила на детето мярка-настаняване на детето в семейство на роднини задоволява в
голяма степен потребностите на детето, стимулира неговото развитие и компенсира
липсата на родителска грижа и е напълно адекватна на риска,по повод на който е
предприета. Така се осигурява възможност детето да пребивава в среда, близка до семейната, в която да бъдат задоволявани неговите базови
потребности и да бъдат полагани грижи за правилното му физическо и психическо
развитие, като се съобразява ниската му възраст.Бабата и дядото на детето по майчина линия са лица,част от семейната му среда и към
същата то е напълно адаптирано.Осигурявали са спокойна среда за детето от
най-ниска възраст,живели са съвместно са с него ,полагат грижи и са емоционално
привързани.Липсва основание ,дядото на детето да бъде изключван от приложението
на мярката-бракът му с бабата на детето не е прекратен,не са във фактическа
раздяла,отсъствието му от страната не е постоянно и е по причина полагане на
труд в друга държава с цел осигуряване на средства за издръжка на семейството
.Същият се завръща периодично в страната и отношенията му с детето са добри.
На
основание чл.28 ал.5 от Закона за
закрила на детето,следва да бъде определен срок за настаняването. Предвид
данните по делото за пълна отчужденост между дете и жив родител,съдът намира за
подходящ такъв три години.
За
пълнота следва да бъде отбелязано, че гореизложеното не лишава родителя, нито
от родителските му права, нито от възможността да контактува с детето си при
съответните условия, нито от правото да инициира производство за преразглеждане
или прекратяване на актуално предприетата мярка при доказана промяна на
релевантните за случая обстоятелства.
В
тази му част ,обжалваното решение е законосъобразно постановено и следва да
бъде потвърдено.
С
оглед на горното и при очевиден интерес за всяко дете, да изгради емоционална връзка с единствения
родител,незаконосъобразен е отказа на ДРС да определи по реда на чл. 33 от Закона за закрила на
детето режим на отношенията между тях.С оглед даденото
заключение от експерти-психолог и психиатър,процеса на сближаване изисква
продължително време,може да продължи години и изисква дете и родител да
присъстват географски на едно и също място,контакта между тях да е физически и
в присъствие на специалист или значимия обгрижващ- бабата на детето,доколкото контакта по телефон или в
интернет пространството е само компенсаторен механизъм за поддържане на вече
изградена връзка.
С
оглед конкретните обстоятелства по
делото-трудова ангажираност на бащата в чужбина,малко на брой срещи,осъществени
в периода след смъртта на майката и в хода на производството,твърдения за
създавани препятствания от бабата на детето и препоръките на
специалистите,затрудненията от географско и финансово естество,режима следва да
бъде максимално гъвкав и съобразен с обективното положение по случая,като
определянето на режим на контакти в
точно определени седмици от месеца, с фиксирани дни и часове на срещите, биха били
крайно неподходящи и неефективни спрямо интересите на дете и родител.
В този смисъл въззивният съд
намира, че в интерес на детето е при
изявено желание от страна на родителя и наличието на възможност от негова
страна след завръщане от чужбина, да се
организира с помощта на ДСП гр. Д. среща/и между тях, максимално съобразени и
съгласувани с възможностите на всички страни – семейството на близките,
биологичен родител, ДСП гр. Д. и възможността за осигуряване присъствието на специалист-психолог.
По изложените съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ определение на Районен съд гр.Д.,постановено
на основание чл.33 ал.1 от Закона за закрила на детето и инкорпорирано в решение
№616/13.06.2018 год. по гр.д.№3352/2017 год. по описа на Районен съд Д.,като
вместо него п о с т а н о в я в а :
ОПРЕДЕЛЯ
на основание чл.33 ал.1 от Закона за закрила на
детето режим на лични отношения на бащата Е.Р.И.
ЕГН ********** с детето А.Е.И. ЕГН **********,както
следва: всяка седмица след съгласуване със
съответния социален работник при Дирекция“С.П.“-Д., който ще определя часовете
и датите на срещите между баща и дете , съобразно възможностите
на бащата,детето и тези на бабата и дядото З.М.Ч.,ЕГН ********** и Д.Д.Ч.,ЕГН **********,като по преценка на социалния
работник за срок от една година срещите
да бъдат провеждани в присъствието на психолог и бабата на детето,респ.само
психолог или само бабата на детето.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се връчи препис от
определението на Дирекция“С.П.“ –Д., на бащата на детето Е.Р.И. и на бабата и
дядото на детето З.М.Ч. и Д.Д.Ч. за сведение.
ПОТВЪРЖДАВА решение №616/13.06.2018 год.
по гр.д.№3352/2017 год. по описа на Районен съд Д. в останалата му част.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.