Р Е Ш Е Н И Е

№ 139

гр.Добрич 10.06.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и девети май 2019 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЯКОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №262 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Х.Х.С. *** срещу решение №1/03.01.2019 г.,вписано под №1,т.І,стр.1-3/03.01.2019 г. в публичния регистър по чл.235 ал.5 от ГПК,по гр.д.№144/2017 г. на Каварненския районен съд,с което въззивникът е осъден да заплати на В.А.К. *** сума в размер на 10 000 евро,представляваща неустойка,уговорена в т.9 и т.10 от извънсъдебна спогодба и предварителен договор за делба от 01.07.2015 г.,ведно със законната лихва,считано от 10.03.2017 г.,до окончателното изплащане на сумата,както и 2 062,32 лв разноски в производството.Наведени са доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт.Районният съд не бил изследвал в цялост доказателствата по делото.Отказал да допусне една от посочените от въззивника задачи по допълнителната СТЕ,а именно в какво се изразява ремонтът на покрива на ищеца,извършен от него след първоначалния оглед от вещото лице,и променен ли е сега наклонът на покрива така,че да отговаря вече на инвестиционния проект на сградата на ищеца.Районният съд не разбрал,че тази задача би изяснила въпроса дали течовете в имота на ищеца са по причина на поведение на ответника или на самия ищец.Не било обсъдено обаче и заключението по първоначалната СТЕ,което съдържало извод,че течът не се дължи на новопостроените сгради на въззивника.Неправилно било прието,че не били изградени димоотводи за газовия котел и котела на твърдо гориво на ищеца К..Горното следвало от неточните констатации на вещото лице,което в първото си заключение заявило,че липсва димоотвод на газов котел,а в допълнителното заключение констатирало,че такъв има,но монтажът на тръби за разделяне на въздуха бил извършен между двата огледа.Не било ясно как вещото лице разбрало кога са монтирани тръбите,тъй като при първия оглед не било влизало в сградата на ответника.Не било съобразено от районния съд,че изграждането на втория димоотвод не било вменено с клаузата на чл.9 от извънсъдебната спогодба на въззивника С.,а същият имал задължение само да удължи съществуващия димоотвод,т.е. да го продължи по размер,отвор и вид,какъвто вече бил изграден от К..Последното било сторено.Неправилно съдът не приел за основателно възражението на въззивника за прекомерност на уговорената неустойка и отказал да я намали.Според чл.92 ал.2 от ЗЗД и при частично изпълнение на задължението неустойката следвало да бъде намалена.Съдът не съобразил също така,че неустойката е уговорена в голям размер във връзка с неизпълнение на задълженията по уреждане на вещноправните спорове между страните,а не относно задълженията по ремонт на покрива на ищеца.Не било съобразено,че С. не дължи изобщо неустойка,тъй като бил изпълнил задължението си за изграждане на комин;удължил съществуващия друг димоотвод,въпреки че това не било негово задължение;течовете в сградата на ищеца не се дължали на сградата на С.,а на неправилно изграждане на покрива на К..Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на иска,както и за присъждане на сторените от въззивника разноски.

В писмен отговор на жалбата и в хода на въззивното производство въззиваемият В.А.К. изразява становище за неоснователност на същата и настоява за потвърждаване на атакуваното решение.Сочи се неправилно и тенденциозно коментиране от въззивника на заключението по СТЕ,което било категорично,че причина за течовете било неизпълнение на предписани СМР от ответника-въззивник С..Цитират се и други писмени и гласни доказателства,удостоверяващи горното.Въззиваемият действително извършил ремонт на покрива си,но го сторил заради продължаващото бездействие на въззивника,а не защото сам си е причинил теча.Повратно било обсъдено в жалбата заключението на вещото лице и във връзка с изграждането на двамата димоотвода.Правилно районният съд приел възражението за прекомерност на неустойката за неоснователно,тъй като въззивникът не ангажирал доказателства за установяване на твърдяното несъответствие между неустойката и действителната вреда.Въззиваемият претендира разноските за настоящото производство.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 21.01.2019 г.,а жалбата е подадена по пощата на 30.01.2019 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 04.02.2019 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по предявения допустим иск.По същество решението на КРС е неправилно поради следните съображения:

Гр.д.№144/2017 г. на Каварненския районен съд е образувано по повод искова молба,с която е предявен иск на основание чл.92 от ЗЗД от В.А.К. *** срещу Х.Х.С. *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 10 000 евро,представляваща неустойка за неизпълнен договор-извънсъдебна спогодба и предварителен договор за делба от 01.07.2015 г. с нотариална заверка на подписите на страните с рег. №966/01.07.2015 г. и рег.№1055/14.07.2015 г. на нотариуса С.А.с район на действие КРС,ведно със законната лихва върху горната сума,начиная от датата на предявяване на иска-10.03.2017 г.,до окончателното й изплащане.Изложено е в исковата молба,че на 01.07.2015 г. било сключено горното споразумение със смесен състав.В частта с характер на предварителен договор за делба страна било освен страните по настоящото дело и лицето Г. А.К.-съсобственик на делбения имот.Отношенията по повод предварителния договор за делба били уредени с изключение на задълженията на С. по т.2.1.2,но за същите падежът още не бил настъпил.Ответникът Х.С. не изпълнил задълженията си по т.9 от споразумението в срок до 30.08.2016 г. да извърши съответните СМР,свързани със сграда с идентификатор ** по кадастралната карта на гр.К.-собственост на ищеца В.К.,по начина,указан от главен архитект в разрешението за строеж на делбената сграда в груб строеж,както и да изпълни със свои сили и за своя сметка отстраняване причините за теча в същата сграда,появил се в резултат на некачествено изпълнение от страна на С. на дилатационната фуга между двете сгради /горната на ищеца и новопостроената на ответника С. и Г. К./ по калканната им стена.Ответникът С. се задължил освен горното в срок до въвеждане на новостроящата се сграда /негова и на Г. К./ в експлоатация,но не по-късно от 30.12.2016 г.,да изгради нов комин за газовата инсталация на сградата на ищеца,запушен при строежа на новата сграда.Ищецът поел задължение да не пристъпва към принудително изпълнение на решението по в.гр.д.№785/2014 г. на ДОС в частта за събаряне на новостроящата се сграда на С. при условие,че задълженията по спогодбата бъдат спазени.Страните уговорили и неустойка в размер на 10 000 евро в полза на изправната страна в случай,че спогодбата не бъде изпълнена по вина на някоя от страните.Поради неизпълнение от ответника Х.С. на задълженията му по т.9 от спогодбата,довело до причиняване имуществени вреди на ищеца вследствие теча в собствената му сграда и липсата на изграден комин за газовата му инсталация,ответникът дължал на ищеца уговорената неустойка от 10 000 евро по т.10 от същата.

В писмения отговор на исковата молба ответникът Х.Х.С. оспорва иска като неоснователен.Твърди,че е изпълнил своевременно задълженията си по т.9 от спогодбата,като още в края на 2015 г. извършил ремонт на покрива на сградата на ищеца.Узнал за новопоявилия се теч едва с получаване на препис от настоящата искова молба.Счита,че новият теч е вследствие тежката метеорологична обстановка през зимата на 2017 г. и неправилното изпълнение на покрива на сградата на ищеца,което не било извършено по одобрения проект за това.Ищецът не бил уведомил С. за появилите се течове,поради което ответникът не знаел и не могъл да положи необходимите грижи да извърши СМР за отстраняването им,ако те действително били вследствие на негово действие/бездействие.Исканата неустойка била прекомерна по размер.Уговорената в т.10 от спогодбата неустойка се отнасяла до клаузите,касаещи договореното между страните по предварителния договор за делба,което било изрично записано в края на спогодбата,където се подчертавало,че тя урежда изцяло и окончателно всички взаимоотношения относно разпределението на съсобствеността и ползването на имотите.С оглед съдържанието на спогодбата било несъстоятелно да се твърди,че неустойката е уговорена в такъв голям размер за неизпълнение на задълженията по т.9 от същата.Странно било поведението на ищеца,който директно сезирал с жалби за течовете в сградата си Община-К. и подал настоящата искова молба,без да уведоми преди това ответника за проблема.Горното му поведение сочело на стремеж към получаване на неоснователно високата имуществена облага,уговорена като неустойка по процесната спогодба.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

На 01.07.2015 г. между страните по настоящото дело-ищеца В.А.К. и ответника Х.Х.С.-и третото лице Г. А.К. *** във връзка с водени между страните по споразумението съдебни дела по повод съсобствения им недвижим имот-поземлен имот с идентификатор **по кадастралната карта на гр.К. и строящата се в него нова жилищна сграда със степен на завършеност „груб строеж“,в който имот се намира и собствена на В.К. въведена в експлоатация триетажна жилищна сграда с идентификатор **,както и с оглед доброволно и окончателно уреждане на всички спорове,са сключени процесните „извънсъдебна спогодба и предварителен договор за делба“ /на листи 8-10 от делото на КРС/,обективирани в един общ писмен документ,с нотариална заверка на подписите на страните с рег. №966/01.07.2015 г. и рег.№1055/14.07.2015 г. на нотариуса С.А.с район на действие КРС.Спогодбата в първата си част /т.1-6/ представлява предварителен договор за доброволна делба /с характер на обещание за сключване на окончателен договор за доброволна делба/ на съсобствения между страните поземлен имот с идентификатор **по кадастралната карта на гр.К. и построената в него нова жилищна сграда със степен на завършеност „груб строеж“,изградена въз основа на разрешение за строеж № **/07.08.2006 г. на главния архитект на Община-К..Уговорено е,че дял първи от описания ПИ /реална част от ПИ,съответстваща на застроената площ на сграда с идентификатор **-собственост на В.К.,и прилежаща площ пред нея откъм улицата/ се предоставя в изключителна собственост на В.А.К.,а дял втори от ПИ /реална част от ПИ,съответстваща на застроената площ на новопостроената сграда в груб строеж/ се предоставя на Х.Х.С. и Г. А.К. при равни квоти в съсобствеността върху дела /т.1.1 от спогодбата/.Уговорено е новопостроената сграда да се постави в дял на Х.С. и Г. К. /т.2.1.1/,а за уравняване на дяловете Х.С. да заплати на В.К. сума от 16 500 лв по банков път на две вноски в определен срок,като С. издава в полза на В.К. два обезпечителни записа на заповед за всяка от двете вноски /т.2.1.2 от спогодбата/.Страните се задължават в тридневен срок от подписване на споразумението да подадат общо искане до кмета на Община-К. за издаване на заповед за допускане изработването на ПУП-ПРЗ на съсобствения ПИ,а Х.С. се задължава в двуседмичен срок да подготви за своя сметка проект за изменение на действащия ПУП-ПРЗ,който да отразява уговорките за делба на ПИ /т.3 от спогодбата/.Страните се уговарят след запознаване с горния проект да отправят общо искане до кмета на Община-К. за одобряване на проекта и издаване на заповед за одобряване изменение на действащия ПУП-ПРЗ,а след влизане в сила на заповедта на кмета страните се задължават да подадат общо искане до СГКК-Добрич за извършване на промяна досежно ПИ в кадастралната карта и за нанасяне на новата сграда в имота като обект на кадастъра.Всички разноски за горното са уговорени в тежест на Х.С.,който се задължава и за своя сметка да възложи на лицензиран геодезист изготвянето на проект за изменение на кадастралната карта /т.4 и 5 от спогодбата/.Уговорено е сключване на окончателен договор за доброволна делба в двуседмичен срок от уведомяване на страните,че изменението на кадастралната карта е одобрено и са издадени скици за обособените два ПИ и новата сграда /т.6 от спогодбата/.Страните са се споразумели /т.7/ след подписване на горния окончателен договор за делба Х.С. да оттегли касационната си жалба срещу решението по в.гр.д.№785/2014 г. на ДОС и да извърши отказ от иска-предмет на гр.д.№209/2008 г. на КРС.

В т.9 от спогодбата е обективирано задължение на Х.С. в срок до 30.08.2016 г. да извърши съответните СМР,свързани със сградата на В.К. с идентификатор **,по начина,указан в издаденото от гл.архитект разрешение за строеж на новата сграда,както и за своя сметка и сили да отстрани причините за теча в сградата на ищеца К. вследствие на некачествено изпълнение на дилатационната фуга между двете сгради по калканната им стена.Не по-късно от 30.12.2016 г. С. е задължен да изгради нов комин за газовата инсталация на сградата на К.,който е бил запушен при строежа на новата сграда,както и да удължи съществуващия димоотвод /комин/ на сградата на К. с необходимата височина.

Клаузата на т.10 гласи,че в случай на неизпълнение на спогодбата по вина на която и да е от страните виновната страна дължи на изправната страна неустойка в размер на 10 000 евро.

Неустойката по дефиниция има обезпечителна функция /обезпечава изпълнение на задълженията по договора/,обезщетителна функция /служи като обезщетение за вредите от неизпълнението,без да е нужно те да се доказват/ и санкционна функция /наказателна роля спрямо неизправния длъжник,ако размерът й надвишава размера на действителните вреди от неизпълнението/.

Преценявайки характера на процесната извънсъдебна спогодба,съдът намира,че основната й цел е да разреши окончателно споровете между страните по нея относно съсобствения им поземлен имот и построената в него нова сграда в насока да уреди въпросите по собствеността върху горните обекти,която цел е изрично формулирана и в последния абзац на спогодбата.Именно затова основните задължения на страните са съсредоточени в задачата да бъде уговорено и осъществено сключването на окончателен договор за доброволна делба между тях.Всички задължения по т.1-6 от спогодбата са именно в насока да подготвят сключването на такъв окончателен договор.Задълженията по т.9 са извън контекста на основното съдържание на спогодбата и касаят уговорки между две от страните по нея В.К. и Х.С. за извършване на някои СМР от втория с цел предотвратяване на теча в сградата на ищеца К.,изграждане на запушен по време на строежа на новата сграда отвод за газовия котел на К. и удължаване на съществуващия димоотвод за котела на твърдо гориво на К..

Клаузата за неустойка е доста неясна и непрецизна,доколкото неустойката е уговорена за „неизпълнение на спогодбата“ като цяло,без да е конкретизирано за неизпълнение на кои от множеството разнородни задължения по нея е предвидена.При положение,че спогодбата съдържа множество разнородни задължения на страните по т.1-9,същите е следвало да прецизират по всяко задължение или по групи задължения /напр. отделно по задълженията,свързани с уреждане на спора по собствеността върху ПИ и новата сграда,и по задълженията на С. за извършване на СМР,които нямат връзка с уреждане на основния спор по ликвидиране на съсобствеността/ каква неустойка ще се дължи при неизпълнението на всяко от тях или съвкупност от тях.Според начина на формулиране на клаузата по т.10 от спогодбата с оглед липсата на конкретизация за неизпълнение на кое/кои от задълженията е предвидена,следва волята на страните да се тълкува в смисъл,че неустойката от 10 000 евро е уговорена за цялостно неизпълнение на спогодбата,т.е. че същата се дължи в случай,че не бъдат изпълнени в съвкупност всички задължения от някоя от страните.Клаузата е в този смисъл и според буквално формулирания текст на същата.

Не е спорно по делото,че към датата на предявяване на иска ответникът Х.С. е изпълнил всичките си задължения по т.1-7 от спогодбата с изключение на задължението по т.2.1.2,за което се сочи,че не е настъпил падежът.Неустойката се претендира от ищеца К. единствено за неизпълнение на задълженията за извършване на СМР по т.9 от спогодбата.Искането е неоснователно,защото претендираната неустойка в размер на 10 000 евро е предвидена за неизпълнение на цялата спогодба,а в случая се твърди само частично неизпълнение на клаузата на т.9,съдържаща второстепенни задължения по извършване на СМР,които са освен това и извън контекста на основната цел на спогодбата да уреди окончателно взаимоотношенията на страните по ликвидиране на съсобствеността между тях върху описания ПИ и новоизградената върху него сграда.Само тази констатация е достатъчна да обоснове неоснователност на исковата претенция.Не се налага в този случай обсъждане по същество дали ответникът С. е изпълнил задълженията си по т.9 от спогодбата,в каквато насока са събрани доказателства /СТЕ,писмени и гласни доказателства/,нито възражението на ответника за прекомерност на уговорената неустойка.Следва да се подчертае,че горното възражение не е и същинско възражение за прекомерност с оглед несъответствие между размера на действителните вреди от неизпълнението и размера на неустойката,а според начина му на формулиране в отговора на исковата молба е по-скоро в смисъл,че с оглед големия размер на уговорената неустойка тя е относима към неизпълнение на спогодбата в частта с характер на предварителен договор за делба,т.е. доводът е,че тя не е уговорена за неизпълнение на задълженията по т.9,който довод бе разгледан от въззивния съд.Предвид горното искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно.

Ищецът В.К. може да осъществи защита на правата си поради неизпълнение от ответника Х.С. на задълженията му по т.9 от спогодбата чрез предявяване на иск на основание чл.79 и сл. от ЗЗД,като претендира изпълнение заедно с обезщетение за забавата или присъждане на обезщетение за причинени от неизпълнението на договора между страните вреди при доказване на техния действителен размер.

При този изход от производството ищецът В.К. няма право на разноски за двете инстанции до момента и такива не следва да му се присъждат.Право на разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК има ответникът Х.С.,който изрично е претендирал такива за първата и въззивната инстанции.На същия следва да се присъдят за първата инстанция разноски в размер на 180,50 лв,включващи 175 лв изплатено от страната възнаграждение за вещо лице по първоначалната и допълнителната СТЕ /пл.документи на листи 52 и 152 от делото на КРС/ и 5,50 лв банкова такса за извършените преводи.Не са депозирани в производството пред КРС доказателства за изплатено от ответника С. адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения му адвокат,поради което разноски,сторени под формата на такова възнаграждение,не следва да му се присъждат.За въззивната инстанция следва да се присъдят в полза на въззивника С. разноски в общ размер на 1 491,17 лв,включващи 391,17 лв-държавна такса за обжалването /лист 5 от делото на ДОС/ и 1 100 лв адвокатско възнаграждение,изплатено от страната съгласно отразеното в договора за правна защита и съдействие на лист 29 от делото на ДОС.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №1/03.01.2019 г.,вписано под №1,т.І,стр.1-3/03.01.2019 г. в публичния регистър по чл.235 ал.5 от ГПК,по гр.д.№144/2017 г. на Каварненския районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от В.А.К. с ЕГН ********** *** срещу Х.Х.С. с ЕГН ********** ***,с който се настоява за осъждане на Х.Х.С. да заплати на В.А.К. сума в размер на 10 000 евро /десет хиляди евро/,представляваща неустойка за неизпълнен договор по т.10 от извънсъдебна спогодба и предварителен договор за делба от 01.07.2015 г. с нотариална заверка на подписите на страните с рег. №966/01.07.2015 г. и рег.№1055/14.07.2015 г. на нотариуса С.А.с район на действие КРС,ведно със законната лихва върху горната сума,начиная от датата на предявяване на иска-10.03.2017 г.,до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА В.А.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Х.Х.С. с ЕГН ********** *** сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 180,50 лв /сто и осемдесет лева и петдесет стотинки/.

ОСЪЖДА В.А.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Х.Х.С. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 1 491,17 лв /хиляда четиристотин деветдесет и един лева и седемнадесет стотинки/.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.