О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№420

гр. Добрич, 22.05.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ В. ч. гр. д. № 327/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд:

Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Въззивно частно гражданско дело № 327/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по частна жалба на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД гр. София

срещу Разпореждане, обективирано Заповед № 548 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.03.2019 г. по ч. гр. д. № 1041/2019 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта относно претендираните вземания за разходи за извънсъдебно събиране в размер на сумата от 197.50 лв.

Кредиторът обжалва горепосочения съдебен акт с оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, като моли за неговата отмяна и постановяване на друг съдебен акт от въззивната инстанция, с който да се разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираното вземане за разходи за извънсъдебно събиране в размер на сумата от 197.50 лв.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 413, ал. 1 ГПК, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и отговаряща на изискванията на чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК.

Частната жалба е подадена от длъжника в установения от чл. 413, ал. 1 във вр. с чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от съобщаването на разпореждането.

Частната жалба е допустима и следва да се разгледа по същество.

Разглеждана по същество, частната жалба се явява неоснователна.

Съображенията на Съда са следните:

В решения по дела С-473/00 и С-618/10 се сочи, че Директива 93/13/ЕИО не допуска правна уредба на държава членка, която да не дава възможност на съда в заповедното производство да преценява служебно или на който и да е друг етап от производството неравноправния характер на клауза, ако потребителят не подаде възражение.

В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК, Съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави – вж. Опр. № 974 - 2011- II ТО – ВКС. При тази преценка, съдът изследва фактите, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, както и уговорките в договора, които обуславят тяхното действие.

Разходите за извънсъдебно събиране в размер на сумата от 197.50 лв. са уговорена в противоречие с императивната разпоредбата на 10, ал. 4 ЗПК. По делото не се установи да е изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което се събират такси да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Кредиторът може да събира само такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит - чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Таксите и комисионните трябва да са пропорционални със сумата по кредита, за чието обслужване тя се дължи, отчитайки естеството на действията, в които тези услуги се изразяват фактически. В конкретния случай не се касае до дейност, която генерира особено големи разходи за кредитора. Разходите за такси и комисионни не биха могли да са на стойност, надхвърлящи или равни по стойност на главницата на задължението.

С оглед на така изложените съображения, атакуваният съдебен акт на първоинстанционния съд, се явява правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.

С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, обективирано Заповед № 548 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.03.2019 г. по ч. гр. д. № 1041/2019 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта относно претендираните вземания за разходи за извънсъдебно събиране в размер на сумата от 197.50 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.