О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 441

гр.ДОБРИЧ 29.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ МАЙ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.ч.гр.д.№ 348/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278,във вр. с чл.413,ал.2 от ГПК.

Образувано е по подадена от юрисконсулт Д.Александрова,в качеството й на процесуален представител на ЕООД „ Агенция за контрол на просрочени задължения“,ЕИК *****,гр.С. - заявител по ч.гр.д.№ 250/2019г.по описа на Балчишки районен съд,частна жалба срещу постановеното по делото Разпореждане № 288/26.03.2019г.,с което съдът е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 20.00 лв.,представляваща неустойка за неизпълнение на задължение и 197.50 лв.,представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението.

Като релевира доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, жалбоподателят моли за отмяната му и решаване спора по същество,като бъде постановено издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми.

Въззивният съд,като взе предвид доводите в частната жалба и изложеното в подаденото от жалбоподателя заявление,намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.275,ал.1 от ГПК,от надлежно легитимирано лице,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,при наличие на правен интерес от обжалването,поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Заявителят по ч.гр.д.№ 250/2019г.по описа на Балчишки районен съд е сезирал съда с искане за издаване срещу длъжника Д.С.Д.,ЕГН:**********,***,на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за парични суми,посочени в т.9 от заявлението,сред които и неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 20.00 лв. и разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 197.50 лв.

За да постанови обжалвания съдебен акт, с който е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми,заповедният съд е приел,че е длъжен и без да е налице възражение от длъжника по чл.414 от ГПК да извърши служебно проверка за това дали предявеното със заявлението вземане не произтича от неравноправна клауза и ако констатира такава,да отхвърли заявлението.При извършване на тази проверка в случая,БРС е констатирал,че договорените клаузи за неустойка и разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението са нищожни.Претендираната със заявлението неустойка противоречи на Директива 2008/48 и по този начин заобикаля закона,а клаузата за разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението преследва забранена от закона цел.

Настоящият състав споделя изцяло изложените от заповедния съд мотиви за отхвърляне на заявлението в частта му относно процесните суми.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя,че в случая заповедният съд е излязъл от своята юрисдикция.

В хипотезата на заявление по реда на чл.410 от ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави,което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК.В този смисъл е и Определение № 974/07.12.2011г. по ч.т.д.№ 797/2010г.,ВКС,II т.о.

Извън изложените от заповедния съд мотиви,настоящият състав на съда намира,че клаузата за неустойка по договора е нищожна и поради противоречие с добрите нрави-чл.26 ал.1 от ЗЗД.Съгласно задължителната съдебна практика – т.3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка,уговорена извън присъщите й обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции.

Процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на кредита чрез поръчителство,като е въведен изключително кратък срок за представяне на това обезпечение - 3-дневен след падежа на текущо задължение.Налице е противоречие с принципа на добросъвестността,тъй като осигуряването на поръчител в договорения срок е практически неизпълнимо.Освен това,обезпечението чрез поръчителство не е уговорено предварително,а едва след сключване на договора.Би следвало кредитодателят предварително да се убеди относно кредитоспособността на кредотополучателя и ако преценката му е лоша –да не предостави искания кредит.Горното обосновава извод,че уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции и следователно е нищожна,поради противоречие с добрите нрави.

Доколкото в случая договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит,нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.В нормата на чл.10а,ал.1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора.По правилото на чл.10а,ал.4 от ЗПК,видът,размерът и действието,за което ще се събират таксите,следва да бъдат точно и ясно определени в договора.Нормата на чл.10а,ал.2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности,свързани с усвояване и управление на кредита.

В случая,клаузата относно разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението противоречи на горепосочените правни норми,поради което не поражда права и задължения за страните.

Заявителят претендира сумата от 197.50 лв. за извънсъдебно събиране на задължението.Не става ясно как точно е определен размера на това задължение.От една страна в т.12 от заявлението се твърди,че кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120 лв.,включваща разходи на кредитодателя за дейността на лице/служител,което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя,а от друга,че в настоящия случай дължимата такса разходи за събиране възлиза на 197.50 лв.Не са изложени никакви обстоятелства какви конкретни действия фактически са били предприети от заявителя за извънсъдебно събиране на задължението.За да се търси възстановяване на разход следва да е обосновано и реалното му извършване.Твърдения в този смисъл заявителят също не е изложил.

Предвид гореизложеното,ДОС намира изложените в частната жалба възражения са неоснователни.ДРС е постановил в обжалваната част правилен съдебен акт,който следва да бъде потвърден.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №288/26.03.2019г. по ч.гр.д.№ 250/2019г.по описа на Балчишки районен съд,с което е отхвърлено искането на заявителя ЕООД „ Агенция за контрол на просрочени задължения“,ЕИК **********,гр.С.,за издаване срещу длъжника Д.С.Д.,ЕГН:**********,***,на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 20.00 лв.,представляваща неустойка за неизпълнение на задължение и за сумата от 197.50 лв.,представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.