О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№464

гр.Добрич 05.06.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На пети юни 2019 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно частно гражданско дело №315 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.130 ал.1 изр.2 от ГПК и чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.Подадени са две частни жалби от К.Б.К. с ЕГН **********,приложени към предходно в.ч.гр.д.№253/2019 г. на ДОС /прекратено от въззивния съд и върнато на първоинстанционния съд за администриране на една от частните жалби/,както следва:1./частна жалба срещу определение №508/20.02.2019 г. по гр.д.№4806/2018 г. на Добричкия районен съд,с което е оставен без разглеждане като недопустим и е прекратено производството по цитираното дело по предявен от частния жалбоподател срещу „***“ ООД-гр.Добрич иск за установяване недължимост на суми-предмет на изп.д.№*** по описа на ЧСИ Н.Н.;2./частна жалба срещу определение №709/12.03.2019 г. по гр.д.№4806/2018 г. на Добричкия районен съд,с което е допълнено определение №508/20.02.2019 г. по цитираното дело в частта за разноските,като частният жалбоподател К.Б.К. е осъден да заплати на „***“ ООД-гр.Добрич сторени разноски в размер на 1 680 лв адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.Изложени са доводи за незаконосъобразност на двете атакувани определения и се настоява за отмяната им.

В писмени отговори на двете жалби въззиваемата страна „***“ ООД-гр.Добрич изразява становище за неоснователност на същите и настоява за потвърждаване на обжалваните определения,като претендира и сторените от дружеството разноски в настоящото въззивно производство.

Като постави на разглеждане депозираните частни жалби,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че частният жалбоподател е уведомен за определение №508/20.02.2019 г. на 21.02.2019 г. /виж съобщението на лист 56 от делото на ДРС/,частна жалба вх.№4070/25.02.2019 г. по описа на ДРС е подадена в рамките на едноседмичния преклузивен срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл на 28.02.2019 г.За второто определение №709/12.03.2019 г. частният жалбоподател е получил съобщение на 15.03.2019 г. според съобщението на лист 70 от делото на ДРС,поради което и частна жалба вх.№6004/22.03.2019 г. по описа на ДРС е подадена в рамките на едноседмичния преклузивен срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл на 22.03.2019 г.Същата е депозирана и в рамките на погрешно посочения от районния съд двуседмичен срок за атакуване на определението от 12.03.2019 г.Предвид горното и като изхождащи от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от обжалване на цитираните първоинстанционни определения като неизгодни за него,респ. като насочени срещу актове от категорията по чл.274 ал.1 т.1 и 2 от ГПК,подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,частните жалби са процесуално допустими.

По частната жалба срещу определение №508/20.02.2019 г. по гр.д.№4806/2018 г. на Добричкия районен съд,с което е оставен без разглеждане като недопустим и е прекратено производството по цитираното дело по предявен от частния жалбоподател срещу „***“ ООД-гр.Добрич иск за установяване недължимост на суми-предмет на изп.д.№*** по описа на ЧСИ Н.Н. с район на действие ДОС:

Частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение поради следните съображения:

С първоначалната искова молба,по повод на която е образувано гр.д.№4806/2018 г. на ДРС,ищецът К.Б.К. е предявил според формулирания петитум искове срещу „***“ ООД-гр.Добрич за установяване,че записът на заповед от 02.02.2011 г.,въз основа на който с влязло в сила решение по гр.д.№3916/2011 г. на ДРС,в.т.д.№110/2012 г. на ДОС и т.д.№854/2012 г. на ВКС е признато за установено съществуването на вземане на „***“ ООД от К. Б.К. в размер на 12 000 лв-предмет на заповед за незабавно изпълнение №73/28.02.2011 г. по ч.гр.д.№870/2011 г. на ДРС,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 25.02.2011 г.,до окончателното й издължаване,е с невярно съдържание,респ. че е извършено при издаването на записа на заповед престъпление по чл.309 от НК и чл.317 от НК,както и за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума от 30 153,09 лв обезщетение за причинени му имуществени вреди,които искове са квалифицирани от самия ищец като такива по чл.124 ал.5 от ГПК и чл.45 от ЗЗД.Горният петитум е отправен при неясно изложение на обстоятелствата,на които се основават исковете,и при липса на логическа връзка между изложените обстоятелства и петитума,което затруднява съда да даде правна квалификация на предявените искове.

В изпълнение на указания на районния съд по реда на чл.129 ал.2 от ГПК ищецът К. в две последователни молби вх.№23460/07.12.2018 г. и вх.№24226/17.12.2018 г. категорично уточнява,че исковите му претенции са за установяване недължимост на сумите по изпълнителния лист,издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение №73/28.02.2011 г. по ч.гр.д.№870/2011 г. на ДРС-предмет на изп.д.№*** по описа на ЧСИ Н.Н. с район на действие ДОС,а именно главница от 12 000 лв,лихва от 9 902,15 лв,3 480 лв неолихвяеми вземания,1 240 лв присъдени разноски,1 840,90 лв разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя и 2 536,95 лв разноски в полза на ЧСИ.Недължимостта е мотивирана с настъпването на „нововъзникнали обстоятелства“-недействителност на цитирания запис на заповед,която щяло да бъде установена в производството по делото.Така предявените искове следва да се квалифицират като отрицателни установителни искове на основание чл.439 ал.1 от ГПК,доколкото се касае за предприета от ищеца като длъжник по изпълнително дело защита срещу изпълнението чрез оспорване съществуването на вземанията по изпълнителния титул.

Както вече бе подчертано,съществуването на горните вземания по заповедта за незабавно изпълнение,издадена въз основа на цитирания запис на заповед,е установено с влязло в сила решение,имащо сила на пресъдено нещо между страните по настоящото дело,постановено по гр.д.№3916/2011 г. на ДРС,в.т.д.№110/2012 г. на ДОС и т.д.№854/2012 г. на ВКС /в тази насока преписи от решенията на трите инстанции на листи 33-47 от делото на ДРС/.Следователно е процесуално недопустимо повторно разглеждане на въпроса за дължимост на вземанията по заповедта за изпълнение,доколкото със сила на пресъдено нещо този въпрос между ищеца и ответното дружество вече е разрешен.Съществуването на вземанията е установено по съдебен ред с влязло в сила решение и този въпрос не може да бъде пререшаван.Ако се приеме,че се касае за предявени отрицателни установителни искове на основание чл.439 от ГПК,то те са също недопустими.Такива искове според разпоредбата на чл.439 ал.2 от ГПК могат да се основават само на факти,обосноваващи недължимост на вземанията,настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,по което е издадено изпълнителното основание-напр. погасяване на вземанията поради плащане,прихващане,по давност и пр.,осъществено след влизане в сила на съдебния акт,послужил като основание за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника.Това ограничение произтича от силата на пресъдено нещо на съдебното решение относно вземанията,тъй като фактите,осъществили се преди това,са преклудирани по смисъла на чл.299 от ГПК /така определение №207 от 26.05.2016 г. по ч.гр.д.№2096/2016 г.,ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.В случая ищецът К.К. не се позовава на факти,настъпили след момента,визиран в чл.439 ал.2 от ГПК,а същият обосновава претенциите си единствено с вече преклудирани доводи /доводи за неистинност-неавтентичност и недействителност на записа на заповед/,които е следвало да наведе и изчерпи в рамките на проведеното исково производство по установяване съществуването на вземането.В този смисъл предявените от К. Б.К. искове за установяване недължимост на вземанията по цитирания изпълнителен лист са недопустими,следва да се оставят без разглеждане и производството по същите следва да бъде прекратено.В този смисъл е и постановеното определение №508/20.02.2019 г. по гр.д.№4806/2018 г. на Добричкия районен съд,което е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По частната жалба срещу определение №709/12.03.2019 г. по гр.д.№4806/2018 г. на Добричкия районен съд,с което е допълнено определение №508/20.02.2019 г. по цитираното дело в частта за разноските,като частният жалбоподател К.Б.К. е осъден да заплати на „***“ ООД-гр.Добрич сторени разноски в размер на 1 680 лв адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС:

Частната жалба е основателна поради следните съображения:

В рамките на срока за обжалване на определение №508/20.02.2019 г. е подадена молба вх.№4268/27.02.2019 г. от ответника по делото „***“ ООД-гр.Добрич,с която се настоява за допълване на горното определение в частта за разноските чрез присъждане на сторени от дружеството съдебно-деловодни разноски под формата на изплатено адвокатско възнаграждение,претендирани на основание чл.78 ал.4 от ГПК.В писмен отговор на молбата ищецът по делото К. Б.К. изразява становище за нейната недопустимост поради липса на представен от ответника списък по чл.80 от ГПК и липса на процесуална възможност за прилагане на реда по чл.248 от ГПК,предвиден за изменение или допълване в частта за разноските само на решения,а не и на определения.Излагат се доводи и за нейната неоснователност,като с отговора се навежда и възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на изплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

С атакуваното определение №709/12.03.2019 г. районният съд е намерил молбата за основателна и е допълнил определение №508/20.02.2019 г.,като е осъдил К. Б.К. да заплати на „***“ ООД разноски в размер на 1 680 лв адвокатско възнаграждение с ДДС.

Действително с определение №508/20.02.2019 г. първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по отправеното от ответното дружество още с отговора на исковата молба искане за присъждане на сторените в процеса разноски.Горното е основание за дружеството да поиска допълване на определението в частта за разноските.По смисъла на чл.80 ал.1 изр.2 от ГПК представянето на списък на разноските от страната е предпоставка за допустимост само на молба по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на съдебен акт в частта за разноските /в тази насока и т.9 от ТР №6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/,но не и за допустимост на молба за допълване в частта за разноските при хипотеза,при която съдът изобщо не се е произнесъл по искането за разноски.В този смисъл наличието или липсата на списък за разноските,депозиран от ответното дружество,е ирелевантно по отношение допустимостта на молбата за допълване по чл.248 ал.1 от ГПК.Настоящата молба изхожда от активно легитимирано лице и е подадена в срока по чл.248 ал.1 от ГПК /“***“ ООД е уведомено за определение №508/20.02.2019 г. на 25.02.2019 г.,а молбата за допълване е подадена на 27.02.2019 г.,т.е. в рамките на едноседмичния срок за обжалване на горното определение/,поради което е допустима,респ. и атакуваното определение от 12.03.2019 г. е допустимо.Същата е допустима и по причина,че определение №508/20.02.2019 г. действително е непълно поради пропуск на съда да се произнесе по искането на ответника за присъждане на разноски.Редът по чл.248 от ГПК е приложим не само за изменение/допълване на съдебни решения в частта за разноските,но и по отношение на определения,приключващи делото,с които съдът по правило е длъжен да се произнесе и по отговорността за разноските.Поради липса на изрична уредба в тази насока касателно определенията се прилагат по аналогия правилата за изменение/допълване на решенията в частта за разноските.

Молбата на ответното дружество по чл.248 ал.1 от ГПК е по същество неоснователна.По правило при прекратяване на производството по делото,каквато е настоящата хипотеза,на основание чл.78 ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски,каквито в случая изрично е претендирал.Същият обаче следва да представи доказателства разноски в какъв размер реално е сторил.Ответното дружество е представило с молбата за допълване на определението от 20.02.2019 г. договор за правна защита и съдействие от 19.02.2019 г.Резонно доказателствата за сторени разноски са депозирани след постановяване на определението за прекратяване на делото в закрито заседание и след уведомяване на ответника за прекратяването.По делото не са провеждани открити съдебни заседания,вкл. „последно“ заседание по смисъла на чл.80 от ГПК,в рамките на който срок по правило следва да се представят доказателства за сторените разноски и списък на разноските.Поради непровеждане на открити заседания по делото горният срок е неприложим и доказателствата за разноски,представени след прекратяването,би следвало да бъдат зачетени.Поради горното следва да се зачете като своевременно и наведеното от ищеца К. с писмения отговор на молбата по чл.248 ал.1 от ГПК след уведомяването му за искането за допълване в частта за разноските и след представяне от ответника на договора за правна защита и съдействие възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на изплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Според договора за правна защита и съдействие от 19.02.2019 г. /на лист 60 от делото на ДРС/ ответното дружество е изплатило в деня на подписване на договора възнаграждение в размер на 1 680 лв с ДДС на Адвокатско дружество „Кирякови и ко“-гр.Добрич.Това възнаграждение е прекомерно,защото процесуалното представителство на ответника по делото до датата на прекратяване на производството се е изразило в извършване на едно единствено процесуално действие-подаване отговор на исковата молба.Поради горното евентуално в тежест на ищеца следва да се вмени заплащане само на дължимото по чл.9 ал.1 във връзка с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. адвокатско възнаграждение,което в случая с оглед защитавания материален интерес от 31 000 лв е в минимален размер от 1 314 лв с ДДС.

Както бе посочено,единственото процесуално действие,извършено от ответника до датата на прекратяване на производството-20.02.2019 г.,за което ищецът дължи разноски на ответната страна,е подаването на писмен отговор на исковата молба вх.№2713/08.02.2019 г.Отговорът обаче не е подаден чрез Адвокатско дружество „Кирякови и ко“-гр.Добрич,на което е било изплатено от ответника адвокатско възнаграждение,респ. чрез надлежно преупълномощен от адвокатското дружество съдружник-адвокат според изискването на чл.71 ал.1 изр.2 от Закона за адвокатурата.Същият е подаден чрез процесуален представител адв.П.А.,който е бил преупълномощен от адв.Н.К. /пълномощни на листи 50 и 51 от делото на ДРС/,т.е. чрез адвокат,който не е преупълномощен от адвокатското дружество,получило сумата за адвокатско възнаграждение.В този случай платеното от ответника в полза на адвокатското дружество възнаграждение,дори и редуцирано до размера по чл.9 ал.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,не следва да се възлага в тежест на ищеца.Ищецът би бил отговорен за изплатено адвокатско възнаграждение в полза на адв.П.А. или на преупълномощилия го адв.Н.К..Доказателства обаче ответникът да е изплатил такова възнаграждение лично на някой от посочените двама адвокати не са депозирани.Следователно не е доказано ответникът по делото „***“ ООД да е сторил разходи под формата на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката,чрез когото е извършено единственото в производството процесуално действие от името на горното дружество-подаване отговор на исковата молба.Адвокатското дружество,в полза на което е изплатено възнаграждението по договора от 19.02.2019 г.,от друга страна в рамките на един ден от датата на упълномощаването му 19.02.2019 г. до датата на прекратяване на производството по делото 20.02.2019 г. не е извършило никакви действия по процесуално представителство и защита на ответника.Предвид горното разноски в полза на „***“ ООД за първоинстанционното производство не се следват.Молбата на ответното дружество за допълване на определението от 20.02.2019 г. в частта за разноските е неоснователна и подлежи на отхвърляне.Атакуваното определение №709/12.03.2019 г. е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Частният жалбоподател К. Б.К. не е претендирал разноски за настоящото производство и такива не следва да му се присъждат за уважената частна жалба.Ответното дружество „***“ ООД е претендирало присъждане на разноски за производството по двете частни жалби.Такива му се следват заради оставянето без уважение на първата частна жалба срещу прекратителното определение на ДРС,но по делото не са представени доказателства дружеството да е сторило разноски по повод на тази жалба,поради което и такива не следва да му се присъждат.Същото е депозирало доказателства за разноски по повод на втората частна жалба срещу определението по чл.248 от ГПК /така договор за правна защита и съдействие на лист 29 от в.ч.гр.д.№253/2019 г. на ДОС,касаещ заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на частната жалба срещу определение №709/12.03.2019 г./.Тази частна жалба обаче се уважава,респ. атакуваното определение от 12.03.2019 г. се отменя,и в полза на „***“ ООД не се следват разноски за производството по нея.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №508/20.02.2019 г. по гр.д.№4806/2018 г. на Добричкия районен съд,с което е оставен без разглеждане като недопустим и е прекратено производството по цитираното дело по предявен от К.Б.К. с ЕГН ********** *** иск за установяване недължимост на сумите-предмет на изп.д.№*** по описа на ЧСИ Н.Н. с район на действие ДОС.

ОТМЕНЯ определение №709/12.03.2019 г. по гр.д.№4806/2018 г. на Добричкия районен съд,с което е допълнено определение №508/20.02.2019 г. по цитираното дело на ДРС в частта за разноските,като К.Б.К. с ЕГН ********** е осъден да заплати на „***“ ООД-гр.Добрич сторени разноски в размер на 1 680 лв адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „***“ ООД-гр.Добрич за допълване на определение №508/20.02.2019 г. по гр.д.№4806/2018 г. на Добричкия районен съд в частта за разноските чрез осъждане на К.Б.К. с ЕГН ********** да заплати на „***“ ООД-гр.Добрич сторени разноски в размер на 1 680 лв адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.