Р Е Ш Е Н И Е

 

133, гр. Добрич, 07.06.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на петнадесети май през 2019година, в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЯКОВА                                                                          ЧЛЕНОВЕ : ДЕСИСЛАВА Н.А

                                                                         ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при участието на секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА, разгледа докладваното от съдия Жечка Маргенова в. гр. д. № 143 по описа на Добричкия окръжен съд за 2018г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№1938/20.01.2018г. от К.Я.Б. с ЕГН ********** ***, Х.Я.С. с ЕГН ********** ***, М.Д.Б. с ЕГН ********** , Н.Д.Б. с ЕГН **********  и Ж.Д.Б. с ЕГН **********,***, и по въззивна жалба вх.№2198/01.02.2018г. от Х.Й.Ш. с ЕГН ********** ***; С.Г.Ш. с ЕГН ********** ***, И.И.Ш. с ЕГН ********** ***, Р.И.Г. ЕГН ********** ***; З.Й.Ш. с ЕГН ********** ***; В.В.Ш. ***, вилна зона С.Б.; Ю.Г.С. с ЕГН ********** ***; Г.Д.П. с ЕГН ********** ***; М.Д.Ш. ЕГН ********** *** (В. И.) № ***, вх. *, ет. *, ап. **, чрез адв.А.Т./уточнителна молба вх.№2566/23.04.2018г./, двете срещу решение №26/20.01.2018г. по гр.д.№3660/2016г.на ДРС, с което е отхвърлен предявеният от тях, срещу К.А.И. с ЕГН ********** ***, К.А.И. с ЕГН ********** ***, и Й.К.И. ***, иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК за установяване, че са налице престъпни обстоятелства при съставянето на документ - нотариално удостоверен препис от предварителен договор с нотариална заверка на подписите за покупко-продажба от 05.12.1941г., заверен под № 666 от Заместник - околийския съдия Н.С., в периода юни 1943г. – ноември 2000г. от неизвестен извършител, който е имитирал (преправил) подписите на Заместник-околийския съдия Н.С. и на Д.К.И. като „Продавач”.

 Във въззивна жалба вх.№1938/20.01.2018г. се съдържат оплаквания за недопустими процесуални действия на районния съд-изслушване по делегация от СРС на 07.06.2017г. на експертиза №15/ДОК-978 от 13.05.2015г. и №15-ДОК-206 от 17.1.2015г., след смъртта на ищеца Д.Б., п.на 08.03.207г. и преди конституирането на наследниците му М.Д.Б., Н.Д.Б. и Ж.Д.Б., извършено на 03.07.2017г. По отношение на същите експертни заключения районния съд не извършил редовни съдопроизводствени действия по чл.197, ал.1 от ГПК като не назначил експертиза, а допуснал изслушване на назначената от предходния докладчик, което действие било обезсилено с отменителното решение №240/10.10.2016г.на ДОС. Съдът отказал да спре производството по настоящото дело във връзка с висящото производство по гр.д.№233/2017г.на БРС за установяване на престъпни обстоятелства при издаване на препис, заверен от адвокат, на записка №** от 02.06.1943г., т.1, стр.43, нотариално засвидетелствана под №665 и представена по гр.д.№13/1997г. на БРС, с бланкетно определение от 16.11.2017г., без мотиви, за да не може да се провери неговата правилност. Като краен резултат същото било неправилно. В тази връзка се излагат обстоятелства по същество на спора, предмет на гр.д.№233/2017г.на БРС относно съставянето на записката и нейното използване в производството по гр.д.№13/1997г.на БРС, значението и за настоящия спор относно съставянето на нотариално удостоверения препис от предварителния договор от 05.12.1941г., като извеждат извод  за обусловеност на настоящото производство от решението по гр.д.№233/2017г.на ДРС. Заявено е искане за обезсилване на обжалваното съдебно решение като недопустимо и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав с указания да се спре производството на основание чл.299, ал.1, т.4 от ГПК до окончателното разрешаване на спора по гр.д.№233/2017г.на БРС.

Във въззивна жалба вх.№2198/01.02.2018г, представляваните от адв.Т. ищци, изразяват несъгласие с извода на районния съд за недоказаност на отсъствието от работа на съдия С. към датата на заверката на преписа на предварителния договор и фиктивното регистриране на последния като нотариално засвидетелстван. В хода на делото не бил изготвен доклад и не била разпределяна доказателствена тежест с указване кои факти се нуждаят от доказване и кои са недостатъчни за установяване отсъствието на съдия С. от съда към 05.12.1941г. и фиктивните регистрации на двата екземпляра от договора под №№665 и 666 от 02.12.1941г. Не бил обсъден и не бил даден отговор на съществени твърдения и искания, а именно- има ли различие в съдържанието на оригиналната записка от 02.06.1943г. за вписване на договора и препис-копието, заверено от адвокат и използвано по гр.д.№13/1997г.на БРС, дали са налице престъпни обстоятелства при съставяне и използване на препис-копието на записката; че несъдържащото се облепване на договора с герб указвало, че това не е договора представен за вписване, а ако договор №665 не бил вписания, изследването на подписите било безпредметно. Съдът направил извод за надлежно засвидетелстване на подписите на договора без изискуемото засвидетелстване от двама свидетели като неправилно подвел нормата на чл.42 от Закона за нотариусите и околийските съдии, които извършват нотариални дела от 1885г., определяща удостоверяването на самоличността на страните, а не реда за засвидетелстването на подписите. С чл.45 законът поставял изискване за „непременното”присъствие на свидетели при нотариалното засвидетелстване на договора. Приел за недоказано отсъствието на съдия С. към 05.12.1941г. с доклада на съдебен инспектор Д.Д., при липса на подробно обсъждане на същия като доказателство, и с оглед възможността по чл.33а от Закона за гражданската мобилизация за въвеждане в действие на разпоредбите предназначени за военно време, когато повикването за временно обучение е повече от три седмици, която възможност не указвала категорично, че съдията е бил на военно обучение само три седмици. Отсъствието на съдията било изрично указано и в доклада от проведената съдебна ревизия на 1 и 2септември 1942г., която обхващала и инстанционната ревизия от 18 и 19 октомври 1941г. Съдът приел превратно, че указания в записката регистрационен номер 665/05.12.1941г. на договора, опровергава  удостоверяването от 2001г. на  съдията по вписванията при БРС, че в регистрите на съда няма вписан предварителен договор за продажба под №665, 666 от 05.12.1941г. между Д.К.И. и К. Д.И.. Невъзможността да се установи кои договори са засвидетелствани под №665 и 666 от 05.12.1941г.  поради непълен архив  по никакъв начин не опровергавало удостовереното от съдията по вписванията от 2001г. и доклада на съдебния инспектор Д., които доказателства не били подложени на задълбочена оценка от районния съд. Районния съд възприел заключението по допълнителната тройна експертиза от НИКК при изготвяне на същата в нарушение на методиката за сравнително изследване, неизпълнение на основни процесуални задължения в ЗУС, НПК, ГПК, Наредба №2/2015г. Повторната експертиза била назначена при липса на предпоставките на чл.201 от ГПК. Приетата тройна експертиза на в.л.С., Н. и Д. била достатъчно пълна и ясна и не било налице съмнение за правилност. В определението за повторната тройна експертиза от 08.05.2015г. не били посочени  и имената на вещите лица. Искат отмяна на решението и връщане за ново разглеждане или уважаване на иска

По повод жалбите Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в тях оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното: 

Въззивните жалби са депозирана в срока по чл.259 ал.1 ГПК и са процесуално допустими. Подлежат на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми.

        Предмет на гр.д.№3660/2016г. е спор по чл. 124, ал. 5 от ГПК за установяване на престъпни обстоятелства при съставянето на документ - нотариално удостоверен препис от оригинал на предварителен договор от 05.12.1941г. с рег. № 665, заверен под №666 /изрично уточнение в първото по делото съдебно заседание, проведено на 30.09.2008г., по гр.д.№ 106/2008г.на БРС/, вероятно в периода юни 1943г.-ноември 2000г., от неизвестен извършител, които престъпни обстоятелства се състоят в имитиране /преправяне/ подписите на удостоверяващия околийски съдия Н. Б. С. и на продавача Д.К.И..

Съдебният спор е иницииран с искова молба вх.№1340/26.05.2008г., подадена Д.Н. Б. ЕГН ********** ***; А.А.Ш. ЕГН ********** ***; Х.Й.Ш. ЕГН ********** ***; И.Й.Ш. ЕГН ********** ***; Я.Й.Ш. ЕГН ********** ***; З.Й.Ш. ЕГН ********** ***; В.В.Ш. ЕГН ********** ***, вилна зона С.Б.; Ю.Г.С. ЕГН ********** ***; Г.Д.П. ЕГН ********** ***; М.Д.Ш. ЕГН ********** *** (В. И.) № ***, вх. *, ет. *, ап. *, против А.К.И. *** и Й.К.И. ***, по която първоначално е образувано гр.д. № 106/2008г. по описа на РС-Б., а след отводи на всички съдии от състава на БРС, производството по делото е продължило под № 5401/2011г. по описа на ДРС. В хода на делото, а именно на 16.08.2008г. е констатирана смъртта на ищцата А.А.Ш., и по реда на чл.227 от ГПК производството по делото е продължило с участие на нейните наследници по закон- останалите ищци. Конституирани като правоприемници на мястото на починалата ищца са и лицата М.А.У., Р. А. У.и  В.Г.У., производството по отношение на които е прекратено  поради оттегляне на иска с определение от 08.06.2012г. . Производството по гр.д. № 5401/2011г. на ДРС е приключило с  решение № 86 от 6.07.2012г., отхвърлящо ищцовите претенции, което с решение № 121 от 21.03.2013г. по в.гр.д.№ 741/2012г. на ДОС е обезсилено изцяло и делото е върнато за ново разглеждане от Добричкия районен съд в друг състав от стадия на временастъпване  на процесуалното правоприемство в лицето на ищеца И.Й.Ш., починал на 10.05.2009г.

След връщане на делото за ново разглеждане е образувано гр. д. № 2249/2013г.на ДРС. Производството с участието на конституираните на мястото на починалия И.Й.Ш. негови наследници – С.Г.Ш., ЕГН **********, И.И.Ш., ЕГН ********** и Р.И.Г., ЕГН **********, е приключило с решение № 364/ 21.03.2016г., с което ищцовите претенции са отхвърлени. Същото решение е изцяло обезсилено като процесуално недопустимо с решение №240/10.10.2016г. по в.гр.дело № 250/2016г. на ДОС поради постановяването му против процесуално неправоспособна страна- Я.Й.Ш., починал на 14.07.2014г. В хода на въззивното производство, на 01.08.2016г. е починал ответникът А. К. И., и на негово място са  конституирани като страни-ответници в процеса неговите синове К.А.И. с ЕГН **********  и К.А.И. с ЕГН **********.  Делото е върнато за ново разглеждане от Добричкия районен съд в друг състав от стадия на временастъпване на процесуалното правоприемство в лицето на ищеца Я.Й.Ш., починал на 14.07.2014г.

След връщане на делото за ново разглеждане е образувано гр. д. № 3660/2016г.на ДРС, по което е постановено обжалваното решение, в производство, проведено  с участието на конституираните на мястото на починалия Я.Й.Ш. негови наследници - К.Я.Б. с ЕГН ********** и Х.Я.С. с ЕГН ********** , и с участието на М.Д.Б. с ЕГН ********** , Н.Д.Б. с ЕГН **********  и Ж.Д.Б. с ЕГН **********, конституирани по реда на чл.227 от ГПК на мястото на починалия на 08.03.2017г. ищец Д.Н. Б..

Така легитимирани страни в настоящото производството са ищците К.Я.Б., Х.Я.С., М.Д.Б., Н.Д.Б., Ж.Д.Б., Х.Й.Ш., С.Г.Ш., И.И.Ш., Р.И.Г., З.Й.Ш., В.В.Ш., Ю.Г.С., Г.Д.П. и М.Д.Ш., заели позицията на въззивници, и ответниците К.А.И., К.А.И. и Й.К.И., заели позицията на въззиваеми.

Ищците са наследници по закон на Д.К.И., починал на 25.12.1948г., а ответниците - наследници по закон на К. Д.И., починал на 19.07.1977г.

Обосноваващите претенциите на ищците обстоятелства по спора, изложени в исковата молба, уточнени и допълнени в първото по делото съдебно заседание, проведено  на 30.09.2008г и с допълнителни молби от 13.02.2009г. /л.142 и 144 от гр.д.№ 106/2008г.на БРС/,  се свеждат до твърдения, че наследодателят им  е притежавал 17 дка земеделска земя в землището на с.К., общ.Б.; че правото на собственост върху същите било възстановено на наследниците от ОС”Земеделие и гори”/тогава Поземлена комисия/; че ответниците повдигнали спор за материално право /за принадлежността на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС/, разгледан по гр.д.№ 13/1997г. по описа на БРС; че при пренасяне на спора пред въззивната инстанция, за доказване на твърдението си за притежание на спорните земи от наследодателя им, ответниците представили  като доказателство по в.гр.д.№ 98/2003 год. на ДОС нотариално удостоверен от зам.околийски съдия Н.С. препис №666 на нотариално засвидетелстван под №665/5.12.1941 год. предварителен договор за продажба.  Излага се и, че представеният препис бил видимо манипулиран – липсвали части от текста, от гербови марки и от печати. Подписът на наследодателя на ищците Д.К.И. не бил автентичен, той не бил подписвал този договор. Нотариалната заверка на подписите не била извършена от зам.околийски съдия Н.С.- след 07.07.1941г., вкл. на датата 5.12.1941г. той не  бил изпълнявал функциите на заеманата длъжност, тъй като бил повикан във войската за временно обучение, съгласно Доклад от съдебен инспектор до Министъра на правосъдието от 27.10.1942г., представляващ извлечение от ЦДА, ф. № 242 К, оп. № 3, арх.ед. 631 № 7/20.12.2004г. Документът е съставен вероятно в периода юни 1943г. – ноември 2000г. от неизвестен извършител, който е имитирал подписите на съдия С. и на Д.К.И. /уточняващи молби от 13.02.2009г. /л.142 и 144 от гр.д.№ 106/2008г. на БРС/. Осъществени били съставите на престъпленията по чл.308 и чл.309 от НК, тъй като атакуваният документ бил частен по отношение на съставянето му от частни лица и официален по отношение на нотариалната заверка. Твърди се неистинност на целия документ, респ. твърди се неавтентичност - не са автентични подписите на Д.К.И. и съдия Н.С., и неверност - материализираните в документите изявления не са направени от тях. Посочено е, че номерът на нотариалното удостоверяване -666, вероятно е избран произволно от извършителя, а липсата на имената и подписите на двама свидетели на действителното полагане на подписите на страните по договора правела документа неавтентичен.  

Противопоставените от ответниците възражения са за недопустимост и неоснователност на исковете, по съображения за отсъствието на основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2-5, чл. 25 чл. 26 от НПК - с постановление на Районна прокуратура - Б. било отказано образуване на наказателно производство по причина, че липсват данни за извършено престъпление и поради това разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ГПК била неприложима. Отричат  правния интерес на ищците от установяване на твърдяното престъпно обстоятелство, тъй като  процесният  препис от предварителен договор от 05.12.1941г. бил представен по гр.дело № 13/1997г.на БРС, по което между същите страни бил разрешен с влязло в сила решение спор относно право на собственост върху земеделски земи от 17 дка в село К., община Б.. С това решение със сила на присъдено нещо било прието, че оспорения документ - предварителен договор, се ползва с доказателствена стойност за отразените в него факти. С настоящия процес ищците се стремели да ревизират по недопустим начин влезли в сила съдебни решения.

От събраните по делото доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На дата 05.12.1941 год.,в гр.Б., между Д.К.И., в качеството му на продавач,  и К. Д.И.,в качеството му на купувач,  е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който Д.К.И.  обещал да продаде на К. Д.И.  собствената си нива от 19 дка, находяща се в землището на с.Е., срещу цена от 30 000 лв., от която при подписване на договора е получил като капаро сумата от 15 000 лв. В договора е вписана клауза, че купувачът влиза веднага, още от днес, във владение на нивата, която ще обработва за своя сметка, както сметне за добре. Продавачът се е задължил „да даде“ на купувача  редовна законна продажба на нивата веднага, щом това бъде възможно в Добруджа, при първа покана от страна на купувача. Подписите на страните по договора, установили  самоличността си с лични карти/според изричното записване в щемпела с отразяване и номерата на личните карти/, са положени в присъствие на заместник-околийски съдия Н.С., засвидетелствал ги  нотариално под № 655/05.12.1941 год. На същата дата  и под № 666 заместник-околийски съдия Н.С. е удостоверил верността на препис от предварителен договор от 05.12.1941 год. с неговия оригинал.

Земеделска земя в посоченото в предварителния договор количество е била предмет на административни и съдебни производства по ЗСПЗЗ между наследниците на страните по него. Така първоначално земята е реституирана на наследниците на К. Д.И. по преписка вх.№К/74/10.11.1991г.. В последствие, след съдебна отмяна по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ на отказ за реституция с решение №61/04.12.1995г. по адм.д.№553/1994г. на БРС, същото количество земеделска земя е възстановена в лицето на наследниците на Д.К.И. и въз основа на същото съдебно решение, по преписка вх.№К/74/10.11.1991г. административният орган е постановил отказ за реституиране в лицето на наследниците на К. Д.И., с мотив, че са възстановени на наследниците на Д.И..

За разрешаване на възникналия спор между наследниците на К. Д.И. и на Д.И. за принадлежността на правото на собственост върху земеделската земя към момента на обобществяването и, наследниците на К. Д.И. са предявили искове по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, за разглеждането на които е образувано гр.д.№ 13/1997г. на БРС. По пътя на обжалването  спора е бил отнесен за разглеждане  до Добричкия окръжен съд по  в.гр.д.№ 96/1998г. на ДОС. В заседание от 29.11.2000г. адв.Г.-процесуален представител на ищците /наследниците на К. И./ е представила като доказателство за претендираните права заверено за вярност от нея ксерокскопие на нотариално удостоверен  от Заместник - околийски съдия Н.С. под №666 препис от предварителен договор  с нотариална заверка на подписите  рег. № 665 от 05.12.1941г. /л.252 от в.гр.д.№ 96/1998г. на ДОС/.  Въззивният съд е приел документа като писмено доказателство от категорията на тези по чл. 12, ал. 7 от ЗСПЗЗ и обосновавайки доказателствен извод за установено начало на давностно владение и изтекла придобивна давност в полза на наследниците на купувача по предварителния договор, с решение по в.гр.д.№ 96/1998 г. е отменил първоинстанционното решение  и е признал  за установено, че възстановената с решение № 61/04.12.1995г. по адм.д. № 553/94г. БРС  и с решение № 127/14.02.1996г. по преписка № К 146/10.02.1992г. на ПК – Б., на наследници на Д.К.И. земеделска земя с площ 17 дка в землището на село К., общ.Б., местността Е., е собственост на К. /К./ Д.И., починал на 19.07.1977г., и следва да се възстанови на неговите наследници. С  решение № 1213/09.08.2002 год. по гр.д.№ 2088/2001г. на ВКС,V г.о. решението на  Добричкия окръжен съд е оставено в сила.

Правният интерес на ищците от настоящото установяване на престъпни обстоятелства при съставянето на нотариално удостоверения рег.№666 препис от оригинала на предварителния договор с рег. № 665/05.12.1941г.  се извежда от възможност за провеждане на извънредния способ по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на ДОС по спора по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. При преценката за наличието на правен интерес от водене на иска по  чл. 124, ал. 5 ГПК съдът не дължи проверка за евентуалната основателност на  молбата за отмяна, която евентуално биха предявили ищците/дали решението, чиято отмяна се иска се основава на неистинския документ/, тъй като положителния изход от евентуално производство по отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не съставлява процесуална предпоставка за допустимост на иска по  чл. 124, ал. 5 ГПК/решение № 244 от 23.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1318/2016 г., III г. о., ГК; решение № 172 от 13.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4998/2014 г., IV г. о. /.

Процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск  по  чл. 124, ал. 5 ГПК е обаче невъзможността престъпното обстоятелство да бъде установено и преследвано по реда на НК и НПК поради пречки, установени в чл. 24, ал. 1, т. 2 – 5, чл. 25, т. 2 и чл. 26 НПК, а също и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Тази предпоставка също е налице. С постановление от 30.06.2003г. на Върховна касационна прокуратура е оставена без уважение жалбата на ищеца Д.Н. Б. срещу постановление на Апелативна прокуратура – В. от 23.05.2003г. по преписка 189/2003г., с което са потвърдени постановления на Окръжна прокуратура – Добрич от 05.03.2003г. по преписка №222/2003г. и постановление на Районна прокуратура-Добрич от  29.01.2003г. по преписка 3512/2002г..  Прието е, че липсват данни за извършено престъпление от общ характер по чл.316 вр. чл.309 от НК от ответниците по гр.д.№ 13/1997г. по описа на БРС – съзнателно ползване от неистински или преправен документ по гражданското дело, когато от тях за самото съставяне не може да се търси отговорност. По жалба на Я.Й.Ш. за извършено престъпление по чл.308 от НК /във връзка със  съставянето на нотариално удостоверен препис от оригинал на предварителен договор от 05.12.1941г./ е била образувана преписка № 97/2007г. на Районна прокуратура – Б.. С постановление от  20.03.2007г. на РП-Б. е отказано образуване на наказателно производство поради липса на данни за извършено престъпление, макар и с изтекла давност. С постановление от 11.09.2007г. на Окръжна прокуратура – Добрич по преписка № 1705/10.09.2007г. е потвърдено постановлението на Районна прокуратура – Б. от 20.03.2007г. по преписка № 97/2007г. Прието е, че е налице предварителен договор между И. и И., вписан със записка вх.№ 119 от 02.06.1943г., подписите на които са нотариално засвидетелствани от зам.околийския съдия Н.С.о, а дори и да се приеме обратното, „времето от 05.12.1941г. до сега-65 години“ погасява всяка възможност за търсене на наказателна отговорност, свързана със създаването на документа, а „времето от 29.11.2000г. до сега“ е погасило по давност съобразно чл.80, ал.1 от НК всякаква възможност да се търси наказателна отговорност  за ползване на документа, т.е. налице е пречката по чл.24 ал.1 т.3 от НПК за образуване на наказателно преследване и по двете престъпления. Основанието за прекратяването на досъдебното производство по жалбата на Д.Н. Б. по причини, че липсват данни за извършено престъпление по чл.316 вр. чл.309 от НК от А.К.И. и Й.К.И. не е сред основанията посочени в разпоредбата на  чл. 124, ал. 5 ГПК, касае и други престъпления -  по чл.316 вр. чл.309 от НК. Изводът за наличието на пречката по чл.24 ал.1 т.3 от НПК следва обаче при преценката за изтекла понастоящем погасителна давност в сроковете по чл. 80, ал. 1 от НК, изключваща установяването на престъпленията по наказателнопроцесуален път, с оглед наведените в настоящото производство доводи за документна подправка по чл. 308 – 309 от НК  от неизвестен извършител, извършена в периода от 1943г. до ноември 2000г.

При това положение, съобразно сезирането, предмет на установяване с исковете по чл.124, ал.5 от ГПК е извършването на престъпленията по чл. 308 – 309 от НК, като в тежест на ищците е прякото и пълно установяване   на всички елементи/както обективни, така и субективни/ от съответните престъпни състави. В този смисъл следва да се има предвид, че докато престъплението по чл. 308 от НК е довършено със съставянето на неистинския официален документ/употребата на този документ не е елемент от изпълнителното деяние, а само цел на дееца/, то престъплението по чл. 309 от НК е двуактно - от обективна страна е необходимо да е налице както съставяне на неистински частен документ, така и неговата употреба от дееца, за да докаже съществуването или не, прекратяването или изменението на някое право, задължение или правоотношение, т.е. по този състав престъплението ще е довършено с използването на документа – чрез представянето му пред съответното длъжностно или частно лице.

При преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, въззивната инстанция намира, че не може да бъде изведен извод за осъществяване съставите на престъпленията по чл.308-309 от НК-престъпно създаване на нотариално удостоверен под №666 препис от оригинал на предварителен договор от 05.12.1941г. с рег. № 665, чрез имитиране /преправяне/ подписите на удостоверяващия околийски съдия Н. Б. С. и на продавача Д.К.И..

По данни от самия инкриминиран документ /на л.252 от в.гр.дело № 96/1998г. по описана ДОС документ, заверен от адв.Г./, нотариалното удостоверяване под №665 на подписите на страните по предварителния договор, и нотариалното удостоверяване под №666 на верността на преписа от него, са извършени на една и съща дата - 05.12.1941г. Към тази дата формата и редът за осъществяване на нотариалните удостоверявания са установени в Закона за нотариусите и околийските съдии, които извършват нотариалните дела/ ЗНОСКИНД/, утвърден с Указ № 14 от 31.01.1885г., обн. ДВ бр. 15 от 14.02.1885г., доп. ДВ бр.119 от 01.01.1941г., отм. 1948г.. Съгласно чл.36 от същия, всякакви договори, освен изброените в чл.31 и 32, могат да се извършват частно и да се представят за засвидетелстване на нотариуса или на околийския съдия, ако страните желаят. Преписи от първообразните актове също могат да се представят за засвидетелстване. На издаваните преписи, справки, засвидетелствувания следва да се прилага печата на нотариуса или околийския съдия и да се означава номерът, под който засвидетелстването е записано в регистъра и времето на издаването/чл.38/.. Извършените засвидетелствания се означават от нотариуса/околийския съдия в регистрите по реда, установен в чл.38/ чл. 87/. Засвидетелстването истинността на подписите се извършва върху самия подписан документ /чл.93/. Действията при засвидетелстване верността на преписите са указани в чл.90- нотариуса/околийския съдия е длъжен да сравни преписа с първообраза, да упомене от кого е представен, дали преписът е снет от първообраза или от друг препис, дали в първообраза или в първоначалния препис е имало зачерквания или други особености. Законът изисква самоличността на лицата, които не са известни на околийския съдия, да бъде удостоверена по установения ред в чл.41 и 42 със забележка за това в засвидетелстването – от две грамотни познати тем лица, а когато не е възможно да се увери в самоличността на някой от участващите, или когато засвидетелстване самоличността няма повече от едно лице, околийският съдия споменава за това в засвидетелстването със забележка, имал ли е други доказателства и сведения пред вид относително самоличността, какви именно, или не.

В случая върху документа е поставен щемпел за удостоверяване на подписите на договарящите, с отразяване на начина, по който заместник-околийският съдия се е уверил в самоличността им -въз основа представени му лични карти, чиито номера са отразени, отразяване на номера в регистъра 665 и дата,  както и щемпел за удостоверяване верността на преписа с отразяването, че е снет от оригинала, от кого е представен, номер в регистъра 666 и дата. Липсват имена на двама свидетели, но това е било допустимо по разпоредбата на чл.42, а липсата на нарочна бележка за това съставлява нарушение на изискванията за форма на нотариалното засвидетелстване, което само по себе си не сочи на престъпното съставяне на документа. Не се твърди и не се установява неавтентичност на положените щемпели и на печата на околийския съдия.

Според заключението на вещото лице В. Н.-експерт  в НТЛ при РУ МВР-Б./л.294 и сл. от гр.д.№106/2008г.на БРС/,  приложеният на л.252 от в.гр.дело № 96/1998г. по описана ДОС документ, заверен от адв.Г., съответства като копие на представения по настоящото дело препис на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот със записана заверка от Балчишки околийски съд под № 666/05.12.1941г. По структура, цвят и размер хартията от изследвания документ съответства на хартията, използвана през този период. По отношение на мастилото не може да се даде категоричен отговор. Подписът за продавач от Д. И. е изписан с пишещо средство – писалка с черно мастило. Не може да се даде отговор, поради липса на методика, на въпроса дали по едно и също време са изпълнени печатният текст и подписите. Печатното устройство, с което е изпълнен текста, съответства на печатните устройства, използвани през 1941г. Сходството с правописа при изписване на документа, начина на полагане на подписите, вида на използваните кръгли печати и гербови таксови марки дават основание да се допусне, че времето на създаване на документа съответства с датата, посочена като дата на издаване – 05.12.1941г. Документът е изпълнен като екземпляр, написан на пишеща машина под индиго. Вещото лице по комплексната СГЕ М.З.–експерт прихолог и графолог/л.363 и сл.от гр.д.№106/2008г.на БРС/, в частта на техническото изследване на документа,  е дало заключение, че по отношение на вида и състава на мастилото, както и възрастта на хартията, не съществува утвърдена методика, която да даде точен отговор. Видът на пишещото устройство е „Перо-писалка”. Видът на печатащото устройство е пишеща машина, съдържаща в буквено-клавиатурния си набор неприсъстващата в съвременния български правопис „Ъ” и „Е-Я” и отговаря на времевия период на изследването. Документът отговаря на изискванията за автентичност по отношение на съдържанието на текст, атрибути, печати, марки, заверки и подписи, размер и тип хартия, отговаря на историческия период, който е упоменат като дата на съставяне и като екземпляр на оригинала, получен чрез буквено-механичен ударен отпечатък посредством индиго.

Тезата на ищците, че номерата по нотариалните удостоверявания 665 и 666 са произволно посочени от съставителя на инкриминирания документ,  обоснована  с изходящото от съдията по вписванията при БРС удостоверение № 752/2001г. / л.26 от гр.д.№ 106/2008г. на БРС/, че в регистрите на съда „няма вписан предварителен договор за продажба №665, 666 от 05.12.1941г. между Д.К.И. и К. Д.И.“ не е доказана. Принципно вписването на актове относно недвижим имот и регистриране на действие по нотариално удостоверяване са различни  юридически факти със самостоятелно действие.  При съвкупната преценка на  приложената  във вид на официално заверен препис от Служба по вписванията – Б.  записка за вписване № 28, том І от 02.06.1943г., копие от партида № 108 на Д.К.И. / л.251 от гр.д.№ 13/2007г. на БРС/, удостоверение № 15 от 08.01.1999г. на Съдия по вписванията при БРС/л.247 от гр.д.№ 13/2007г. на БРС/, следва извод, че предварителният договор е вписан от приобретателя,  вписването е отразено и по партидата на прехвърлителя. Вписването /по данни от записката за вписване/ е извършено на основание чл. 25 от Закона против спекулата с недвижими имоти, обн., ДВ, бр. 13 от 13.02.1942г., изм. и доп. ДВ, бр. 79 от 09.04.1943г., който  предвижда прехвърляне на собствеността с вписване по реда на чл. 1 от Закона за привилегиите и ипотеките/ Обн., ДВ, бр. 21 от 26.01.1908 г., в сила до 16.12.1951г./ на частни писмени договори за продажба или обещание за продажба на недвижим имот, сключени до 06.12.1941г., по които купувачът се намира във владение на имота, в тримесечен срок от влизане в сила на закона. Преди влизане в сила на допълнението на Закона против спекулата с недвижими имоти /ДВ, бр. 79 от 09.04.1943г./ е нямало изискване за вписване на предварителните договори за продажба на имот. Вън от горното невписването или вписването на предварителния договор само по себе си не може да бъде основа на правен извод за липсата на реално регистрирано на дата 05.12.1941г. във входящия регистъра на съда за удостоверяванията /„регистър за записване всичките извършени нотариални актове, протести и засвидетелствания“ по чл.13 от ЗНОСКИНД/ на действие по нотариално удостоверяване на подписи под №665 и действие по нотариално удостоверяване на верността на препис под №666, от което да се съди за  престъпното му съставяне. По данни от писмо изх.№ 1655/29.11.2017г. на СлВп-Б., няма запазени „нотариални книги“ от 1941г. Очевидно се има предвид книгите по чл.13-13а от ЗНОСКИНД, които нотариусите и околийските съдии, извършващи нотариални дела са длъжни да водят, сред които и „регистър за записване всичките извършени нотариални актове, протести и засвидетелствания“.

С оглед необходимостта от специални знания за установяване автентичността на подписите на  Заместник-околийски съдия Н.С. и на Д.К.И.  са привлечени специалисти и приети няколко  експертни заключения /с оглед заявените оспорвания, както и за преодоляване на разногласия между вещите лица/ :1. комплексна  съдебно – графическа експертиза с вещо лице М.Л.З.-експерт прихолог и графолог/л.363 и сл.от гр.д.№106/2008г.на БРС/; 2.тройна  графическа експертиза  с вещи лица М.З., М.Н.и А.С., тримата експерти на частна практика от списъка на ДОС/л.517 и сл. от гр.дело № 106/2008г. по описа на БРС/; 3.тройна графическа експертиза с вещи лица А.Я.Б., Л.К.Х.Н., двамата от списъка на СГС, Б. Д. Б. от списъка на ВОС/л. 68 и сл. от гр.д.№5401/2011г.на ДРС/;4. съдебно – графическа експертиза с вещо лице Щ.К. Н., от списъка на БОС /л. 57и сл. от гр.д.№2249/2013г.на ДРС/; 5. съдебно - почеркова (графическа) експертиза с вещи лица Х. Д. С. от списъка на БОС, Щ.К.Н.  и Г. И.Д., от списъка на ВОС /л. 115 от гр.д.№2249/2013г.на ДРС/; 6.повторно заключение по съдебно – почеркова експертиза с вещи лица-специалисти от ЦЕКИИ към НИКК – МВР, С.П.Х.Т., И.Е.С. и К.В.И. /л. 384  и сл. от гр.д.№2249/2013г.на ДРС/; 7.допълнително заключение от същите вещи лица /л. 545 и сл.от същото дело/, последните изслушани от въззивната инстанция за отстраняване допуснати от районния съд процесуални нарушения при изслушването им след смъртта на ищеца Д.Б., починал на 08.03.2017г. и преди конституиране на неговите наследници.

Като сравнителен материал от експертите са използвани както представени по делото документи, съставени от зам.околийския съдия Н.С. в периода до  07.07.1941г., до която дата няма спор и не се твърди от ищците отсъствие на същия от работа, така и такива, съставени  след тази дата- през м.декември 1941г до края на м.януари 1942г.вкл., представени по делото документи, съставени от наследодателя на ищците, така и архивни документи.

Положителен отговор относно автентичността на двата спорни подписа - на  наследодателя на ищците Д.К.И. и на зам.околийския съдия Н.С., дават експертите М.З., същата и като член от състава на тройната СГЕ, заедно с експертите М.Н.и А.С., експертите П.Х.Т., И.Е.С. и К.В.И.. Извод за автентичност на подписите на Д.К.И. и на зам.околийския съдия Н.С. в мотгивирано особено мнение е обосновал и експерта Б. Д. Б. –член от състава на тройна графическа експертиза, заедно с вещите лица А.Я.Б. и Л.К.Х.Н.. Останалите експерти са достигнали до противоположен извод.

 Така според вещото лице М.З., подписът, положен на втора страница на документа под двата правоъгълни мокри печата за заверка на предварителен договор за покупко-продажба с рег.№ 665 от 05.12.1941г. и заверка на негов препис с рег.№ 666 от същата дата е оригинален подпис на лицето Н. Б. С. в качеството му на заместник-околийски съдия. Подписът, положен на първа страница на документа под атрибута „продавач” е саморъчно положен със същото по цвят мастило и перо-писалка от лицето Д.К.И. в качеството му на продавач. Изводът е обоснован при използване на посочения от съда сравнителен материал/нотариални актове - №1/28.04.1941г.;№5/02.06.1941г.; № 4/28.05.1941г.; № 1/28.04.1941г.; № 2/23.05.1941г., публични завещания: № 1 от 23.01.1942г.; № 7 от 11.12.1941г.; № 6 от 08.12.1941г., молба за анкета от 23.12.1941г. и пълномощно за адвокати Ч. и П. от 30.09.1943г., разписка от 3.08.1942, , бележка/  и  отчитане на съвпадение на общи/големина, степен на свързаност, прекъсваемост, разтегнатост, височина на начална буква, степен на натиск, темп на изписване/ и частни признаци, подробоно описани . Съставът от вещите лица М.З., М.Н.и А.С. е дал заключение в същия смисъл - подписът в графа „зам.околийски съдия” в оригинала на преписа заверен под № 666/05.12.1941г. от Балчишки околийски съд на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.12.1941г., заверен под № 665 на Балчишки околийски съд между Д.К.И. като продавач и К. Д.И. като купувач е положен от заместник-околийския съдия Н. Б. С.. Подписът под „Продавачъ” на първа страница от същия заверен препис № 666/05.12.1941г. е положен от Д.К.И.. Вещите лица не са  установили такива различия по общите и по частните признаци, които да са съществени. Само по себе си участието на вещо лице М.З.като член от експертния състав след оспорване на самостоятелното и експертно изследването, както и проведеното от вещото лице А.С. самостоятелно експертно изследване на автентичността на подписа на Д.И. по друго дело /гр.дело № 298/2003г. на БРС, образувано за разрешаване на спор по чл.97, ал.3 от ГПК и чл.26, ал.2 от ГПК между същите страни, респ.техни наследодатели/, при съвпадение на изразените самостоятелно становища със становищата  им като членове от състава на тройната експертиза не е основание за игнориране на заключението като доказателство.

   В обратен смисъл/подписите в документа не са на  Д.К.И. и на заместник-околийския съдия Н. Б. С./ е заключението по тройната графическа експертиза с вещи лица А.Я.Б., Л.К.Х.Н.  и Б. Д., при липса обаче на единство в този извод  на участващите в нея вещи лица, тъй като член от състава- вещото лице Б. Д., е подписал заключението с особено мнение, което е мотивирал отделно. Становището на двете вещи лица за неавтентичност на подписа на продавача е дадено при прилагане методите на разделния анализ и сравнителното изследване чрез съпоставяне на признаци на почерка, отразени в подписа от името на  продавача Д.К.И., и сравнителния материал, посочен от съда, както и съдържащи се по делото „белешка“ и „разписка“ / документи на л. 48 от гр.д.№106/2008г. на БРС, оспорени като неавтентични от ищците и  изключени от доказателствения материали/, при  използване на технически средства /увеличителни и измерителни лупи, ултравиолетова лампа/ е за  различие в частните признаци  при изписване  на буквите „Д“, „и“, „т“, „а“ и „р“, конфигурацията и формата на движение  при изписване на предпоследната буква от собственото име /като „о“ в изследвания документ и като „а“ в сравнителния материал/, формата на движение при изписване на буквата „К“ от бащиното име, форма на движение при изписване на буквите „И“ и „в“ във фамилното име. Установено е наличието и на голямо количество съвпадения, но е прието, че посочените различия са съществени и устойчиви, с което е мотивиран извод, че подписът в изследвания документ не е на Д.И.. При прилагане на същите методи и технически средства е установено  съвпадение  в общите признаци като транскрипция, наклон, размер и степен на свързаност, както и съвпадение в частните-форма на движение при изписване на букви, при свързване на букви, място на свързване, форма и разположение, в подписа, положен от името на  зам.околийския съдия Н.С. в изследвания документ и подписите в публични завещания от 8.12.1941г., 11.12.1941г. и 23.01.1942г., както и несъвпадения в графиката на буквата „Н“. При сравнително изследване с документите, съставени в периода преди 07.07.1941г./н.актове от 28.04.1941г., 23.05.1941г., публично завещание от 28.05.1941г. и от 02.06.1941г./ е установено различие в общите признаци /транскрипция, графична структура, размер и степен на разтегнатост/ и в частните признаци /форма, наклон, обем на примковидните елементи и формата на буквата „Б“ и свързването и с буквата „С“/, за които  различия е изведен извод, че са съществени, устойчиви, с висока идентификационна стойност, и в съвкупност индивидуализират писмено –двигателни стереотипи/навици/ на различни лица. Вещото лице Б. Д. е подписал заключението с особено мнение, което е мотивирал отделно, извеждайки самостоятелен извод за автентичност на подписа на зам.околийския съдия Н.С.. Същият счита, че е налице съвпадение по общите  и частни признаци, които въпреки установените различия/едни поради  ограниченото пространство за подписване, други поради вариантност на подписа/, са устойчиви, характерни, индивидуални и в своята съвкупност достатъчни за обосноваване на извод, че подписът в изследвания документ е на зам.околийския съдия Н.С.. Експертът Б. Д. е заключил и, че е налице  идентичност на подписа положен в графа“заместник околийски съдия“ в оригинала на изследвания документ и подписа в сравнителния документ от 11.12.1941г. /нотариално завещание №7 със завещател С.Г.А./. Според експерта Б. Д. и подписа в графа „продавач“ е изпълнен от Д.К.И.. Подписът в преписа представлява ръкописен текст/изписване на трите имена/ чрез букви от гръцката азбука, голям по размер, изписан с бавен темп на движение на пишещия прибор, интервално, средно разтеглен по хоризонтала, със смесен наклон. Със същите характеристики според вещото лице е и почерка, отразен в свободни образци от подписи на Д.И. в документи, намиращи се в Централен архив гр.С.. При сравнителното изследване с представените образци вещото лице е констатирало както съвпадения в общи и частни признаци, така и различия, описани подробно и обяснени с вариантност на почерка, тъй като същият е с ниска степен на обработеност и координация на движение, а изпълнителя с ниска писмена култура. Според експерта констатираните съвпадения  са устойчиви, характерни, индивидуални, с по-голяма коефициента сила и идентификационна значимост на комплекса от съвпадащи признаци, от констатираните различия, и в своята съвкупност достатъчни да обосноват извод, че подписът е положен от Д.И..

Сравнителното изследване на почерка на Д.И. от вещото лице Щ.Н.   при  използване на сравнителни образци от подписа му в 7-те документа, допълнително представени от ищците по гр.д.№2249/2013г.на ДРС/л.10 -молба вх. № 3247/28.01.1944г.; разписка от 01.08.1941г.; удостоверение № 25061/08.07.1941г.; пълномощно от 29.09.1948г.; клетвено потвърждение от 29.04.1943г.; нотариална покана от 08.03.1943г.; молба от 20.04.1943г/, а от подписа на съдия Н.С. в актовете от дати 28.04.1941г., 23.05.1941г., 28.05.1941г. и от 02.06.1941г.,  е довело до констатация за съвпадение по транскрипция, обработеност, размер, разстояние между буквите и имената, наклон, разтегнатост, конфигурация на буквите; подписът е равномерен, обработен. Вещото лице е установило различие в подписите на Д.И. в 7-те документа с подписа за продавач в оригинала на предварителния договор с рег.№ 665 . Посочено е, че подписът за продавача е неравномерен, с влошена координация на движенията при изписване, по-ниска обработеност и забавен темп на изписване; налице са множество различия в частни признаци, описани подробно. Прието е, че признаците на подписите в предварителния договор с рег. № 665 са характерни, не са типични за почерка на Д.И. в 7-те документа, и в съвкупност обосновават извода, че подписът не е негов. За това предварителният договор е изключен като сравнителен образец за почерка на И.. Подписът на продавача в преписа с рег.№ 666 от оригинал на предварителен договор с рег.№665 е описан като ниско обработен, неравномерно написан, с нарушена координация на движенията при изписване. В сравнение с образците по 7-те документа са констатирани различия като: обработеност, координация на движенията при изписване на буквите, несъвпадение на буквения състав, темп на изписване, както и множество различия по частни признаци /форма на движение при изписване, големина и количество на движение при изписване, направление на движение при изписване, вид на съединение на отделните елементи на буквите и т.н./. Отчетено е и наличието на съвпадения при изследвания подпис и сравнителните образци, но посочените различия са приети за характерни, съществени и устойчиви и в съвкупност – достатъчни за извода, че подписът за продавача в преписа на предварителния договор не е положен от Д.И..

При изследване от вещото лице Щ.Н.   на почерка на съдия С. в безспорните като автентични нотариални актове №5/02.06.1941г.; № 4/28.05.1941г.; №1/28.04.1941г.; №2/23.05.1941г., е констатирано, че подписът се състои от транскрипция – две свързани главни букви „Н“, „Б“, отделени със знак точка от започваща с главна буква „С“ част от фамилията „Си,м,е“, последващ подредов дясноокръжен примковиден елемент и няколко дясноокръжни дъговидни примки с намаляваща височина и низходяща парафна линия, почеркът е обработен, прекъснат, с десен наклон, разтегнат по хоризонтала. В преписа от предварителен договор подписът има транскрипция – свързани букви „Н“, „Б“, „С“, последвана от вълнообразни зигзагообразни нечитаеми елементи, падащи надолу. Подписът е непрекъснат, разтегнат по вертикала, снижаващ се надолу. При сравнителното изследване с образците са установени различия в общи признаци/свързаност, транскрипция, графичната форма и строежа на буквите, разтегнатост, пространствена ориентация, обработеност/, а също и в изброени общо осем частни признаци. Различията са определени като характерни, съществени, трайни и в съвкупност достатъчни за извода, че изследваният подпис не е положен от Н. Б. С.. Отречена е автентичността на подписа на съдията и в другата група документи /оспорените от ищците нотариални завещания № 6/08.12.1941г., № 7/11.12.1941г. и № 1/23.01.1942г./ с оглед на констатаците на вещото лице Щ.Н., че подписите в тях  имат транскрипция „Н“, „Б“, точка, „Си“, м., безбуквени зигзагообразни нечитаеми елементи, падащи надолу. При тях устойчиво се проявява отсъствие на разстояние между главните букви, различен начин на свързване на „Б“ със „С“, различна форма на буква „С“, както формата, големината, вида и разположението на зигзагообразните безбуквени щтрихи. При сравнителното изследване с подписите на съдия С. от образците са установени различия в обработеност, разтегнатост, свързаност, пространствена ориентация, наклон, както и трайни различия в частни признаци. Като характерна особеност е отбелязана липсата на движения със смесено направление при изписване на фамилното име, докато в сравнителните образци е в наличност такова.

          Заключението на вещите лица по тричленната експертиза Щ.Н., Х. С. и Г. И.Д., изготвено при използване на същите сравнителни образци с прилагане метода на сравнителния анализ и с използването на технически средства/увеличителни лупи, УВ лампа, дигитален фотоапарат, компютърна конфигурация/, потвърждава изводите от самостоятелното изследване на експерта Щ.Н. с аналогични констатации. Двама от вещите лица – Х. С. и Г. Д. заявяват при изслушването им в съдебно заседание, че не са запознати с оригиналите на изследваните документи.

          Повторната тричленна експертиза, изготвена от вещите лица П.Х.Т., И.Е.С. и К.В.И. и допълнителното заключение към нея обосновават противоположни изводи. При първоначалното изследване вещите лица са обследвали автентичността на подписите на преписа с рег. № 666 от предварителния договор като са използвали сравнителни образци: за подписа на Д.И. – подпис върху оригинал на предварителен договор с рег. № 665 от 05.12.1941г., договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.02.1946г. /оригинал със заверка № 87/46/ и 7-те представени от ищците документа; за подписа на съдия Н.С. – подпис върху оригинал на предварителен договор с рег.№ 665/ 05.12.1941г. Според вещите лица подписът за продавач в преписа от предварителния договор представлява ръкописно изписани имена, заради което е изследван като ръкописен текст. Констатирано е, че почеркът е под среднообработен, средно свързан, усложнен, с допълнителни елементи към буквените знаци, среден размер, смесен наклон. Текстът е изписан с пишещо средство от типа на писец или писалка с черен цвят на мастилото. Наблюдавани са видими нарушения на линейността на щтрихите в дъговидните и овални елементи, същевременно – над среден темп на движение и остри начала и краища на буквените знаци. Тези констатации са дали основание на вещите лица да определят почерка като устойчиво оформен, с настъпили допълнителни темпорални старчески изменения/наследодателя Д.И. е роден през 1851г. и е починал през 1948г./, дължащи се на естествени процеси, причинили описаните нарушения в линейността на щтрихите, а оттам и снижаването на обработеността му. Експертизата е установила наличие на два различни почерка при имената на Д.К.И. при разделното изследване на използваните сравнителни образци. В първата група документи/7-те документа на л.10 от гр.д.№2249/2013г.на ДРС, почеркът е със  средна степен на обработеност, средна степен на свързаност, усложнен строеж с допълнителни елементи към буквените знаци, среден размер и десен наклон. Тук не са наблюдавани установените в обекта на изследване известни нарушения в линейността на щтрихите на елементите, темпът на движение е видимо забавен, равномерна дебелина на щтрихите и тъпи начала и краища. Втората група образци включва два документа – оригинала на предварителния договор с рег.№ 665 и договор за продажба на недвижим имот от 19.02.1946г. със заверка № 87/46. Почеркът в тази група образци се характеризира с под средна степен на обработеност, средна степен на свързаност, усложнен с допълнителни елементи към буквените знаци строеж, среден размер и смесен наклон; наблюдава се ясна диференциация в дебелината на щтрихите, както и нормален /над среден/ темп на движение, остри начала и краища на буквените знаци. При сравнителното изследване между подписа за продавач на преписа с рег.№ 666 и втората група сравнителни образци /оригинала на предварителния договор и договора от 1946г./вещите лица са установили съвпадения в общи признаци /степен на обработеност, свързаност, сложност, размер, наклон/ и частни признаци /форма и количество на движенията при изписване на елементите на буквите „Д, К, т, ъ, р, с, ь, в, м“, направление и темп на движенията, относително топографско местоположение на елементите на буквите и буквите едни спрямо други/. Така е обоснова изводът, че в трите документа ръкописно изписаните имена „Д.К.И.“ са изпълнени с един и същ почерк, т.е. от едно и също лице. Въпреки установените съвпадения в общи и частни признаци /преобладаващи количествено/ между почерка в обследвания документ и първата група документи /7-те сравнителни образци, посочени по-горе/ на базата на констатираните различия в степента на обработеност, забавения темп на движенията, равномерните щтрихи и тъпите начала и краища на елементите на буквите в сравнителните образци, вещите лица са категорични, че имената „Д.К.И.“ в заверения препис от предварителния договор и имената в 7-те документа, не са изпълнени от едно и също лице. Поставени са на допълнително разделно изследване само сравнителните образци от първата група, при което е установено с помощта на видео-спектрален компаратор по метода на съпоставянето и налагането на изображения по оптико-електронен път, че има пълно или почти пълно съвпадение във формата, относителният размер, количеството на елементите, наклона и местоположението на отделните букви и думи между всички общо седем документа, което е обосновало извода, че всичките седем документа са изготвени чрез прекопиране от един документ /донор/. Описаните обстоятелства са внесли съмнение относно автентичността на всичките седем сравнителни образци и те са определени от вещите лица като негодни за сравнително изследване спрямо обекта. Това първоначално заключение не е категорично дали наследодателят на ищците е изпълнил ръкописният текст „Д.К.И.“, подписвайки се като продавач в преписа на предварителния договор на базата на представените на вещите лица сравнителни образци, а е докладвало, че за отговор на този въпрос е необходимо да бъдат осигурени сравнителни образци с доказан произход спрямо подписите от името на лицето, като те следва да бъдат отнесени към период, близък на датировката на документа, съдържащ обекта. Такива са посочени – това са молба за анкета, датирана от 10.12.1941г. и пълномощно, датирано от 30.09.1943г., които вещите лица са изследвали в оригинал в ДА „Архиви“, С.при изготвяне на възложеното им допълнително заключение. Извършено е сравнително изследване между оспорения текст /подпис на продавача в преписа от предварителен договор/ и сравнителните почеркови образци от Д.К.И. /които страните изрично са приели за автентични/, при което са установени съвпадения в общи признаци /степен на обработеност, свързаност, сложност, размер и наклон/ и частни признаци /формата и количеството на движенията при изписване на елементите на буквите „Д, К, т, ъ, р, с, в, м“, направлението на движенията при изписване на елементите, продължителността и темпа на движенията, относителното топографско местоположение на елементите на буквите, както и на буквите едни спрямо други и спрямо редовата линия/, които са съществени, индивидуални и по количество достатъчни за извода, че оспореният текст е саморъчно изписан от Д.К.И..

          Съдът възприема заключението  на вещите лица в тази част като обективно и бепристрастно, основано на сравнителния анализ на образци от подписите на наследодателя на ищците, които не са спорни по делото / молба за анкета, датирана от 10.12.1941г. и пълномощно, датирано от 30.09.1943г., изследвани в оригинал в ДА „Архиви“/,  обосновано с констатации за достатъчност на съвпадащите общи и частни почеркови признаци в сравнителните образци и обекта на изследване и не се опровергава от останалите събрани по делото доказателства.

 С оглед на изложеното настоящият състав намира, че събраните по делото доказателства не доказват по несъмнен начин, че подписът на Д.К.И. в заверен под № 666 препис от оригинал на предварителен договор от 05.12.1941г. с рег. № 665 от същата дата не е положен от него, а от неизвестно лице, което го е имитирало. За пълнота следва да се отбележи и, че дори и при установеност на това обстоятелство, то не покрива напълно от обективна страна фактическия състав на престъплението по чл. 309 от НК, защото ищците нито не са твърдели, нито са доказали, че неизвестният съставител на неистинския частен документ го е употребил, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение.

          При изготвяне на първоначалното заключение вещите лица П.Х.Т., И.Е.С. и К.В.И. са обследвали подписа на зам.околийския съдия Н.С. в преписа от предварителния договор в сравнение с оригинала на същия. Подписът в преписа  е определен като среднообработен, едър по размер, с десен наклон и смесена транскрипция, състояща се от първоначални букви „Н“, „Б“ и „С“, вълнообразно-ъгловата средна част и параф във формата на последователно изписани ъгловато свързани вертикални вълнообразни елементи с дъговиден край под нивото на реда. Положен е с нормален темп на движенията на пишещия прибор, като не се наблюдават необичайни спирания или прекъсвания на щтрихите, както и нарушения в линейността им. Установени са при сравнителното изследване на този подпис с подписа в оригинала на предварителния договор с рег. № 665 съвпадения в общи признаци /степен на обработеност, размер, наклон, вид и съдържание на транскрипцията/, както и на частни признаци /формата на движенията при изписване на елементите на букви „Н“ и „Б“, формата на движенията при изписване на елементите от втората част, формата на движенията при свързване на буквите както и на възлообразните елементи от втората част, посоката на движенията при изписване на елементите, количеството на движенията, както и относителното топографско местоположение на елементите, както един спрямо друг, така и спрямо редовата линия/, поради което вещите лица са заключили, че подписите върху двата документа са изпълнени от едно и също лице. При изготвяне на допълнителното си заключение вещите лица са обследвали електрофотографски копия на нотариални завещания №6/08.12.1941г., № 7/11.12.1941г. и № 1/23.01.1942г. и на базата на сравнителния анализ с подписа на длъжностното лице в заверен под № 666 препис от оригинал на предварителен договор № 665№05.12.1941г., са установили достатъчно съвпадения /съществени, индивидуални и количествени/,  за да обосноват извода, че те са положени от едно и също лице.  При изследване на почерка на съдия С. в безспорните като автентични нотариални актове №5/02.06.1941г.; №4/28.05.1941г.; № 1/28.04.1941г.; № 2/23.05.1941г. в сравнение с четирите оспорени документа - нотариални завещания № 6/08.12.1941г., № 7/11.12.1941г. и № 1/23.01.1942г., и заверен под № 666 препис от оригинал на предварителен договор от с рег. № 665/05.12.1941г. , експертите са установили съвпадения в общи и частни признаци, които са им дали основание да заключат, че автор на подписите е едно и също лице. Установени са и известни различия, проявени във формата на движенията при свързване на вълнообразно-дъговидните елементи от втората част, които обаче на база констатираните съвпадения са обяснени с вариативност, поради което имат по-скоро случаен характер.

          Оформянето на  две противоположни  експертни становища относно автентичността на подписа на съдията Н.С. практически се дължи на това, че част от вещите лица / А.Я.Б., Л.К.Х.Н., Х. Д. С., Щ.К.динов Н., Г. И.Д./, приемат констатираните различия при изследвания подпис и сравнителните образци за съществени, а останалите определят тези различия като несъществени и дължащи се на вариативност на подписа на съдия С..

При това положение, доказателствен извод по въпроса за  автентичността  на подписа на съдия С., следва да се изведе при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в това число относно фактическата възможност/невъзможност съдията да извърши нотариалното засвидетелстване. В представеният по делото доклад на съдебен инспектор Д. е отразено, че зам.околийският съдия Н. Б. С. е бил първият титулярен зам.околийски съдия в Балчишки околийски съд, встъпил е в длъжност на 11.04.1941г.,  с Указ от 04.02.1942г. е бил преместен в друг съд, както и, че  „той фактически  е работил в съдилището само до 07.07.1941г., когато е бил повикан във войската за временно обучение”. Други доказателства за отсъствието на съдията и неговата продължителност по делото няма. Съгласно чл. 19 от Закона за гражданската мобилизация, утвърден с Указ № 12 от 01.05.1940г., обн., ДВ, бр. 100 от 04.05.1940г., изм. и доп.,/отм./ с постановление на Министерския съвет периодически се викат на временно обучение подлежащите на гражданска мобилизация лица. На гражданската мобилизация са подлежали всички български граждани от 16 до 70 години включително, които не подлежат на военна мобилизация/чл.15/. Повиканите на временно обучение, подлежащи на военна или гражданска мобилизация лица, които заемат държавна, държавно-автономна, общинска или обществена служба, или са постоянни надничари, получават заплатата или надницата си, от където служат, като през време на повикването се считат в отпуск и запазват местата си, които са заемали/чл.30/. При повикване на временно обучение за повече от три седмици, Министерският съвет, по доклад на съответния министър, може да постанови да се въведат в действие,пълно или частично, законите, правилниците и наредбите, предназначени за военно време/чл.33 а/. Очевидно реглементираната от закона обичайна  продължителността на временното обучение/което е различно от мобилизирането/ е в рамките до три седмици, при което няма как отсъствието на съдия С.  с начало датата 07.07.1941г. да е продължило и към датата на процесното нотариално засвидетелстване – 05.12.1941г., а и след това – до преместването му с Указ в друг съд. Липсва категорично установяване на противното. По данни от  справки на административен секретар на Районен съд – Б./л. 40 и на л.183 от гр.д.№ 106/2008г. на БРС/,  зам.околийският съдия С. е бил на работа в Балчишкия околийски съд от месец април 1941г. до месец февруари 1942г. включително. Установява се и, че в периода на процесното удостоверяване в съда са извършени и други нотариални удостоверявания  с участие на различни лица/ нотариални завещания № 6/08.12.1941г., № 7/11.12.1941г. и № 1/23.01.1942г./,  за които привлечените  вещите лица са изразили мнение, че са съставени от съдията.

При това положени  и настоящата инстанция   намира за не доказано твърдението на ищците за обективна невъзможност зам.околийският съдия Н.С. да е извършил процесното нотариално засвидетелстване поради това, че не е бил на работа на датата 05.12.1941г., по причина, че от 07.07.1941г. до преместването ме в друг съд на  04.02.1942г.,  е бил на временно военно обучение, респ. че подписът в заверения под № 666 препис не е положен от него, а от неизвестно лице, което го е имитирало.

При съвпадащи изводи на вззивната инстанция с изводите на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено при препращане на основание  чл. 272 от ГПК към мотивите на ДРС.

С оглед изхода от спора, ответниците, заели позицията на въззиваема страна, имат право на сторените съдебно-деловодни разноски във въззивната инстанция, в пълен размер на удостоверените разходи за въззивната инстанция- платено от Й.К.И. и К.А. К. в полза на представляващия ги адв. Й.К. адвокатско възнаграждение в размер на по 500лева от всеки от тях, удостоверени с два договора за правна защита и съдействие/л.99 и 100/ и разходи за повторния разпит на вещи лица в размер на 744лева,  сторени от Й.К.И., които на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да им бъдат присъдени. Въззиваемият К.А.И. не е удостоверил реалното извършване на разходи за въззивното производство..

Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение №26/20.01.2018г. по гр.д.№3660/2016г.на Добричкият районен съд.

ОСЪЖДА К.Я.Б. с ЕГН ********** ***, Х.Я.С. с ЕГН ********** ***, М.Д.Б. с ЕГН ********** , Н.Д.Б. с ЕГН **********  и Ж.Д.Б. с ЕГН **********,***, Х.Й.Ш. с ЕГН ********** ***; С.Г.Ш. с ЕГН ********** ***, И.И.Ш. с ЕГН ********** ***, Р.И.Г. ЕГН ********** ***; З.Й.Ш. с ЕГН ********** ***; В.В.Ш. ***, вилна зона С.Б.; Ю.Г.С. с ЕГН ********** ***; Г.Д.П. с ЕГН ********** ***; М.Д.Ш. ЕГН ********** *** (В. И.) № ***, вх. *, ет. *, ап. *, ДА ЗАПЛАТЯТ НА К.А.И. с ЕГН ********** ***, съдебно-деловодни разноски в размер на по 500лева разходи за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

ОСЪЖДА К.Я.Б. с ЕГН ********** ***, Х.Я.С. с ЕГН ********** ***, М.Д.Б. с ЕГН ********** , Н.Д.Б. с ЕГН **********  и Ж.Д.Б. с ЕГН **********,***, Х.Й.Ш. с ЕГН ********** ***; С.Г.Ш. с ЕГН ********** ***, И.И.Ш. с ЕГН ********** ***, Р.И.Г. ЕГН ********** ***; З.Й.Ш. с ЕГН ********** ***; В.В.Ш. ***, вилна зона С.Б.; Ю.Г.С. с ЕГН ********** ***; Г.Д.П. с ЕГН ********** ***; М.Д.Ш. ЕГН ********** *** (В. И.) № ***, вх. *, ет. *, ап. *, ДА ЗАПЛАТЯТ НА Й.К.И. ***, съдебно-деловодни разноски в размер на по 500лева разходи за адвокатско възнаграждение за въззивното производство и 744лева разходи за изслушване във въззивното производство на вещи лица.

Решението подлежи на обжалване на основание чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

Председател:                                             Членове: 1.

 

 

                                                                                     2.