О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 462

гр. Добрич, 05.06.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На пети юни година 2019

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

Д. НИКОЛОВА

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно частно гражданско дело номер 332 по описа за 2019 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК и е образувано по частна жалба на С.С.Д. ***, чрез упълномощения адвокат, срещу определение №713/13.03.2019г. по гр.д.№1537/2018г. на Добричкия районен съд, с което е отменено постановеното на 17.01.2019г. по същото дело определение за конституиране на „***“ЕООД – гр.Варна като трето лице, подпомагащо ответника.

В частната жалба се възразява срещу извода на първоинстанционния съд, че частният жалбоподател, ответник по предявения иск, няма правен интерес от привличане на третото лице да го подпомага, защото, с оглед разпоредбата на чл.637 ал.5 от ТЗ, липсва възможност при неизгоден за него резултат по делото да предяви обратен иск срещу третото лице. Според жалбоподателя разпоредбата, на която се е позовал първоинстанционният съд, е неприложима, тъй като третото лице не е в производство по несъстоятелност, а е в процедура по ликвидация.Иска обжалваното определение да бъде отменено като неправилно.

Частната жалба е редовна и е подадена в срок.

Писмени отговори по частната жалба от насрещната страна А.К. С. и от конституираното да подпомага ответника „***“ЕООД не са постъпили.

След като обсъди оплакванията в жалбата и провери делото, въззивният съд намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на А.К. С. срещу С.С.Д..

Исковата молба е нередовна по чл.127 ал.1 т.6 от ГПК - липсва подпис на лицето, подало исковата молба /изпратена е сканирана по електронна поща/, но това е извън спора, с който въззивният съд е сезиран.

С исковата молба е предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК – за установяване съществуването на вземането на ищеца от ответника, за което по ч.гр.д.№369/2017г. на ДРС е издадена заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение в размер на 16 761.40 лева, недължимо платени от ищеца на ответника.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът представил отговор по исковата молба, в който посочил, че имал парично вземане по запис на заповед с авалист „***“ЕООД. Същевременно „***“ЕООД и „***“ЕООД – с едноличен собственик на капитала А.К. С., били в правоотношение, произтичащо от търговски договор. Двете дружества се уговорили „***“ЕООД да погаси задълженията си по търговския договор, като извърши плащане на задължението на „***“ЕООД, като авалист по записа на заповед към ответника. Сумата, за която била издадена заповедта по чл.410 от ГПК съставлявала именно това плащане.

В отговора е въведено и искане по чл.219 от ГПК за конституиране на „***“ЕООД да подпомага ответника по предявения срещу него иск.

С определение от 17.01.2019г. първоинстанционният съд приел, че са налице условията за конституиране на посоченото търговско дружество като помагач на ответника, който при неизгодно за него решение има интерес да предяви иск срещу „***“ЕООД за вземането по авалирания от дружеството запис на заповед /което би се оказало непогасено, ако ответникът бъде осъден да възстанови на С. спорната сума, като платена без основание, а не, както се твърди от ответника - за погасяване на задължението по записа на заповед/.

След конституирането на „***“ЕООД да подпомага ответника, при служебна справка с Търговския регистър първоинстанционният съд е установил, че дружеството е в процес на ликвидация. При така констатираното обстоятелство е прието, че поради забраната по чл.637 ал.5 от ТЗ ответникът не би могъл да предяви обратен иск срещу подпомагащия го и да търси съдебна защита на правата си. Следователно той няма правен интерес да бъде подпомаган и съдът неправилно е конституирал подпомагащото го лице. По тези съображения съдът е постановил обжалваното определение, с което е отменил определението си за конституиране на помагача на ответника.

По същество определението съставлява такова, с което съдът не допуска участието на трето лице да подпомага ответника и в съответствие с чл.220 изр.второ от ГПК частната жалба срещу него е допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна. Ликвидацията на търговско дружество /чл.266 – чл.274 от ТЗ/ и несъстоятелността на търговец /чл.625 и сл. от ТЗ/ са две напълно различни производства, които се развиват при наличието на различни предпоставки. „***“ЕООД не е в производство по несъстоятелност и нормите, уреждащи несъстоятелността, са неотносими в случая. Същевременно в разпоредбите на чл.266 и сл. от ТЗ не се съдържа забрана търговско дружество, което е в процедура за ликвидация, да участва в съдебни производства и кредиторите да предявяват вземанията си. Друг е въпросът кой представлява търговско дружество, което е в ликвидация и как кредиторите предявяват вземанията си. Това следва да се съобрази, но то не лишава кредитора да търси вземанията си от длъжника – търговско дружество в ликвидация. Следователно кредиторът, в случая ответникът, има правен интерес да бъде подпомаган от длъжника си „***“ЕООД, срещу едно неизгодно за него решение по предявения иск.

Като е приел обратното и не е допуснал участието на помагача на ответника по делото, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение №713/13.03.2019г. по гр.д.№1537/2018г. на Добричкия районен съд и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.