Р Е Ш Е Н И Е

№ 151 ,20.06.2019 година, град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На двадесети май две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

Председател : ДИАНА ДЯКОВА

Членове : ДЕСИСЛАВА Н.

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря Павлина Пенева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Н. въззивно гражданско дело № 196 по описа за 2019 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 257 и сл. от ГПК, по въззивните жалби с вх.№ 2369/2.07.2018 г. и с вх.№ 490/7.02.2019 г. (по регистратурата на КРС ), подадени от Р.Н.М. и М.И.М.,*** , ( ответници по иска за делба ) срещу постановените от Каварненския районен съд по гр. д. № 554/2016 г. решение № 80 от 8.06.2018 г. и решение № 16 от 23.01.2019 година за поправка на очевидна фактическа грешка , с които е допусната делба на два поземлени имота в село Т., община Ш. само между Т.Д., С.Д. и Р.М. при посочените в решението ( различни от двата имота ) квоти за тримата съделители и искът за делбата им срещу М.М. е отхвърлен . С въззивна жалба с вх. № 3596/ 25.10.2018 г. същите ответници обжалват решение № 179 от 3.10.2018 г. ( с характер на определение ), с което е отказано по тяхна молба допълване на първото решение с произнасяне по искането им ( в отговора на исковата молба ) за отмяна на нотариален акт № * от дата 17.12.2009 г., в полза на ищците, за право на собственост по давност.

В първата жалба има оплакване за недопустимост на решението като постановено по нередовна искова молба ,в която заявените за делба имоти не са описани с данни от „ влязлата в сила в хода на процеса кадастрална карта и кадастрални регистри “ и не е указана необходимостта от поправянето й . Съдът допуснал нарушение на член 59 от ЗТСУ ( отм. в ред. до изм. Дв, бр.34/2000 г. ), съдържащ забрана за придобиване по давност на реални части от дворищнорегулационни парцели, но не съдържащ забрана за придобиване на идеална част или на такава реална част, която се присъединява към съседен имот при условията на член 28 от същия закон , оставащата част е обособима в парцел или се присъединява към съседен имот. Въззивниците поддържат, че върху част от УПИ VІІ-* , предмет на издадения в тяхна полза констативен нотариален акт от 2005 г., са упражнявали владение при презумпция по член 69 от ЗС , която не е оборена. Позовават се на : необоснованост на извода на съда, че давност в тяхна полза след 2005 г. не е текла ; допуснати нарушения на процесуалния закон - член 235 от ГПК и непълнота на доказателствата, които се събират по почин на съда чрез поставяне от него на задачи на съдебно - техническа експертиза . Във втората жалба има оплакване за необоснованост на решението като вътрешно противоречиво : съдът е установил, че ищците са придобили по договор за продажба 500 кв.м. в идеални части ; направил е констатации, че давност поради законовата забрана не е текла,а противно на това е приел, че са придобили по давност 184/684 идеални части от единия имот и не е отменил издадения констативен нотариален акт № */17.12. 2009 г. Последната жалба е само формално насочена срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка, оплакванията в нея са срещу постановения по съществото на делбения спор съдебен акт от 8.06.2018 г.

В отговор на първата жалба Т.Д. и С.Д.,*** , я оспорват като неоснователна, поради това, че идентификацията на заявените за делба имоти по КК е страничен на спора въпрос .Поддържат твърдения, че с двете последователно извършени в един и същи ден правни сделки е осъществено придобиване от страните на идеални части от един недвижим имот ( с площ по – голяма от посочената в актовете ) и че ползването на същия е било разпределено според обема на правата до 2016 г. Поддържат довод, че решението съдържа обосновани на показанията на разпитаните по делото свидетели фактически изводи, че към 2005 година ответниците не са станали собственици по давност на част от парцел VІІ-* в кв.19 от430 кв.м., според нотариалното удостоверяване в нот. акт № * по нот.д. № */2005 г. на Нотариус П. с оглед оборването с гласни доказателства на презумпцията по член 69 от ЗС и допускането му ,ведно с другия имот до делба е правилно.

При проверката на обжалваните решения с оглед оплакванията в жалбите , доводите в отговора, изразените в съдебно заседание от пълномощниците становища и съобразно член 269 от ГПК , въззивният съд намира, че те са валидни, процесуално допустими , защото исковата молба съответства на изискванията за редовност ( за иска за делба е достатъчно да се посочи конкретна, с достатъчно индивидуализиращи белези вещ, вещното право върху която се иска да се подели като е възможно описание по нотариален акт или по стар план, а в случая в исковата молба заявените са делба имоти са посочени и според положението им по одобрената кадастрална карта ), но неправилни .

Предявилите иска по член 34 от ЗС ищци Т.Д. и С.Д. са твърдяли, че съсобствеността върху бивш парцел VІІ- * в кв.* по плана на село Т. на площ от 1 200 кв.м. ( по нот.акт) и от 1 670 кв. м. ( по план ) е възникнала от извършени от общата праводателка М.С.В.разпоредителни сделки с идеални части от него : дарение по нот. акт № * от 13.09.1991 г. в полза на ответницата Р.М. ( дъщеря ) на 700 кв.м. в идеални части и една къща и продажба по нот. акт № * от 13.09.1991 г. в полза на ищцата Д. по време на брака й с ищеца Д. на 500 кв.м. в идеални части. По съгласие на съсобствениците ползването било разпределено в две, отграничени с ограда части : източна , в която има построена една немасивна сграда - за ищците и западна , в която има построени три масивни сгради - за ответниците. Спорове при служенето с частите от общия имот нямало до 15.12.2016 г. , когато оградата била преместена от ответниците. Без да има „ нито доброволна, нито съдебна делба “ с изменение на регулационния план от парцела са образувани два парцела : VІІ- * и ХVІІ-* и с одобрената в 2006 година кадастрална карта те са заснети като два имота - с идентификатори № *и № *. При действието на изменението на плана ответницата М. се снабдила с нот.акт № * от 25.08.2005 г. за право на собственост по давност върху част на площ от 430 кв.м. от новообразувания парцел VІІ- *, а след одобряването на кадастралната карта ответниците се снабдили с нот. акт № * от 17.12.2009 г. за право на собственост по давност върху 184/684 идеални части от имот с № *. Иска се допускане до делба и на двата поземлени имота без сградите в тях .

В отговора на исковата молба ответниците са противопоставили правоизключващо възражение - за липса на съсобственост между страните в заявените за делба два поземлени имота и за придобиване от тях на имот с идентификатор № *на две основания - прехвърлителна сделка и давност .По реда на член 145,ал.1 от ГПК ( протокол на л. 140 и 141 от делото на КРС ) пълномощникът им е посочил, че възражението се основава на следните факти : има „ извършена делба “ на общия парцел въз основа на молби на приобретателките Т.Д. и Р.М. за „ отделяне на имотите “ чрез урегулиране ; ответниците са осъществявали действия на собственици върху „ фактическата площ “

( включена в парцела ) и са я придобили изцяло към 2005 година съобразно нотариалния акт .

Въззивният съд изхожда от следните установени от районния съд факти, изводите по които не се оспорват с въззивните жалби и с отговора : на дата 13.09.1991 г. ищцата ( сега въззиваема ) Д. е закупила 500 кв.м. в идеални части ( 5/12 идеални части ) от парцел VІІ -* в кв.19 по плана на село Т., община Ш. и ги е придобила на основание член 19,ал.1 от СК ( отм.) в общност със съпруга си Д. . Ответницата

( сега въззивник ) М. била надарена със 700 кв.м. в идеални части ( 7/12 идеални части ) от парцела и ги е придобила в лична собственост на основание член 20,ал.1 от СК ( отм.). С нотариално заверена на дата 16.01.1992 г. молба съсобствениците Т.Д. и Р.М. са поискали отреждане на два ( вместо наличния само един ) парцела за общия им имот съобразно обема на правата им . Изменението на плана по член 93,ал.1 от ППЗТСУ ( отм.) е одобрено ( оригиналът на заповед № 66 от 19.03.1992 г. на Кмета на Община Ш. е представен по реда на член 186 от ГПК на л.334 ). За имота са отредени парцели : VІІ-* на площ от 1 128 кв.м. и ХVІІ-* на площ от 560 кв.м. по графичното изображение в скица №* ( на л. 195 от делото на КРС ) на вещото лице М.Х.. Ответниците са осъществявали ползване върху поземлена повърхност , включена в парцел VІІ -*. Ищците са осъществявали ползване върху поземлена повърхност , включена в парцел ХVІІ-* , но и върху част от парцел VІІ-* , която е заета от бетонна пътека, изградена между подпорната стена и старото положение на оградата , с изчислена графично площ от 160 кв.м. съобразно скица № 1 ( на л.314 от делото на КРС ) към допълнителното заключение на вещото лице М.Х. . С оглед денивелацията на терена и прилежащата улица от юг този участък е служел на ищците за достъп до имота им и до монтираната на бетонна основа барака в северната част на парцела.

В одобрената през 2006 година кадастрална карта парцелите за заснети като два имота с идентификатори: № *и № *. Заповедта за одобряването на кадастралната карта в частта на общата граница е обжалвана от ответника Р.М. и е отменена с Решение №197 от 13.12.2007 г. на Добричкия окръжен съд по адм.д.№ 306/2006 г. Последвалата заповед № РД – 18-** от 6.11.2014 г. на изпълнителния директор на АГКК, град София по член 49в,ал.1,т.1 от ЗКИР ( в ред. от Дв,бр. 49 от 2014 г. ) за одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри за двата имота ( на л. * от делото на КРС ) е обжалвана от ищците Т.Д. и С.Д. като засегнати от нея собственици на имот с идентификатор *. След обезсилване на първоинстанционния съдебен акт с Решение № 11 284 от 25.10.2016 г. по адм.д.№ 8818/2016 г. на ВАС, ІІ отд. поради отмяната на член 49,ал.4 от ЗКИР със ЗИДЗКИР ( обн. Дв,бр. 57 от 22.07.2016 г.) и оставяне на жалбата на Д. без разглеждане , административният акт за одобряване на кадастралната карта е влязъл в сила. С влязла в сила заповед № РД-04-*/27.03.2017 г. е одобрено частично изменение на ПУП – ПРЗ на част от кв.19 съгласно проект ( на л. 125 – 130 от делото на КРС ). Имотите са урегулирани като : УПИ VІІ – ** с площ от 1 197 кв.м. и УПИ ХVІІ а- ** с площ от 494 кв. м. Изменението засяга и част от улица „ ** “ между о.т. 174 и о.т.40 за осигуряване на изход за УПИ ** – ** към улицата .

Правилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта от 1992 г, с която е одобрено изменението на регулационния план няма вещнопрехвърлително действие. Тя изобщо не е основание, годно да породи, прехвърли или прекрати право на собственост (за разлика от плана по член 28, ал.1 от ЗТСУ в сила от 1.06.1973 г. относно придадените части към съседни парцели и образуването на съсобствени парцели ). Нейното действие се изчерпва с урегулирането на съсобствения имот чрез отреждане на два парцела. Те имат същото правното положение - обекти на съсобственост между въззиваемите - съпрузи ( с обща квота от 5/1* ) и въззивницата Р.М. ( с квота от */1* ). Без значение е, че действителната площ на парцела преди сделките е 1 670 кв.м, ( вместо 1 200 кв.м. , колкото е посочената по грешка площ в нотариалните актове ). Без значение е дали площите на двата парцела съответстват на обема на правата на съсобствениците с оглед гореказаното за липсата на вещно действие на изменението на регулацията по искане на съсобствениците.

При това положение извършеното от въззивниците позоваване на давност като процесуално средство за защита на материалноправните й последици срещу иска за делба по разясненията в т. 2 от ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС е следвало да бъде обсъдено от първоинстанционния съд с оглед на това дали е установено след изменението на плана по член 93,ал.1 от ППЗТСУ ( отм. ) през 1992 г. владение на ответниците срещу съсобствениците – съпрузите Д. за придобиване на тяхната идеална част в УПИ VІІ-212 в рамките на десетгодишен срок . Правилото на член 59,ал.1 от ЗТСУ ( в ред. от Дв, бр.29 от 1973 г. ) , действало до 2000 г., забранява придобиването по давност на реално определени части от дворищнорегулационни парцели , но не забранява придобиването по давност на идеални части от тях. След 2000 г. законова забрана за придобиване на идеални части от парцели също не е имало.

Всички свидетели : И.И., Н.М., Р.Р.и Д.Г.са установили еднопосочно, че имотите на страните попадат в терен с денивелация. В мястото на Д., разположено в ниската част, била изградена подпорна стена, барака и бетонна алея, по която да влиза с автомобила си и да достига бараката в дъното на имота. При строежа на подпорната стена и алеята в началото на 90-те години между двата имота имало ограда от мрежа и бетонни колове. Семействата ползвали местата си безконфликтно, били в приятелски отношения, посещавали се през отворена „ вратничка “ . През 2005 г. отношенията се влошили . Според свидетеля Р. това станало, защото въззивникът М. си искал обратно заетото от бетоновия път място, което дал на С. „ да минава“ . Междувременно след 2004 г. въззивниците изградили в имота си хотел.

Видно от одобрения комплексен проект за изграждане на „ семен хотел “ строителството е разрешено ( с разрешение № 33 от 22.12.2004 г. на кмета на Община Ш. ) след изменение на плана за застрояване на основание член 134,ал.2,т.6 от ЗУТ - при съгласие на засегнатите собственици. Въззиваемата Д. е дала съгласие като собственик на УПИ ХVІІ-* ( на л.253 от делото на КРС ). Освен двуетажен хотел в имота, ползван от въззивниците, има изградени две едноетажни сгради на площ от 101 кв.м. и 26 кв.м., с предназначение – постройки на допълващото застрояване . Според удостоверение от 14.02.2018 г. въззивницата М. е декларирала през 1998 г. ,че е собственик на парцел VІІ-* в кв.19 на площ от 700 кв.м. и през 2005 г. на допълнителна площ от 430 кв.м. в този парцел по давност и е заплащала данъците и таксите за декларираното за всяка година от периода 1998 – 2018 г.

Следователно от отреждането на двата парцела през март 1992 г. въззивниците са установили владение върху единия от тях – парцел VІІ-*. Извършили са следните действия : самостоятелно ползване на мястото, застрояване на същото в 2005 г. и в следващите години с три масивни сгради и деклариране за облагане с данъци и такса смет в 1998 г. , плащане на дължимите данъци и такси. Според въззивния съд владението върху чуждите 5/12 идеална части те са упражнявали при съгласие на съсобствениците - въззиваемите Д.. Последните от своя страна и също със съгласие от съсобственика Р., са установили самостоятелно владение върху нейните 7/12 идеални части от другия парцел ХVІІ-* . Това обяснява обстоятелството , че в производството по разрешаване на строителството на хотела през 2004 г. въззиваемата Д. изразява съгласие като собственик на съседния на застроявания имот - УПИ ХVІІ-* в кв.19 , че в висящото от 2014 година до 25.10.2016 г. административно производство за съдебно оспорване на заповедта за одобряване на кадастралната карта за двата имота въззиваемите Д. обосновават правото си на жалба с право на собственост върху имот с идентификатор № *. Самите въззиваеми са предприели действия за снабдяване в 2009 г. с констативен нотариален акт по давност за идеална част от този имот - нот.акт № */ 17.12.2009 г. по нот.д.№ **/2009 г. на Нотариус, с рег.№ **, с район на действие – КРС . Действията по взаимно зачитане на самостоятелните владения върху чуждите идеални части от двата УПИ са продължили без прекъсване повече от 10 години - от март 1992 г. до 19.12.2016 г., когато е предявен искът за делба .

При това положение въззивниците са придобили по давност собствените на съпрузите Д. 5/12 идеални части ,а това е основание за прекратяване на съсобствеността между тях и надарената Р.М. в УПИ VІІ-* , съответен на УПИ VІІ -212 по изменението на ПУП от 2017 г. Основанието давност , на което въззиваемите са се позовали в нотариалното производство от 2009 г. , е осъществено относно пълния обем права на съсобственика Р.М. и също е основание за прекратяване на съсобствеността между тях и последната в УПИ ХІІ-*, съответен на УПИ ** – ** по изменението на ПУП от 2017 г. Щом заявените за делба имоти не се притежават в съсобственост от страните, искът по член 34 от ЗС следва да се отхвърли . Обжалваните решения за допускане на делбата им, без участие на въззивника М. са незаконосъобразни и следва да се отменят и заместят от въззивно решение за цялостно отхвърляне на иска . Въззивният съд отменя и решение № 179 от 3.10.2018 г. ( с характер на определение ), отказ да се допълни първото решение с произнасяне по член 537,ал.2 от ГПК.

По разноските : въззивниците ( ответници по иска) са заявили с отговора на исковата молба искане за присъждане на разноски . За първоинстанционното производство са направили разноски от 1000 лева за адвокатско възнаграждение ( на л.89 ) и разноски от общо 400 лева ( на л.

149,л. 228 и л.308 ) за събиране на доказателства чрез заключение на вещо лице. За въззивното производство са направили разноски само за държавна такса от общо 75 лева. На основание член 78,ал.3 от ГПК въззивният съд им присъжда 1 400 лева и 75 лева разноски за двете производства. Въззивният съд осъжда ищците за заплащане на държавна такса на основание член 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер от 100 лева.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 80 от 8.06.2018 г. ,поправено с решение № 16 от 23.01.2019 г. на Каварненския районен съд по гр.д.№ 554/2016 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.А.Д. с ЕГН ********** и С.И.Д. с ЕГН **********,*** срещу Р.Н.М. с ЕГН ********** и М.И.М. с ЕГН **********,*** иск за делба на УПИ VІІ-** с площ от 1197 кв.м. и на УПИ ХVІІа-** с площ от 494 кв.м. в кв.19 по подробния устройствен план на село Т., община Ш., одобрен със заповед № РД-04-**/27.03.2017 г.

ОТМЕНЯ решение № 179 от 3.10.2018 г. на Каварненския районен съд по гр. д. № 554/2016 г.

ОСЪЖДА Т.А.Д. с ЕГН ********** и С.И.Д. с ЕГН **********,*** да заплатят на Р.Н.М. с ЕГН ********** и М.И.М. с ЕГН **********,*** сумата от 1 400 ( хиляда и четиристотин ) лева, разноски за първоинстанционното производство и сумата от 75 (седемдесет и пет) лева, разноски за въззивното производство на основание член 78,ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА Т.А.Д. с ЕГН ********** и С.И.Д. с ЕГН **********,*** да заплатят сумата от 100 ( сто ) лева, държавна такса по сметка на Добричкия окръжен съд на основание член 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.