Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

№ 138

 

гр. Добрич,  10.06.2019 г.

 

 

                       В     И  М  Е  Т  О     Н  А      Н  А  Р  О  Д  А      

 

 

         ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД   ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на десети юни  две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   АДРИАНА ПАНАЙОТОВА 

          ЧЛЕНОВЕ:   ТЕМЕНУГА СТОЕВА

                                 ГЕОРГИ ПАВЛОВ 

разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ В. гр. д. № 362/2019 г.  по описа на Добричкия окръжен съд:

         Производството е по глава Тридесет и девета „Защита срещу изпълнението”, раздел І „Обжалване на действията на съдебния изпълнител” на Гражданския процесуален кодекс. 

         Въззивно гражданско дело № 362/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по жалба рег. вх. № 3746/03.06.2019 г. на регистратурата на Окръжен съд - Добрич, подадена от „***“  ЕООД гр. ***, ЕИК ***  срещу Разпореждане от 21.09.2018 г. на частен съдебен изпълнител Лучия Тасева, рег. № 737 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Добрич, по изп. д. № 20137370401527, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.  

         С атакувания акт, частният съдебен изпълнител е оставил без уважение искането на длъжника „***“  ЕООД за прекратяване на изпълнителното производство на основание  чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В жалбата са инвокирани доводи за нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят счита атакувания акт на частния  съдебен изпълнител за незаконосъобразен, като претендира неговата отмяна.

Взискателят „Е.“ АД гр. Варна в представените писмени възражения е изразил становище за неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение.

Частният съдебният изпълнител съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3, изр. второ ГПК е изложил мотиви по обжалваните действия.

         ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, като взе предвид данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна в изпълнителното производство срещу подлежащо на обжалване  действие на държавния съдебен изпълнител – отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение – чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

С оглед горните констатации, жалбата е ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

Изпълнително дело № 20137370401527 по описа на частен съдебен изпълнител Лучия Тасева, рег. № 737 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Добрич е образувано с разпореждане на ЧСИ от 11.07.2013 г. по молба вх. рег. № 12395/10.07.2013 г.,  подадена от „Е.“ АД гр. Варна, с приложени към нея изпълнителен лист от 21.06.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 2747/2013 г. по описа на Районен съд – Добрич и изпълнителен лист от 24.06.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 2748/2013 г. по описа на Районен съд – Добрич

С изпълнителен лист от 21.06.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 2747/2013 г., Районен съд – Добрич е осъдил да „***“  ЕООД гр. Добрич, и едноличен търговец З.М.с фирма ЕТ „***“ гр. Добрич да заплатят солидарно на  „„Е.“ АД гр. Варна следните суми: 62 420.94 лв., съставляваща неиздължена главница по договора за кредит № 50/20.11.2008 г., 6 232.86 лв., представляващи договорна лихва за периода 30.07.2012 г. – 14.06.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2013 г. до окончателното изплащане, както и  сторените по делото разноски в размер на 1 373.08 лв.

С изпълнителен лист от 24.06.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 2748/2013 г., Районен съд – Добрич е осъдил да „***“  ЕООД гр. Добрич, и едноличен търговец З.М.с фирма ЕТ „***“ гр. Добрич да заплатят солидарно на  „„Е.“ АД гр. Варна следните суми: 41 954.20 лв., неиздължена главница по договора за кредит № 49/20.11.2008 г., 3 804.47 лв., представляващи договорна лихва за периода 30.07.2012 г. – 14.06.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2013 г. до окончателното изплащане, както и  сторените по делото разноски в размер на 915.17  лв.

С разпореждане от 11.07.2013 г. ЧСИ е разпоредил извършване на цялостно проучване на имущественото състояние на длъжниците, налагане на възбрана върху ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот, налагане на запор върху движими вещи, обект на учреден особен залог в полза на взискателя, като е насрочил опис на имота  за 23.08.2013 г.

На 24.07.2013 г. е изпратено запорно съобщение до Централния регистър за особените залози.

Изпратени са покани за доброволно изпълнение, надлежно връчени на длъжниците по делото, в т. ч. и на третите лица – ипотекарни длъжници.

Съдът констатира следните искания на взискателя за извършване на изпълнителни действия по горепосоченото изпълнително дело: 20.08.2013 г. – молба за налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника Златка Маринова Минчева; 10.09.2013 г. – молба за отлагане на описа; 25.09.2013 г. – молба за налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника З.М.;  26.09.2013 г. – молба за отлагане на описа; 14.07.2015 г. – молба за насрочване на опис на движими вещи на длъжниците; 05.05.2017 г. – молба за налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника З.М.; 17.04.2018 г. – молба за насрочване на опис на ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот.

На 26.11.2018 г. длъжникът е подал до ЧСИ молба за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като ЧСИ е отхвърлил искането.

Контроверсният въпрос по делото е относно наличието на предпоставките за изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Прекратяването на изпълнителното производство поради т. н. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти – ТР – 2 – 2015 – ОСГТК.

За прекратяване на изпълнителното дело е ирелевантно дали по делото са извършвани или не изпълнителни действия, тъй като единствено исканията за извършване на изпълнителни действия пречат делото да бъде перемирано съгласно изричната и ясна норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Условие за ненастъпване на прекратяването на изпълнителното производство по силата на закона е поискването по инициатива на взискателя извършването на изпълнително действие в рамките на изпълнителното производство – т. 10 на ТР – 2 – 2015 -ОСГТК. За хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК правно релевантно е единствено искането от страна на взискателя извършването на конкретно изпълнително действие.

В разглеждания случай, в контекста на гореизложеното, и с оглед доказателствата по делото, се установява, че в темпоралните рамки на изпълнителното производство, не се установи по-дълъг от две години, в който да няма искане от страна на взискателя за извършване на изпълнително действие.

Изложените съображения дават основание на Съда да приеме жалбата за неоснователна и като такава да я остави без уважение.

С оглед гореизложените съображения и на основание чл.  437 ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

   Р   Е   Ш   И   :

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба рег. вх. № 3746/03.06.2019 г. на регистратурата на Окръжен съд - Добрич, подадена от „***“  ЕООД гр. ***, ЕИК ***  срещу Разпореждане от 21.09.2018 г. на частен съдебен изпълнител Лучия Тасева, рег. № 737 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Добрич, по изп. д. № 20137370401527, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. 

         РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:                 

 

                            1.                  2.