Мотиви по Наказателно дело 414/2018г.

М О Т И В И

по присъда №1/04.02.2019г. по н.о.х.дело №414/2018г. по описа на Добричкият окръжен съд

С обвинителен акт ОП-гр.Добрич е повдигнала обвинение срещу подс.А.Г.А., с ЕГН **********, за това, че

на 24.10.2017г. по главен път гр.Добрич – гр.Ген. Тошево, при управление на МПС – лек автомобил „Mercedes ML 350“, с рег. №**, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.5 ал.І т.1 и ал.ІІ, т.4 от ЗДвП; чл.15 ал.І от ЗДвП; чл.16 ал.І т.1 от ЗДвП; чл.20 ал.І и ал.ІІ от ЗДвП и чл.21 ал.І от ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на две лица – С.А.С., с ЕГН ********** и Н.А.С., с ЕГН **********, както и средна телесна повреда на Г.С.А., с ЕГН **********, изразяваща се в проникване в черепната кухина, трайно затруднение на дъвченето и говоренето за период от 2-3 месеца, трайно затруднение движението на долен десен крайник за период около 5-6 месеца, трайно затруднение движението на горен ляв крайник за период от около 2-3 месеца,квалифицирано като

престъпление по чл.343 ал.ІV във вр. с ал.ІІІ, предл.“пето“, буква „б“, предл.“първо“ във вр. с чл.342 ал.І от НК.

В проведеното на 04.02.2019г. разпоредително съдебно заседание се направи искане от процесуалния представител на подсъдимия да се проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл.370 и следващите от НПК.Съдът след като не констатира допуснати на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения насрочи такова незабавно и в него подсъдимият А.Г.А. направи признание на всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Същите се подкрепят от събраните в досъдебното производство материали, поради което и на основание чл.371 т.2 от НПК, Окръжният съд допусна и проведе съкратено съдебно следствие по делото като предупреди подсъдимия, че няма да се събират доказателства за тези факти и че неговите самопризнания ще се ползват при постановяване на присъдата. В съдебно заседание отново бе направено изрично искане от подс.А.Г.А. и неговият защитник, производството пред първата инстанция да бъде проведено като съкратено съдебно следствие по реда на чл.370 и следващите от НПК, тъй като подсъдимия признавал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт срещу него.

Прокурорът и повереника на частните обвинители не взеха становище по искането за провеждане на производството по реда на глава 27 от НПК.

Съдът, като прецени, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, т.е. налице са условията за разглеждане на делото по реда на чл.373 ал.2 вр. с чл.372 ал.4 вр. с чл.371 т.2 от НПК, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и допусна провеждането на производството по реда на глава 27 от НПК.

В разпоредителното съдебно заседание бе направено изрично искане от страна на пострадалите от смъртта на С.А.С. – баща му А.С.А., лично и като настойник на малолетните С.С.А., Г.С.А. и А.С.А., дъщеря му Г.С.А., лично и като наследник на починалия С.А.С., сестра му С.А. Д., брат му Р.А.С. и от майката на загиналия - Г.Р.А., както и от страна на пострадалите от смъртта на Н.А.С. – А.С.А., като настойник на малолетните С.С.А., Г.С.А. и А.С.А., баща й А.И.П. и майка й А.С.П., всички чрез техния процесуален представител – адв.Н.В. ***, с което се отправя искане да бъдат конституирани в качеството на частни обвинители в процеса, както и нежеланието им да предявят граждански искове срещу подсъдимия, респ. да бъдат конституирани като граждански ищци по делото. Навеждат се доводи, че същите са наследници на пострадалия от престъплението – С.А.С., с ЕГН ********** /син на първия, баща на следващите четирима, брат на шестата и седмия и син на последната/ и на пострадалата от престъплението – Н.А. С., с ЕГН ********** /майка на първите трима и дъщеря на последните двама/, което се установява от приложените по делото удостоверения за наследници, за свързани лица, за сключен граждански брак и за раждания.Съдът прие, че са налице обстоятелствата за това и конституира А.С.А., лично и като настойник на малолетните С.С.А., Г.С.А. и А.С.А., Г.С.А., лично и като наследник на починалия С.А.С., С.А. Д., Р.А.С., Г.Р.А., А.И.П. и А.С.П. като частни обвинители в наказателния процес, а адв.Н.В. ***, като техен повереник.

Представителят на Добричката окръжна прокуратура поддържа изцяло така предявеното обвинение по чл.343 ал.ІV във вр. с ал.ІІІ, предл.“пето“, буква „б“, предл.“първо“ във вр. с чл.342 ал.І от НК, твърдейки, че същото се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните както на предварителното разследване, така и по време на съдебното следствие доказателства. Отчитайки квалификацията на извършеното престъпление и всички доказателства по делото отправя предложение, при определяне на наказанието съдът да се съобрази с конкретните обстоятелства и да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок над минимума, предвиден в закона за деянието, към което наказание следва да бъде приложена разпоредбата на чл.58а от НК, т.е. да бъде редуцирано с 1/3, като окончателното наказание да бъде „лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години.Предвид данните за личността на подсъдимия и факта, че деянието е извършено при форма на вината непредпазливост при превес на смекчаващи обвинението обстоятелства предлага да се отложи изтърпяването на това наказание, на основание чл.66 ал.І от НК, с изпитателен срок от 5 /пет/ години.Пледира, на основание чл.343г от НК, подс.А. да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 3/три/ години и да му се възложат сторените по делото разноски.

Повереникът на частните обвинители - адв.Н.В. споделя становището на представителя на ДОП и се придържа към казаното от него, като пледира на подсъдимия да бъде наложено минималното предвидено от законодателя наказание от вида „лишаване от свобода“, но счита, че не следва да се прилага института на условното осъждане, а следва наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно.Има претенции по отношение размера на наказанието „лишаване от право да управлява МПС”, което според него следва да бъде за срок от 5 /пет/ години.

Частните обвинители присъстват при разглеждане на делото, но не изразяват становище по обсъжданите въпроси, а се представляват от повереника си.

Защитникът на подсъдимия – адв.Д.А. *** изразява становище, че действително и категорично се доказва авторството на деянието от страна на неговия подзащитен. Навежда доводи, че исканото от представителя на ДОП наказание е справедливо, тъй като подсъдимият е сравнително млад човек, от датата на събитието до момента няма други висящи производства, не е извършвал други деяния, почти няма нарушения по ЗДвП, липсва алкохол в кръвта му, разбрал е грешката си, както и съжалява за извършеното от него. Предвид факта, че от субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при форма на вината непредпазливост, моли съда да се съобрази и му наложи предвиденото минимално наказание от 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца. Спрямо това наказание иска да бъде приложена разпоредбата на чл.58а от НК, т.е. да бъде редуцирано с 1/3 до 3 /три/ години, като сочи, че са налице и условията за прилагане разпоредбата на чл.66 ал.І от НК, като се отложи изтърпяването на това наказание с изпитателен срок от 5 /пет/ години.

По отношението на лишаването от права, също счита, че следва да бъде определено в своя минимум, а именно за срок от 3 /три/ години.

Моли да се имат предвид смекчаващите отговорността на подзащитният му обстоятелства - липсата на противообществени прояви, много добрите му характеристични данни по местоживеене, както и факта, че няма задължения към бюджета.

При предоставената му последна дума подсъдимият А.Г.А. призна напълно вината си и изказа съболезнования към близките на починалите.

Разпитан на предварителното производство и в съдебно заседание подсъдимият се признава за виновен, но не дава обяснения по фактите на делото, а съжаление за извършеното изрази единствено при последната си дума.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, доводите на страните събрани по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:

Подс.А.Г.А. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, работи като агроном в „***“ ООД-гр.Ген.Тошево, с ЕГН **********.

Подсъдимият е правоспособен водач на МПС от 14.05.2009г., категории – В и АМ, като притежава валидно свидетелство за управление на МПС.

А.Г.А. не е осъждан към момента на извършване на деянието, както и към момента на постановяване на настоящата присъда спрямо него. Видно от справката на Сектор „ПП-КАТ“ при ОД на МВР-гр.Добрич до настоящия момент същият е нарушавал многократно правилата за движение по пътищата и спрямо него има наложени множество административни наказания по ЗДвП – 4 /четири/ влезли в сила наказателни постановления и 16 /шестнадесет/ електронни фиша за превишена скорост /виж Том III л.60-61 от ДП/.

Около 16:30ч. на 24.10.2017г., пострадалият С.А.С., заедно със съпругата си Н.А.С. и дъщеря си Г.С.А., пътували с лек автомобил „Volkswagen Polo“ с рег. №*** в посока от гр.Добрич за гр.Ген.Тошево. Автомобила бил управляван от С.С., до него се возила съпругата му Н.С., а на задната седалка дъщеря му свид.Г.С.А.. Установено в хода на разследването по делото е, че по това време пътната настилка била асфалтова, мокра, запазена в много добро състояние, без неравности и повреди по нея. Температурите са били много ниски за сезона като едновременно с това е имало и силен вятър.

В същото време, в противоположната посока от гр.Ген. Тошево в посока гр.Добрич се движел сам подс.А.Г.А., управлявайки лек автомобил „Mercedes ML 350“ с рег. №**. След преодоляване на плавен ляв завой, управлявания от подсъдимия автомобил навлязъл в прав участък, при което установено по делото е, че А. загубил контрол над автомобила и същия започнал да се отклонява в ляво, завъртял се около вертикалната си ос по посока обратна на часовниковата стрелка изнасяйки дясната странична част на купето си напред. При така създалата се ситуация настъпил удар между предната дясна и предната дясна странична част на управлявания от подс.А. автомобил с предната дясна част на автомобила, в който пътували пострадалите С., Н.С. и свид.Г.А.. Последвало завъртане на автомобила на пострадалите по посока на часовниковата стрелка, при което цялата му предна част е осъществила съприкосновение с предната дясна странична част на автомобила на подсъдимия. След удара лекия автомобил „Volkswagen“ се завъртял и плъзгайки се по мократа асфалтова настилка се установил в лентата за движение по посока гр.Добрич, насочен с предната си част в тази посока. В това време управлявания от подс.А. автомобил продължил да се завърта и плъзгайки се странично преминал върху затревен банкет, вляво от пътното платно, след което се установил в покой с предната си част насочена обратна на движението му, по посока гр.Ген. Тошево.

Всичко това било възприето от движещия се непосредствено след автомобила на пострадалите свид.П.М.П., който пътувал сам в лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. №***. В проведения разпит пред съдия от Окръжен съд-гр.Добрич, в качеството на свидетел той посочва, че на около 500м. след с.**** в посока гр.Ген.Тошево е забелязал автомобила на подсъдимия да идва от посока гр.Ген.Тошево, като се движел с много висока скорост, странично в насрещното на неговото платно за движение. Свид.П.П. предположил, че водачът на мерцедеса е загубил контрол над управлявания от него автомобил. След настъпилия удар между двата автомобила свид.П. видял, че посоката на движение на автомобила на пострадалите била променена и той бил насочен към неговия автомобил. Поради тази причина свидетелят предприел навлизане в насрещната лента за движение, с цел да избегне евентуално настъпване на удар между двата автомобила. И успял, тъй като непосредствено след това автомобила на пострадалите преминал покрай неговия автомобил и се спрял изцяло в насрещното платно в посока обратно на посоката си на движение. В проведения разпит свид.П. е категоричен за обстоятелството, че непосредствено преди удара автомобила на подсъдимия се е движел перпендикулярно на платното за движение, както и, че самия удар между двата автомобила е станал изцяло в платното за движение на автомобила на пострадалите.

След това свид.П.П. преустановил движението си по пътя, слязъл от автомобила си и незабавно уведомил за настъпилото пътно-транспортно произшествие, позвънявайки на телефон „112“. Непосредствено след това видял подсъдимия да излиза от автомобила си и забелязал, че по главата му има кръв. По негови думи, не е ходил близо до автомобила на пострадалите, поради което не е видял дали в същия има жертви или не. Няколко минути след уведомяването за инцидента на място пристигнал екип на спешна медицинската помощ, който констатирал смъртта на С.А.С. и Н.А.С., а намиращата се на задната седалка свид.Г.С.А. била откарана за преглед и оказване на необходимата спешна медицинска помощ в МБАЛ-гр.Добрич с множество увреждания. Почти по същото време на мястото на инцидента пристигнал и екип на Пожарна безопасност, а малко след това и служители на Полицията, които направили огледа на местопроизшествието, сложил началото на настоящото наказателно производство.

Относими към предмета на доказване и допринасящи за изясняване на обективната истина са заключенията, направени от вещите лица по назначените и изготвени по делото две автотехнически, една тройна автотехническа, три съдебно медицински, една комплексна съдебно медицинска, трасологическа и автотехническа експертизи и три химически експертизи за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта на участниците в настъпилото ПТП.

Видно от заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото съдебно-медицинска експертиза за аутопсия на трупа на С.А.С., е, че при възникналото ПТП на С. са били причинени множество травми - Гръдна травма, включваща счупване на множество ребра двустранно, разкъсване на плевралните листи, контузия и разкъсване на десен бял дроб, наличие на кръв в гръдната кухина, кръвонасядане на органите на средностението, кръвонасядания по предната повърхност на гръдния кош; Коремна травма, включваща разкъсване на черния дроб и слезката, наличие на кръв в коремната кухина и Травма на крайници, включваща счупване на двете бедрени кости, двете кости на дясната предмишница и лявата мишнична кост, разкъсно контузни рани на първи и втори пръсти на лявата ръка, както и ожулване на челото.Като причина за смъртта на С. вещото лице е посочило НЕСЪВМЕСТИМИ С ЖИВОТА ГРЪДНА И КОРЕМНА ТРАВМИ – разкъсването на десния бял дроб, на черния дроб и слезката и последвалите кръвоизливи в гръдния кош и корема, които са били и непосредствен механизъм на настъпването на смъртта. Установена е била причинноследствена връзка между получените травми и смъртта на С.А.С. /виж Том II л.4-7 от ДП/.

От заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото съдебно-медицинска експертиза за аутопсия на трупа на Н.А.С., е видно, че при възникналото ПТП на Н.С. са били причинени множество травми - Гръдна травма, включваща счупване на множество ребра двустранно, контузия на двата бели дроба, кръвонасядане на органите на средностението, счупване на гръдната кост, кръвонасядания по предната повърхност на гръдния кош; Коремна травма, включваща разкъсване на черния дроб и слезката, наличие на кръв в коремната кухина и Травма на крайници, включваща счупване на двете бедрени кости, и двете кости на дясната предмишница и лявата мишнична кост, разкъсно контузни рани на първи и втори пръсти на лявата ръка, както и ожулване на челото.Като причина за смъртта на Н.С. вещото лице е посочило НЕСЪВМЕСТИМА С ЖИВОТА ТЕЖКА КОРЕМНА ТРАВМИ – разкъсването на черния дроб и слезката и последвалия остър кръвоизлив в корема, които са били и непосредствен механизъм на настъпването на смъртта.

Като причина за смъртта на 8-месечния плод от мъжки пол, установен в матката на Н.А.С., вещото лице е посочило НЕСЪВМЕСТИМА С ЖИВОТА ЧЕРЕПНО МОЗЪЧНА ТРАВМА – КОНТУЗИЯ НА МОЗЪКА, която е била и непосредствен механизъм на настъпването на смъртта.Установена е била причинноследствена връзка между получените травми и смъртта на Н.А.С. и на 8-месечния плод от мъжки пол, установен в матката й /виж Том II л.13-18 от ДП/.

Видно от заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото съдебно-медицинска експертиза по писмени данни за установяване нанесените в следствие на настъпилото ПТП увреждания на пътуващата на задната седалка в автомобила на пострадалите свид.Г.С.А., е, че на същата са причинени следните увреждания: 1. Счупване на челната кост, с надлежаща разкъсно контузна рана на меки черепни обвивки, което е създало възможност за комуникация между външната среда и черепната кухина и представлява ПРОНИКВАНЕ В ЧЕРЕПНАТА КУХИНА; 2. Счупване на долната челюст, което е довело до ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДЪВЧЕНЕТО И ГОВОРЕНЕТЕ ЗА ПЕРИОД ОТ 2-3 МЕСЕЦА; 3. Счупването на дясната бедрена кост, което е довело до ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ ДВИЖЕНИЕТО НА ДОЛЕН ДЕСЕН КРАЙНИК ЗА ПЕРИОД ОТ ОКОЛО 5-6 МЕСЕЦА и 4. Счупването на лъчевата кост на лявата ръка, което е довело до ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ ДВИЖЕНИЕТО НА ГОРЕН ЛЯВ КРАЙНИК ЗА ПЕРИОД ОТ ОКОЛО 2-3 МЕСЕЦА /виж Том II л.87-89 от ДП/.

За всеки един от пострадалите при ПТП от анализа на съдебно-медицинските изследвания се установява, че установените им травматични увреждания са в резултат от силен удар с/или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин, както сочат данните по делото.

От заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото първа по ред самостоятелна автотехническа експертиза е видно, че при огледа на кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система и на двата автомобила, не са установени повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване /виж Том III л.28-31 от ДП /.

От заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото втора по ред самостоятелна автотехническа експертиза е видно, че възстановяването с цел отстраняване повредите им, нанесени при произшествието на 24.10.2017г. и бъдещата им експлоатация и за двата автомобила е НЕВЪЗМОЖНА /виж Том III л.33-38 от ДП/.

От заключенията на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото тройна автотехническа експертиза, е видно, че непосредствено преди произшествието подс.А.А. е управлявал лекия си автомобил със скорост около 117.98км./ч., при което зоната за неговото спиране е имала дължина около 141.74м. В същото време експертите правят заключение, че ако подс.А. е управлявал автомобила с максимално допустимата скорост от 90км/ч., опасната зона на спиране е следвало да има дължина около 90.19м.

Докато скоростта, с която се е движил пострадалия С.А.С. непосредствено преди настъпване на произшествието, вещите лица са направили заключение, че същата е била около 42.04км/ч., като при това опасната зона на неговото спиране е имала дължина около 27.77м.

На въпроса, поставен на вещите лица в същата експертиза, имал ли е техническа възможност подсъдимия да предотврати настъпването на произшествието и по какъв начин, експертите дават категорично мнение, че същият е имал възможност да предотврати удара с автомобила, управляван от пострадали С., в случай че беше упражнявал постоянен контрол над управлението на автомобила си и не е навлизал в лентата за насрещно движение.На същият въпрос, поставен по отношение на пострадалия С., вещите лица са направили извод, че същия е нямал техническа възможност да предотврати произшествието чрез спиране или извършване на друга маневра, ако е реагирал своевременно в момента, в който лекия автомобил на подс.А.А. е пресякъл осевата линия и е навлязъл в лентата му за движение.

По отношение причините за настъпването на ПТП, възникнало на 24.10.2017г. от технически характер в обсъжданата автотехническа експертиза и тримата експерти са единодушни, че това е взаимното пресичане на траекториите на движение на двата автомобила, вследствие на навлизането на автомобила, управляван от подсъдимия в лентата за насрещно движение, в която в този момент, в срещуположна посока се е движел автомобила на пострадалите лица /виж Том II л.93-114 от ДП/.

С цел установяване точното място на удара между двата автомобила, както и механизма на настъпване на произшествието, в хода на разследването по досъдебното производство е изготвена и приета по делото комплексна съдебномедицинска, трасологическа и автотехническа експертиза, като експертите по същата са направили изводи в следната насока:

Експертите са приели, че мястото на удара се намира на около 1/един/ метър от ОР1 и в дясната част на лентата за движение по посока гр.Ген.Тошево.Първоначално съприкосновението се е осъществило между предната дясна и предната дясна странична част на управлявания от подс.А.А. лек автомобил с предната дясна част на управлявания от пострадалия С.А.С. автомобил. По отношение механизма на процесното пътно-транспортно произшествие експертите дават заключение, че:

На 24.10.2017г. по пътя гр.Добрич-гр.Ген.Тошево в посока гр.Ген. Тошево се е движил лек автомобил „Volkswagen Polo“ с рег. №***, управляван от пострадалия С.А.С.. Пътната настилка по това време била асфалтова, мокра, запазена в много добро състояние, без неравности и повреди по нея.В същото време, в противоположната посока в посока гр.Добрич се движел лекия автомобил, управляван от подс.А.А. - „Mercedes ML 350“ с рег. №**.Наближавайки мястото на произшествието, след преодоляване на кривата на плавен ляв завой и навлизане в правия участък от пътя, подсъдимият загубил контрол над управлението на автомобила, в следствие на което той започнал да се отклонява в ляво, завъртял се около вертикалната си ос по посока обратна на часовниковата стрелка, изнасяйки дясната странична част на купето си напред.

При създалата се ситуация, в резултат на взаимно пресичане на траекториите на движение на двата автомобила е настъпил удар между предната дясна странична част на лекия автомобил „Mercedes“ с предната дясна част на лекия автомобил „Volkswagen“.Последвало е завъртане на втория автомобил по посока на часовниковата стрелка, при което цялата му предна част е осъществила съприкосновение с предната дясна странична част на първия автомобил.След удара, в следствие на възникналите моментни сили, в резултат на скоростите на движение, масите, посоките на движение на двата автомобила и вида на удара /отляво на дясно/, автомобила на пострадалия се завъртял и плъзгайки се по мократа асфалтова настилка се установил в покой в лентата за движение по посока гр.Добрич, насочен с предната си част в тази посока.В резултат на същите причини и факта, че преди удара лекия автомобил на подсъдимия се е движил косо върху платното за движение от дясно на ляво след загубата на контрол над автомобила, той продължил да се завърта около вертикалната си ос и плъзгайки се странично преминал върху левия затревен банкет и се установил в покой в него с предната си част насочена по посока, обратна на движението му преди произшествието /виж Том II л.125-137 от ДП/.

От заключението на ВЛ по назначените в хода на досъдебното производство и приети по делото две химически експертизи за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта им, е видно, че и при пострадалия С.А.С. /проба с вх. №199/03.11.2017г./ и при подс.А.Г.А. /проба с вх. №159/27.10.2017г./ не се установява наличие на алкохол или друго упойващо вещество.

Заключенията на вещите лица по описаните експертизи не бяха оспорени от подс.А.Г.А. и неговият процесуален представител, както и от останалите участници в процеса и се кредитират изцяло от настоящата инстанция, като изготвени напълно безпристрастно от компетентни лица имащи специални знания и в съответствие с изискванията в конкретната област.

От изложеното дотук следва, че въпроса за вината на подс.А.Г.А. следва да бъде преценявана изключително въз основа на изискуемите от закона действия, които той е следвало да предприеме в подобна ситуация и съответно извършените от него фактически действия.По отношение на начина и скоростта на движение на автомобила преди инцидента съдът приема, че гласните и писмени доказателства са безпротиворечиви, че именно подс.А. е управлявал процесното МПС, което е било технически изправно, със скорост около 117.98км/ч., т.е. над допустимата за движение извън населено място от 90км/ч.Така също скоростта му на движение не е била съобразена както с конкретните условия на пътя, така и с неговите възможности като водач на МПС.Подсъдимият е трябвало да съобрази създадената сравнително сложна пътна ситуация, а именно валящия дъжд, спускащата се мъгла, намалената видимост и слабото сцепление с пътната настилка, въз основа на което да предприеме адекватни действия по намаляване на скоростта толкова, доколкото да може да предотврати евентуалното настъпване на ПТП.Не е съобразен и факта, че лесно може да загуби контрол над управлявания от него автомобил, поради влошените метеорологични условия, поради което следва да намали скоростта, като последица това негово поведение е довело, до процесното пътнотранспортно произшествие.

Подс.А.Г.А. е следвало да вземе мерки за обезопасяване на движението /чрез намаляване скоростта на движение/ и като не е изпълнил това си задължение, той е нарушил предписанието на нормите на чл.20 ал.1 и ал.2 и чл.21 ал.1 от ЗДвП, задължаващи го с поведението си да не създава опасност и пречка за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди, да контролира непрекъснато ППС, което управлява и при управление на същото да не превишава стойностите на скоростта, визирани в ал.1 на чл.21 от ЗДвП, с което сам се е поставил в невъзможност да предотврати неблагоприятния резултат от възникналия инцидент.В тази връзка причина за настъпване на произшествието следва да се търси изключително в поведението на водача.От една страна сравнително неблагоприятните метеорологични условия, а от друга страна ненавременното предприемане на действия за предотвратяване на произшествието и навлизането в лентата за насрещно движещи се ППС. Несъобразената с пътната обстановка, сравнително висока скорост на движение в пътен участък с намалена видимост и сцепление с пътната настилка също са довели до ненавременното предприемане на действия за предотвратяване на произшествието.Като не е бил достатъчно концентриран, подсъдимият не е действал своевременно и адекватно спрямо създадената опасност за движението и по този начин, сам се е поставил в невъзможност да намали или спре при възникналата на пътя опасност, както и да предотврати настъпването на произшествието.В случая се касае за недооценяване на пътната обстановка и прекалено голяма самоувереност демонстрирана от подсъдимия.В потвърждение на този извод е заключението на автотехническата експертиза по делото, а именно, че скоростта на движение на лекия автомобил „Mercedes ML 350“ с рег. №** непосредствено преди произшествието е била около 117.98км/ч., а максимално допустимата е 90км/ч.При скорост на движение от 117.98км/ч опасната му зона за спиране е имала дължина от около 141.74м.В същото време експертите правят заключение, че ако подс.А. е управлявал автомобила с максимално допустимата скорост от 90км/ч., опасната зона на спиране е следвало да има дължина около 90.19м.

Скоростта на движение на лекия автомобил „Mercedes ML 350“ непосредствено преди произшествието и непредприетите своевременно действия от подс.А.Г.А. за интензивното намаляване на скоростта или спиране на автомобила са в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на произшествието.

Така описания механизъм на протичане на транспортното произшествие съдът прие след задълбочен анализ на всички доказателства по делото: гласни – обясненията на подсъдимия А.Г.А. и показанията на разпитаните свидетели – Г.С.А., П.М.П., Г.И.С., В.З.И., М.З.И., М.Н.Ж., Б.Р.А., Т.Г.Г. и П.Г.Д.; писмени – протокол за оглед на местопроизшествие, както и скица и фотоалбум към него, тройна автотехническата, съдебно-медицинските, комплексната, оценъчната и автотехнически експертизи, които съдът прие по надлежния ред намирайки, че са изготвени от специалисти притежаващи необходимите умения и знания в своите области и при използване на съвременни научни методи, както и останалите писмени доказателства - свидетелство за съдимост, характеристика, справки от КАТ, протоколи за химически експертизи, свидетелства за управление на МПС и от всички, приобщени към делото писмени, гласни и веществени доказателства.

Съдебният състав кредитира обясненията на подс.А.Г.А., дотолкова, че възпроизвеждайки отчасти своето поведение внася някаква яснота по повод станалия пътен инцидент.Самопризнанията на подсъдимия се явяват като база за анализ и сравнение с извършените по делото оперативни действия и събрани по надлежния ред доказателства, които кореспондират изцяло с направените от подсъдимия самопризнания. Може да се каже, че подс.А. демонстрира лоялно отношение към воденото срещу него наказателно производство, както и че спомага за изясняване на фактическата обстановка и за установяване на обективната действителност по повод на станалото ПТП, като с направеното самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК дава възможност за процесуална икономия и бързина на процеса.

При така установената фактическа обстановка, след преценка на всички релевантни за делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка съгласно чл.14 и чл.18 от НПК съдът прие, че подс.А.Г.А. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението визирано в чл.343 ал.ІV във вр. с ал.ІІІ, предл.“пето“, буква „б“, предл.“първо“ във вр. с чл.342 ал.І от НК, наказуемо с “лишаване от свобода” от 3/три/ до 15/петнадесет/ години, като

На 24.10.2017г. по главен път гр.Добрич – гр.Ген. Тошево, при управление на МПС – лек автомобил „Mercedes ML 350“, с рег. №**, нарушил правилата за движение, регламентирани в Закона за движение по пътищата, а именно:

- чл.5 ал.І т.1 – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“;

- чл.5 ал.ІІ т.4 – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да не извършва маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в лентите за движение“;

- чл.15 ал.І – „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента“;

- чл.16 ал.І т.1 – „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“;

- чл.20 ал.І - “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”;

- чл.20 ал.ІІ – „Водачите на пътни транспортни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидено препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”

- чл.21 ал.І - „При избиране на скоростта на движение на пътното превозно средство е забранено превишаването на следните стойности на скоростта в км. - 90/км/ч. извън населено място“, в резултат на което, по непредпазливост, причинил смъртта на две лица – С.А.С., с ЕГН ********** и Н.А.С., с ЕГН **********, както и средна телесна повреда на Г.С.А., с ЕГН **********, изразяваща се в проникване в черепната кухина, трайно затруднение на дъвченето и говоренето за период от 2-3 месеца, трайно затруднение движението на долен десен крайник за период около 5-6 месеца и трайно затруднение движението на горен ляв крайник за период от около 2-3 месеца.

Този резултат е пряка и непосредствена причина от действията на подс.А.Г.А..Същият при управление на лек автомобил „Mercedes ML 350“, с рег. №**, при сравнително неблагоприятни атмосферни условия – през тъмната част на денонощието и движение на къси светлини се е движел със скорост от 117.98 км/ч, т.е. над допустимата за движение извън населено място от 90км/ч. и вместо да изпълни задълженията си произтичащи от ЗДвП - да вземе мерки за обезопасяване на движението /чрез намаляване скоростта на движение, чрез движение плътно вдясно и ненавлизайки в лентата за насрещно движение/ и като не е изпълнил това си задължение, той е нарушил предписанието на нормите на чл.5 ал.І т.1 и ал.ІІ, т.4 от ЗДвП; чл.15 ал.І от ЗДвП; чл.16 ал.І т.1 от ЗДвП; чл.20 ал.1 и ал.2 и чл.21 ал.1 от ЗДвП, задължаващи го с поведението си да не създава опасност и пречка за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди, да контролира непрекъснато ППС, което управлява и при управление на същото да не превишава стойностите на скоростта, визирани в ал.1 на чл.21 от ЗДвП, с което сам се е поставил в невъзможност да предотврати неблагоприятния резултат от възникналия инцидент.

Вследствие на това пътно-транспортно произшествие С.А.С. и Н.А.С. са получили увреждания несъвместими с живота и довели до смъртта им, а свид.Г.С.А. е получила следните увреждания - проникване в черепната кухина, трайно затруднение на дъвченето и говоренето за период от 2-3 месеца, трайно затруднение движението на долен десен крайник за период около 5-6 месеца и трайно затруднение движението на горен ляв крайник за период от около 2-3 месеца, които представляват по смисъла на чл.129 ал.ІІ от НК, четири средни телесни повреди.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав.Обективираните в протокола за оглед на ПТП данни сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние. Гласните и писмени доказателства са безпротиворечиви, че именно подс.А.Г.А. е управлявал процесното МПС, което е било технически изправно, като не взел мерки за обезопасяване на движението /чрез намаляване на скоростта, чрез движение плътно вдясно и ненавлизайки в лентата за насрещно движение/ и като не е изпълнил това си задължение, той е нарушил предписанието на посочените по-горе норми от ЗДвП, задължаващи го с поведението си да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди, да контролира непрекъснато ППС, което управлява и при управление на същото да не превишава стойностите на скоростта, визирани в ал.1 на чл.21 от ЗДвП.

От обективна страна – установи се по безспорен начин, че подс.А.Г.А. е нарушил правилата за движение по пътищата, описани подробно по-горе.

От субективна страна подс.А.Г.А. е извършил деянието при форма на вината – непредпазливост, в нейното проявление “самонадеяност” по смисъла на чл.11 ал.3 предл.“първо“ от НК – не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.У подс.А. е съществувала една субективната увереност, че контролира автомобила, което според настоящия състав и се явява решаващ мотив за извършване на деянието.По принцип определяща при самонадеяността е необосноваността на тази увереност, дължаща се на непроявена грижа, предвидливост и внимание.

В хода на съдебно производство не възникнаха съмнения у съдебния състав, изхождайки от поведението на лицето относно възможността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките и действията си, поради което не е назначавана СПЕ.

Обвинението е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.II от НПК.

Субекти на престъпленията по чл.342 ал.I респ. чл.343 от НК, са всички наказателно отговорни лица, притежаващи или не притежаващи свидетелство за управление, които при управление на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина допуснат нарушение на правилата за движение и с това виновно причинят съставомерни последици. Субекти на тези престъпления са и лицата, които не манипулират непосредствено с механизмите и приборите на транспортните средства или машини, но дават задължителни разпореждания по движението им.В случая, както стана дума по-горе подсъдимият А.Г.А. е водач на МПС от 2009г. и притежава валидно свидетелство за управление.

Няма никакво съмнение, че допуснатите нарушения на правилата за движение са в непосредствена причинна връзка със съставомерния резултат. Деецът макар и да не е предвиждал обществено опасните последици е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, след като се е движил със сравнително висока скорост, на границата на допустимата и не е могъл да наблюдава на безопасно разстояние възникващите опасности за движението, извън възможностите му да ги предотврати.

Съдът установи, че самопризнанията на подс.А.Г.А. се подкрепят изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства, както и с оглед процесуална икономия, то цялото съдебно производство се проведе по реда на глава 27 от НПК.При това положение и доколкото подсъдимия А. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях, то съдът е задължен безусловно при определяне на наказанието да приложи нормата на чл.58а от НК, съгласно разпоредбата на чл.373 ал.II от НПК.

При определяне на наказанията съдът прецени всички правно релевантни за това обстоятелства и прие за смекчаващи вината следните от тях – чистото съдебно минало, добрите характеристични данни по местоживеене, направените пълни самопризнания в хода на досъдебното производство и липсата на неприключили наказателни производства срещу него, а като отежняващи вината обстоятелства – високата степен на обществена опасност на деянието, предвид последвалия тежък престъпен резултат – смърт на двама души и на 8-месечния плод в матката на пострадалата, както и 4/четири/ средни телесни повреди нанесени на свид.Г.А., немалкия брой нарушения на ЗДвП и ППЗДвП, влезли в сила наказателни постановления и със съставен фиш, за период от няколко години, охарактиризиращи го като системен нарушител на правилата за движение по пътищата и унищожаването на двата процесни автомобила, собственост на трети лица, т.е. при превес на отежняващите вината обстоятелства.В случая не са налице материално-правните предпоставки за прилагането на чл.55 от НК/респ. чл.55 ал.І т.1 от НК/, тъй като деянието е извършено при превес на отежняващите вината обстоятелства.Този правен извод се налага, въпреки факта, че деянието му се явява инцидентна проява, тъй като подсъдимия няма други осъждания, както и други наказателни дела на производство.След като съобрази императивната разпоредба на чл.373 ал.ІІ от НПК, указваща задължително прилагане на чл.58а от НК, съдът намира, че наказанието следва да бъде от вида “лишаване от свобода”.Изложеното мотивира съда да наложи спрямо подс.А.Г.А. за конкретното деяние наказание от вида “Лишаване от свобода” прилагайки разпоредбата на чл.58а във вр. с чл.54 ал.І от НК.Съдът определи на подс.А.А. за деянието по чл.343 ал.ІV във вр. с ал.ІІІ, предл.“пето“, буква „б“, предл.“първо“ във вр. с чл.342 ал.І от НК наказание “лишаване от свобода“ за срок от 6/шест/ години, което на основание чл.58а ал.І от НК намали с 1/3, като наложи на подс.А. наказание „лишаване от свобода”, за срок от 4/четири/ години.Настоящият съдебен състав, счете, че предвид размера на определеното наказание не са налице материално правните предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.66 ал.І от НК и изпълнението на така определеното общо наказание следва да бъде изтърпяно ефективно.С оглед събраните доказателства - възраст, семейна среда, данните за личността му и не на последно място последвалия тежък престъпен резултат – смърт на двама души и на 8-месечния плод в матката на пострадалата, както и 4/четири/ средни телесни повреди нанесени на свид.Г.А. вследствие на претърпяната катастрофа, за да предизвика съответна промяна в съзнанието на дееца, за да го превъзпита към спазване на правилата, свързани с правилното движение по пътищата, съдът намери, че е наложително той да изтърпи наложеното наказание от 4/четири/ години, при първоначален „общ“ затворнически режим съобразно разпоредбите на ЗИНЗС. Цялостната преценка на личността на подс.А.Г.А., изразена в най-голяма степен, но не и единствено чрез осъщественото от него деяние, дава основание да се стигне до горния извод. Това наказание, съдът счита, че е достатъчно и справедливо да укаже резултатно репресивно, превъзпитателно, предупредително и възпиращо въздействие върху подсъдимия, а също така и превантивно влияние относно другите членове на обществото.

Разпоредбата на чл.343г от НК, предвижда във всички случаи на извършеното престъпление по чл.343 и 343а от НК, правоспособният водач задължително да се лишава от право да управлява моторно превозно средство.С предписанието "във всички случаи" законът е изключил алтернативата да не се определя такова наказание, както в общата част е предвидено в чл.55 ал.III от НК.Касае се до едно изключване на предпиС.от общите разпореждания със специална норма, когато се извърши транспортно престъпление.Предписанието, да бъде задължително лишен водач от моторно превозно средство при извършване на транспортно престъпление е продиктувано от необходимостта да се осигури безопасност на движението, като задължително се отстрани за определен срок или завинаги всеки, който е извършил опасно нарушение на правилата за движение.Така, в съответствие с императивната разпоредба на чл.343г от НК и обстоятелствата по делото, настоящият съдебен състав постанови по отношение на подс.А.Г.А. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 5/пет/ години. Началният срок започва да тече от датата на влизане в сила на съдебния акт, съгласно ясното и категорично предписание на чл.49 ал.III от НК.

Така наложеното наказание съдът счита, че в максимална степен би отговорило на изискванията на закона съгласно чл.36 от НК по отношение както на личната, така и на генералната превенция.

На основание чл.189 ал.III от НПК, подс.А.Г.А., с ЕГН ********** бе осъден да заплати сторените по делото разноски в размер на 2 146.86 лева, от които 267.86 лева по сметка на ОД на МВР-гр.Добрич и сумата от 1879.14 лева по сметка на Окръжна прокуратура-гр. Добрич, представляващи разноски по ДП №54/2017г. по описа на Окръжен следствен отдел при ОП-Добрич.

Веществените доказателства - л.а. марка „Mercedes“, модел „ML 350“ с рег. №** и л.а. марка „Volkswagen“, модел „Polo“ с рег. №***, намиращи се на съхранение на паркинга на ОД на МВР-гр.Добрич да се върнат на собствениците или на упълномощени от тях лица след влизане на присъдата в сила.

Причини за извършване на престъплението са незачитане на установения правов ред в Р България, както и неспазване правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП и ППЗДвП.

На основание чл.309 ал.II във вр. с чл.57 от НПК, съдът наложи спрямо подсъдимия А.Г.А. мярка за неотклонение - „Подписка“, по настоящото дело, до влизане на присъдата в сила.

На основание изложените фактически констатации и правни изводи, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: