РЕШЕНИЕ

№128

гр.Д., 29.05.2*9г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на тринадесети май през 2*9г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА Д.

ЧЛЕНОВЕ:1.ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

2.ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря ПЕПА МИТЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №231 по описа за 2*9г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх.№3523/18.02.2*9Г. от „ЦСМП" гр.Д. ул.”П.Х.”№*, чрез адв.Д.Д.-ДАК, срещу решение №154/07.02.2*9г.по гр.д.№2778/2*8г.на ДРС, с което съдът ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Н.Г.К. ЕГН **********, от гр.Ш., извършено със заповед №РД * №10/*.06.2*8г. и заповед №РД*/52/*.06.2*8г. на директора на ЦСМП гр.Д., ул.”П.Х.” №*, ОТМЕНЯ същите и ВЪЗСТАНОВЯВА Н.Г.К. с ЕГН **********, от гр.Ш. на заеманата от него преди уволнението длъжност „шофьор на линейка”.

Иска се отмяна на решението като незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуални правила в частност правилата на доказване, и постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Обсъждат се мотивите на съда, цитират се части от тях. Конкретно се излагат оплаквания за необсъждане на всички доказателства по делото, в това число показанията на водените от ответника свидетели, а единствено показанията на водения от ищеца св.Л., които пък не били обсъдени в пълнота. Съображенията на съда да кредитира само показанията на този свидетел били опровергани от обясненията на самия ищец, приети по реда на чл.193 от КТ. Неоснователно съдът игнорирал показанията на св.Недялков. Необосновано и несъстоятелно било становището на съда, че ответника не представил дневник на ремотните дейности, удостоверяващ извършената диагностика, фактури и разпечатки от проверката. Във връзка с техническото състояние на автомобила подробно се анализират твърденията на ищеца и обстоятелствата във връзка с аварията на автомобила и тяхното доказване. Извежда се извод, че контролните прибори на автомобила за температура на двигателя са били изправни, водачът е бил длъжен да следи непрекъснато показанията им и да предприеме незабавно действия, осигуряващи правилната експлоатация на автомобила, както и, че ищецът не е изпълнил това задължение, вменено му от Вътрешните правила, длъжностната характеристика и ЗДвП, при което е допуснал почти пълното унищожаване на двигателя и за което носи дисциплинарна отговорност.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК в писмен отговор по въззивната жалба въззиваемият е изразил становище за неоснователност на жалбата. Правилни намира изводите на съда, обосновали обжалваното решение . Обсъжда факти и обстоятелства във връзка с аварията на автомобила, анализира доказателства, повторно излага подробни доводи по същество относно незаконосъобразността на заповедите на работодателя за прекратяване на трудовото му правоотношение поради дисциплинарното му наказване .

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГП предвид връчването на решението на обжалващата страна на 18.02.2*9г., за която същото е неизгодно, т.е. при наличие на интерес от обжалването му. Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

Атакуваното решение е постановено по предявени от Н.Г.К. ЕГН **********, от гр.Ш., срещу „ЦСМП" гр.Д., два обективно съединени иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 от КТ: 1./ за признаване за незаконно и отмяната на уволнението му, извършено със заповед №РД09/52/*.06.2*8г. за налагане на дисциплинарно наказание и заповед №РД * №10/*.06.2*8г., и двете на директора на ЦСМП, с които трудовото правоотношение между страните е прекратено, и 2./ за възстановяване на предишната работа – „шофьор на линейка“ във ФСМП –Ш..

Според твърденията в исковата молба между страните е съществувало трудово правоотношение от 27.02.2*3г., когато ищецът е бил назначен на длъжността „шофьор линейка“ с място на работа ФСМП Ш.. На *.06.2*8г. са му връчени две заповеди на Директора на ЦМСП- гр. Д. - заповед № РД09/52/*.06.2*8т. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, и заповед № РД * №10/*.06.2*8г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ", за това, че на 16.05.2*8г., при изпълнение на служебните си задължения като шофьор управлява санитарен автомобил О.В.per. № ТХ **СХ без охладителна течност, което довежда до прегряване на двигателя и предизвиква неговото увреждане, което представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.9 от КТ.

Незаконосъобразността на заповедите се обосновава с липсата на мотиви, реквизити, основание- заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение намира за бланкетна, с липса на вписано основание, а заповедта за налагане на дисциплинарно наказание несъответна на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ- липса на яснота чия собственост е автомобила, липса на посочен час и място на извършване на нарушението, липса на яснота в какво точно се изразява нарушението- в неосъществен контрол под формата на бездействие, не било ясно какво точно следвало, а не е извършил, нарушил ли е правила, свързани с упражняваната професия и дъжностна характеристика, кои са те. Не било ясно и на каква стойност са имуществените вреди, нанесени на работодателя. Позовава се и на нарушена процедура по чл.193, ал.1 от КТ- на 21.06.2*8г. лично депозирал писмените си обяснения пред Директора, но не след като лично е поканен за това, а чрез трето лице, неговият пряк началник в ФЦМСП- Ш., на който директора на ЦМСП се обадил по телефона; не бил уведомен за започналото дисциплинарно производство и не му била дадена възможност да се запознае с материалите по преписката. Едва при връчване на заповедта узнал, че същата е издадена въз основа на писмени документи- становище на автосервиз Х.К.вх. № 160/ 22.05.2*8г. относно повреден санитарен автомобил „О.В." ТХ**СХ, и Протокол вх. № 167/31.05.2*8г. на Комисията за констатиране на повреди, аварии и катастрофи, които документи не му били връчвани, нито му била дадена възможност да се запознае с тяхното съдържание и констатации, за да може да даде обяснения в тази връзка и да се защити. Оспорва компетентността, както на автосервиза, така и на Комисията, тъй като не ставало ясно на какво основание същите са назначени и имат право да правят констатации относно санитарните автомобили на Б.П.. Отрича да има вина за настъпилата повреда на автомобила. Процесният санитарен автомобил системно давал дефекти, поради което била извършена смяна на двигателя. Съмнения относно техническата неизправност на автомобила са имали и неговите колеги- шофьори в Б.П., които многократно са подавали сигнали към техническия ръководител и Директора. На 16.05.2*8г., при приемане на автомобила от предходната смяна, от ищеца били извършени всички вменени му задължения, свързани с поверения му автомобил- проверка за наличие на охладителна течност и масло на автомобила. На тази дата са последвали множество обаждания от дежурния оператор на телефон *2, на които екипът се е отзовал. Едва в следобедния час, при транспортиране на пациент по спешност към гр. Д. светнала индикацията за неизправност на автомобила. Същият е предприел незабавни мерки, първо за опазване живота и здравето на пациента, но след като двигателя е угаснал, спрял автомобила незабавно вдясно и уведомил за това дежурния оператор. Уредът за отчитане на температурата е бил в нормално положение, без индикации за прегряване на двигателя. Според ищеца в случая става въпрос за технически проблем в автомобила, който не е в компетенциите на „шофьор на линейка. Наложеното наказание не съответствало и на нарушението, което се твърдяло да е извършил.

С писмения отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК ответникът чрез процесуалния си представител е оспорил твърденията за незаконосъобразност на уволнението.Уволнителната заповед съдържала всички реквизити изискуеми от закона и индивидуализирала достатъчно вмененото на ищеца нарушение на трудовата дисциплина. Спазена била и процедурата по чл.193 от КТ -работникът дал писмени обяснения за нарушението за което е уволнен. Излага се и, че ищецът приел автомобила в изправност при постъпването си на смяна - в тетрадката за предаване и приемане на автомобила не били отбелязани констатирани от ищеца неизправности. По силата на Заповед№*/17.02.2003г. на Директора на ЦСМП, всеки застъпващ шофьор бил длъжен при застъпване на смяна в присъствието на издаващия шофьор да провери техническото състояние на автомобила. Аварията по автомобила настъпила в течение на смяната на ищеца и била сигнализирана от контролните уреди на автомобила. Независимо от сигнала ищецът рестартирал автомобила и продължил да се движи. С действията си ищецът нарушил чл.5 ал.2 б.”е” от Вътрешните правила за организация на дейността по управление и контрол на автотранспорта на „ЦСМП Д.”, в резултат на което увредил линейката до степен на негодност да се ползва по предназначение.Щетите на автомобила, констатирани от нарочна комисия и от оторизиран сервиз, възлизали на 3200лева.

С атакуваното решение предявения иск по чл.344, ал.1 т.1 от КТ е уважен по съображения на районния съд, свеждащи се до липса на виновно неизпълнение на трудовите задължения от ищецът, което да обосновава санкциониране с налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено право на иск. При проверка на решението във връзка с релевираните в жалбата пороци, въззивният съд намира същото за правилно по следните съображения:

Не е спорно, установява се и от представения трудов договор №*/27.02.2*3., че между страните е съществувало валидно възникнало при условията на чл.70, ал.1 от КТ във вр. с чл.71, ал..2 от ГПК трудово правоотношение, по силата на което ищеца е заемал длъжността „шофьор на линейка” с място на работа ФЦМСП- Ш. и което трудово правоотношение е прекратено с налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ за нарушение на трудовата дисциплина. Безспорно,за да бъде налице нарушение на трудовата дисциплина, трябва преди всичко да става въпрос за виновно неизпълнение на задължения, които работникът или служителят има по трудовото правоотношение. В случая, с утвърдени от директора на ЦСМП-Д. „Вътрешни правила за организация на дейността по управление и контрол на автотранспорта на ЦСМП Д.“/чл. 5/, на дежурните шофьори са възложени задължения за предпътен контролен преглед заедно с механика, като преди започване на дежурството шофьорът е длъжен самостоятелно да извършват външен преглед на МПС, преглед на ниво и качество на маслото в картера на двигателя, ниво на охлаждаща течност, състояние на гумите, кормилните щанги, закрепване на амортисьорите, да провери на място работата на двигателя и контролно-измерителните уреди, които се намират на арматурното табло. Изрично е възложено задължение по време на път шофьорът да наблюдава постоянно контролните уреди, вкл. термометъра за водата/чл.5 ал.4, т.2 б.”б”./, както и да следи за правилната работа на двигателя/ чл.5 ал.4, т.2 б.”а”/ и др..

Не е спорно, че на 16.05.2*8г. ищецът е бил дежурен дневна смяна и е управлявал санитарен автомобил/линейка/ „ О.В.“ per. № ТХ **СХ. Във водената форма/тетрадка/ за 16.05.2*8г. няма отразяване за технически неизправности на автомобила. Последното отразяване е от дата 26.03.2*8г., когато според записването автомобила е бил управляван от ищеца и ползван от д-р Л.. В графа „неизправности“ на тази дата е вписано „светна лампа ABS и лампата за неизправност по автомобила“. Сам ищецът твърди в исковата молба, че при приемане на автомобила на 16.05.2*8г.е извършил всички вменени му задължения за проверка– за наличие на охладителна течност и масло. Тези твърдения не се оспорват от ответника.

Установява се от събраните доказателства, че по повод постъпило в следобеда на 16.05.2*8г. повикване за нуждаещ се пациент, по данни от представената пътна книжка и показанията на св.И.Л.И.., вписан като ползващ автомобила, санитарният автомобил„ О.В.“ per. № ТХ **СХ, управляван от ищеца, е пътувал по маршрут гр.Ш.-гр.К. и гр.К.- гр.Д.. В пътната книжка не е отразено използване на автомобила в предобедните часове на деня. Според показанията на св.Л., работещ като „фелдшер“ във филиала на ЦСМП-Д. в гр.Ш., повикванията за деня са били две- за пациентка от с. П.Ч., която транспортирали до болницата в гр.К., и за транспортиране на пациентка от гр.К. до болницата в гр.Д.. По данни от пътната книжка първото транспортиране е извършено в периода 14.41часа -15.*часа. Второто повикване постъпило когато се връщали след изпълнение на първото, били в края на гр.К., на разклона за с.Б.. По данни от пътната книжка, по маршрута гр.К.-гр.Д. линейката е тръгнала в 15.30часа. Движела се според св.Л. с включени „индикации за спешност“/пуснати светлинни и звукови сигнали/. Свидетелят пътувал в купето при пациентката. Обяснява и, че контакта между него и шофьора бил възможен посредством прозорец между купето и кабината, който бил отворен. Според свидетеля, след разклона за с.Г., шофьорът му казал, че таблото на автомобила започнало да дава някакви сигнали, угасвало и светвало. Коментирал и, че терморелето не се е отклонило. След около 500метра преди кръговото на гр.Б., шофьорът отбил в дясно и спрял линейката, защото усетил, че нещо изтракало. Слязъл от колата, отворил капака на двигателя откъдето излязла не много силна пара. Преди да това по пътя за гр.Д. два пъти по време на движение двигателят угасвала, шофьорът припалвал в движение. Този „номер“ линейката го правела и преди. И преди според свидетеля е имало нарушение в светлинните на таблото, загасване на колата. Шофьорите се оплаквали за такива неизправности, но си знаели- както е в движение, включват, запалват и продължават.Свидетелят се обадил на операторите да изпратят друга кола за транспортиране на пациента. Пристигнали и техниците за да извлекат авариралата линейка.

Свидетелят Д.С.Е, изпълняващ длъжността „контрольор-автомобилен транспорт“ бил повикан след работно време и отишъл на мястото на аварийното спиране на линейката. Автомобилът бил изгасен, нямало дим. Шофьорът му казал, че нещо се разхлопало и спрял. Накарал шофьора да отвори предния капак на автомобила и установил, че колата е без охладителна течност/антифриз/ в разширителния съд. Видял, че по двигателя има антифриз, който вече засъхвал, под колата нямало капки, нямало нищо, което означавано, че е изтекъл другаде. Накарал шофьора да запали колата-чувало се тракащ шум и личало, че има механичен проблем. След това установили, че има спукано съединение. Съединението свързвало двигателя с охладителната система на автомобила. Съединението не било сменяно, било си здраво. На тази кола не били оправяни температурни датчици. През месец февруари 2*8г. сменяли мотора, през месец април-помпата на съединителя и предното стъкло. След смяната на мотора шофьорите сигнализирали за гаснене на колата, правена била диагностика в сервиз „Х.К.“, но не била открита повреда. Сам свидетелят два пъти я транспортирал от гр.Ш. до гр.Д. и колата не била угасвала.

Според свидетелят К.Д.Д., изпълняващ длъжността „автомеханик“ в ЦСМП-Д., след транспортиране на линейката в ЦСМП, решили, че аварията е голяма и трябва да отиде в сервиз. Моторът хлопал, нямала антифриз в казанчето, била олята с антифриз. После се установило, че има скъсано съединение и от сервиза дали становище, че е прегрята. Имало преди оплаквания, че колата гасне в движение, за загряване на колата никой не бил казвал. Карали я в сервиз и там казали, че докато не угасне напълно, нищо не може да се открие, при компютърната диагностика нищо не излязло. По повод на оплакванията, че колата гасне в движение, сам свидетеля я управлявал от гр.Ш. до гр. Д. , но при него не гаснела.

Свидетелят Н.А.Н., заемащ длъжност „шофьор на линейка“ във ФЦМСП- Ш., управлявал същия автомобил в дневна смяна „преди един ден“ и нямало проблем, той проверил всичко. Съединение се проверявало ако се констатира теч. Принципно според свидетеля като се приемала смяната се проверявало масло, вода, кислород, оборудване. Приемащия смяната гледал антифриза. След ремонта на двигателя на конкретната линейка започнала да „прави бели“ постоянно- гаснела, лампите светвали, спирачките не били в предишното си положение. Индикаторите на таблото за водата, за маслото работели. Ако имало теч и колата започне да вдига градуси, щяло да се забележи. Ако колата започне да загрява стрелката на термометъра вървяла напред и в най-лошия случай щяла да светне червената лампа, която се намирала под термометъра. Нямало случай колата да загрее при неговото шофиране. Принципно при стартиране на автомобила светвали динамото, аибиес/антиблокираща система/ и много „други работи“, но като запали угасвали автоматично. След ремонта на двигателя, освен проблем със спирачките и гасненето на двигателя по време на движение, при управлението му свидетелят не е констатирал други отклонения. При гаснене на автомобила, лампите светвали, шофьорите рестартирали и пак тръгвали. На свидетеля му се налагало по два-три пъти да припалва докато дойде от гр.Ш. до гр.Д.. Колата вървяла и сама гаснела, рестартирал и продължавал. Редовно съобщавали за проблема, вземали я техниците в гр.Д. за да я оправят, казвали, че на колата нищо и няма и така карали по този начин, докато дошъл момента на колегата му да се случи белята. След инцидента вечерта със свидетеля ищецът споделил, че колата не му е вдигнала термометъра да покаже, че загрява, че има теч на антифриз, че лампите започнали да светят, че в един момент се чул шум от двигателя и той го изгасил.

И според свидетеля Д.Е. и според свидетеля К.Д.Д., изпълняващ длъжността „автомеханик“ в ЦСМП-Д., на таблото на конкретния автомобил има контролна лампа и температурна скала. При стартиране скалата тръгва от нула и стига до средата, което означавало, че работи. При загряване на автомобила, когато достигне нива на температурата над нормите, светвала лампата. Ако светне лампата, моментално трябва да се спре колата. Ако не се спре ще започне да пуши, да има миризма, да не върви както трябва, моторът ще върви трудно/св.Д./. При скъсано съединение, преди да светне лампата, е възможно колата да мине някакъв пробег докато затегне, зависело от времето, колко е топло, от карането, от къде е изтекъл антифриза/св.Д./.

Установяването на причината за повреда на двигателя, настъпила на 16.05.2*8г., е извършено в автосервиз „Х.К.“ ООД гр.Д., в който автомобилът е предаден на следващия ден -17.05.2*8г., според показанията на св.Д. и по данни от представеното от ответника „становище“ вх.№160/22.05.2*8г.от автосервиза, придружено с ценова листа относно необходимите ремонтни дейности, материали и цената им на обща стойност 3212,36лв. Отразено е, че колата е предадена в сервиза с оплаквания за шум в мотора. При направен първичен преглед, по данни от цитирания документ, е установена липса на охладителна течност. След частично разглобяване е установена причината за липсата и - скъсано водно съединение. Дадено е обяснение във връзка с конкретното оплакване за повреда в мотора - че при управление без охлаждаща течност двигателя загрява до твърде висока температура като двигателното масло след 120градуса губи мазилните си свойства. В следствие лошото смазване се износва биелен лагер, което е причина за шума.

Възможността за ремонт на санитарните автомобили във външни сервизи е изрично предвидена в утвърдени от директора на ЦСМП-Д. „Вътрешни правила за организация на дейността по управление и контрол на автотранспорта на ЦСМП Д.“/ чл. 23 от същите/, като при повреда на санитарен автомобил по време на изпълнение на мисия, изпълнявващия длъжността контрольор автомобилен транспорт“ взема решение къде да бъде извършен ремонта - на място, в работилницата на ЦСМП или във външен сервиз/чл.26 от вътрешните правила/. Според правилото на чл.22 от вътрешните правила в работилницата се извършват техническите обслужвания /дефинирани в чл.14 и сл./ и текущите ремонти /дефинирани в чл.21, т.1/. Предвидено е и констатираната повреда на санитарен автомобил да се отразява в протокол , съставен от комисия назначена със заповед на директора на ЦСМП, в който се описва същност на повредата, описание на ремонтните дейности и необходими за извършването на ремонта части/чл.27/.

В случая е съставен такъв. По данни от протокол Вх.№167/31.05.2*8г. по регистратура на ЦСМП-Д., свидетелят Д.С.Е е и един от състава/председател/ на комисията, назначена със заповед РД08 №40/*.02.2*8г. на директора на ЦСМП-Д.. Другите двама членове са свидетелят К.Д.Д. и Г. Г.-автомонтьор. В протокола е обективирана констатацията на комисията, че процесния санитарен автомобил е управляван със спукано водно съединение, поради което охладителната течност е изтекла и е прегрят двигателя, вследствие на което има нанесени щети по коляновия вал, буталата, основните и биелните лагери, цилиндровия блок и цилиндровата глава, и мнението и за основен ремонт на автомобила в специализиран сервиз.

Няма спор, че автомобила не е ремонтиран –двигателят е разглобен в сервиза и не е поправен, на части е прибран в гаража/св.Д., св.Е./, няма да се ремонтира, тъй като ще се подменят всички линейки/по изявления на процесуалния представител на ответника/.

Повреждането на двигателя на линейката е преценено от работодателя като нарушение на трудовата дисциплина и на *.06.2*8г. на ищеца са му връчени две заповеди на Директора на ЦМСП- гр. Д. - заповед № РД09/52/*.06.2*8т. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от *.06.2*8г. поради „дисциплинарно уволнение“, и заповед № РД * №10/*.06.2*8г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ"., за това, че „на 16.05.2*8г., при изпълнение на служебните си задължения като шофьор управлява санитарен автомобил О.В.per. № ТХ **СХ без охладителна течност, което довежда до прегряване на двигателя и предизвиква неговото увреждане, което представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.9 от КТ“.

Дисциплинарното уволнение е едновременно дисциплинарно наказание и акт на прекратяване на трудовото правоотношение едностранно без предизвестие от работодателя, независимо от волята на работника или служителя. Дисциплинарното наказание се счита наложено от деня на връчване на заповедта/чл.195 ал.3 КТ/. Правната последица от налагането на наказанието е прекратяване на трудовото правоотношение и тя настъпва от момента на връчване на заповедта за налагане на наказанието “уволнение”. От този момент трудовоправната връзка между страните престава да съществува и последваща заповед за прекратяване на трудовото правоотношение поради наложено наказание „уволнение” не е необходимо да бъде издавана, а ако е издадена, тя ще се яви лишена от предмет – прекратява се едно вече прекратено трудово правоотношение. В случая обаче двете заповеди са издадени в един и същи ден/регистрационните им номера не дават възможност за установяване на поредност на издаване/ и връчени в един и същи ден- *.06.2*8г. Няма твърдения и оплаквания във връзка с поредността на издаването и на връчването им, при което следва да бъдат разглеждани като едновременно издадени за настъпване на целения от работодателя резултат – прекратяване на трудовото правоотношение с работника поради дисциплинарното му уволнение. Разгледани в съвкупност тези две заповеди обявяват прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ по причина на извършено дисциплинарно нарушение, което е описано като деяние с достатъчно индивидуализиращи признаци - „на 16.05.2*8г., при изпълнение на служебните си задължения като шофьор управлява санитарен автомобил О.В.per. № ТХ **СХ без охладителна течност, което довежда до прегряване на двигателя и предизвиква неговото увреждане“, на което е дадена и правна квалификация – „което представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.9 от КТ“. Налице е в действителност позоваване в заповедта на „становище“ вх.№160/22.05.2*8г на автосервиза „Х.К.“ООД и на протокол Вх.№167/31.05.2*8г. на комисията за констатиране на повреди и аварии, за които не се твърди, нито се установява, да са доведени до знанието на ищеца, за да се приеме, че същите са източник на мотиви за налагане на дисциплинарното наказание. И без тях обаче изложената в самата заповед обосновка на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена, е достатъчна да се приеме, че е изпълнено изискването на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието.

Ищецът не отрича, а твърди в исковата молба, че са му искани обяснения във връзка със случилото се с автомобила на 16.05.2*8г, но искането не било лично от директора, а чрез прекия му началник в ФЦСМП-Ш., на когото директорът на ЦСМП-Д. се обадил по телефона. По делото са представени писмените му обяснения с вх.№155/18.05.2*8г., съдържащи обстоятелства, че по време на дневното му дежурство на 16.03.2*8г. е пътувал с пациент от гр.К. за гр.Д., когато на разклона за с.Ц. светнали лампите на таблото за ABS и лампата за неизправност на автомобила, че тези лампи светват постоянно след смяната двигателя, че за проблема е уведомен техническия ръководител, че е постъпил както друг път го правят всички колеги – рестартират и продължават, че след 3-4километра колата си сменила гласа и спрял веднага, че уредът на температурата си бил както обикновено, че го показал на фелдшер Л., че след това се обадили на диспечера, както и че няма вина за техническата повреда.

Съгласно установената съдебна практика писмените обяснения за обстоятелствата, за които е наказан работникът или служителят, са индиция за узнаване на нарушението и подлежащите на оспорване факти. При съпоставка в случая на съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и обясненията на ищеца, не остава съмнение, че наказанието е наложено за деяние, за което са поискани и дадени обяснения, респ.обезпечено е правото на ищеца да направи своите възражения. Ирелевантно за надлежното провеждане на процедурата по чл.193 от КТ е обстоятелството, че искането за даването на обяснения не е направено лично от директора, а чрез прекия ръководител. Няма вменено и задължение на работодателя за изрично уведомяване на работника относно започналата дисциплинарна процедура, неизпълнението на което да съставлява процесуално нарушение и основание за отмяна на заповедта.

При съвкупна преценка на събраните доказателства настоящата инстанция намира, че не е налице виновно неизпълнение от страна на ищеца на задължението да не поврежда имуществото на работодателя. Характерът на изпълняваната трудова функция и степента на отговорност при изпълнение на възложените задължения с оглед значимостта и не само за опазване на имуществото на работодателя, но и за безопасността на други лица, действително изисква строго съблюдаване на определения ред за извършване на конкретната дейност по управление на поверения автомобил, вкл.следене на предупредителните светещи символи с цел да се предотврати повреда на автомобила, да се осигури безопаснотото му управление. Ищецът в исковата молба признава, че по време на движение е светнала индикацията за неизправност на автомобила, а в обясненията си, че светнали лампите на таблото за ABS и лампата за неизправност на автомобила, че е постъпил както друг път го правят всички колеги – рестартират и продължават, че е спрял когато колата си „сменила гласа“. Събраните гласни доказателства съдържат информация, че предупредителните светещи символи на таблото на колата и друг път са светвали при гаснене на колата по време на движение, че при техническа проверка не е открита повреда, че при тези случаи шофьорите рестартирали колата в движение и продължавали без последствия за автомобила. Предназначените на тези символи безспорно е да индикират за повреди в автомобила, но при конкретния автомобил при гаснене в движение тези символи са светвали безпричинно/при липса на констатирана повреда и без последствия за автомобила/, и правило при управлението му е станало рестартирането му в движение, при което светещите символи са угасвали. При условие, че в началото на дежурството е извършена проверка и е установено наличието на необходимото количество спирачна течност, по който факт страните не спорят, колата не е използвана до първото повикване към 14.40часа, не се твърди и установява изтичането на спирачната течност да е станало преди това, то очевидно е станало в диапазона от първото повикване и преди приключване изпълнението на второто. Не е установено естеството на повредата -скъсването на водното съединение, но след като пълното изтичане на охладителната течност е станало в рамките на посоченото по-горе време, респ. минимум в рамките на началото на изпълнението на второто повикване, то очевидно, се касае до съществено нарушение на целостта на водното съединение, позволило сравнително бързото изтичане на антифриза, при което, и предвид съществуващия проблем/след смяна на двигателя колата е гаснела и лампите на таблото са светвали без причина/, след като и градусомера не е индикирал за повишаване на температурата, ищецът обективно е бил лишен от възможност своевременно да се ориентира по светването на символите за конкретен проблем, в частност за сравнително бързата промяна на нивото или пълната липса на охлаждаща течност, и за необходимостта от незабавно преустановяване на движението на автомобила за предотвратяване на прегряването и повреждането на двигателя. В показанията на св.Л. се съдържа информация, че ищецът е следил сигналните символи, констатирал е светването им по време на движение на два пъти, реагирал както и друг път и както и другите шофьори с оглед съществуващия проблем със светлинните индикатори- рестартирал и продължил. Следил е за температурата и споделил със св.Л., че няма промяна в показанията на градусомера. Следил е и за работата на двигателя и е спрял своевременно -непосредствено след като е възприел сигнала за механичен дефект/промяна във звука му/.

При така установеното въззивната инстанция намира, че предявеният иск за отмяната на заповедите е основателен и следва да бъде уважен. Основателен е и обусловеният от него иск по чл.344, ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност. При съвпадащи изводи на вззивната инстанция с изводите на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено при препращане на основание чл. 272 от ГПК към мотивите на ДРС.

С оглед изхода от спора, ищецът, заел позицията на въззиваема страна, има право на сторените съдебно-деловодни разноски във въззивната инстанция, в пълен размер на удостоверените разходи от 300 лева за адвокатско възнаграждение.

С оглед гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №154/07.02.2*9г.по гр.д.№2778/2*8г. Д.ки районен съд.

ОСЪЖДА „ЦСМП" гр.Д. ул.”П.Х.”№*, да заплати на Н.Г.К. с ЕГН **********,***, съдебно-деловодни разноски в размер на 300лева адвокатско възнаграждение за въззивното производство .

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.