Р Е Ш Е Н И Е

№132

гр. Добрич, 05.06.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и втори май година 2019

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар Пепа Митева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 263 по описа за 2019 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „***“АД – гр.Варна срещу решение №1/03.01.2019г., допълнено с определение №151/05.03.2019г., по гр.д.№456/2018г. на Балчишкия районен съд, с което е признато за установено, че Р.Н. ***, не дължи на въззивника сумата 2 493.11 лева, представляваща неплатена електроенергия, законната лихва върху тази сума от 09.06.2010г. до окончателното й изплащане, сумата 362.61 лева, представляваща мораторна лихва до 09.06.2010г., както и сумата 342.11 лева, представляваща разноски в заповедното производство, които суми са предмет на принудително събиране по изп.д.№20127370401421 на ЧСИ с рeг.№ 737 и район на действие ДОС, поради т.нар. "перемпция", настъпила по силата на закона след изтичане на 2-годишния срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, считано от последното предприето действие по принудително изпълнение на 18.07.2012г. и въззивникът е осъден за разноски в полза на другата страна.

В жалбата е посочено, че, щом като още при образуване на изпълнителното производство на съдебния изпълнител са възложени всички действия по чл.18 от ЗЧСИ, липсата на изрично искане от взискателя за предприемане на конкретни изпълнителни действия не означава бездействие от негова страна и не води до правните последици на перемцията и погасителната давност. Посочено е още, че не е необходимо предприетото изпълнително действие да е непременно успешно, за да се счете давността за прекъсната, тъй като било възможно действието да е безуспешно по причини, за които кредиторът не отговаря – напр. ненамирането на длъжника, за да му се връчи съобщение. По тези съображения се счита, че насрочените в настоящия случай описи на движими вещи на 05.12.2013г. и на 27.09.2015г. съставляват поискано от взискателя изпълнително действие, възпрепятствало изтичането на срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и прекратяването на изпълнителното производство. Посочено е още, че първоинстанционният съд е извършил смесване на два различни института – на перемцията и погасителната давност и е постановил необосновано и неправилно решение, което се настоява да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В съдебно заседание въззиваемият Р.М.Н., чрез пълномощника си, оспорва посоченото от въззивника като неоснователно и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

След извършената в съответствие с чл.269 изр.първо от ГПК служебна проверка въззивният съд намира обжалваното решение за валидно, но недопустимо.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Р.Н.М. срещу „***“АД, в която е посочено, че при ЧСИ с рег.№737 и район на действие ДОС е образувано изпълнително дело №20127370401421. Взискател по него е ответникът „***“АД, а ищецът Р.Н.М. е длъжник, като делото има за предмет събиране на сумите по изпълнителен лист №487/15.10.2010г., издаден по ч.гр.д.№424/2010г. на БРС. Изпълнителното производство било образувано по молба на взискателя на 18.06.2012г., а на 18.07.2012г. била вписана възбрана върху недвижим имот на длъжника. Насрочените за 05.12.2013г. и за 27.09.2015г. описи на недвижимия имот не били проведени. На 30.04.2017г. бил наложен запор върху банкови сметки на длъжника. С молба от 10.04.2018г. взискателят поискал отново да се извърши опис на възбранения имот; такъв бил насрочен за 10.05.2018г., после отложен за 18.05.2018г.

При тези обстоятелства ищецът счита, че на 18.07.2014г. изпълнителното производство е прекратено на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Последното изпълнително действие било възбраняването на 18.07.2012г. на недвижимия имот и в продължение на две години след него друго изпълнително действие не било поискано от взискателя и извършено, като насроченият за 05.12.2013г. опис не бил проведен. Прекратяването настъпило по силата на закона, независимо от липсата на нарочно издадено от съдебния изпълнител постановление. Извършеното след прекратяването изпълнително действие запор от 30.04.2017г. на банковите сметки на длъжника било извършено без правно основание. Така от извършването на изпълнителното действие възбрана на недвижимия имот на 18.07.2012г. до 18.07.2017г. изминали пет години, в които не било извършено нито едно валидно изпълнително действие. В резултат на това вземанията на взискателя били погасени по давност.

По тези съображения ищецът иска да бъде признато за установено, че не дължи на ответника сумите /подробно описани/, предмет на принудително събиране на посоченото изпълнително дело, поради погасяване на задълженията му по давност.

Първоинстанционният съд не е разгледал иска, който е предявен. В обжалваното решение подробно е преповторено твърдяното от страните в исковата молба, отговора по нея и в съдебно заседание, както и подробно са изложени мотивите по т.10 от ТР №2/2013/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС. По конкретния спор е прието, че по изпълнително дело №20127370401421 последното действие на принудително изпълнение е предприето на 18.07.2012г. и, след като в двегодишен срок след него друго изпълнително действие не е предприето, изпълнението е прекратено на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и е настъпила „перемция“. Следователно, според обжалваното решение, предявеният иск е основателен и е постановен горният резултат, съгласно който ищецът не дължи на ответника съответните суми поради настъпила перемция по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Така, с решението съдът се е произнесъл по искане на ищеца за установяване на това, че не дължи на ответника съответните суми, но на непредявено от него основание. Основанието на предявения иск е, че ищецът не дължи на осн.чл.110 от ЗЗД – поради погасяване вземанията на ответника по давност. Основанието на иска не е, че ищецът не дължи на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК - поради погасяване вземанията на ответника следствие настъпила перемция /перемцията и няма погасителен ефект за вземанията/. Доколкото в исковата молба са въведени съображения за прекратяване /на 18.07.2014г./ на изпълнителното производство по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, то е за обосноваване позицията на ищеца, че предприетите /на 30.04.2017г./ след перемирането на изпълнителното производство изпълнителни действия са правно ирелевантни и не са довели до прекъсване по чл.116 б.“в“ от ЗЗД на давностния срок, който е започнал да тече на 18.07.2012г., изтекъл е на 18.07.2014г. и с чието изтичане вземанията на ответника са погасени по давност. По така предявения иск районният съд не се е произнесъл. В решението не се съдържат съображения по въпроса погасени ли са по давност вземанията на ответника от ищеца в конкретния случай, а е изследвано и е прието, че същите са погасени поради перемция, каквото основание не е предявено.

С оглед изложеното и на осн.чл.270 ал.3 изр.3 от ГПК, недопустимото първоинстанционно решение следва да се обезсили и делото да се върне на първоинстанционния съд, който да се произнесе по предявения иск. При решаване на спора първоинстанционният съд следва да се произнесе и за разноските, вкл. тези за настоящото производство.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №1/03.01.2019г., допълнено с определение №151/05.03.2019г., по гр.д.№456/2018г. на Балчишкия районен съд и

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск за установяване на това, че Р.Н.М. не дължи на „***“АД сумите, за които е издаден изпълнителен лист №487/15.10.2010г. по ч.гр.д.№424/2010г. на БРС, предмет на принудително събиране по изпълнително дело №20127370401421 - поради погасяване на вземанията по давност и за разноските.

На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.