Р Е Ш Е Н И Е

№ **1 27.05.2019 год. гр.Д.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Д.кият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и седми май 2019 год.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:Пепа Митева

като разгледа докладваното от съдия Дякова

въззивно гражданско дело № 267 по описа за 2019 год.

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на подадената от Х.Д.А., ЕГН ********** *** жалба рег.№5141/**.03.2019 год. срещу решение № 220/19.02.2019 год. по гр.д.№2717 /2018 год. на Районен съд Д.,с което е признато съществуването на негово парично задължение на към "ВиК Д" АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.Д., бул.”**” №** по заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№1962/2018 год. по описа на ДРС за сумите: 1038.01 лв., дължима за предоставени услуги – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води по фактури издадени в периода 05.05.2015 год. – 14.03.2018 год., ведно със законната лихва,считано от 11.05.2018 год. до окончателното плащане и сумата от 190.93 лв. - обезщетение за забава в плащането на горепосоченото задължение по всяка една от фактурите, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане от датата на фактуриране до датата на подаване на заявлението.

Като пороци на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част са посочени необосноваността и незаконосъобразността му. В хода на производството, водоподаващото дружество не установило дължимостта на претендираните вземания,тъй като не доказало ,че на въззивника били реално доставени и потребени от него количества вода и други ВиК услуги.Именно извършването на услугите било основание за заплащане на тяхната цена,а не едностранното издаване на фактури и тяхното осчетоводяване. Настоява за отмяната на решението по предявения иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК ,а като последица от недължимостта на главното задължение и решението по иска за обезщетение за забава съгласно нормата на чл.119 от ЗЗД.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 25.02.2019 год., жалба рег.№5141/**.03.2019 год.изпратена по пощата на дата 11.03.2019 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК ,във връзка с чл. 62 ал.2 и е процесуално допустима.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразила в подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 7704/15.04.2019 год.Дружеството било представило фактури за извършените услуги,количеството доставена и изразходвана вода било отчетено в съответствие с предвижданията на Наредба № 4/14.09.2004 год.,показанията вписани в неоспорени карнети и надлежно остойностени и осчетоводени съобразно данните от заключението на вещо лице.При липса на доказателства за плащане,законосъобразно съдът постановил уважаване на претенция.

По заявление на ищеца "ВиК Д" АД по ч.гр.д.№1962/2018 год. на ДРС и по реда на чл.410 и сл.от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1108 /14.05.2018г., срещу ответника Х.Д.А. за суми, представляваща стойността на предоставената услуга – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 08.**.2014 год. до **.03.2018 год., ведно със законната лихва върху нея от 11.05.2018 год. до окончателното й плащане; обезщетенията за забава в изплащането на всяка една предоставена и незаплатена ВиК услуга, изчислени в размер на законната лихва, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услуга, на всяко непогасено фактурирано месечно задължение .В срока по чл.414 ал.2 от ГПК ответникът е подал възражение рег.№ 10595/28.05.2018 год., а по указание на съда ,връчено на дата 29.05.2018 год. е предявена установителната претенция на заявителя с искова молба рег.№ 13079/02.07.2018 год.,изпратена по пощата на дата 2906.2018 год.

Предявените искове са по чл. 422 ал.1 от ГПК,във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК,във връзка с чл. 203 от Закона за водите на кредитор - ВиК оператор срещу длъжник -потребител на ВиК услуга, за установяване съществуване на вземания,предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Исковата претенция е допустима.Заявена е в едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК,от легитимирано лице-заявителят в заповедното производство ,като е налице пълна идентичност между материалното право,чието изпълнение се претендира по специалния ред на заповедното производство и правото,чието установяване се иска в исковото производство.Идентичността обхваща всички индивидуализиращи признаци на вземането,вкл. основание,размер,пасивно и активно задължени лица.

Не е било спорно по делото, че ответникът Х.А. е абонат на ищцовото дружество за обект с административен адрес гр.Д., ж.к.“Д.“ бл.** вх. * ап.**.Районният съд е счел , че през исковия период страните са били обвързани от валиден договор за доставка на В и К услуги в процесния имот, с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи ,обн., ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 год.,към който приложение намират и разпоредбите на Търговския закон – чл. 314 – чл. 341, при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/,като облигационното отношението е възникнало при действието на Общи условия, по аргумент от чл. 8, ал. 1 – 4 от посочената Наредба.

Ищецът е представил по делото едностранно подписани фактури за извършена услуга - доставяне, отвеждане и пречистване на води за процесния период за обект – жилище в гр.Д., ж.к.“Д.“ бл.** вх.* ап.**. Съгласно неоспорено от страните заключението на вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза рег.№ 272/07.01.2019 год., за процесния период са осчетоводени задължения на ответника към ищцовото дружество за предоставени ВиК услуги в размер на общо 1342.04 лв. Счетоводните записвания са направени въз основа на фактурите, описани в исковата молба, съставени през периода от 14.01.2015 год. до 14.03.2018 год., при остойностяване на отчетените количества предоставени ВиК услуги с период на отчитане от 08.**.2014 год. до **.03.2018 год. от общо 465.74 куб.м. вода, в т.ч. 396 куб.м. отчетени по индивидуален водомер и **.74 куб.м. – разход по общ водомер, за обект на потребление на ответника - гр.Д., ж.к.“Д.“ бл.** вх.* еп.**. Експертизата е изчислила и размера на обезщетението за забава в плащането на горепосоченото задължение по всяка една от фактурите, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане от датата на фактуриране до датата на подаване на заявлението в размер на 289.63 лв. Ответникът не е извършвал плащания на гореустановените задължения за главница и лихва.

Съдът е счел ,че всички вземания на ищеца по фактури, издадени в периода от 14.01.2015 год. – 07.04.2015 год. /с падежи за плащане от **.02.2015 год. до **.05.2015 год./ са погасени по давност,съответно в размерите от 304.03 лв. ,а дължимото обезщетение за забава в плащането му в размер на общо 95.24 лв.С оглед приложението на разпоредбата на чл.111 б. „в” от ЗЗД,претенцията е била уважена отчасти,като именно тази част на решението на ДРС е предмет на разглеждане от въззивния съд.

Спори се по делото ,че от дружеството е била извършена реална доставка на количества вода и други ВиК услуги,съответно потребени от абоната.

В исковата молба е посочено, че в обекта на ответника е монтиран един водомер, съобразно чийто показания са отчитани потребените количества вода. Предвид наличието на открита партида, ищецът по делото е изпълнявал задължението си да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчните води от имота на ответника, в качеството му на абонат. В съответствие с посочените нормативни изисквания, инкасатор на оператора ежемесечно е отчитал потреблението на длъжника и надлежно е отбелязвал в карнета съществуващата консумация.

В подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор рег.№18579/02.10.2018 год. е оспорил основателността на претенцията,тъй като не бил консумирал начисленото му като дължимо количество вода,като е изложил твърдения,че в голямата си част е служебно начислено от водоподаващото дружество.Заявил е ,че ще изложи подробни съображения след запознаване с доклада на съда,разпределението на доказателствената тежест и становището на ищцовото дружество.Посочил е изрично,че не възразява да бъдат приети като доказателства по делото,представените от ищеца писмени документи,вкл.заверено копие от карнет.В съдебно заседание от дата 20.11.2018 год. е заявил,че оспорва подписите върху карнета в графа“Подпис на клиента“ да са положени от него и е отправил искане за откриване на производството по чл.193 от ГПК.Искането е оставено без уважение по причина ,че е заявено извън срока по чл. 193 ал.1 от ГПК,във връзка с чл.133 от ГПК.В хода по същество са изложени доводи ,че дружеството не е спазило разписаната в чл.49 и чл.24 ал.4 от Общите условия процедура,като не е съставяла констативни протоколи,при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице за отчитане показанията на водомера.

Възраженията на ответника относно изправността на доставчика по отношение на поетите от него задължения по силата на нормативен акт и Общи условия за отчитане показанията на средството за измерване при определени правила, условия и срокове са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 32 ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и чл.22 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор ”ВиК”ЕООД гр.Д. (одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-** от **.08.2014 год.,услугите ВиК се заплащат въз основа на измерено количество изразходвана вода,отчетено чрез монтираните водомери. Отчетените данни от индивидуалните водомери на потребители се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път-така чл.32 ал.4 от Наредбата. Съгласно посочената разпоредба,карнетът е единственият документ, удостоверяващ по безспорен начин доставката на питейна вода и други услуги . Карнетът е частен удостоверителен документ който, ако е подписан от потребителя, , удостоверява отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства, а именно датата на отчитането и отчетните данни на индивидуалните водомери. Съобразно разпоредбите на чл. 35 ал.1 и ал.2 от Наредбата,показанията на водомерите се отчитат за период определен в ОУ или договор,който не може да е по-дълъг от 6 месеца,като ако този период е по-дълъг от един месец,операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода,определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година,като след отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Срокът за отчитане на водомерите е определен в ОУ на най-малко 3 месеца –чл.23 ал.2,като в междинните периоди между два отчета,операторът ежемесечно начислява количество изразходвана вода,определено въз основа на средния месечен разход за предходните два отчета,като след отчитане на показанията на водомера,изравнява количеството вода в съответствие с реалното потребление-чл.23 ал.3.Предвидено е отчитането на водомерите да се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител,който с подпис си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета-чл.23 ал.4.При невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или негово несъгласие с фактурираните количества,същият е длъжен да уточни с оператора,отчитане в удобно време,в срок не по-дълъг от една година -така чл. 35 ал.4 от Наредбата и чл.24 ал.3 от ОУ.При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера ,разходът на вода се изчислява по правилото на чл. 35 ал.6 от Наредбата.Съгласно разпоредбата на чл.24 ал.4 от ОУ в случай на отказ на потребителя за достъп до водомера или неосигуряване на такъв за срок по –дълъг от една година ,длъжностното лице следва да състави протокол,подписан от него и поне още един свидетел,след което изразходваното количество вода се изчислява по правилото на чл.49.

Ищецът е представил по делото карнет /л.11-13/, по който е отчитан инвидидуалния водомер на обекта на ответника Х.А.. В същия липсват подписи на потребителя за някои от извършените отчитания в посочения период, като са налице отбелязвания: „отказва достъп“, „без достъп“ и „самоотчет“.Карнетния лист не е оспорен,нито пък в процесния период или в хода на съдебното производство е направено искане за отчитане на водомера на място и установяване на основание за изравняване на количествата в съответствие с реалното потребление,респективно не е оспорено съответствието на отразеното в карнетите количество вода, със записите по фактурите. Вещото лице е посочило,че счетоводството на ищеца е водено редовно,а вземанията от ответника са отразявани към момента на тяхното възникване и ежемесечно при спазване принципа на текущо начисляване съгласно Закона за счетоводството.

От представените като доказателство по делото карнети, съдът констатира че за този период от служител на В и К дружеството са извършвали отчитания на показанията на водомера. За периода, в който има отчетени показания на водомера в карнета има полагани подписи за абонат. Наличието на подпис срещу отчетеното показание на водомера съдът приема като съгласие на потребителя с отчетеното на тази дата показание, дори и предходни отчети да не носят негов подпис. Подписвайки карнета при отчитането му в края на периода, абонатът е приел отчетените до този момент показания на водомера, поради което и следва да се приеме за доказано, че посочените куб.метра вода са изразходвани от него.

Обжалваното решение е законосъобразно постановено,поради което и на основание чл.271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 220/19.02.2019 год. по гр.д.№ 2717/2018 год. на Районен съд Д.,с което е признато съществуването на негово парично задължение на към "ВиК Д" АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.Д., бул.”**” №** по заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№1962/2018 год. по описа на ДРС за сумите: 1038.01 лв., дължима за предоставени услуги – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води по фактури издадени в периода 05.05.2015 год. – 14.03.2018 год., ведно със законната лихва,считано от 11.05.2018 год. до окончателното плащане и сумата от 190.93 лв. - обезщетение за забава в плащането на горепосоченото задължение по всяка една от фактурите, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане от датата на фактуриране до датата на подаване на заявлението.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.