Р Е Ш Е Н И Е

№__64___/ 10.05.2019 год. гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО отделение

На двадесет и трети април 2019 год.

В открито заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

търговско дело № 7 по описа за 2019 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Делото е образувано въз основа на молба от ищеца «****» ЕООД ЕИК-**, гр.Варна, с която срещу «П. О. И.» ЕООД ЕИК-** гр. Добрич, с която са предявени искове следните искове: за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща част от цялото задължение в размер на 960 559,72 лв. по договор за цесия от 31.10.2016г.; за заплащане на сумата от 45 000 лв., представляваща част от цялото задължение в размер на 960 559,72 лв. по договор за цесия от 01.11.2016г.; за заплащане на сумата от 25 000 лв., представляваща част от цялото задължение в размер на 649 804,53 лв. по договор за цесия от 01.11.2016 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е сключил три договора за цесия за изкупуване и събиране на вземания, както следва:

1. Цесия от 31.10.2016г. с „Т. Р. К. В.“ ЕООД, ЕИК **, за вземания в размер на 960 559,72 лв. на „Т. Р. К. В.“ ЕООД, ЕИК**, произтичащи от два договора за заем на парични средства от 2015 г.;

2. Цесия от 01.11.2016г. с „Е. В.“ ЕАД, ЕИК**, за вземания в размер 1 467 005, 60 лв., произтичащи от търговски договор за извършване на услуга за разкомплектоване и разсортиране на видове отпадъци,по който договор изпълнителят усвоил преведените авансово парични средства съгласно фактурите, но не изпълнил договорената и дължима услуга.

3. Цесия от 01.11.2016г. с „Т. А. М.“ ЕАД, ЕИК**, за вземания в размер на 649 804, 53 лв., като част от вземанията по цесията произтичали от търговски договор за заем на парични средства от 09.11.2015г., а друга част от вземанията произтичали от търговски договор за извършване на услуга от 01.10.2015г. за разкомплектоване и разсортиране на видове отпадъци, като изпълнителят е усвоил преведените авансово парични средства съгласно фактурите, но не е извършил договорената и дължима услуга.

И трите договора за цесия имали за предмет вземания срещу едно и също лице-длъжник ответното „П. О. И.” ЕООД, ЕИК:**, гр. Добрич, и били на обща стойност 3 077 369, 85 лв., като длъжникът „П. О. И.” ЕООД, ЕИК:** не оспорвал вземанията и ясно потвърдил размера на задълженията си с писма за потвърждение на вземанията от 2017г., 2018г. и 2019г.

Въпреки безспорното признаване на дълга и на неговата изискуемост, длъжникът „П. О. И.” ЕООД не бил престирал нищо на кредитора си „Т. А. С. В.“ ЕООД.

Не е постъпил в срок отговор на исковата молба от ответното дружество.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Установява се от представените по делото доказателства,че на 31.10.2016 г. ищеца по делото «****» ЕООД е сключил с „Т. Р. К. В.“ ЕООД, ЕИК **,договор за прехвърляне на вземания/цесия/ за вземания в размер на 960 559,72 лв. на „Т. Р. К. В.“ ЕООД, ЕИК** към длъжника «П. О. И.» ЕООД ,произтичащи от два договора за заем на парични средства от 2015 г./лист 7 от делото/.Представени са и двата договора за заем ,от които произтича вземането-съответно от 05.10.2015 г. за сумата от 300 000 лв. и от 06.11.2015 г. –за сумата от 575 000 лв.Представени са и справки за претендираните лихви за забавеното плащане на задълженията по двата договора за заем.

Представен е и договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от 01.11.2016 г.,сключен между ищеца по делото «****» ЕООД и „Е. В.“ ЕАД, ЕИК**,/лист 27 от делото/ за прехвърляне на вземания от длъжника «П. О. И.» ЕООД в размер 1 467 005, 60 лв., произтичащи от търговски договор за извършване на услуга за разкомплектоване и разсортиране на видове отпадъци,по който договор изпълнителят усвоил преведените авансово парични средства съгласно фактурите, но не изпълнил договорената и дължима услуга.Представени са доказателства за авансовото получаване на сумите.

Представен е и договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от 01.11.2016 г.,сключен между ищеца по делото «****» ЕООД и „Т. А. М.“ ЕАД, ЕИК**, за вземания от длъжника «П. О. И.» ЕООД в размер на 649 804, 53 лв./лист 68 от делото/.Представен е и договор за заем от 09.11.2015 г. ,по силата на който „Т. А. М.“ ЕАД заема на «П. О. И.» ЕООД сумата от 200 000 лв.Представен и договор за услуга от 01.10.2015 г.,сключен между и „Т. А. М.“ ЕАД, ЕИК** ,в качеството на възложител и «П. О. И.» ЕООД,в качеството на изпълнител, по силата на който «П. О. И.» ЕООД поема задължението да извършва услуга «разсортиране и сортиране на метални отпадъци».Представени са фактури за получени аванси от изпълнителя.

Съгласно цесиите цедентът /старият кредитор/ се задължава да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.

Представени са и три броя писма за потвърждение на задължение от 3 077 369,85 лв.,което длъжникът «П. О. И.» ЕООД има към ищеца по делото «****» ЕООД,подписани и подпечатани с печата на длъжника,съответно от 18.02.2017 г.;27.01.2018 г. и 04.01.2019 г. Още първото писмо от 18.02.2017 г. следва да се цени като уведомление до длъжника,но извършено от цесионера.

Не са представени доказателства за извършени от длъжника/цесионер/ плащания към цедента/кредитор/.

След преценка на събраните по делото доказателства,съдът направи следните изводи:

Предмет на настоящото търговско дело е исковата претенция на цесионера за плащане на неплатената сума по договора за цесия, претендиран на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 и сл. ЗЗД.

Фактическият състав, от който произтича вземането на цесионера срещу длъжника включва следните кумулативно свързани елементи: 1. наличието на облигационна връзка между цедента и цесионера, произтичаща от договор за цесия по чл. 99 и сл. ЗЗД и 2. неизпълнение на задължението на длъжника.

Прехвърлянето на вземане или цесия е договорът, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице .Тя замества стария кредитор на длъжника с нов.Ако иска да се освободи от задължението си,длъжникът трябва да плати на кредитора или на овластено от него,съда или от закона лице-така чл. 75 ал.1 изр.І-во от ЗЗД.Длъжникът се освобождава и ако изпълни на некредитор,но кредиторът потвърди изпълнението или се възползва от него-чл.75 ал.1 изр.ІІ-ро.

Уважаването на иска е предпоставено от валидността на сключения договор за цесия.

Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД за да породи действие, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника. Според цитираната разпоредба предишният кредитор е задължен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор документите, които установяват вземането. Изрично в ал. 3 на чл. 99 ЗЗД е посочено, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато съобщението бъде получено от длъжника. До този момент титуляр на вземането остава цедентът.

Събраните по делото доказателства установяват валидното сключване на цесията и че тя е произвела своето действие спрямо длъжника,тъй като му е съобщена от цедента/стария кредитор/.

Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор /цедента/. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено отцедента /стария кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - Тълкувателно решение № 1 от 11.11.1954 г. на ОСГК на Върховен съд.

В случая обаче следва да бъде съобразен настъпилият в хода на процеса факт на получаване на отправеното от цедента до длъжника уведомление за цесията. Приложение към исковата молба са договорите за извършената цесия.

Исковата молба следва да се счита редовно връчена на ответника по реда на чл.50,ал.4 от ГПК,със залепване на уведомбението по чл.47 от ГПК,извършено на дата 23.02.2019 г.

Следователно, на тази дата длъжникът е получил изходящото от цедента до него уведомление. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК . Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано.

С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че процесните цесии имат действие за длъжника «П. О. И.» ЕООД и тъй като същият не твърди да е извършил плащане на прехвърлените суми, то цесионерът - ищецът «****» ЕООД се явява носител на тези вземания,поради което предявените искове следва да бъдат уважени.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78,ал.3 от ГПК,ищцовото дружество следва да се осъди ,да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски в размер на 4 000 лв.

Като се води от гореизложеното,Добрички окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА «П. О. И.» ЕООД ЕИК-** гр. Добрич, да заплати на «****» ЕООД ЕИК-**, гр.Варна,следните суми:

сумата от 30 000 лв., представляваща част от цялото задължение в размер на 960 559,72 лв. по договор за цесия от 31.10.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане;

сумата от 45 000 лв., представляваща част от цялото задължение в размер на 960 559,72 лв. по договор за цесия от 01.11.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.;

сумата от 25 000 лв., представляваща част от цялото задължение в размер на 649 804,53 лв. по договор за цесия от 01.11.2016 г.; ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА «П. О. И.» ЕООД ЕИК-** гр. Добрич, да заплати на «****» ЕООД ЕИК-**, гр.Варна сумата от 4 000 лв. съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия: