Р Е Ш Е Н И Е

№ 155, 25.06.2019 година, град Д.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

Председател : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

Членове : ДЕСИСЛАВА Н.

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря Пепа Митева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Н. въззивно гражданско дело № 257 по описа за 2019 година намира следното :

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 4852/ 7.03.2019 г. ( по регистратурата на ДРС) на ищеца В.Г.К. *** срещу Решение № 227 от 20.02.2019 г. на Д.кия районен съд по гр.д.№ 4840/2018 г. , отхвърлящо предявения от него иск по член 59, ал.9 във връзка с член 127, ал.2 от СК за изменение на мерките относно упражняване на родителските права спрямо детето К. .

В жалбата има оплаквания за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение , изразяващо се в липса на изследване на всички обстоятелства ; грешки при формиране на вътрешното му убеждение и нарушения на материалния закон и съдебната практика, изразена в ППВС № 1/12.11.1974 г. Щом е установено, че детето е променило със съгласие на своята майка местоживеенето си - дошло е в страната в дома на бащата, нова промяна следва да се оцени като стресираща. Съдът е пренебрегнал показанията на свидетелите К. и И. без да изложи мотиви за недостоверност , а е надценил показанията на другите двама свидетели и недоказаните твърдения на ответницата, съсредоточени върху дискредитацията на ответника като родител . Иска се отмяна на решението, уважаване на претенцията и присъждане на разноски .

В отговор на ответницата С.И.Н. жалбата се оспорва, защото решението е постановено при липса на посочените в нея нарушения на процесуалния и материалния закон. Въззиваемата поддържа, че установяването на детето в мястото, където живее бащата, е станало по принуда от него спрямо майката , при оттегляне на съгласието му за пътуване на детето в чужбина и осуетяване на заминаването на майката с детето през месец септември 2018 г. за град П., където са живели преди . В отговора са изложени твърдения, че детето има прояви, изключващи преценка, че расте спокойно ; че в грижите по детето бащата е заместван от майка си , че ответницата има по – добри родителски качества и разполага с доходи и място за живеене в Ч. ,а детето има заболяване , че е завела дело в ДРС относно ограничаване правото на детето за свободно предвижване. Иска се от въззивния съд да потвърди решението за отхвърляне на претенцията и да присъди на страната разноски .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно.

Предявеният от В.Г.К. *** срещу С.И.Н. с адрес ***,ал.2 във връзка с член 59,ал.9 от СК е за изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права , личните отношения и издръжката на детето К.В.К.., родено на *** година, уредени с влязло в сила на 6.02.2016 година решение на Окръжен съд П. - изток по дело № : ** Nc 337/2015-41. Искът е основан на твърдения за изменение на обстоятелствата, при които е постановено съдебното решение : в лятото на 2018 г. детето се завърнало в страната и се установило трайно със съгласие на майката в дома на бащата, без да има ограничения за срещите му между него и майката, която има обичайно местопребиваване в Ч.република ; записано е да учи в първи клас за учебната 2018 – 2019 г. в СОУ „ П.Р. С. “ в град Д. ; бащата е в състояние да полага адекватни грижи за детето; обезпечен е финансово и с жилище .

Ответницата е противопоставила възражения, че детето останало да живее в град Д. по причина, че след планираното идване в страната за лятото на 2018 г. и при приготовлението за прибиране в Ч. през месец септември 2018 г. бащата оттеглил писменото си съгласие за пътуването на малолетното му дете по член 76,ал.1,т.9 от ЗБЛД ; детето има здравословни проблеми и в есента на 2018 г. постъпило на лечение в болница , а бащата не му осигурил адекватни грижи ; майката работи в Ч., има доходи и място за живеене.

С иска се цели изменение на решение за право на лични отношения с дете, постановено от съд на държавата – членка по предишното му обичайно местопребиваване – Република Ч.. Детето е преместено правомерно в друга държава - Република Б., в която е придобило ново обичайно местопребиваване . Към предявяването на иска на дата 26.11.2018 г. не е изтекъл тримесечният период от установяването на детето в новото място на пребиваване ( в месец септември 2018 г.) и ответницата по иска - майката , в чието лице е възложено упражняването на родителските права върху детето продължава да живее обичайно в държавата – членка по предишното местоживеене на детето. Но тя

( майката ) е участвала в образуваното пред българския съд производство за изменение на мерките, без да оспори неговата компетентност. В съгласие с член 8 и член 9, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 от 27.11.2003 г. на Съвета на Европейския съюз, сезираният с иска първоинстанционен съд – Д.кият районен съд - е компетентен да разгледа делото .

Детето К. е български гражданин , родено е в Ч. република на 9.10.2011 г. от фактическото съжителство на страните в Т. . Към 17.12.2015 г. , когато то е навършило 4 годишна възраст, П. окръжен съд е постановил решение за определяне на правни отношения с детето : упражняването на родителските права е възложено на майката; определен е режимът на лични отношения с бащата , който е задължен да заплаща от влизане на решението в сила ( на дата 6.02.2016 г. ) месечна издръжка от 2 000 чешки крони.

В близко време на 16.09.2016 г. бащата е дал писмено, нотариално заверено съгласие за пътуване на детето при придружаване от своята майка без ограничения на държавата и периода на пътуванията. Не е спорно, че детето е посешавало детска градина в Ч., че в лятото на 2017 г. майката и К. били в С. за три дена , бащата имал готовност да тръгне за С. за среща с детето, но не успял да го види поради отпътуването му с майката за Ч. . През лятото на 2018 г. майката и детето се върнали отново в Б.. Детето прекарало лятото при баща си . При изслушването си в съдебно заседание от 28.01.2019 г. ищецът посочил, че по препоръка от специалист записал детето на лятно училище , за да може „ да се интегрира между българчета “ и после в първи клас. Оттеглил даденото от него съгласие за пътуване на детето в чужбина по негово признание в същото заседание . Детето продължило да живее при него, да ходи на училище и да посещава психолог . При изслушването си ответницата е изложила, че цяло лято родителите не могли да се разберат за положението на детето, тя искала да се прибере с него в Ч., но поради оттегленото от бащата съгласие за пътуването му , то останало в Д. . Осуетено било планираното от нея по препоръка от чешките специалисти продължаване за още една година на предучилишната подготовка на детето. Направила постъпки за записване на детето в българско училище – БСУ „ Д-р П.Б. “ в град П. ( служебна бележка № **/16.01. 2019 г. ). При изслушването си

Според свидетелствата на Я. К. ( майка на въззивника ) родителите обсъждали и по – рано възможността за записване на К. в предучилишна група в училище в Б., но не постигнали разбирателство . В началото на месец май 2018 г. майката довела детето за да бъде записано в местно училище в идната учебна година. Междувременно започнало да посещава лятно училище , преодоляло езиков проблем с помощта на логопед , смесвало български и чешки език само за около месец. През учебната 2018-2019 г. било записано като ученик в І –в клас на СУ „ П.Р. С.“ в град Д. . В първите три месеца от учебната година детето имало агресивни прояви към съучениците си ; провокирало ги ; родители се оплаквали от него. Започнало да посещава психолог с цел коригиране на поведението му. Свидетелят И. И. установил, че детето дошло да живее при баща си заради неговото ( на бащата ) желание за учи в българско училище ; между двамата имало добри отношения , в грижите за детето се включвали сегашната съпруга на въззивника и майка му. В жилището били създадени подходящи условия за отглеждането на две деца ( въззивникът има второ дете С. , родено на *** г. съгласно акт за раждане ) .В социален доклад от 11.01.2019 г. , изготвен от Дирекция „ С.П.“, град Д. се съдържат положителни данни за : участието на бащата в грижата за здравето и образованието на сина му К. , социалната интеграция на детето в училище и желанието на този родител да упражнява родителските права и да преодолее трудната комуникация с майката заради спокойствието и сигурността на детето.

Според свидетелствата на Д.Т.( без родство ) и Р. И. ( партньор на въззиваемата ) детето и майката дошли в Б. само за лятната ваканция , за да се види с бащата и да му погостува. Майката възнамерявала да се върне в Ч. с детето през септември и то да продължи да посещава детска градина . Но бащата оттеглил съгласието си за пътуване на детето, то било спряно в страната. Майката се примирила с този резултат и се прибрала със свидетеля И. в Ч., защото трябвало да бъде на работа. В следващите месеци - октомври ,ноември се завръщала в Д. , детето имало здравословни проблеми и трябвало да постъпи на лечение в болница , майката била негов придружител. А иначе в Ч. детето посещавало детска градина редовно; имало примерно поведение; разбирало , когато му говорят на чешки език. Почти три години майката се справяла сама с отглеждането на детето, изградила у него добри навици за спазване на хигиена и обличане .

Още в периода май – юни 2018 г., видно от представените ( на л. 78- 97 от делото на ДРС ) детето е водено от баща си на прегледи при специалисти : за лечение от вирусна инфекция, за лечение по диагноза : гликозурия и за очно заболяване – астигматизъм. В месец ноември 2018 г. детето е постъпвало в МБАЛ „ С.М.“, град В. двукратно : от 12.11.2018 г. до 15.11.2018 г. за диагностично и терапевтично уточняване на метаболитното нарушение – ренална глюкозурия и от 26.11.2018 г. до 30.11.2018 г. за лечение от „ остър тубулоинтерстециален нефрит “ по повод чести коремни болки. Изписано е с овладяна симптоматика и препоръки за спазване на диета, за осъществяване на периодичен уринен и ехографски контрол и активно лечение от общопрактикуващия лекар. Повишено съдържание на глюкоза в урината е установено и по – рано при изследвания на детето в Ч. съгласно обясненията на майката в заседанието от 28.01.2019 г.

Постановление № * от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, в точка V, обобщава практиката на съдилищата по изменение на мерките относно упражняването на родителските права като дава указание за обсъждане на отражението на изменените обстоятелства върху положението на детето при отчитане на всички относими в конкретния случай обстоятелства .

Според изложението в исковата молба изменени в положителна насока са условията при бащата с оглед възможността му да осигури по – добра социална, в т.ч. образователна среда за детето при навлизането му в ученическа възраст. Тя е релевантно за спора обстоятелство , но не могат да бъдат определящи общата съпоставка на условията , които предоставят учебните заведения в предишното и новото обичайно местопребиваване на детето ; различието в езиковата среда и гражданството на детето. Преценката следва да обхваща всички предпоставки за отглеждане и възпитание при бащата с оглед потребностите на детето, неговата възраст и психофизическо състояние. В решаващите си изводи първоинстанционният съд е отрекъл билингвизмът при детето да е стресиращ фактор и да има „ преотстъпване “ на родителската грижа от майката към бащата . Както правилно се посочва във въззивната жалба, липсва обсъждане на всички обстоятелства и отражението им върху положението на детето и ефикасността на постановените мерки съобразно ръководните указания в посоченото ППВС № */12.11.1974 г.

Въззивният съд намира, че детето е установено да живее и учи трайно в град Д. не по съгласие на двамата родители, а по едноличното решение на бащата. Желанието на въззивника то да посещава българско училище игнорира множество обстоятелства : че е родено в Ч. ; израсло е в среда, в която се общува на този , различен от неговия майчин език ; подготвяно е за училище до почти седемгодишната му възраст съобразно изискванията на образователната система в тази държава и има преценка от специалистите в нея , че се налага с оглед развитието на детето да остане за още една година в детска градина . Ищецът е оправдал преместването на К. в местно училище със затруднената му интеграция в чешката детска градина : „ бил е делен “ ,

„ езиковата бариера му пречи “ ,но доказателства за такива факти не са посочени и събрани . При осъзнатата нужда от интеграция в новата среда „ между българчета “ е предприел спешно действия за записването на детето на лятно училище , през ваканцията. Друг е бил подходът на майката при избора да започне или да отложи обучението на К. в първи клас. Предварително е направила информирана преценка за готовността му и е взела мерки за продължаване на предучилищната му подготовка ( в т.ч. в българското училище „ Д-р П.Б. “ в град П. ). Следва да се отчете, че се касае до избор във връзка с начално образование на малко дете , което не е расло в нормална семейна среда и има нужда главно от преки грижи, подкрепа и адекватни действия за задоволяване на нуждите му на този етап от психофизическото си развитие. При признатото от ответника при изслушването му по член 59,ал.6 от СК обстоятелство, че детето било травмирано от раздялата между родителите и при проявените в скоро време здравословни проблеми у него приоритетно е поддържането на стабилната среда, която е осигурена от майката; опазване на детската психика от нов стрес , отговорен подход към лечението на детето .

Несъмнено смяната на обичайното местопребиваване е повлияла негативно върху положението на детето. То не се е адаптирало към новите условия на живот, но най – вече към новата училищна среда. Показателни за това са описаните от свидетелката К. прояви на агресия на детето към съучениците му и потърсената от близките помощ от психолог. Следователно изменените обстоятелства не обосновават необходимост да се бъде пренебрегва стабилната среда, която е била създадена при прилагане на постановените по влязлото в сила на решение на Пражкия окръжен съд мерки за родителските права, личните отношения с бащата и издръжката . Приемането на обратното е срещу интереса на детето . Постановеното от първоинстанционния съд решение за отхвърляне на заявения от бащата иск по член 59,ал.9 във връзка с член 127,ал.2 от СК е законосъобразно като резултат. Въззивният съд го потвърждава изцяло . Въззиваемата страна не е доказала да е сторила разноски за това производство и затова не й се присъждат разноски.

Воден от горните съображения , ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 227 от 20.02.2019 г. на Д.кия районен съд по гр.д.№ 4840/2018 г.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република Б. в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.