О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 386

Гр.ДОБРИЧ 09.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ДЕВЕТИ МАЙ 2019г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.ч.гр.д.№ 286/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278,във вр.с чл.274,ал.1 т.2 и чл.248,ал.3 от ГПК.

Образувано е по подадена от ЕООД « С. Б. за р. - .Т.»,ЕИК124517480,чрез адв.А.А.,ВАК,частна срещу Определение № 797/07.12.2018г.по гр.д.№ 752/2018г. по описа на Балчишки районен съд,с което съдът е допълнил прекратително Определение № 714/12.11.2018г.по същото дело,като е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски в размер на сумата от 1 680 лв.

Като релевира доводи за недопустимост,алтернативно за неправилност на атакувания съдебен акт,частният жалбоподател моли за обезсилването или за отмяната му.

Според жалбоподателя,обжалваното определение е недопустимо,поради това,че е постановено по непредявено искане.В хода на гр.д.№ 752/2018г.по описа на БРС ответникът не е предявил искане за възстановяване на сторените по делото разноски.

В случай,че ДОС счете обжалваното определение за валиден съдебен акт,то определението се атакува като неправилно,тъй като игнорира направеното от ищеца с писмена молба от 09.11.2018г.възражение за прекомерност на сторените от ответника разноски,представляващи заплатен адвокатски хонорар.

В депозиран отговор въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът,като взе предвид постъпилата жалба и прецени доказателствата по делото,намира,че като подадена от надлежна страна,в срока по чл.275,ал.1 от ГПК,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,частната жалба се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е основателна.

Неоснователно е възражението за недопустимост на обжалваното определение,като постановено по непредявено искане.

ЕООД „Е.“,гр.Д. е направило искане за присъждане на сторените разноски,като съответно е представило списъци по чл.80 от К,ГПГПК и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение,както в производството по гр.д.№ 582/2017г.по описа на БРС/стр.79-82/,така и в това по вз.т.д.№ 143/2018г.по описа на ДОС/стр.25-27/.С постановеното по вз.т.д.№ 143/2018г.по описа на ДОС решение въззивният съд е обезсилил Решение № 14/22.02.2018г.по гр.д.№ 582/2017г. по описа на БРС и е върнал делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав от фазата на отстраняване нередовности на исковата молба.При това положение,при постановяване на приключващ гр.д.№ 752/2018г.съдебен акт,първоинстанционният съд е бил длъжен да се произнесе и по вече направените в производството по гр.д.№ 582/2017г.по описа на БРС и това по вз.т.д.№ 143/2018г.по описа на ДОС искания за присъждане на разноски.Вместо това,с Определение № 714/12.11.2018г.производството по гр.д.№ 752/2018г. е било прекратено на основание чл.232 от ГПК,поради оттегляне на иска,без произнасяне по исканията за разноски.След като на ЕООД „Е.“,гр.Д. не е била дадена възможност да изрази становище по оттеглянето на иска,то очевидно дружеството не би могло да потвърди искането си за присъждане на разноски преди постановяване на прекратителното определение по делото,а е сторило това с подадена в срока по чл.248,ал.1 от ГПК молба,вх.рег.№ 4481/26.11.2018г. за допълване на определението с присъждане на основание чл.78,ал.4 от ГПК на разноски за двете инстанции,общо в размер на 1680.00 лв.,от които 960 лв.-заплатено с ДДС адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по гр.д.№ гр.д.№ 582/2017г.по описа на БРС и 720 лв.- заплатено с ДДС адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по вз.т.д.№ 143/2018г.по описа на ДОС.

Предвид изложеното,обжалваното определение е допустимо,като постановено по надлежно предявено от ответника искане за присъждане на разноски.

С Определение № 797/07.12.2018г.молбата по чл.248,ал.1 от ГПК е уважена,Определение № 714/12.11.2018г.по гр.д.№ 752/2018г.е допълнено,като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в общ размер от 1 680 лв.

С писмена молба от 09.11.2018г.ищецът по гр.д.№ 752/2018г. по описа на Балчишки районен съд е направил възражение за прекомерност на сторените от ответника разноски,представляващи заплатен адвокатски хонорар,в случай,че такива се претендират.С обжалваното определение,постановено след депозиране на възражението за прекомерност,първоинстанционният съд се е произнесъл,без да има предвид така направеното възражение,във връзка с което мотиви в атакувания съдебен акт не са изложени.

При преценка на данните по гр.д.№ 582/2017г.по описа на БРС и по вз.т.д.№ 143/2018г.по описа на ДОС,настоящата инстанция намира възражението за прекомерност за основателно.

Съобразно цената на предявения иск,в размер на 1 320.00 лв.,минималното възнаграждение,дължимо за всяка инстанция на основание чл.2,ал.4,определено по реда на чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения,възлиза на 322.40 лв.без ДДС,или на 387.00 лв. с ДДС.С оглед обстоятелството,че делото не е с фактическа и правна сложност и предвид обема на извършената от процесуалния представител на ЕООД „Е.“,гр.Д. работа,претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1680.00 лв.общо за двете съдебни инстанции се явява прекомерно,като същото следва да бъде намалено до общата сума от 774.00 лв.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ постановеното по гр.д.№ 752/2018г. по описа на Балчишки районен съд Определение № 797/07.12.2018г. в ЧАСТТА му,с която ЕООД « С. Б. за р. – Т.»,ЕИК******,гр.Б.к е осъдено да заплати на ЕООД „Е.“,ЕИК *****,съдебни разноски за разликата над 774.00 лв.,до присъдените 1 680.00 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.