Р Е Ш Е Н И Е

№ 144 14.06.2019 год. гр.Д.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Д.кият окръжен съд гражданско отделение

На петнадесети май 2019 год.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар:Павлина Пенева

като разгледа докладваното от съдия Дякова

въззивно гражданско дело № 250 по описа за 2019 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№2118/31.01.2019 год. ,подадена от “И.П.“ ЕООД , ЕИК **,със седалище и адрес на управление гр.Д.,ул.“С.С.“ № * срещу решение № 109/22.01.2019 год. по гр.д.№3801 /2017 год. на Районен съд Д.,с което търговското дружество е осъдено да заплати на М.П.И. , ЕГН ********** обезщетение в размер на сумата от 35 000 за вреди от трудова злополука на 23.06.2017 год.,установена с разпореждане № * от 11.08.2017 год. на НОИ –ТП Д. - болки и страдания в резултат на ампутация на крайните фаланги на втори и трети пръст на дясната ръка,настъпили в резултат на механичното им травмиране от нож на машина за производство на найлонови торбички в цех за производство в село Б. , област П., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 17.10.2017 год. до окончателното изплащане .

Като пороци на обжалвания съдебен акт са посочени необосноваността му и постановяването му в отклонение от материалния и процесуалния закон.Оспорени са изводите на районния съдия,че пострадалият работник не е допринесъл със своето поведение за настъпилата трудова злополука.Събраните по делото обяснения на работника,гласни и писмени доказателства сочели на проявена от него груба небрежност,тъй като от действията му в отклонение от правилата за работа с машината и тези на безопасност на труда ,била настъпила трудовата злополука.С оглед на горното се настоява да бъде уважено възражението на работодателя за съпричиняване и присъденото обезщетение намалено с 50%.В условията на евентуалност счита,че и при липса на условията за прилагане на разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ,размера на присъденото обезщетение е прекомерен и несъответен на данните от медицинската експертиза и гласните доказателства за последствията за работника от увреждане на здравето му и периода ,в който същият търпи неблагоприятните последици .Точното приложение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,изисквало размера на обезщетението да бъде намален съобразно критериите за справедливост.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 24.01.2019 год.,жалба рег.№2118/31.01.2019 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима .

Въззиваемата страна М.П.И. счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразила в подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 7909/05.04.2019 год.Изводите на съда били съответни на причините за настъпване на трудовата злополука,установени със заключение на съдебно-техническа експертиза,а именно работа с машина на 15 години,без техническа документация и неподсигурена със защита срещу допир от режещите й части и възможност за аварийно спиране,неотговаряща на изискванията на чл.186 ал.1 т.4,т.6 и ал.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 год. за минималните изисквания здравословни и безопасни условия на труд.Присъденото обезщетение било съобразено с установените със заключение на съдебно-медицинска експертиза увреждания и последиците им за работника.

Претендираните от ищцата права произтичат от следните обстоятелства,заявени с искова молба рег.№ 17467/17.10.2017 год.:

По силата на трудово правоотношение с ответното дружество по сключен трудов договор от 21.04.2016 год. ,ищцата е изпълнявала длъжността “машинен оператор,производство на пластмасови изделия“ .На 23.06.2017 год. е била дневна смяна на машина за изработка на найлонови торбички .Машината се повредила и И. натиснала бутона за спирането й .След задействането му ,машината правела един оборот и спирала окончателно.Ищцата изчакала това да се случи и посегнала да отстрани подвилата се заготовка . В този момент ножът на машината се задействал и отрязал части от пръстите на ръката й. Наличието на трудова злополука било установено по административен ред ,за което е съставено разпореждане № 22 от 11.08.2017 год. на органа по чл.60ал.1 от КСО.Ищцата постъпила за оперативно лечение в болнично заведение,при което била ампутирана част от средния й пръст,отстранена част от показалеца,а безименния пръст е зашит.В резултат на уврежданията е претърпяла физически болки и страдания, които продължават и понастоящем .Търпяла и психически страдания-намалено самочувствие и увереност в собствените сили , усещане за безполезност и невъзможност да е пълноценна както при осъществяване на трудова дейност ,така и в ежедневните дейности в семейството си .

С оглед на горното е заявено искане ,на основание чл.200 от КТ,във връзка с чл.212 от КТ ,във връзка с чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да й бъде присъдено обезщетение за вреди от трудова злополука ,определено по размер на сумата от 35 000 лв.

Ответникът оспорва исковете по основание и по размер с подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор рег.№ 19877/20.11.2017 год.

Наведени са възражения относно неспазване на условията за безопасни условия на труд от страна на ищцата М.И., за проявена груба небрежност от нейна страна при настъпване на трудовата злополука, основавайки на горното възражение за съпричиняване.Работничката била бръкнала с ръка в работеща машина и е нарушила инструкцията за работа и безопасност на конфекциониращата машина , а именно забраната за пипане с ръце или с друг предмет при работеща машина по / около подвижните/опасни зони на машината -издърпващи валове , лепящи греди , притискащи греди ,летящ нож и др.

От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По силата на трудов договор № **/20.04.2016 год.,сключен с “И.П.“ ЕООД , ЕИК **,със седалище и адрес на управление гр.Д.,ул.“С.С.“ № 2 със срок на изпитване, М.П.И. е заемала длъжността“Машинен оператор,производство на пластмасови изделия“,с място на работа:цех П.,ул.“Г.Т.“№*.С допълнително споразумение №*/28.04.2017 год. трудовия договор е бил изменен,като считано от 01.05.2017 год. за място на работа е посочена Производствена база П.,с.Б.,общ.“М.“.

На 23.06.2017 г. е настъпил инцидент при работа с машина за производство на найлонови пликове в производствена база на ответното дружество в село Б. ,област П. , при който ищцата И. И. е пострадала.Отрязани са били части от пръстите на дясната и ръка.

Резултатите от извършеното разследване по реда на чл.58 от КСО от комисия на ТП на НОИ -П. на злополуката,станала на 23.06.2017 год. са документирани в протокол № **-15-**/07.08.017 год. Отразено е ,че работника не присъства на разследваното поради посттравматичен стрес.В раздел IV.Обща характеристика на работата,извършвана от пострадалата преди злополуката са вписани констатациите,че работата ,която е извършвала пострадалата в деня на злополуката е съответна на длъжностната й характеристика.На същата е бил проведен начален инструктаж,а последния периодичен инструктаж е проведен на дата 23.02.2017 год.В раздел V.Специфично физическо действие,извършвано от пострадалата в момента на злополуката и свързания с това действие материален фактор/предмет,вещество и др./ и раздел VIII.Анализ на причините за възникване на злополуката е посочено,че при работеща машина за конфекциониране на пликове машинния оператор вероятно е бръкнал в секцията за нарязване на пликове,като се е опитал да издърпа заседнал плик.В раздел VI.Отклонение от нормалните действия и условия и материалния фактор,свързан с тези отклонения са вписани дадените от работника обяснения по телефона,като поради незапазените спомени,не ставало ясно как и от къде е бръкнала в нарязващата секция,твърди да е натиснала бутона стоп ,но не помни дали машината е спряла.В раздел IХ.Допуснати нарушения на нормативните актове са посочени тези по чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд ,че всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си в съответствие с дадените от работодателя инструкции;тези на Работна инструкция за работа и безопасност на конфекциониращи машини РИ 7-**/22.01.2015 год. ,че при работеща машина строго е забранено пипането с ръце по/около/подвижните опасни зони на машината,вкл. летящ нож,при повреда веднага да бъде спряна и подсигурена машината и да не пипат по време на работа движещите се части на машината; тези по чл.275 от КТ за задължението на работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд,така че опасностите за живота и здравето на работника да бъдат отстранени ,ограничени или намалени,както и чл.186 ал.1 от Наредба № 7/23.09.1999 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, а именно движещите се части,които създават риск за злополуки да се ограждат с предпазни устройства,осуетяващи достъпа до опасните зони или се снабдят с устройства,спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или предмет.В раздел Х.Лица,допуснали нарушенията са посочени работника и работодателя.

С Разпореждане № 22/11.08.2017 год. и на основание чл.60 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване,декларираната пред Н.О.И.-ТО-Д. от И.П.-ЕООД злополука вх.№ **/28.06.2017 год.,станала с М.П.И. , ЕГН ********** е приета за трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО. В мотивната част на разпореждането е посочено, че внезапното увреждане на здравето на пострадалата,изразяващо се в травматична ампутация на пръст на дясна ръка е настъпило през време на извършваната работа и в пряка връзка с действията,чрез които се изпълнява. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.

Спори се между страните,дали почистването на машината е извършвано от ищцата в режим на включено или изключено електрическо захранване.

В обяснение ,дадено на служители на работодателя по телефона в разговор от 27.06.2017 год. ,ищцата е посочила,че след като един плик се е подвил,посегнала да спре машината и след това се е опитала да го извади.Не знае дали машината е била спряна или не,след което тя се затворила.В протокол от 02.08.2017 год. е документирана извършена проверка на машината веднага след настъпилата трудова злополука с цел изясняване обстоятелствата и причините за случилото се.При проведено многократни опити ,при всяко натискане на стоп бутона и при леко докосване на аварийния стоп бутон,машината е спирала.

В дадени по реда на чл.176 от ГПК обяснения в съдебно заседание от дата 29.06.2018 год. ,ищцата е заявила,че през целия ден при работа с машината последната е „задръствала”,при което се спира от стоп-бутона ,изчиства се и се пуска отново .И. сочи,че е спряла машината ,натиснала е стоп-бутона и бръкнала ,за да извади плика,при което машината се е задействала .Заявява,че никой не й е показвал работната инструкция за машината,която била на разположение в цеха.В деня на инцидента на машината ,на която е работела не е имало обезопасяваща плексигласова преграда.

Св.Т.М.Х./работник в ответното дружество /дава показанията ,че в деня на трудовата злополука е работила в близост до ищцата И. , на 2-3 метра от нейната машина .В момента , в който И. взимала пликове от машината извикала „Оле,машината ми отряза пръстите”.Обяснила още,че искала да махне заседнал лист от машината .През това време машината работела и била спряна от свидетелката,която натиснала стоп-бутона. След инцидента механик направил проба ,при която се установило ,че машината спира при натискане на стоп-бутона .

За поддръжката на машините в ответното търговско дружество отговаря св. В.К.Д.. /инженер“Производство/. След инцидента е проверил машината дали тръгва и спира и е установил ,че е технически изправна .Когато в машината имало заседнал плик,тя работела и следвало да бъде спряна от оператора.Когато се натиснел стоп бутон и машината спре,не можело да тръгне от само себе си,без някой да натисне пуск бутон.Машината била обозначена със знаци,които показвали да не се пипа ,че съществува опасност от нараняване.

Свидетелката Б.Р.К.,която е работила при ответното дружество към момента на инцидента е била в друга смяна ,поради което конкретни факти не може да посочи. Дава показания,че механичната преграда на машината е монтирана след настъпилата злополука на 23.06.2017 год.Работела била на тази машина и знаела,че често се задръства-много пъти по време на една смяна.Не винаги имало техници на разположение в цеха,те си тръгвали около 17.30 часа,а смените продължавали до 20.30 часа,както и не били на разположение в почивните дни. За елементарните повреди,работниците не викали техник,а се оправяли сами.Попълването на чек-листите не било практика,а изключение.

В тази насока относно обезопасяването на машината,поставяне на преградната стена,както и че операторите на машините,сами се справят в ситуация на задръстване с пликове, са и показанията наГ.П.И./съпруг на ищцата и бивш работник на ответното дружество/.

Ответното търговско дружество не оспорва липсата на обезопасяваща преграда на машината към датата на инцидента,както и че същата е монтирана впоследствие.

Ответното дружество представя по делото доказателства за предприети мерки за осигуряване на безопасна работа : работна инструкция за работа и безопасност на конфекциониращи машини и ръководство за поддръжка на машина за производство на вакуумни пликове 02/2008”.Под № 9 в списъка на запознатите лица с правилниците и правилата за безопасни условия на труд фигурира ищцата М.И. и положен от нея подпис , отбелязана е дата 12.05.2016 год.Въведени са чек-листи за отчитане обслужването на машините .За отчитане обслужването на машината , на която е работила ищцата И. не се представят чек-листи . Установява се от свидетелските показания ,че в чек листа се удостоверява с подпис изпълнението в определен ред на дейности по обслужване на машината при започване на работа .

Съгласно заключение вх.№ 12874/28.06.2018 год. на вещото лице инж. В.Н.К.,изготвил назначената по делото съдебно-техническа експертиза ,конфекциониращата машина “IPTV турска“ ,на която е работила И. при инцидента е предназначена за производство на найлонови пликове за вакуумно пакетиране на хранителни стоки .Произведена е преди повече от 15 години , поради което липсва/не се представя конструктивната й документация .Работодателят е разработил и внедрил за производството “Ръководство за поддръжка на машина за производство на вакуумни пликове № */2008” ,включващо указания за безопасното ,целесъобразно и ефективно обслужване на машината .След проведен на място оглед на дата 21.06.2018 год. е установил,че всички движещи се механизми и части на конфекциониращата машина,които създават риск за злополуки са осигурени с механични ограждения / прегради / и са сигнализирани със знаци по безопасност.Касае се за поставена плексигласова преграда пред режещия инструмент / летящ нож / -на разстояние 10 см. пред него ,със залепени на нея предупредителни знаци. Машината не е осигурена с електронно оборудване за аварийно спиране при навлизане в опасната зона на движещите се части от човек или предмети ,както и не е осигурена за автоматично спиране при осъществен контакт между движещите се части /опасната зона/ с човек или предмет. Вещото лице счита,че при отстраняване на натрупани неотразяни найлонови пликове,ръката на ищцата е попаднала в зоната за рязане,летящият нож се е задействал и я е наранил.Счита също така,че работодателят е създал добра организация по осигуряване на безопасност и здраве при работа,като съответно е оценил рисковете,провеждал е инструктажи,съставил е инструкция за работа с процесната машина и ръководство за поддръжката й. В съдебно заседание от 30.11.2018 год.,вещото лице е заявило,че технически е възможно ,машината да бъде допълнително оборудвана с фотозащита при желание на дружеството и ресурсно не е толкова ангажиращо.Фактът,че работника е достигнал до опасната зона означавало,че машината не отговаря на изискванията на чл.186 ал.2 от Наредба № 7/23.09.1999 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.Преградата била поставена на 10 см. от режещия инструмент,а дължината следвало да бъде такава,че да не се достига до опасната зона.Пояснява ,че създадената от работодателя организация се окачествява като добра в теоретично и документално отношение, но практически специално тази машина не е била обезопасена в зоната на режещия нож.

В издаден болничен лист за временна нетрудоспособност и отпуск за времето от 31.08.2017 год.-29.09.2017 год. ,като причина за диагнозата-травматична ампутация е посочена трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО. В съдебномедицинско удостоверение № 949/2017 год.,издадено от лекар в отделение по Съдебна медицина при УМБАЛ“С.Г.“ЕАД гр.П.,ампутацията на крайните фаланги на втори и трети пръст на дясната ръка е преценена като довела до трайно затрудняване движенията на горния десен крайник-завинаги. С експертно решение № 0749 от 19.03.2018 год. на УМБАЛ ”П.”АД П. , ищцата е била освидетелствана с 16% трайно намалена работоспособност.

Вещото лице д-р М.Г.Ж.,изготвил назначената по делото съдебно-медицинска експертиза е посочило в заключение рег.№ 23926/02.12.2018 год. въз основа на анамнестични данни и съгласно документацията по делото ,че на 23.06.2017 год. на ищцата М.И. е причинена конквасация / премачкване / на втори , трети и четвърти пръсти на дясна ръка с открити фрактури на дистални фаланги ,за което е лекувана оперативно по спешност .При извършения преглед установил ампутация на втори,трети пръсти на ниво дистални/крайни / фаланги , изразена палпаторна болка в ампутационния чукан на втори пръст , ограничени движения в ставите на втори и трети пръсти , спокоен оперативен цикатрикс/белег от рана / на ниво дистална фаланга на четвърти пръст , нарушен захват на дясна ръка . Увреждането води до затрудняване на захватателната способност .Наличната ампутация и ограничени движения на пръстите ограничават възможността за извършване на дейности,изискващи финни движения ,ангажиращи дисталните фаланги.В съдебно заседание от дата 19.12.2018 год. вещото лице е пояснило,че загубата на възможност за захват на малки предмети и финни движения е трайна ,в смисъл че не подлежи на възстановяване.Мекотъканното възстановяване на ампутационните чукани в зависимост от увредата е от два до четири месеца .Относно ограничените движения не може да бъде даден конкретен срок.Вещото лице излага,че уврежданията са в пряка и непосредствена последица от премачкването , довело до частична ампутация на пръстите.Болките непосредствено след злополуката е очаквано да бъдат силни поради значителния брой сетивни рецептори в засегнатата зона и траят до мекотъканното възстановяване в същата зона .Към настоящия момент експертът е установил болезненост в десен показалец , за което се излага ,че най-вероятно се дължи на вторични сраствания около сетивния нерв .

В съдебно заседание от дата 29.06.2018 год. ,ищцата е заявила,че болките й продължават и понастоящем,предстои й нова операция. Първоначално не можела да прави нищо-да се къпе,облича-тези дейности ги извършвали близките й-майка и съпруг.Ситуацията й създавала изключен дискомфорт - мъжът й поел изцяло грижите за домакинството и детето им.Явила се на 4-5 интервюта,по време на които била уверявана ,че липсата на пръсти няма да е проблем,но работа все още не си намирала.Имало възможност ,да й бъдат поставени протези на двата отрязани пръста.

Св. Б.Р.К.дава показания, че пострадалата след инцидента е било в лошо състояние - физическите болки били много и силни, привързана била до лакътя. Посещавала ищцата в болницата и след това за да й помага с всякакви дейности в домакинството-пране,почистване с прахосмукачка.Психически също била много зле-плачела ,имала притеснения да покаже пръстите си,като свидетелката и до сега не ги е виждала.Вече била отпаднала необходимостта от носене на превръзки,но ищцата продължавала от смущение да не ги сваля.

СвидетелятГ.П.И. ,съпруг на ищцата , твърди,че болките след последвалата операция са били силни,включително и при процедурите по раздвижване след това, когато И. излизала разплакана .Терапията по раздвижване продължила около месец и включвала болезнени процедури с ток. Към момента почти не използвала оперираните пръсти,изпитвала болки .Търсела си работа , но безуспешно и се притеснявала ,че причината е в състоянието на пръстите ,имала затруднения в домакинската работа ,която изцяло била поета от него. Не можела да използва пръстите си-да се подпише,да работи на компютър.Излага ,че И. все още се срамува и се притеснява,продължава да не си сваля превръзките . Свидетелят напуснал работата си при същия работодател по собствени причини и понастоящем също не можел да намери работа-ходели по дела,ангажирани били с прегледи и пр.

Представените от работодателя съдебни актове ,като приложение на писмените му бележки/л.208-219/ не следва да се обсъждат от съда,доколкото са депозирани след приключване на устните състезания и не са събрани по надлежен ред.

Така изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

Въззивният съд констатира, че обжалваното решение не страда от порок, сочещ на нищожност или недопустимост.

Жалбите и отговорите на страните по повод правилността на съдебния акт са основани на различната им преценка на събрания доказателствен материал и различните им виждания относно направени от първоинстанционният съд правни изводи по въпросите за механизма на настъпване на увреждането при работа с изправна и обезопасена,респ. необезопасена производствена техника ,съответно в режим включен или изключен;проявил ли е работника груба небрежност-пренебрегване на технологичните правила за извършване на дейността по почистване на производствена машина и правилата за безопасност.

Налице са кумулативно изискуемите предпоставки по чл.200 ал. 1 КТ за ангажиране на обективната имуществена отговорност на работодателя за заплащане на обезщетение за претърпените от работника неимуществени вреди – полученото внезапно травматично увреждане е в резултат от злополука, настъпила по повод изпълняваните трудови функции, която е призната с влязъл в сила административен акт за трудова по смисъла на чл. 55 ал.1 КСО; налице е причинна връзка между увреждането и неблагоприятните последици от него – временна нетрудоспособност ,респективно трайно намалена неработоспособност , както и преживени от пострадалата болки, страдания, дискомфорт и др.

Съгласно разпоредбата на чл. 200 ал. 1 от КТ, за вреди от трудова злополука, причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Отговорността на работодателя при настъпила трудова злополука е обективна, безвиновна и е израз на риска, възложен върху него именно в това му качество и като адресат на задължението да осигурява здравословни и безопасни условия на труд. При настъпило увреждане от трудова злополука за работодателя възниква задължение за обезщетение. Трайната неработоспособност под 50% (в случая 16 % %) също е увреждане на здравето на пострадалия работник и затова е приложима защитата по КТ-така решение № 633/01.11.2010 год. по гр.д.№ 855/2009 год. на ВКС,ІV г.о.

Разпореждане № 22/11.08.2017 год., в качеството му на влязъл в сила индивидуален административен акт по чл.60 ал.1 от КСО относно наличието на трудова злополука,представляващ официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179 ал.1 от ГПК за съдържащите се в него факти с обвързваща съда материална доказателствена сила,е съществен елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл.200 ал.1 от КТ. Предвид установената от ТЕЛК и вещо лице причинна връзка между състоянието, довело до 16% трайно намаление на трудоспособността, следва да се приеме, че работодателят дължи на ищцата обезщетение за търпените от нея болки и страдания от телесното увреждане, затруднения в обслужването, продължаващият дискомфорт, болка и нарушен захват, водещ до затруднение да изпълнява трудов ангажимент и понастоящем, както и за възникналите за нея негативни емоционални страдания. Като последица от производствения инцидент ,същите се изразяват във влошено психично състояние,емоционална тревожност, напрегнатост, мисли от депресивен кръг ,срам от обезобразяване,страх от отхвърляне , невъзможност за трудова реализация и пълноценен живот,липса на самочувствие и уверност.

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост ,съдът определя въз основа на фактите и обстоятелствата за вида ,степента и тежестта на причинените телесни увреждания, търпените физически болки и остатъчни явления ,страдания и душевни притеснения ,неудобства в ежедневието,тяхната продължителност и интензитет.Обсъдени в контекста на възрастта на работника-млад на 37 години, в трудоспособна възраст,но с констатирана трайно намалена работоспособност и със затруднения да изпълнява трудовите си ангажименти; доказаните конкретно търпени болки и страдания и житейски дискомфорт, вкл. до степен на психологична травма; засегната от увреждането двигателна функция и захват на крайника, невъзстановени и понастоящем и при съобразяване,че установените затруднения и неудобства в ежедневието и последиците на увреждането са с голяма продължителност и необратими , въззивният съд намира,че негативните изживявания на работника следва да бъдат овъзмездени със заплащане от работодателя на сумата от 35  000 лв. Следва да се отчете и произтичащата от трудовата злополука инвалидност-последиците от такава травма са неотменими ,затруднението при активност с ръката,чувството на непълноценност , както и ограничаване избора на професионална реализация на И. .

Относно възражението на работодателя по чл. 201 ал.2 от КТ :

Същото е основано на твърдения за проявена от ищцата груба небрежност при извършване на почистването на неизключена машина , с което е нарушила правилата за безопасност, за които изрично е била инструктирана.

При трудовата злополука не всяко действие на пострадалия във връзка с вредоносния резултат може да се квалифицира като принос от негова страна. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване поради допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и драстично пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Пострадалият при трудовата злополука трябва да е осъзнавал реалната възможност в резултат на неговите действия да настъпи неблагоприятният резултат,но независимо от това да е предприел съответните действия със самонадеяната увереност, че този резултат няма да настъпи или че той ще е в състояние да го предотврати. Отговорността по чл. 200 КТ е с много по-широк аспект от тази по чл. 49 ЗЗД. Грубата небрежност по чл. 201 ал. 2 КТ, макар да е субективно отношение на пострадалия към неговите действия, допринасящи за настъпването на вредоносния резултат, не винаги е налице, защото не всяко нарушение на правилата за безопасността на труда е проявление на подчертано осъзнаване за настъпване на този резултат.Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.

Преценката за положена грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата. В изключителната хипотезата на чл.201 ал.2 от КТ вината на пострадалия не може да се предполага. За да се приеме, че предпоставките на чл.201 ал. 2 КТ са налице е необходимо да бъде установено по категоричен начин по делото, извършването на действия от страна на пострадалия и то със съзнанието за възможното настъпване на вредоносните последици и самонадеяното отношение към съществуващата опасност от тяхното настъпване,като доказателствената тежест е на работодателя.

Работодателят, въвел възражението за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т.е. при условията на пълно и главно доказване работодателят следва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.Изводът за наличието на груба небрежност не може да се основава на предположение, като при липса на доказателства за механизма на трудовата злополука и за осъществени от пострадалия действия в разрез с изискванията за безопасност на труда , категоричен извод за допусната груба небрежност не може да се направи.

Всички свидетели сочат,че машината не е била спряна,т.е. не е изключено електрическото й захранване .Свидетелите не твърдят обаче,че се е движел летящият нож.При работеща машина,не винаги има работещ ход на ножа.Както ищцата сочи,така и вещото лице предполага,че при включена машина,летящият нож временно преустановява движението си при задръстване,след което при освобождаването му от натрупани пликове/заседнал плик,внезапно сработва отново.Временното преустановяване на ритмичното движение на ножа,преустановеното нарязване на пликовете,създава измамното впечатление,че самата машина не работи.Именно и по тази причина ,системна и обичайна е била практиката,работниците да подценяват опасността и без притеснения да предприемат действия да възстановят нормалната работа на задръстена машина ,без да я изключват ,за да продължи производствения процес. В случая става въпрос за обикновена несъзнавана небрежност и липса на съобразителност относно опасността,произтичаща от почистване на машината в режим на включено захранване,предпоставка за сработване на летящия нож, нуждата от което е възникнала внезапно по време на производствения процес.

Съобразно разпоредбата на чл.186 ал.1 от Наредба № 7/23.09.1999 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, движещите се части на работното оборудване, които създават риск за злополуки, се ограждат с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони, или се снабдяват с устройства, спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или предмети.Не е спорно между страните,а в тази насока са показанията на разпитаните по делото свидетели,че плексигласовата преграда пред режещия инструмент / летящ нож / -на разстояние 10 см. пред него ,със залепени на нея предупредителни знаци е била поставена след инцидента.Допуснатото нарушение на работодателя по чл.186 ал.1 е документирано като част от резултатите от извършеното разследване по реда на чл.58 от КСО от комисия на ТП на НОИ -П. на злополуката,станала на 23.06.2017 год. в протокол № **-15-**/07.08.017 год.Вещото лице изрично е посочило,че по време на инцидента машината не е била обезопасена съобразно това правило,а е акцентирано върху теоретичното и документално обезопасяване съобразно разпоредбата на чл.166 ал.1 от посочената Наредба-предоставена е била информация във вида на писмена инструкция за работа с машината в папка,съхранявана и на разположение на работното място/цеха/.

Превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и на двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща.

С оглед превенцията от риска ,работодателят е разчитал главно на инструкции и механизми, зависещи единствено от дисциплината, самоконтрола, уменията и опита на оператора при работата с производствената техника,т.е. на организационни мерки и в тежест основно на лицето, изложено на риска,а не на надлежното обезопасяване на работните места. Работодателят не е обезпечил конкретният технологичен със съответните предпазни и блокиращи устройства,въпреки че е могъл да предприеме възможни мерки в техническо отношение-защитна блокировка за автоматично изключване на машината ,монтиране на предпазно преградно устройство.След като работодателят е пренебрегнал производствения риск ,допускал е постоянна практика при нарушаване правилата за безопасна работа и не е осигурил всичко необходимо за нея, не може да се прилага "грубата небрежност" тогава, когато има трудова злополука в резултат на работа с необезопасени машини и съоръжения . Тогава работниците или служителите действат в интерес на работата и ако пострадат, обезщетението им не следва да се намалява.

При наличието в кумулативна даденост на предпоставките по чл.200 ал.1 от КТ за ангажиране на обективната имуществена отговорност на работодателя в посочените по-горе размери, липса на основанието по чл.201 ал.2 от КТ за намаляване на отговорността и като последица дължимостта на обезщетението за забава по чл.86 ал.1 от ЗЗД, следва да бъде уважена претенцията на работника срещу работодателя му.

Обжалваното решение е законосъобразно постановено,поради което и на основание чл.271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода по спора на работника следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция в размер от 2 000 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие №55/09.04.209 год.

По изложените съображения,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 109/22.01.2019 год. по гр.д.№ 3801/2017 год. на Районен съд Д..

ОСЪЖДА “И.П.“ ЕООД , ЕИК **,със седалище и адрес на управление гр.Д.,ул.“С.С.“ № * ДА ЗАПЛАТИ на М.П.И. , ЕГН **********,*** сумата от 2 000 лв.,съставляваща сторени съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.