О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 413

гр.ДОБРИЧ 20.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ДВАДЕСЕТИ МАЙ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВА И.

Г.ПАВЛОВ

Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева И. вз.ч.гр.д.№ 328/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278,във вр. с чл.413,ал.2 от ГПК.

Образувано е по подадена от юрисконсулт Д.А.,в качеството й на процесуален представител на ЕООД „ ***“,ЕИК ***,гр.***- заявител по ч.гр.д.№ ***/2019г.по описа на Добрички районен съд,частна жалба срещу постановеното по делото на 22.03.2019г.Разпореждане,с което е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК по отношение на сумата от 212.00 лв.,претендирана като разходи за извънсъдебно събиране на вземане.

Като релевира доводи за неправилност на атакувания съдебен акт в обжалваната му част,като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснован,жалбоподателят моли за отмяната му и уважаване на искането за издаване на заповед за изпълнение за претендираната сума от 212.00 лв.

Въззивният съд,като взе предвид доводите в частната жалба и изложеното в подаденото от жалбоподателя заявление,намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.275,ал.1,във вр. с чл.62,ал.2,изр.1 от ГПК,от надлежно легитимирано лице,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,при наличие на правен интерес от обжалването,поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Заявителят по ч.гр.д.№ ***/2019г.по описа на Добрички районен съд е сезирал съда с искане за издаване срещу длъжника М.И.С.,ЕГН:**********,***,на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за парични суми,претендирани като дължими по Договор за кредит от 02.08.2017г.,посочени в т.9 от заявлението,сред които и разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 212.00 лв.

Съгласно твърденията,изложени в т.12 от заявлението,подписвайки договора за кредит,кредитополучателят се е съгласил,че при настъпване на предсрочна изискуемост дължи на кредитодателя еднократно заплащане на такса в размер на 120.00 лв.,включваща разходи на кредитодателя за дейността на лице/служител,което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя.В настоящия случай,на кредитополучателя е начислена такса разходи за събиране в общ размер на 212.00 лв.

За да откаже издаването на Заповед по чл.410 от ГПК за сумата от 212.00 лв.заповедният съд е приел,че претендираната такса разходи е в противоречие с императивната разпоредба на чл.10а,ал.4 от ЗПК,тъй като видът,размерът и действието,за което се събира,не са ясно и точно определени в договора за кредит.Съгласно чл.10а,ал.1 от ЗПК,кредиторът може да събира от потребителя само такси и комисионни за допълнителни услуги,свързани с договора за потребителски кредит.От твърденията в заявлението не може да се направи несъмнен извод за такъв характер на претендираната такса,доколкото не се изброяват извършените дейности или допълнителни услуги в полза на кредитополучателя.

Настоящият състав споделя изцяло изложените от заповедния съд мотиви за отхвърляне на заявлението в частта му относно претендираната такса разходи в размер на 212.00 лв.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя,че в случая заповедният съд е превишил своите правомощия,като е обсъдил по същество обстоятелство,което седи извън предмета на проверка в заповедното производство и не може да бъде повод за отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В хипотезата на заявление по реда на чл.410 от ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави,което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК.В този смисъл е и Определение № 974/07.12.2011г. по ч.т.д.№ 797/2010г.,ВКС,II т.о.При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата,от които произтичат субективните права,предмет на заявлението,както и уговорките в договора,които обуславят тяхното действие.Целта е да се постигне още на този най-ранен етап ефективна защита на законните права на потребителя,като се съблюдават императивните норми,осигуряващи минималната закрила на правата и интересите на потребителя.Доколкото в случая договорът за кредит от 02.08.2017г.е сключен при действието на Закона за потребителския кредит,нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.В нормата на чл.10а,ал.1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора.По правилото на чл.10а,ал.4 от ЗПК,видът,размерът и действието,за което ще се събират таксите,следва да бъдат точно и ясно определени в договора.Нормата на чл.10а,ал.2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности,свързани с усвояване и управление на кредита.

В случая заявителят претендира сумата от 212.00 лв.,без да има яснота как е определена тя.От една страна се твърди,че кредитополучателят се е задължил еднократно да заплати такса разходи в размер на 120.00 лв.за извънсъдебно събиране на задължението,а от друга страна,че дължимата такса разходи възлиза на 212.00 лв.Не са изложени никакви обстоятелства,от които да се установява как е определен претендирания размер от 212.00 лв.,нито за каква конкретно дейност,не са посочени фактическите действия,които са предприети по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя,срещу които се дължи тази такса,за да може да се извърши преценка за съответствието й с нормата на чл.10а,ал.1 от ЗПК.Освен това,за да се търси възстановяване на разход следва да е обосновано реалното му извършване.Твърдения в този смисъл заявителят също не е изложил.Поради това,клаузата относно такса разходи не поражда права и задължения за страните,респ.в частта,с която се претендира произтичащо от нея вземане,заявлението по чл.410 от ГПК правилно е отхвърлено от районния съд като противоречащо на закона.Изложените в частната жалба възражения са неоснователни.ДРС е постановил в обжалваната част правилен съдебен акт,който следва да бъде потвърден.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 22.03.2019г.по ч.гр.д.№ ***/2019г.по описа на Добрички районен съд,с което е отхвърлено искането на заявителя ЕООД „ ***“,ЕИК ***,гр.***,за издаване срещу длъжника М.И.С.,ЕГН:**********,***,на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за парична сума в размер на 212.00 лв.,претендирана като дължима по Договор за кредит от 02.08.2017г. такса разходи за извънсъдебно събиране на вземане.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.