О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №425

гр.Добрич 22.05.2019 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ закрито заседание на двадесет и втори май

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА

Г.ПАВЛОВ

при секретаря …………...................................................... и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева.......В ч.гр.д.№325

от 2019 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ЕООД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление-гр.София,п.к.1527,ул.“П. В.“№29,ет.3 ,представлявано от Т. К. чрез юрисконсулт Д.А. ,съдебен адрес *** срещу Разпореждане №193 от 28.02.2019г. на РС гр.Балчик по ч.гр.д.№145/2019г.,с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на претенцията на заявителя за присъждане на неустойка в размер на 189 лв.;в частта относно претендираните разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането от 195 лв. и в частта,относно претендираното вземане за такса за експресно разглеждане на документи в размер на 189 лв.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е допустима.

Жалбоподателят излага доводи в насока,че в производството по чл.410 от ГПК не се проверява ,дали вземането съществува,то е факултативно производство ,едностранно и строго формално.Споровете относно дължимостта на претендираните суми следва да се решат в исково производство и други подробно изложени в жалбата съображения.

За да отхвърли претенциите на жалбоподателя,посочени в жалбата съдът е приложил правилата ,установени в Директива 93/13/ЕИО,съгласно която не се допуска правна уредба на държава-членка,която не дава възможност на съда ,в който и да е етап на производството,макар да е установил всички предпоставки за това ,да преценява служебно неравноправния характер на клауза в договор,ако потребителят не е подал възражение.Или иначе казано съдът е длъжен във всички етапи на производствата,включително и в заповедното производство,да преценява неравноправния характер на договорни клаузи,ако от подадените документи може да се установи тяхната неравноправност.В този случай спорните въпроси ще се решат в рамките на исковото производство.

Съгласно изложената фактическа обстановка в заявлението кредитополучателят се е задължил да предостави на заемодателя обезпечение за изпълнение на задълженията си,а именно поръчител,който да е навършил 21 години,да работи по безсрочен трудов договор,да има минимален стаж при настояия си работодател шест месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.,както и да отговоря на други изброени в договора условия.Поради неизпълнение на това свое задължение,на заемателя е начислена неустойка за неизпълнение в срок на това задължение в размер на 189 лв.Задължението възниква след сключване на договора.

Правилно и законосъобразно районният съд е приел,че клаузата се явява неравноправна и като такава нищожна,тъй като освобождава финансовата институция от задължението да извърши предварително проучване на платежоспособността на длъжника.Финансовата институция е длъжна да извърши проучване на платежоспособността на заемателя,преди сключване на договора за кредит,това е моментът за искане и предоставяне на обезпечения от страна на кредитоискателя.Изискването за предоставяне на обезпечение след сключване на договора и то придружено с много изисквания към личността на поръчителя и определени кратки срокове за изпълнение на това задължение,поставя потребителя в неравностойно положение.

Начисляването на неустойка за неизпълнение на това задължение противоречи на закона и добрите нрави и прави задължението за неустойка нищожно,до какъвто извод е достигнал и първоинстанционния съд.

Относно таксата за извънсъдебно събиране на задълженията,правилно съдът е преценил ,че тя е определена още при сключване на договора,без да има яснота относно конкретните разноски ,които ще бъдат направени за събиране на вземанията и конкретиката на тези разноски.

Таксата за експресно разглеждане на документи противоречи на добрите нрави ,тъй като необосновано оскъпява стойността на отпуснатия кредит.

В следствие на уговорените такси и неустойки кредитът поскъпва двойно в сравнение с реално заетата сума.Само по себе си това обстоятелство говори за неравноправност на договорните клаузи,водещи до този резултат,поставящ икономически по слабата страна в неравностойно положение,по смисъла на чл.143 т.5 и т.18 от ЗЗП.

Предвид изложеното ,като правилно и законосъобразно атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното Окръжният съд,

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №193 от 28.02.2019г. на РС гр.Балчик по ч.гр.д.№145/2019г.,с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на претенцията на заявителя за присъждане на неустойка в размер на 189 лв.;в частта относно претендираните разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането от 195 лв. и в частта,относно претендираното вземане за такса за експресно разглеждане на документи в размер на 189 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.