Р Е Ш Е Н И Е

№ 152, 24.06.2019 година, град Д.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в следния състав :

Председател : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

Членове : ДИАНА ДЯКОВА

ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

при секретаря Пепа Митева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно гражданско дело № 248 по описа за 2019 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивната жалба на ответника „ В И К” АД, град Д. срещу Решение № 158 от 7.02.2019 г. на Д.кия районен съд по гр.д.№ 3516/2018 г. ,уважаващо предявен срещу него установителен иск по член 422 от ГПК за парично вземане от неустойка в размер от 2,27 лева и разноски за заповедно и исково производство .

В жалбата има оплаквания, подробно посочени в доклада на въззивния съд, свеждащи се до неправилно установяване на факта на липса на алтернативно водоснабдяване по време на аварията от 20.04.2018 г. до 22.04. 2018 г. с оглед нарушения при обсъждане на събраните по делото гласни доказателства. Настоява се за отмяната на решението и за отхвърляне на иска, ако след преценка за допустимостта му, не се наложи друго .

В отговор на ищеца А.Б.Ч. жалбата се оспорва като неоснователна поради обоснованост на всички фактически изводи на съда и липса на нарушения на закона, в т.ч. на приложимите правила от ОУ – член 7,т.12; член 52,ал.3 , член 52,ал.1 , член 38,ал.1 . Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските за това производство.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата , доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно , процесуално допустимо , защото е постановено по допустим иск , предявен в срока по член 415,ал.4 от ГПК за същото по размер и основание парично вземане като това – предмет на заповед № 1647 от дата 6.07. 2018 г., издадена в производство по член 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2607/2018 г. по описа на ДРС.

Искът по член 415 от ГПК във връзка с член 92 от ЗЗД е за вземане от неустойка по член 52,ал. 3 от Общите условия за предоставяне на В и К- услуги на потребителите от В и К- оператор за неизпълнено задължение по член 7,т.12 от ОУ на ответното дружество ( В и К – оператор ) да осигури алтернативно водоснабдяване при прекъсване на водоснабдяването с питейна вода за повече от 12 часа . Въззивният съд изхожда от следните установени в обжалваното решение факти, изводите по които не се оспорват в жалбата : страните са обвързани от договор, сключен при ОУ; действащите в релевантния период правила са от „ Общи условия на дружеството – въззивник ( В и К- оператор), одобрени от КЕВР с точка 15 от решение № № ОУ-09/11.08. 2015 г. ( на л.5 – 23 от делото на ДРС) ; въззиваемият Ч. е потребител като собственик на водоснабден имот – апартамент на трети етаж в жилищна сграда в ЖК „ Д. “ в град Д..

Спорно е дали водоснабдяването на имота на въззиваемия – ищец с питейна вода е било прекъснато за повече от 12 часа . Според свидетелствата на П.И.П.( главен инженер на дружеството ) в периода от 20.04.2018 г. до 22.04.2018 г. в града е възникнала авария - спукване на тръба от участъка на водопровода , по който преминава вода от помпена станция П. . Това е наложило непланирано спиране на водоподаването в това число в квартал „ Д.“ ( поради това е невъзможно да се отправя предварително уведомление до потребителите). Необходимо било преди поправяне на тръбата да се източи наличната вода. Само това отнело време - едно денонощие и половина, а иначе за ремонта на тръбата били необходими не повече от 5 - 6 часа. От скъсването на тръбата до заработването на помпената станция ( на 22.04. 2018 г. в 15,00 часа ) минали 48 часа. Дружеството включило водоподаване от други източници : за квартал „ Д.“ по магистрален водопровод „ до Ш.“ от водоема на „ **“ . Заради котата на водоема и ниското налягане не било възможно „ да се покрие цялата ЖК „ Д. “. Потребителите от първите етажи имали вода през целия период на аварията, а потребителите от по – високите етажи имали вода предимно през нощта и при условие, че потребителите на долните етажи проявят

„ висока съвест “ и намалят консумацията, както това се случило в действителност . Освен това били сложени цистерни, заредени с питейна вода от пожарни хидранти. Но поради риск от замърсяването й при пълненето на цистерните населението било предупредено да я използва за битови цели, не за питейни нужди. Свидетелят не посочва разположението на водоноските . В писмо на Община град Д. № **-03-1145 # 1/18.01. 2019 г. ( на л. 55 от делото на ДРС ) е удостоверено, че водоноски били поставени в четири пункта, нито един от които не е в района на квартал

„ Д. “ и че водата била само за хигиенни нужди.

Според свидетелствата на Т.Т. ( съсед на въззивника ) водоподаването в квартала е спряно на 20.04.2018 г. около 10,00 часа и е възстановено на 22.04.2018 г. около 17 часа .

Водоснабдяването на имота на въззиваемия е прекъснато заради аварията на 20.04.2018 г. в 10 часа . Свидетелствата на П.П. не сочат със сигурност ,че в следващите 12 часа се е сбъднало условието потребителите от долните етажи в същата сграда да намалят консумацията така,че и неговият имот да може да се снабдява с вода от алтернативния източник – водоема на „ ***“ . Достоверни са показанията на Т., че за целия период на аварията жилищата не са били водоснабдени . Между 10 часа на 20.04.2018 г. и 15 часа на 22 .04.2018 г.

( когато заработва помпената станция ) са изтекли 53 часа. В този квартал

( за разлика от други райони ) не е имало водоноски . Следователно дружеството не е изпълнило задължението си по член 7,т.12 от ОУ да осигури алтернативно водоснабдяване на този потребител – ищеца включително с водосноски с питейна вода при прекъснато такова за повече от 12 часа. Неизпълнението е основание за възникване на заявеното вземане по член 52,ал.3 от ОУ от неустойка в размера по член 52,ал.1 от ОУ от 10% от фактурираната през предходния месец стойност на В и К – услугите ( 10 % от 22,76 лева – стойност на фактура № ** ) или от 2,27 лева. Уважаването на установителния иск за вземането в този размер, ведно с поисканите лихви, считано от 25.06.2018 г. и осъждането на ответното дружество за разноски за двете производства – заповедното и първоинстанционното , е законосъобразно. Въззивният съд потвърждава обжалваното решение изцяло и присъжда на въззиваемия разноски за настоящото производство в размер от 400 лева – платено възнаграждение за адвокат на основание член 78,ал.1 от ГПК .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 158 от 7.02.2019 г. на Д.кия районен съд по гр.д.№ 3516/2018 г.

ОСЪЖДА “В И КД.”АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Д., бул.”Т.М.” №*, представлявано от изпълнителния директор Т.Г., да заплати на А.Б.Ч. с ЕГН ********** *** сумата от 400 ( четиристотин ) лева, разноски за въззивното производство, на основание член 78,ал.1 от ГПК .

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.