Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 143 ,14.06.2019 година, град Добрич
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение
На петнадесети май две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния състав :
Председател : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
Членове : ДЕСИСЛАВА Н.
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря Павлина Пенева
като разгледа докладваното от съдията Десислава Н. въззивно граж-данско дело № 403 по описа за 2017 година намира следното:
Производството е образувано по реда на член 257 и сл. от ГПК, по въззивните жалби на двете срещупоставени страни : ищцата М.К.М. *** и ответницата Й.М.Т. *** дол срещу решение № 76/ 20.01.2017 г. и допълнително решение № 494 от 29.05.2017 г, постановени от Добричкия районен съд по гр.д.№ 3217/2015 г.
С въззивна жалба с вх.№ 2869/ 17.02.2017 г. ( по регистратурата на ДОС) ответницата Т. обжалва първото решение в цялост . По оплаквания, подробно посочени в доклада на въззивния съд, въззивницата иска обявяване нищожността на решението относно допускане на делбата на дворно място от 1 435 кв.м. ( бивш парцел ІІІ-** ) в село П.д.и на нивата от 20,010 дка , защото дворното място и построеното в него са съсобствени между нея и трети лица, а нивата е прехвърлена на трети лица преди предявяване на иска за делба и не подлежи на делба без успешно проведен иск по член 37 от ЗН и без тяхно участие в производството . Иска обезсилване на решението относно допуснатата с него делба на двете двор-ни места като постановено по непредявен, защото в исковата молба и уточ-няващата молба имотите са посочени с идентификационни данни, различ-ни от тези на имотите, посочени в решението. Иска обезсилване или отмя-на на съдебния акт и в частта на уважаване на исковете по член 30,ал.1 от ЗН поради допуснати процесуални нарушения по член 12 и член 235 от ГПК ( необсъждане на доводи и доказателствата по фактите за получените от ищцата парични дарения от наследодателите и размерите им) и наруше-ния на материалния закон ( член 31 - 34 от ЗН ), обусловили неправилно определяне на наследствената маса (отделните й елементи, увеличението на наследството от принос на ответницата) и стойността й (с оглед подхо-да на вещите лица да игнорират застрояването в част от заявените за делба имоти).
С насрещна въззивна жалба с вх.№ 5557/ 31.03.2017 г. ищцата М. К.М. обжалва същото решение относно определените за страните квоти в дворното място ( УПИ VІ – **), защото преценката на съда за неоснователност на възражението й за привидност на сключения от наследодателката договор за продажба е извършена при нарушения на член 154,ал.1 и член 165,ал.2,изр.2 от ГПК. Оспорва размерите на намале-нията на всички оспорени дарения , в т.ч. поради несъобразяване ,че право-то на намаление на даренията на наследодателя М. ищцата упражнява като негов наследник по заместване и като наследник на съпругата му, чия-то запазена част те също накърняват . Оспорва извода за парични дарения от наследодателите в размер от 2 000 лева като необоснован.
С
въззивна жалба с вх.№ 12158/18.07.2017 г. Й.Т. обжалва допълнително решение №
494 от 29.05.
С въззивна жалба с вх.№ 11889/ 13.07.2017 г. М.М. обжалва същото допълнително решение в частта на определените квоти на съделителките от допуснатите до делба две сгради в УПИ VІ-** по съображенията от насрещната жалба на същата страна срещу първоначалното решение .
В отговори на всички подадени жалби от съответната насрещна страна те се оспорват като неоснователни .
При проверката на обжалваните решения с оглед оплакванията в жалбите, доводите в отговорите и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че те са валидни : постановени са от надлежен орган в законен състав, съдържат надлежно волеизявление, от което личи волята на съда да намали даренията чрез обикновени дроби и да допусне делбата на заявени-те имоти между страните при други посочени дроби ( квоти ). Основанието за нищожност по член 75,ал.2 от ЗН , на което се позовава въззивницата Т. , е уредено в материалния закон . Може да засегне правен акт за делба от всеки вид , в т.ч. съдебна делба . Но тази нищожност е различна от нищожността на решението като процесуален акт на съда. Доводът за наличие на противопоставимо на ищцата разпореждане с предмета на да-рението ( нива) преди предявяването на иска за делба е относим към пра-вилността на решението за допускането й до делба . Доводът за неучастие на съсобственик ( в парцел ІІІ-** и в сградите ) в производството за съ-дебна делба е относим към допустимостта на решението , но преди това към допустимостта на иска и към задължението на въззивния съд по член 7,ал.1 от ГПК да следи за нея и ако не са конституирани всички участници в заявената за делба имуществена общност да укаже необходимостта от от-страняването на тази процесуална пречка пред правото на иск.
Обжалваното решение № 76 от 20.01.2017 г. е процесуално допусти-мо, защото претендираните от ищцата права по член 30,ал.1 от ЗН - на на-маление на дарствени разпореждания и по член 34,ал.1 от ЗС – на делба на имотите – предмет на тези разпореждания, са заявени в допустимата форма на реплики още с исковата молба, която в цялост съответства на изисква-нията за редовност по подробните съображения на въззивния съд в опреде-ление № 910 от 4.10.2017 г. по член 267,ал.1 от ГПК. В частност, искът за делба е предявен само за поземления имот ( бивш парцел ІІІ -** ), не и на сградите в него. Съсобствениците на сградите не са надлежна страна в дел-беното производство . Съсобствеността в поземления имот ( разпореден в цялост чрез дарение ) е обусловена от евентуална правна промяна от нама-ление на дарението по член 30,ал.1 от ЗН и от начина на възстановяването на запазената част – в натура или пари .
Решението е недопустимо само в частта, с която извън рамката на поисканата защита по член 6, ал.2 от ГПК съдът е намалил дарението , из-вършено на дата 21.04.1978 г. с нот. акт № ** , том ІІ, нот.д.№ **/1978 г. от М.К.М. със съгласието на съпругата му М. С.М. по отменения член 13, ал.3 от СК от 1968 г., относно правата на наследодателката в дареното. В исковата молба е поискано намаление на друго нейно разпореждане - извършеното с нот.акт № **/ 30.07.2012 г. във формата на оспорената като привидна продажба , твърдяно прикрито дарение.
Обжалваното решение
№ 494 от 29.05.
По правилността на решение № 76 от 20.01.2017 г. : с него са разгле-дани репликите на въззивницата М. за отменимост / намаление на основание член 30,ал.1 от ЗН на две дарения от дата 30.03.2007 г. и от дата 21.04.1978 г. , с които наследодателят М.К.М. ( починал на 14.06.2012 г. ) прехвърлил на ответницата Й.Т. една нива и едно незастроено дворно място в село П.д.при твърдения , че накърня-ват правото на запазена част на ищцата като наследник по заместване ( на сина К.К., починал през 2006 г.) и като наследник на преживялата съпруга М. С. М. ( починала на 6.06.2015 г. ) и исковете й за допускането им до делба . В петитума на исковата молба ( в т.ІІ, 2 ) заявеното за делба дворно място е посочено с идентификация по стар план – УПИ ІІІ-**. В молба на ищцата ,с вх. № **67/ 7.10.2016 г. ( на л. 304 от делото на ДРС ) за настоящата „ идентификация на делбените имоти “, подадена в хода на делото и след изслушване на заключение на вещо лице е посочено, че се иска делба на целите имоти : УПИ ІV-** и УПИ V-** в кв.** по плана на селото от 1988 г.
Районният съд е установил , че дареното на ответницата Т. в 1978 година дворно място съответства на УПИ ІV-** с площ от ** кв.м. и на част от УПИ V-** с площ от 830 кв.м. ( по изчисления на съда ). След намаление на дарението в обикновена дроб съдът е постановил непрецизен диспозитив за допускане делбата на първия УПИ и на част от съседния УПИ, която не е посочена в диспозитива нито по площ , нито по местона-хождение ( например, с препращане към скица на вещо лице ). Произнася-нето е логичен резултат от зачитане на правните последици на разкритата чрез експертното заключение на инж. К.Б.грешка по член 54, ал.2 от ЗКИР в кадастралния план от 1988 г. В насрещната въззивна жалба не се оспорва приетото от съда за правното положение на дареното дворно място към откриване на наследството на дарителя на 14.06.2012 г., в смисъл, че заснемането не е според границите на правото на собственост, защото реална част от него е неправилно заснета към имота на наследодателите . В съдебното заседание от 6.11.2017 г. ( протокол на л. 52-53 ) пъл-номощникът на въззивницата Т. ( ответник ) е поддържал наличие-то на същата грешка в кадастралния план . Допустимо е да се установява грешка по член 54,ал.2 от ЗКИР и в производството за съдебна делба ,в съгласие с решение № 156 от 28.11.2016 г. по гр.д.№ 4236/2014 г. на ІІ г.о. и решение № 97 от 3.05.2016 г. по гр.д.№ 125/2016 г. на І г.о. на ВКС.
С оглед допуснатата в първоинстанционното производство доказа-телствена непълнота по фактите, свързани с грешката , във въззивното про-изводство за събрани доказателства от повторно заключение на вещото ли-це М.Х. . То установява, че придобитият от наследодателите в съпружеска имуществена общност имот с пл.№ ** в кв.12-а е урегулиран по одобрения през 1950 година план на село П.д.в два парцела : ІІІ – ** с площ от 1 435 кв.м. и ІV-** с площ от 1 400 кв.м. въз основа на придаване на части от имот с пл.№ ** към двата парцела и на част от държавен ( общински ) имот към втория парцел. По кадастралния план от 1988 г. разпореденото с дарението от 1978 година дворно място е заснето като имот с пл.№ ** с площ от 930 кв.м. и с одобрения в същата година регулационен план е урегулирано в парцел ІV- ** в кв.23, чиито регулационни граници съвпадат с имотните. Остатъкът от дворното място е заснет като имот с пл.№ ** и е урегулирано в два парцела : V- ** с площ от 1 220 кв. м. и VІ-** с площ от 980 кв.м. Част от парцел ІІІ - ** с площ от 505 кв.м., собственост на надарената Й.Т. , е включена в кадастралната основа на имот с пл.№ ** и попада в единия от отредените за него парцели V- **. Външните регулационни линии на двата парцела съвпадат напълно с кадастралните граници на имот с пл.№ **. Щом урегулирането на имоти с пл.№ ** и ** е по заснетите в кадастралния план граници, планът не е произвел отчуждително действие и преценка за това дали е приложен не се извършва. Преценка за прилагане на предходния план ( ДРП от 1950 г.) , чието действие е прекратено през 1988 г. на основание член 92, ал.2 от ППЗТСУ ( отм.) също не може да се извършва в това производство.
Следователно грешка в кадастралния план от 1988 г. има . Тя се из-разява в заснемането на част от имот с пл.№ **, с площ от 930 кв.м., обоз-начена по скицата ( на л.136 от въз.д.) в жълт цвят, в границите на имот с пл.№ **. Към откриване на наследството на М. в 2012 г. дареното дворно място съставлява поземлен имот с площ от 1435 кв.м. Засегнатото от грешката съседно на него дворно място, с пл.№ ** , УПИ V- ** е с площ от 715 кв.м. То не е разпоредено до смъртта на М. .
В наследствената маса по член 31 от ЗН на наследодателя М. се включват следните имущества : ½ ид. част от УПИ V- ** и ½ идеална част от УПИ VІ-** и от построените в него къща и второстепенна постройка . Според заключението на вещото лице Р.Н., прието в заседание от 15.05.2019 г. тяхната стойност към 14.06.2012 г. е 5 950 лева и 1 100 лева. Стойността получените от въззивницата Т. по дарение : нива от 20,010 дка, имот с № ** по плана за земеразделяне на землището на село П.д.в 2007 г. и дворно място с площ ( след зачитане на грешката по член 54,ал.2 от ЗКИР ) от 1 435 кв.м. в 1978 г. ( оценено като незастроено , според положението към дарението , е 20 100 лева и 2 153 лева . Общата стойност на наследствената маса е 29 303 лева. В наследствената маса не се прибавят даренията , извършени от наследодателя в пол-за на наследника, който упражнява право на възстановяване на запазена част . Те се прихващат от стойността на запазената му част - член 30,ал.1 от ЗН .
Първоинстанционният съд преценил за основателно възражението на ответницата Й.Т. за извършени от наследодателя дарения само в частта за едно от тях – на паричната сума от 2 000 лева. Приел е, че надареният е бащата на ищцата , а сумата е с произход от посочената в нотариалния акт цена на продадената на 30.03.2007 г. с нот. акт № ** /2007 г. на свидетелката ( купувач ) М. Г. 1/5 идеална част от нива в село П.Д.. Продажбата на нивата е извършена след смъртта на сина К. ( на 15.12.2006 г. ). Той е починал, не се спори , в И.. Свидетелката Г. установила, че наследодателят продал нивата , защото имало необходимост от средства за покриване на разходите за транспортирането на починалия в Б. и за погребение. Дължимата срещу цената сума в размер от 4 000 лева свидетелката предала на ищцата. Освен това наследотелите били грижовни родители , гледали животни с цел продажба ( не за лични нужди ) и непрекъснато подпомагали на семейството на сина си с пари , дъщеря му заболяла от левкемия ( починала в 1999 г. ). Веднъж събрали голяма сума от около 380 000 лева, но и тя била използвана „ по лекари и лекарства “ . В тая насока общи свидетелства за подпомагане на сина с пари от продажба на животни „ заради внучето“ е дал Н.Д.. Извън описаните два случая на даване на пари ( от единия и от двамата наследодатели ) , доказателства за други по делото не са събрани .
Поводът за даването на парите ( събрани от продажба на животни ) , осъществените в близко време обстоятелства, свързани с лечението и по-криването на разходите за него ,както и знанието за тях у дарителя сочат , че той е имал намерение да облагодетелства не някой друг, а болната си внучка . Законът изисква даренията да са направени в полза на наследника с право на запазена част. Относно основанието за даване на парите ( от продажба на 1/5 идеална част от нива ) въззивният съд приема, че то не е дарение , а изпълнение на морално задължение . Следователно няма на-правени от наследодателя в полза на ищцата дарения , чиято стойност да се прихваща от запазената й част .
Запазената част на ищцата М. , като наследник по заместване на сина К. ( починал в 2006 г. ) е ¼ - член 29,ал.3 от ЗН ( наследодателят е оставил за наследник освен дъщеря си Й. и съпругата си ) . Преживялата съпруга М. е също наследник с право на запазената част , равна на ¼ . Стойностите на запазените части на двете са равни , на по 7 325, 75 лева Стойностите на получените от ищцата и съпругата М. имущества са равни на по 2 350 лева. / 1/3 . ( 5 950 лева + 1 100 лева )/. С даренията наследодателят е превишил разполагаемата си част и е накърнил запазените им части с по 4 975,75 лева. Накърняването на запазената част на ищцата е на стойност от 7 463,63 лева ( 4 975,75 лева + ½. 4 975,75 лева ) .
Първоинстанционният съд е направил изводи за стойността на запа-зената част на ищцата и за стойността , която е необходима за допълването й , но несъответно на тях и напълно необосновано е постановил възстано-вяване на запазената част в обикновена дроб , а не като стойност и намалил даренията с други по стойност дроби. После отново необосновано е приел, че някакви други дробни части от дарените имотите са върнати в наследст-вото и ги присъдил на ищцата при произнасянето по допускане на делбата . Преценката е извършена в нарушение на правилата на член 31 и сл. от ЗН – за възстановяване чрез намаляне на дарението с паричната сума, необхо-дима за допълване на запазената част на наследника с право на запазена част .
Дворното място – предмет на оспореното , първо по ред дарение – е , както се посочи по – горе на стойност от 2 153 лева . Тя е по –ниска само от разполагаемата част от 7 463,63 лева. Нивата – предмет на оспореното , второ по ред дарение - е разпоредена от надарената на 1.08.2012 г., преди вписване на настоящата искова молба на 21.10.2015 г. Последвали са ня-колко разпореждания от съответните приобретатели , видно от приложени-те на нотариални актове за сделки ( на л. 137 – 141 ). Тези противопостави-ми на ищцата правни сделки изключват връщане на имота в наследството . Дарението на нивата подлежи на намаляване за възстановяването на запа-зената част на ищцата в пари според цената на нивата по време на намаля-ването в съгласие с член 36,ал.1 от ЗН. В заключението на вещото лице Р.Н. стойността на нивата към настоящ момент е определена на 47 500 лева. Дължимата в полза на ищцата сума се равнява на 17 637,92 лева.
Въззивният съд отменя решението по всички искания по член 30,ал.1 от ЗН, отхвърля искането за намаляване на дарението от 1978 г. , уважава искането за намаляване на дарението от 2007 г. чрез осъждане на надаре-ната да заплати на въззивника М. посочената по- горе сума . Отменя решението по допускане на делбата на двата имота ( дворно място и нива ) и отхвърля исковете за делбата им .
По
правилността на решение № 76 от 20.01.2017 г. и решение № 494 от 29.05.
Обстоятелствата , че в миналото през 2004 г. същият имот е бил раз-пореден от наследодателите в полза на бащата на ищцата чрез договор за издръжка и гледане , че след смъртта му договорът е развален поради не-изпълнение на задължението за издръжка и гледане с решение № 15 от да-та 25.03.2010 г. по гр.д.№ 4287/2009 г. по описа на ДРС, че отношенията между тях и наследниците на сина се влошили , а наследодателката могла да разчита само на дъщеря си, са доказателствени факти . Те не могат да бъдат опора на извод, че страните по сделката са желаели прехвърлянето на имота да не е срещу цена, а да е безвъзмездно - за надаряване на въззив-ницата Т. . Платена ли е цената, в какъвто смисъл е удостовереното в акта изявление на продавачката и купувачката , или не, е факт, който не е относим към валидността на договора.
Крайният извод на първоинстанционния съд, че оспореният договор е продажба и не подлежи на отмяна на основание член 30,ал.1 от ЗН за въз-становяване на запазената част от наследството на М. М. е правилен. Договорът е основание ца придобиването от въззивницата Т. на 4/6 идеални части от обектите и щом по наследяване на М. тя и въззивницата М. са придобили по 1/6 идеална част следва да се допусне делбата им между двете при дялове от 5/6 и 1/6. Решението по допускане на делбата на УПИ VІ – ** и допълнителното решение по допускане на двете сгради в него следва да се потвърдят.
Разноските : ищцата дължи заплащане на държавна такса за отхвър-ляне на исковете за делба на два имота в размер от 67 лева на основание член 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Ищцата дължи заплащане на част от разноските ( от общо 400 ле-ва ) , заплатени от бюджета на съда поради освобождаване на въззивницата Т. от заплащането им , равняваща се на 267 лева , съразмерно на отхвърлената част от иска за делба , на основание член 78,ал.6 от ГПК .
Въззивницата Т. е направила във въззивното производство разноски ( по списък ) за : държавна такса и събиране на доказателства от 275 лева и адвокатско възнаграждение от 900 лева , срещу което е заявено възражение за прекомерност . Въззивният съд е на становище, че то е прекомерно и го намалява до размера от 600 лева по член 7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. , присъжда на основание член 78,ал.3 от ГПК част от него в размер от 400 лева и част от другите разноски в размер от 183 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска за делба .
Въззивницата М. е направила във въззивното производство разноски ( по списък ) за : държавна такси от 2х25 лева и адвокатско въз-награждение от 800 лева , срещу което също е заявено възражение за пре-комерност. Въззивният съд е на становище, че то също е прекомерно и го намалява до размера от 600 лева по член 7,ал.2,т.4 от посочената Наредба. Присъжда на тази страна на основание член 78,ал.1 от ГПК част от разнос-ките за адвокат 200 лева и част от платената държавна такса 17 лева съраз-мерно на уважената част от иска за делба.
Воден от
горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 76/ 20.01.2017 г. , постановено от Добричкия районен съд по гр.д.№ 3217/2015 г. в частите, с които е ВЪЗСТАНОВЕНА запазената част на М. К. М., ЕГН: ********** *** от наследството на М. С.а М., починала на 6.06.2015 г., в размер от 602/2 409 идеални части и е НАМАЛЕНО дарение, извършено при съгласие на наследодателката М. С.а М., починала на 6.06.2015 г. по член 13,ал.3 от СК ( 1968 г.) с нот. акт № **, том *, нот.д.№ **/1978 г. на ДРС, в полза на Й.М.Т. , ЕГН: ********** *** дол относно прехвърлените права на наследодателката , до размера от 602/ 2 409 идеални части .
ОТМЕНЯ решението в частите, с които е ВЪЗСТАНОВЕНА запазената част на М. К. М., ЕГН: ********** *** от : наследството на М.К.М., починал на 14.06.2012г. в размер от 4 302/25 209 идеални части и са НАМАЛЕНИ : дарението, извършено от наследодателя М.К.М. в полза на Й.М.Т., с нот. акт №**, том *, нот.д.№ **/1978 г. на ДРС до размера от 602/2409 идеални части и дарението, извършено от наследодателя М.К.М. в полза на Й.М.Т. , с нот.акт № **,том *, нот.д.№ **/2007 г. на Нотариус , с рег.№ * по регистъра на НК, с район на действие – ДРС до размера от 3 700/22 800 идеални части , като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ искането на М. К. М., ЕГН:********** *** за намаляване на основание член 30,ал.1 от ЗН на дарението , извършено от наследодателя М.К.М. в полза на Й.М.Т. , ЕГН: ********** *** дол ,с нот. акт № **, том *, нот.д.№ **/1978 г. на ДРС .
НАМАЛЯВА на основание член 30,ал.1 от ЗН дарението, извършено от наследодателя М.К.М. в полза на Й.М.Т. , ЕГН: ********** *** дол с нот акт № *,том *, нот.д.№ */2007 г. на Нотариус , с рег.№ * по регистъра на НК, с район на действие – ДРС в размер на 12 636,37 ( дванадесет хиляди шестстотин тридесет и шест лева и тридесет и седем стотинки ) лева и
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на М. К. М., ЕГН:********** ***,като наследник с право на запазена част и наследник по закон на друг наследник с право на запазена част – М. С.а М. , от наследството на М.К.М., починал на 14.06.2012 г., в размер от 7 463,63 ( седем хиляди четиристотин шестдесет и три лева и шестдесет и три стотинки ) лева.
ОСЪЖДА Й.М.Т. , ЕГН: ********** *** дол да заплати на М. К. М., ЕГН:********** *** сумата в размер от 17 637,92 ( седемнадесет хиляди шестстотин тридесет и седем лева деветдесет и две стотинки ) лева на основание член 36,ал.1 от ЗН, представляваща стойността , която ищцата би получила от дарението .
ОТМЕНЯ решението в
частта, с която е допусната делба на дворно място с площ 1435 кв.м по
нотариален акт N **, том */21.04.1978г.
, представляващо парцел *-**, а по регулационен план на селото от 1988 г.,
представляващо новообразувани от УПИ III -**: УПИ IV-**, кв.* с площ 986
кв.м и част от УПИ V-**,кв.23
с обща площ 1220 кв.м, при квоти 1/4 ид.ч за М.К.М.
ЕГН ********** и 3/4 ид.ч за Й. М.Т. ЕГН **********, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОС-ТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на М. К. М.,
ЕГН:********** срещу Й.М.Т. , ЕГН: ********** *** дол за делба на поземлен имот
– УПИ ІV-** в кв. 23 с площ от 903 кв.м. и на частта от УПИ V-** в кв. 23 на
площ от 505 в кв.23, включена по грешка с кадастралния план от 1988 година в
границите на имот с пл.№ ** и попадаща в УПИ V-** , съгласно обозначенията по
скица на л.136 от въз.д. № 403/2017 г. по описа на ДОС .
ОТМЕНЯ
решението
в частта, с която е допусната делба на нива – имот N
**
с площ 20,010 дка по плана за земеразделяне на землището на село П.Д., община
Добричка при квоти: 1/4 ид.ч за М.К.М. ЕГН ********** и 3/4 ид.ч за Й. М.Т. ЕГН **********,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на М. К. М.,
ЕГН:********** срещу Й.М.Т. , ЕГН: ********** *** дол за делба на нива – имот N ** с площ 20,010 дка по плана за
земеразделяне на землището на село П.Д., община Д. .
ПОТВЪРЖДАВА решение № 76/
20.01.2017 г. , постановено от Добричкия районен съд по гр.д.№ 3217/2015 г. в
частта, с която е допусната делба на недвижим имот, представляващ УПИ VI-**, кв.23 по плана на село П.Д., община Д. на площ
от 1 400 кв.м. при квоти : 5/6 за Й. М.Т. ,ЕГН ********** и 1/6 за М.К.М., ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение
№ 494 от 29.05.
ОСЪЖДА Й. М.Т. ,ЕГН ********** да заплати на М.К.М., ЕГН ********** сумата от
217 ( двеста и седемнадесет ) лева, разноски за въззивното
производство на основание член 78,ал.1 от ГПК .
ОСЪЖДА М.К.М., ЕГН ********** да заплати на Й.М.Т. ,ЕГН **********
сумата от 583 ( петстотин осемдесет и три лева ),
разноски за въззивното производство на основание член
78,ал.3 от ГПК .
ОСЪЖДА
М.К.М.,
ЕГН ********** да заплати държавна такса размер от 67 ( шестдесет и седем ) лева на
основание член 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК и дължащите се разноски в размер от 267 ( двеста шестдесет и седем) лева
на основание член 78,ал.6 от ГПК по
сметка на Добричкия окръжен съд .
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО
ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.