Р Е Ш Е Н И Е

№ 146 17.06.2019 год. гр.Добрич

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На петнадесети май 2019 год.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Г. ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:П. Пенева

като разгледа докладваното от председателя

въззивно гражданско дело № 167 по описа за 2019 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на подадената от П.П.Н.,ЕГН **********,***.02.2019 год. срещу решение № 101/21.01.2019 год. по гр.д.№ 1553/2018 год. на Районен съд Добрич,с което е отхвърлен предявения от нея иск срещу С.Д.Д., ЕГН **********,*** за ограничаване на родителските му права спрямо детето С.Д., родено на ***год. , като само от майката се осъществяват следните родителски правомощия - пътуване на детето в чужбина до навършване на пълнолетие без съгласието на бащата;издаване на всички лични и други документи само със съгласието на майката;разпореждане с имуществото на детето само със съгласието на майката.

С доводи,че обжалваното решение е неправилно и несправедливо,като постановено при несъобразяване на събраните по делото доказателства относно фактическия състав за ограничаване на родителските права се настоява решението в обжалваната му част да бъде отменено и иска по чл. 131 от СК уважен.

Изложени са доводи,че от свидетелските показания и поведението на бащата на детето,вкл. по време на разглеждане на делото,несъмнено е установено нежеланието да контактува с детето и да полага грижи за него за продължителен период от време,с което е създадена опасност за личността,здравето и възпитанието му.Сочи се,че бащата на детето не изпълнил задължението си по чл.33 ал.2 от СК,а съдът не допуснал искането на въззивника за изготвяне на доклад от дирекция“С.П.“.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 28.01.2019 год.,жалба рег.№ 2430/05.02.019 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима .

В срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК ,въззиваемата страна С.Д.Д., ЕГН **********,*** счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразил в подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 5209/13.03.2019 год.Оспорени са твърденията във въззивната жалба,затрудненията на майката при отглеждане на детето били по повод отказа й да контактува с бащата и предприемани действия без съгласуване с него.Липсвал и правен интерес от искането за ограничаване на родителските му права по отношение издаване на документи за самоличност и пътуване на детето в чужбина,доколкото бащата бил предложил на майката да й предостави съответното пълномощно,но с изрично отбелязване на срока за пребиваване,адреса и държавата при пътувания в чужбина.

От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Претенцията е заявена с искова молба рег.№ 7605/16.04.2018 год. и с нея се цели разрешаването на споровете между страните относно детето им ,роденото от съвместното им съжителство на дата 01.04.2016 год. във Ф..

Не е спорно между страните,че скоро след раждането на детето,майката се е завърнала с него в Б.,където живее и понастоящем в дома на своя баща и съвместно с него,а бащата продължава да пребивава във Ф..

В съдебно заседание от 20.11.2018 год. ищцата сочи,че за последно бащата и детето са имали контакт през месец март 2017 год.,след което се обадил за рождения ден на детето.Последния контакт между родителите бил осъществен в края на месец септември 2017 год. или началото на месец октомври 2017 год. по повод продажба на бус.

Твърди се,че бащата не е изпращал пари за издръжка на детето,респективно рядко и крайно недостатъчни по размер.В тази насока са показанията на св.А./баща на ищцата/ ,който изнася и данни,че майката е продала общия на двамата родители бус.

По обяснения на ищцата детето има проблем в сърдечната област , който е частично разрешен през 2016 год.Сега се провежда наблюдение от специалист.Според св.А./ баща на ищцата/ се провеждат периодични прегледи на детето при кардиолог във В..Не се извършват манипулации и засега не се налага лечение в чужбина.Според св.Й./ без родство/ детето С. има някакъв проблем със сърцето; водят го във В. на прегледи.Не знае дали се налага лечение в чужбина.

Отношенията между родителите са силно влошени,обтегнати,лишени от толерантност и разбирателство по въпросите,касателно общото им дете,налице е липса на комуникация,което явства от позицията им и начина,по който осъществяват правата си в съдебното производство,така също и от констатациите в социален доклад изх.№ПР/Д-ТХ/58-001/03.05.2019 год. на АСП-Дирекция”С.П.”.

В съдебното заседание от 10.04.2019 год. ищцата заявява ,че е поискала ограничителните мерки,тъй като в съдебното производство ответникът изявява желание да й предостави нужните пълномощия,но в личен разговор декларира отказ за това.Пълномощникът й заявява,че счита отправените искания за ограничения за отпаднали с изключение съдействието за издаване на лични документи на детето.Пълномощникът на ответникът изразява готовност да предостави нужните съгласия за пътуване на детето,но само в Европейския съюз и желае да бъде уведомяван за адреса,на който детето ще пребивава.В хода на производството бащата предоставя пълномощно от дата 09.05.2019 год.,по силата на което майката да подаде заявление за снабдяване на детето със задграничен паспорт,както и да го получи. Майката представя декларация от дата 10.04.2019 год.,че се задължава при промяна на своя и на детето им адрес,своевременно да уведоми бащата за новото им местоживеене.

Дирекция”С.П.” изразява становище,че искането за ограничаването на родителските права на бащата е крайна мярка,която може да бъде избягната чрез медиация или други способи.

Окръжният прокурор Р.Б.изразява становище за неоснователност на жалбата ,тъй като не били налице условията по чл.131 ал.1 от СК да бъде постановено ограничаване на родителските права на бащата.

Съгласно разпоредбата на чл.127 ал.1 от СК,когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му,което подлежи на одобрение от районния съд по настоящия адрес на детето.Такова споразумение е било одобрено с влязлото в силата в тази му част решение № 101/21.01.2019 год. по гр.д.№ 1553/2018 год. на Районен съд Добрич,съгласно родителските права спрямо детето С.Д., роден на *** год. във Ф.,ще се упражняват от майката П.П.Н. , с местоживеене на детето С.Д. при майката П.П.Н. ***. Бащата С.Д.Д. ЕГН ********** ще осъществява режим на лични контакти с детето в рамките на обичайния - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10 до 17 часа в присъствието на майката,както и ще заплаща месечна издръжка на детето си в размер от 145 лв.,считано от 01.04.2017 год.

Съгласно разпоредбата на чл. 131 ал.1 от СК Когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, районният съд взема съответни мерки в интерес на детето, като ограничава родителските права - отнема или поставя условия за упражняването на някои от тях, и може да възложи осъществяването им на друго лице. Основанието (материалноправните предпоставки) на чл. 131, ал. 1 СК за ограничаване на родителските права са следните: 1) поведение на родителя (действие или бездействие); 2) създадена опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето; 3) причинно-следствена връзка между поведението и опасността; 4) вина на родителя и 5) случаят да не е особено тежък. Предпоставките са кумулативни (алтернативни са юридическите факти, поставени в т. 2, откъм визирания от правната норма резултат - създаване на опасност за детето). За решението, с което съдът ограничава родителските права, е необходимо осъществяването на всяка от кумулативните предпоставки,доколкото основанията за ограничаване или за отнемане на родителските права (чл. 131 и чл. 132 СК) и съдебното установяване на основанията (чл. 133 - 136 СК) са една от мерките за закрила на детето, които Българската държава е предприела съгласно предвиденото в чл. 14 от Конституцията на Република Б. и чл. 3 от Конвенцията за правата на детето. -така решение № 199 / 05.11.2014 год. по гр. д. № 480/2014 г. На ВКС, III г. о.

Не такъв е настоящият случай.

Искането за лишаване от родителски права е продиктувано от практически съображения - да се преодолеят затруднения във връзка с получаване на разрешение от бащата детето да пътува в чужбина,поради влошената комуникация и липсата на всякакво доверие между страните, но те не могат да послужат за основание за ограничаване родителските права на бащата, което е най -тежката санкция за един родител.Доколкото е налице такъв отказ от родителя,който не упражнява родителските права,то отношенията следва да бъдат уредени по специално предвидения за това ред.

Както в случаите на развод,така и в случаите на родители,които не живеят заедно,уредбата на взаимоотношенията по отношение на децата им е подчинена на правилото,същите да бъдат мотивирани да съгласуват отношенията си във връзка с децата, без тази съгласуваност да се поставя в зависимост от отношенията помежду им като бивши съпрузи. Законът дава приоритет на постигането на съгласие между родителите по въпросите, свързани с отглеждането и възпитанието на децата и в частност - по упражняването на родителските права, като проявление на основополагащия принцип, изведен в чл. 18 от Конвенцията за правата на детето, за носене от двамата родители на обща отговорност за отглеждането и развитието на детето, при въздигане на висшите интереси на детето в тяхна основна грижа. Само по изключение, при наличието на спор, се позволява намесата на съда с единствената цел да бъде дадена защита на интересите на ненавършилите пълнолетие деца, засегнати от родителския спор. Именно поради липсата на съгласие и с цел защита интересите на децата, съдът следва да предпочете единия от родителите, на когото да възложи упражняването на родителските права, изразяващи се в непосредствената, ежедневна отговорност за отглеждането и възпитанието на децата,като по принцип

ежедневно осъществяваните права (чрез които се предоставят фактическите грижи на детето, вкл. надзор, защита и контрол) се предоставят по целесъобразност на родителя, при когото е определено местоживеенето на детето. Упражняване на правата, чрез които се защитават основни, дълготрайни интереси на детето (образование, лечение, управление на имуществото и др., като това включва и представителство и попечителско съдействие), може да се предостави съвместно на двамата родители,респективно на единия родител до постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права.Както в случаите на постигнато между родителите споразумение по отношение на упражняването на родителските права, при което родителите са се споразумели само по някои въпроси, свързани с упражняването на правата, така и при възлагането им от страна на съда на единия от родителите, родителите са задължени да носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето, не са лишени или ограничени от родителските права, нито са освободени от родителските си задължения, нито пък предпочетеният родител е станал изключителен титуляр на родителските права и задължения, респ. има изключителното право да ги упражнява. Детето не следва родителя, комуто са възложени за упражняване родителските права. Този родител може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители, а съгласно чл. 127а, ал. 1 СК родителят, комуто са възложени за упражняване родителските права не може да вземе самостоятелно и решенията за издаване на задграничен паспорт и за извършването на пътувания зад граница. Когато детето има нужда да пътува в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания

При всеки спор във връзка с тях съдът следва да полага необходимите усилия и да насърчи родителите да преодолеят несъгласията си във връзка с упражняването на родителските права, включително , за да бъдат интересите на децата защитени пълноценно. Намесата на съда в този процес е законоустановен механизъм за защита на уязвимата страна в отношението дете-родители и съобразно дадената специална регламентация за някои от споровете-чл.127а от ЗС,чл.130 от СК.

Производството по чл. 127а СК е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка по целесъобразност. Интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно установените по делото обстоятелства. Изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуването му извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр. държавите членки на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави,т.е. за пътувания ,предвидими във времето и пространството. Освен това текстът на чл. 127а, ал. 1 СК сочи, че съдът се произнася само по отделен, конкретно възникнал между родителите спор, но не може веднъж завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по време и територия пътуване. Когато разглежда въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина, съответно - с издаването на необходимите лични документи за това, съдът не бива да допуска разрешението за пътуване да води до промяна в местоживеенето на детето, ако искането за разрешение не е съпроводено и с искане за промяна в местоживеенето на детето. В случай, че пътуването на детето е поради промяната в местоживеенето на родителя, при когото е определено детето да живее, съдът трябва да изследва задълбочено всички условия за живот на детето, така, както прави това при определянето при кого ще живее детето в страната. В тази насока са постановките на тълкувателно решение №1 /03.07.2017 год. по тълкувателно дело № 1/2016 го. на ВКС,ОСГК,решение № 236/30.06.2010 год. по гр.д.№ 4549/2008 год. на ВКС,IV г.о.

След като не са налице в кумулативна даденост предпоставките по чл.131 ал.1 от СК,след като с иска се цели разрешаване на практически затруднения,предмет на друг иск,респективно се цели постигане на положителен резултат на всяка цена и по въпросите,необхванати от споразумението на родителите, постигнато в хода на същото дело,искът следва да бъде отхвърлен.

Обжалваното решение е законосъобразно постановено,поради което и на основание чл.271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.

По тия съображения,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 101/21.01.2019 год. по гр.д.№ 1553/2018 год. на Районен съд Добрич в частта,с което е отхвърлен предявения от П.П.Н.,ЕГН **********,*** срещу С.Д.Д., ЕГН **********,*** иск за ограничаване на родителските му права спрямо детето С.Д., родено на *** год. ,ЕГН ********* като само от майката се осъществяват следните родителски правомощия - пътуване на детето в чужбина до навършване на пълнолетие без съгласието на бащата;издаване на всички лични и други документи само със съгласието на майката;разпореждане с имуществото на детето само със съгласието на майката.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.