Р Е Ш Е Н И Е

№ 134,7.06.2019 година, град Д.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На тринадесети май две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в следния състав :

Председател : ДИАНА ДЯКОВА

Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

при секретаря Пепа Митева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 183 по описа за 2019 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивните жалби на : двете страни срещу различни части от първона-чалното решение № 110 от 26.10.2017 г. на Т.ския районен съд по гр. д. № 112/2016 г. ( по иска за главница ), поправено за очевидна фактическа грешка с Решение № 29 от 13.02.2019 г. ; на ищцата Р.Д.Ж.срещу две допълнителни решения : Решение № 5 от дата 9.01.2018 г. и Решение № 136/3.10.2018 г. по същото дело на ТРС ( по иска за обезщете-ние за забава) и по частна жалба на ответницата Н.Х.Н. срещу определение за разноските под № 13 от 9.01.2018 г. по същото първоинстанционно дело.

Въззивна жалба с вх. № 2932/ 22.11. 2017 г. (по регистратурата на ТРС ) на ответницата Н. *** срещу първото решение в уважаващата иска част съдържа оплаквания ( подробно посочени в доклада на въззивния съд ), свеждащи се до допуснати нарушения на процесуалния закон : член 146,ал.1,т.2 ,т.5 и член 146,ал.2 от ГПК и по член 236,ал.2 от ГПК и на материалния закон : член 17,ал.2 от ЗАЗ , член 453, 496,ал.2 и член 498,ал.2 от ГПК и на член 229,ал.2 от ЗЗД във връзка с правилото на §1 от ПЗР на ЗАЗ ( относно преценката за противопоставимост на ищцата като купувач по публична продан в изпълнително производство на дого-вора за аренда с оглед реда на вписването му - след договорната ипотека в полза на взискателя и преди изпълнителната възбрана ) и необоснованост на извода ,че реколтата е прибрана от ответницата.

Насрещната въззивна жалба с вх.№ 204/25.01.2018 г. на ищцата ( са-мо в допустимата част съгласно определение № 216 от 17.04.2018 г. по в. гр.д.№ 129/2018 г. по описа на ДОС ) на ищцата Р.Д.Ж. *** срещу същото решение в отхвърлителната част по иска за главница в размер от 4 **,13 лева съдържа оплаквания, също подробно докладвани, за допуснати процесуални нарушения , изразяващи се в непра-вилно възприемане на необосновано заключение на вещо лице и прене-брегване на доказателства, събрани от други допустими доказателствени средства (свидетелски показания) по факта на размера на пазарния наем.

Въззивните жалби с вх.№ 205/ 25.01.2018 г. и с вх.№ 2624/ 12.10. 2018г. на ищцата Р.Д.Ж. срещу двете допълнителни решения съдържат оплаквания за неправилност на по - ранното решение поради допускане на процесуално нарушение, изразяващо се в несъобразява-не на неоспорен от ответницата факт (забавата) и съобразяване на непосочен от нея факт (липса на покана) след като приложимата правна норма-член 84,ал.2 от ЗЗД не е императивна и за недопустимост на по – късното допълнително решение, защото е постановено не по предмета (по част от иска за главница), за който са били дадени указания в определението на въззивния съд от 17.04.2018 г.

Частната жалба с вх.№ 236/ 30.01.2018 г. на ответницата Н. срещу определението по член 248,ал.3 от ГПК, съдържа довод за постано-вяването му в нарушение на член 78,ал.1 от ГПК , според който ответникът заплаща разноски съразмерно с уважената част от иска.

По делото има отговор от ответницата Н. само по насрещната жалба , която се оспорва като неоснователна.

При проверката на обжалваните решения с оглед оплакванията в жалбите, изразените в отговора и в съдебното заседание от пълномощни-ците на страните доводи и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд на-мира, че поправеното решение № 110 от 26.10.2017 г. и допълнителното решение № 5 от 9.01.2018 г. по гр.д.№ 112/2016 г. са валидни и допустими. Постановени са по допустими искове, предявени в срока по член 415,ал.4 от ГПК за същите по размер и основание парични вземания като тези – предмет на заповед № 34 от 4.04.2016г., издадена в производство по член 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 65/2016 г. по описа на ТРС, като допълнителното решение е постановено по допустима молба с вх.№ 2741/ 6.11. 2017 г. за допълване на непълното решение № 110 от 26.10.2017 г. с произнасяне по иска за обезщетение за забава в размер от 1 064,69 лева , подадена в срока по член 250, ал.1 от ГПК, считан от дата 6.11.2017 г.

Второто допълнително решение 136/ 3.10.2018 г. е валидно, но недо-пустимо, защото е постановено не по молба по член 250,ал.1 от ГПК на страна по делото, а по почин на съда и след погрешно възприемане на указанията в определение № 216 от 17.04. 2018 г. по в. гр.д.№ 129/ 2018 г. по описа на ДОС за поправяне на очевидна фактическа грешка чрез пос-тановяване на диспозитив за отхвърляне на част от иска за главница съ-образно изложените в първото по време решение мотиви. Това второ до-пълнително решение следва да се обезсили изцяло .

По правилността на решение № 110 от 26.10.2017 г. , поправено с решение № 29 от 13.02.2019 г. : с него е разгледан само искът за парично вземане от главница в размер от 4 **,13 лева , съставляващо обезщетение за лишаване от ползването на две ниви – имот с № ** с площ от 30 дка и и имот с № ** с площ от 30,859 дка в землището на село Н.К., община град Т. през стопанската 2012 - 2013 г. Искът е уважен с непрецизен диспозитив („към момента на подаване на заявлението по член 410 от ГПК “ в полза на ищцата „ съществува парично вземане против ответницата в размер от 3 277,87 лева , от които 2 700 лева ,погасени в хода на делото “) до размера от 577,87 лева и отхвърлен ( диспозитива на поправящото решение) за горницата до 4 **,13 лева.

Искът по член 59, ал.1 от ЗЗД е основан на следните обстоятелства : описаните в исковата молба две ниви са възложени в собственост на въз-зивницата Ж. с две постановления от 31.10. 2012 г. на ЧСИ, с рег.№ 810 , с район на действие – ДОС ; ответницата има сключен с длъжника по изпълнителното дело договор за аренда на същите имоти ; ползвала ги и през стопанската 2012 – 2013 г. въпреки връчената на 27.03.2013 г. нота-риална покана , с която ищцата я уведомила, че договорът й е непротиво-поставим, защото е вписан след вписването на ипотеката върху нивите, срещу които е насоченото принудително изпълнение за събиране на обез-печеното вземане срещу длъжника .

Ответницата е заявила възражения, че договорът за аренда е основа-ние да ползва имотите и срещу ищцата включително през стопанската 2012- 2013 година , когато ги обработила и засяла със слънчоглед, но при-бирането на реколтата било осуетено през септември 2013 г. от органите на полицията ( по сигнал от ищцата ).

Районният съд е приел, че договорът за аренда обвързва ищцата, но тя го е прекратила едностранно с писмено предизвестие ( вероятно такъв характер е придаден на нотариалната покана от 27.03.2013 г. ). В нейна полза е възникнало вземане от обезщетение за лишаването й от ползването на двете ниви за стопанската година в размер на средната годишна рента от 53,86 лева/ дка или 3 277,87 лева според заключение по допълнителна съдебно - счетоводна експертиза. Частично погасено е чрез плащане на су-мата от 2 700 лева при висящността на спора и следователно вземането й съществува в размер от 577,87 лева. По посочените в исковата молба и в отговора факти за вписана от взискателя ипотека върху нивите и за това, че арендаторът не прибирал реколтата в края на стопанската година липсват в мотивите на решението констатации и правни изводи в нарушение на член 236,ал.2 от ГПК.

Въззивният съд дължи такива с оглед пренесения с жалбите на двете страни пред него спор за вземането от главница и изхожда от следните ус-тановени в обжалваното решението факти, изводите по които не се оспор-ват в жалбите : въззивницата Ж. *** К. на дата 6.02.2013 г., когато са влезли в сила постановленията за възлагането им в нейна собственост като купувач по публична продан , проведена от ЧСИ по изпълнително дело № **, за удовлетворяване на парични притезания на взискателя ТБ „ И.А.Б.“АД срещу длъжника „ П.“ ЕООД . Въззивницата Н.(ответник по иска ) е арендатор по сключен с длъжника, вписан на дата 17.02. 2012 г. договор за аренда , документът за който ( на л.42 -43 от дело-то на ТРС ) е събран по делото като доказателство и не е оспорен. Предмет на договора са различни имоти в землищата на различни села, в т.ч. възло-жените на въззивницата две ниви в село Н. К. . Срокът му е 10 стопански години и първата от тях е 2011- 2012 г. Плащането на сумата от 2 700 лева от ответницата с банков превод от 31.05.2016 г. има погасите-лен ефект за заявеното вземане от главница.

В раздел ІV на договора за аренда страните са посочили , че върху отдаваните под аренда ниви има учредена ипотека в полза на „ ИАБ“ и възбрана в полза на „ Б.П.Б.“ АД. Взискателят ( ипотекарен кредитор ) ТБ „ И.А.Б.“ АД е насочил принудителното изпълнение срещу длъжника „ П.“ ЕООД с възбрана, вписана 7.08.2012 г. след вписването на договора за аренда на дата 17.02.2012 г.

( видно от приложените справки за вписвания от СВ, град Т. на л. 26- 29 ). На 19.03.2013 г. купувачът Ж. е въведена от ЧСИ във владение на нивите съгласно протоколи за въвод ( на л. 58 и 59 от делото на ТРС ) .

Няма спор между страните, че в стопанска 2012 – 2013 година нивите били засяти от арендора Н. със слънчоглед. Всички свидетели : Д.М. ( баща на ишцата ) , Д.Ж.( съпруг на ищцата ) ; Г.Ч.и Н.Ж.( настоящ и бивш служител на РУ в МВР, Т. ) и Ш.И.и Х.Д.( баща на ответницата Н. ) установили, че в началото на жътвената кампания арендаторът започнал прибирането на реколтата ; в нивите влезли машини - комбайн и трактор , но още в началото ( пожънато било известно количество ) дошли свидете-лите М. и Ж. и по сигнал от тях свидетелите – полицейски служители , които наредили да се спре жътвата, съставили „ предупредителен протокол “ . Документът за него от 30.08.2013 г. ,ведно с докладна записка са събрани по делото – част от приложената преписка по досъдебно произ-водство № **/2013 г. на РУП, град Т.. Машините и работниците излезли от нивите и в късния следобяд всички си отишли. Пожънатото количество ( в ремарке ) било извозено до базата на трето лице в град Т..

Свидетелят М. отишъл на следващата сутрин и видял, че двете ниви били пожънати изцяло. Според него и според свидетеля Ж. реколтата била прибрана в нощта след спирането на жътвата по нареждане на полицейските служители. Свидетелите И. и Д. отрекли техниката и работниците на Н. да са влизали в нивите, за да жънат повторно. В протокол за разпит от 12.12.2013 г. ( на л.89 от преписката за досъдебното производство ) ответницата Н. посочила, че тя организирала прибирането от двете ниви на реколтата и я продала . Изявлението й по досъдеб-ното производство съставлява извънсъдебно признание. Установените с гласните доказателства доказателствени факти за готовността й ( с техника и работна сила ) в края на месец август 2013 г. за прибиране на добива, осуетяването му след сигнал на собственика въз основа на полицейско нареждане и състоянието на нивите – пожънати след една нощ от спиране-то на жътвата са достатъчни, ведно с признанието, за да се приеме, че тя е прибрала реколтата от нивите в края на стопанската година.

В заключение от 6.03.2017 г. въз основа на поставените от районния съд задачи вещото лице е установило, че в стопанската 2012 – 2013 г. сред-ното арендно плащане е : 76,67 лв/ дка на база - платеното от произволно избрани трима арендатори на земи в същото село ; 50,25 лв/дка и 55 лв/дка на база – платеното от ответницата за арендувани земи в землищата от със-тава на Община град Т. и само в землището на село Н. К.. А по данни от други източници : Областна дирекция „З.“ , град Т.; Общинска слружба „ З.“, град Т. и „ Т.С.Б.– североизток “ град Д. средната рента е както следва : 23,59 лв/ дка ; 23,59 лв/ дка и 77 лв./дка . В допълнително заключение от 4.05. 2017 г., изготвено въз основа на счетоводни документи на ответница-та , вещото лице е установило, че средното арендно плащане е 53,86 лв/ дка.

В съгласие с член 496,ал.2 от ГПК купувачът по публичната продан е правоприемник на длъжника , но „ встъпва “ и в правното положение на взискателя в смисъл, че ако правата , придобити върху имота от трети ли-ца, са непротивопоставими на взискателя , те са непротивопоставими и на купувача. Ипотеката осигурява възможност на кредитора да се удовлетво-ри от цената на ипотекирания имот независимо от извършеното от длъжни-ка след вписването на ипотеката разпореждане с него.То му е непротиво-поставимо – член 173,ал.1 от ЗЗД. По аргумент от по – силното основание сключеният от длъжника договор, с който предоставя ( право, различно от вещно ) облигационното право на ползване на имота, също не може да му се противопоставя , ако е вписан след ипотеката. Това разрешение е нало-жило приемането на правилото на член 498,ал.3 от ГПК ( нова Дв, бр. 86 от 2017 г.) ,според което въвод на купувача по публичната продан се извърш-ва срещу лицата, вписали договори за наем и аренда , след първата ипотека и срещу лицата ,черпещи права от всички споразумения, с които се предос-тавя ползването и управлението на имота. То следва от общия принцип, че конкуренцията между права, основани на подлежащи на вписване актове , се решава според реда на вписването. Въззивният съд прилага този прин-цип ( правилото на член 498,ал.3 от ГПК не е действало в релевантния за настоящото дело период ).

Ипотеката в полза на взискателя е била вписана преди вписването на договора за аренда между длъжника и ответницата Н.. Непротиво-поставимостта на договора е осигурена от вписването на ипотеката. Впис-ването на възбраната няма такова действие, защото е след вписването на договора за аренда . Следователно договорът за аренда е непротивопоста-вим и на купувача по публичната продан . Той не замества праводателя си- арендодателя ( длъжник ) на основание член 17,ал.2 от ЗАЗ и няма интерес да прекратява договор, който не го обвързва .

Осъщественото от ответницата Н. след 6.02.2013 г. ползване на нивите и прибиране на реколтата от слънчоглед в края на стопанската 2012 – 2013 г. е без основание. Обогатяването й се равнява на размера на пазарната поземлена рента – тази , на която се предлага да се получи пол-зването или тази, на която има сключени договори за аренда или наем с предмет земи, съпоставими по местонахождение, вид, категория и качество с нивите на ищцата в тази стопанска година. Всички величини, именовани от експерта „ среден размер заплатена рента “ в заключението от дата 6.03. 2017 г. отчитат средния размер на плащанията в отделни сектори от пазара. Определената в допълнителното заключение величина отчита още по – малка част от пазара – средния размер на плащанията само от ответницата Н. . Неправилно съдът е възприел него вместо пазарната рента . Тя се равнява на посочения в първото заключение на вещото лице в отговора по задача 5 размер от 77,00 лв / дка. Ищцата претендира по – ниско по размер остойностяване на обезщетението си със 70 лв / дка. Вземането й е възник-нало в размер от 4 **,13 лева ( 60,859 х 70 ) и след плащането на сумата от 2 700 лева на 31.05.2016 г. като факт, който следва да бъде зачетен по разясненията в т.9 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съществува в раз-мера от 1 560,13 лева. Това налага потвърждаване на решението в уважава-щата иска част за парично вземане от 577,87 лева, отмяна на решението в отхвърлителната част – за горницата над 577,87 лева до 1 560,13 лева и потвърждаване на решението в останалата отхвърлителна част .

По правилността на допълнителното решение № 5 от 9.01.2018 г. : според съдебната практика : решение № 70 от 1.07.1999 г. по гр.д.№ 488/ 1998 г. на 5-членен състав на ВКС и по – новите решения : № 48 от 10.09. 2012 г. по т.д.№ 237/2011 г. на ІІ т.о.на ВКС и № 394 от 27.11.2015 г. по гр. д.№ 3034/2015 г. на ІV г.о. на ВКС, длъжникът по вземането от неоснова-телно обогатяване по член 59 от ЗЗД изпада в забава след покана съгласно член 84,ал.2 от ЗЗД. Правилото е императивно и следва да се приложи. Ищцата , която претендира дължимост на обезщетението за забава, следва да докаже, че е поставила длъжника в забава . Няма по делото твърдения и доказателства, че е отправила покана . Следователно няма вземане срещу ответницата Н. за обезщетение за забава в размер на изтекли преди подаване на заявлението законни лихви. Отхвърлянето на иска за обезще-щетение за забава в размера от 819,20 лева е законосъобразен резултат и въззивният съд потвърждава допълнителното решение за него.

По разноските : разноските на въззивницата Ж. са в размер от 562,50 лева за заповедното производство и в размер от 750 ,05 лева за исковото производство пред ТРС . От тях тя има право на основание член 78,ал.1 от ГПК на части съразмерни на цената на иска за главница - 4 **,13 лева, в т.ч. платеното от 2 700 лева след подаване на исковата молба по аргумент за противното от член 78,ал.2 от ГПК ( ответницата е дала повод с поведението си за подаването на заявление за вземането и после за подаване на исковата молба ) : 450 лева + 600 лева или общо 1 050 лева . С решението по разноските, останало неизменено по молбата на от-ветницата Н. по член 248,ал.1 от ГПК в частта на дължимите от нея, тя е осъдена да заплати общо 1 014,86 лева и това разрешение с оглед гореизложеното съответства на изискването за съразмерност. Разноските на въззивницата Н. за исковото производство са в размер 760 лева и от тях тя има право на основание член 78,ал.3 от ГПК на част съразмерна на отхвърления иск за лихви с цена от 1 064,69 лева или на 151, 96 лева, което по – малко от присъдените й 174,80 лева и налага корегирането на решението чрез намалението им .

За въззивното производство : разноските на въззивницата Ж. са - 2 х 25 лева – държавна такса по обжалване на двете допълнителни решения ; 25 лева държавна такса по насрещна жалба ( частично основателна – за интереса от 982,26 лева – присъдената горница по иска за главница ) и 360 лева – адвокатско възнаграждение. Въззивният съд й присъжда разноски за платената такса по едната жалба срещу едното допълнително решение ( недопустимото ) – 25 лева и част от другите разноски за държавна такса по насрещната жалба и адвокатското възнаграждение ( 66,41 лева + 5,76 лева ) съразмерно на присъдените от въззивния съд по главницата още 982,26 лева или общо 97,17 лева.

Разноските на въззивницата Н. са : платена ДТ от 106,50 лева, при действително дължима от само 25 лева ( надвнесена е ДТ от 81,51 лева ) , платена ДТ от 15 лева по частната жалба ; адвокатско възнаграждение от 350 лева . Разноски по неоснователната частна жалба не й се дължат , от останалите разноски ( в т.ч. действително дължимата ДТ от 25 лева ) й се дължи част съразмерна на неоснователните искове за главница и лихви ( общо за сумата от 4 342,56 лева ) от 305,28 лева на основание член 78,ал.3 от ГПК.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА допълнително решение 136/ 3.10.2018 г. на Т.ския районен съд по гр. д. № 112/2016 г.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 110 от 26.10.2017 г., поправено с Решение № 29 от 13.02.2019 г. на Т.ския районен съд по гр.д.№ 112/ 2016 г. в частта, с която по иска на Р.Д.Ж. с ЕГН ********** *** срещу Н.Х.Н., ЕГН: ********** *** е признато съществуването на парично вземане в размер от 577,87 ( петстотин седемдесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки ) лева, съставляващо обезщетение за лишаване от ползване на собствените на ищцата недвижими имоти –две ниви : имот с №** с площ от 30,000 дка и имот с №** с площ от 30,859 дка в землището на село Н. К. , общ. Т., за стопанската 2012-2013 година .

ОТМЕНЯ същото решение в частта, с която е отхвърлен искът на Р.Д.Ж. с ЕГН ********** *** срещу Н.Х.Н., ЕГН: ********** *** за същото парично вземане за горницата над 577,87 лева до 1 560,13 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЗНАВА съществуването на парично вземане на Р.Д.Ж. с ЕГН ********** *** срещу Н.Х.Н., ЕГН: ********** *** в размер на горницата над 577,87 лева до 1 560,13 ( хиляда петстотин и шестдесет лева и тринадесет стотинки ) лева , съставляващо обезщетение за лишаване от ползване на собствените на ищцата недвижими имоти –две ниви : имот с №** с площ от 30,000 дка и имот с №** с площ от 30,859 дка в землището на село Н. К. , общ. Т., за стопанската 2012-2013 година, ведно със законната лихва върху сумата от 1 560,13 лева от 30.03.2016 година до окончателното й плащане.

ПОТВЪРЖДАВА същото решение в частта, с която е отхвърлен искът на Р.Д.Ж. с ЕГН ********** *** срещу Н.Х.Н., ЕГН: ********** *** за същото парично вземане за горницата над 1 560,13 лева до 4 **,13 лева.

ПОТВЪРЖДАВА допълнително решение № 5 от 9.01.2018 г. на Т.ския районен съд по гр. д. № 112/2016 г. ,с което е отхвърлен искът на Р.Д.Ж. с ЕГН ********** *** срещу Н.Х.Н., ЕГН: ********** *** за установяване съществуването на парично вземане в размер 819,20 ( осемстотин и деветнадесет лева и двадесет стотинки ) лева, съставляващо обезщетение за забава при плащане на главното вземане в размер на законните лихви за периода 1.10.2013 г. – 28.03.2016 г.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 110 от 26.10.2017 г., поправено с Решение № 29 от 13.02.2019 г. на Т.ския районен съд по гр.д.№ 112/ 2016 г. относно разноските за заповедното и исковото производство , които Н.Х.Н., ЕГН: ********** *** е осъдена да заплати на Р.Д.Ж. с ЕГН ********** *** в общ размер от 1014,86 ( хиляда и четиринадесет лева и осемдесет и шест стотинки ) лева на основание член 78,ал.1 от ГПК .

ИЗМЕНЯ същото решение относно разноските за исковото производство, които Р.Д.Ж. с ЕГН ********** *** е осъдена да заплати на Н.Х.Н., ЕГН: ********** ***, като ГИ НАМАЛЯВА от 174,80 лева на 151,96 ( сто петдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки ) лева .

ОСЪЖДА Н.Х.Н., ЕГН: ********** *** да заплати на Р.Д.Ж. с ЕГН ********** *** сумата от 97,19 ( деветдесет и седем лева и деветнадесет стотинки ) лева, разноски за въззивното производство на основание член 78,ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Р.Д.Ж. с ЕГН ********** *** да заплати на Н.Х.Н., ЕГН: ********** *** сумата от 305,28 ( триста и пет лева и двадесет и осем стотинки ) лева, разноски за въззивното производство на основание член 78,ал.3 от ГПК .

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.