О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н  И   Е

 

№376

 

 

гр. Добрич,  08.05.2019 г.

 

 

                       В     И  М  Е  Т  О     Н  А      Н  А  Р  О  Д  А      

 

 

 

         ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД   ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на осми май  две хиляди и деветнадесета година в състав:

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

          ЧЛЕНОВЕ:   ЕВА ИВАНОВА

                                                     ГЕОРГИ ПАВЛОВ  

разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ В. ч. гр. д. № 284/2019 г.  по описа на Добричкия окръжен съд:        

         Производството е по  чл. 413, ал. 2 ГПК.

         Въззивно частно гражданско дело № 284/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по частна жалба на „А.П. З.“ ООД гр. София

срещу Разпореждане № 73/16.01.2019 г. по ч. гр. д. № 554/2018 г. по описа на Районен съд - Балчик, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГРК в частта относно претендираното вземане за неустойка в размер на 363.40 лв.

         Кредиторът обжалва горепосочения съдебен акт с оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, като моли за неговата отмяна и постановяване на друг съдебен акт от въззивната инстанция, с който да се разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираното вземане за неустойка.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 413, ал. 1 ГПК, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и отговаряща на изискванията на  чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК.

Частната жалба е подадена от длъжника  в установения от чл. 413, ал. 1 във вр. с чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от съобщаването на разпореждането.  

Частната жалба е допустима и следва да се разгледа по същество.

Разглеждана по същество, частната жалба се явява неоснователна.

Съображенията на Съда са следните:

В решения по дела С-473/00 и С-618/10 се сочи, че Директива 93/13/ЕИО не допуска правна уредба на държава членка, която да не дава възможност на съда в заповедното производство да преценява служебно или на който и да е друг етап от производството неравноправния характер на клауза, ако потребителят не подаде възражение.

В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК, Съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави – вж. Опр. № 974 - 2011- II ТО – ВКС. При тази преценка, съдът изследва фактите, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, както и уговорките в договора, които обуславят тяхното действие.

Неустойката е нищожна съгласно чл. 143, т. 5 ЗПП с оглед необосновано високият й размер спрямо неизпълената част от задължението – в случая размерът на главницата възлиза на сумата от 432.87 лв., а размерът на неустойката – 363.40 лв.

С оглед на така изложените съображения, атакуваният съдебен акт на първоинстанционния съд,  се явява правилен и законосъобразен, поради което  следва да бъде потвърден.

С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

         ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 73/16.01.2019 г. по ч. гр. д. № 554/2018 г. по описа на Районен съд – Балчик.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.               2.