Р Е Ш Е Н И Е

№ 125

гр. Добрич, 28.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и осми май година 2019

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА Д.

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар Пепа Митева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 229 по описа за 2019 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на А.С.П. ***.Тошево, срещу решение №27/07.01.2019г. по гр.д.№3201/2017г. на Добричкия районен съд в частта, в която по отношение на въззивницата е признато за установено, че М.А.М., М.М.А., А.М.А., М.М.О. и А.М.А. са собственици на недвижим имот - нива с площ от 10.009 дка, съставляваща имот с №013022 в местността „***” по плана за земеразделяне землището на с.***, общ.Крушари и въззивницата е осъдена за разноски в полза на ищците.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение в частта по предявения срещу въззивницата иск, който бил недопустим и неоснователен. Посочено е, че въззивницата никога не е твърдяла да е собственик на процесния недвижим имот, не го е владяла и не фигурирала като негов собственик в нито един регистър.Тя сключила с другия ответник Министерство на земеделието, горите и храните договор за замяна, съгласно който отстъпила на насрещната страна по договора именно процесния имот, но това било грешка, за която въззивницата не носела отговорност. Същата предала документите за собственост на своя си имот на служителите на другия ответник, които подготвили договора за замяна. Съдът не отдал значение на тези обстоятелства, а взел предвид и основал решението си на други, които изобщо не били обсъждани в съдебно заседание. По тези съображения се иска първоинстанционното решение по иска срещу въззивницата да бъде отменено.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемите М.А.М., М.М.А., А.М.А., М.М.О. и А.М.А., чрез адвоката си, оспорват жалбата и молят за потвърждаване на решението на районния съд.

Съдът обсъди съображенията на страните и събраните по делото доказателства и намира за установено следното:

В първоначалната искова молба и три допълнителни по чл.129 от ГПК ищците М.А.М., М.М.А., А.М.А., М.М.О. и А.М.А. са посочили, че по наследство от ** А.О., поч.2004г., притежават недвижим имот – нива с площ 10.009 дка, имот с №013022 в местността „***” по плана за земеразделяне на землището на с.***, общ.Крушари. Наследодателката им придобила имота по договор за доброволна делба на съсобствени земеделски земи от 30.07.1999г.

На 08.02.1999г. бил сключен договор за замяна между министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и А.С.П.. Съгласно договора Държавата отстъпила на А.С.П. недвижим имот от 9.900 дка , съставляващ парцел 9 в масив 215 по плана за земеразделяне на землището на с.Кардам, общ.Генерал Тошево, срещу което А.С.П. отстъпила на Държавата недвижимия имот от 10.001 дка, парцел 22 в масив 13 по плана за земеразделяне на землището на с.***, общ.Крушари.

Тъй като отстъпеният от А.С.П. по договора за замяна недвижим имот бил собственост на ищците, а не на П., договорът не произвел вещно действие; държавата не придобила, а ищците не загубили правото на собственост върху описания имот. С оглед изложеното, ищците са предявили искове, както следва:

- по чл.124 ал.1 от ГПК срещу А.С.П. за установяване на това, че ищците притежават правото на собственост върху нива с площ 10.009 дка, имот с №013022 в местността „***” по плана за земеразделяне на землището на с.***, общ.Крушари;

- по чл.108 от ЗС срещу Държавата, чрез Министъра на земеделието, горите и храните, за установяване правото на собственост на ищците върху същия имот и за осъждане на този ответник да им предаде владението върху него.

Първоинстанционното решение в частта на уважените срещу Държавата, чрез Министъра на земеделието, горите и храните, ревандикационни искове по чл.108 от ЗС не е обжалвано и е влязло в сила.

По предявените срещу нея установителни искове за собственост в срока по чл.131 от ГПК ответницата А.С.П. възразила с доводи, идентични на изложените във въззивната жалба. В защитата си по същество пред първоинстанционния съд обаче заявила, чрез пълномощника си, че исковете са допустими и основателни.

Фактически твърдяното от ищците не е спорно и се потвърждава от събраните по делото доказателства. С решение №4299/15.04.1999г. на ПК-Крушари на наследниците на ** е възстановено правото на собственост върху имот №013011 с площ 20.018 дка по плана за земеразделяне на землището на с.***, общ.Крушари. От имота е образуван имот №013022 с площ 10.009дка. С договор за доброволна делба от 30.07.1999г. имотът е получен в дял от *** А.О.. Съгласно представените по делото удостоверения /л.10 и л.11/ ищците са наследници на починалата на 16.01.2004г. *** А.О., включена в кръга на наследниците на **.

Същият имот е предмет на договор за замяна, сключен на 08.02.1999г. между ответниците по делото. С този договор държавата, чрез министъра на земеделието, горите и аграрната реформа отстъпила на А.С.П. недвижим имот /описан/ в землището на с.**, общ.Генерал Тошево, а А.С.П. отстъпила на държавата имот с площ 10.009дка, парц.22 в масив 13 в землището на с.***, общ.Крушари.

Следователно имот №013022 с площ 10.009дка в землището на с.***, общ.Крушари бил придобит по наследство, реституция и въз основа на договора за доброволна делба от *** А.О., а след като тя починала, правото на собственост върху имота преминало към нейните наследници, ищците по делото. Имотът никога не е принадлежал на ответницата А.С.П. и поради това правото на собственост върху него не е придобито от държавата въз основа на сключения помежду им договор за замяна.

Според съвпадащите обяснения на ответниците в сключения помежду им договор за замяна била допусната грешка при изписването на имота, който А.С.П. отстъпила на другия ответник; трябвало да се изпишат обозначенията на друг /нейн/ имот, но вместо това погрешно били изписани тези на имота на ищците.

С това обяснение, с твърдение, че не е отговорна за грешката в изписването и при положение, че в никой друг случай не се е легитимирала като собственик на имота на ищците, ответницата А.С.П. поддържа становище за недопустимост на предявените срещу нея установителни искове. Възражението е неоснователно. В съответствие с т.3б от ТР №4/2014/14.03.2016г. по т.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС ищците имат правен интерес да установят правата си върху имота спрямо ответницата, която със сключения от нея договор за замяна ги е оспорила. Действително, че по делото няма данни за други случаи, в които ответницата да се е афиширала като собственик на имота на ищците, да е извършила други фактически или правни действия, които смущават или застрашават тяхното право. Сключеният от нея договор за замяна обаче е правно действие, което в най-висша степен създава несигурност за ищците. В отношенията между тях и ответницата е напълно без значение по чия вина и поради каква причина се е стигнало до това, че ответницата се е разпоредила с техния имот. Със сключването на договора ответницата е изразила воля да се разпореди с имот, който тя не притежава и това нейно правно действие по същество съставлява оспорване и отричане правата на действителните собственици /ищците/. То е достатъчно да аргументира правния им интерес да установят правата си на собственици спрямо разпоредилата се с техния имот ответница.

Следователно предявените срещу А.С.П. установителни искове са допустими. С оглед установеното по-горе принадлежащо на ищците на твърдяното от тях основание право на собственост върху процесния имот, исковете са и основателни.

Следователно първоинстанционното решение в обжалваната част е допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено.

Съответно на този резултат, ответницата правилно е осъдена да заплати половината от разноските на ищците за първоинстанционното производство. Не е налице хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК, за да бъде освободена ответницата от тежестта за разноски. Като се е разпоредила с имота на ищците, ответницата е дала повод за завеждане на делото, като за настоящия спор обстоятелствата, довели до разпореждането, са без значение. По тези съображения първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в частта за разноските, възложени в тежест на ответницата, както и същата да бъде осъдена да заплати на въззиваемия А.М.А. сумата от 600 лева, която той е платил за адвокатска защита във въззивното производство.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №27/07.01.2019г. по гр.д.№3201/2017г. на Добричкия районен съд в обжалваната част, в която по отношение на А.С.П. е признато за установено, че М.А.М., М.М.А., А.М.А., М.М.О. и А.М.А. са собственици на недвижим имот - нива с площ от 10.009 дка, съставляваща имот с №013022 в местността „***” по плана за земеразделяне землището на с.***, общ.Крушари и ответницата е осъдена за разноски в полза на ищците.

ОСЪЖДА А.С.п. с ЕГН ********** ***, да заплати на А.М.А. с ЕГН ********** ***, сумата 600 лева, съставляваща платено от него адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.