О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 454

гр.Добрич 03.06.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На трети юни 2019 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

Г. ЖЕЧЕВА

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия Г. ЖЕЧЕВА

въззивно частно гражданско дело №339 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.396 ал.1 от ГПК във връзка с чл.*4 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от И.С.М. с ЕГН **********,Л.Р.М. с ЕГН ********** и С.И.С. с ЕГН **********,***,срещу определение №1333/14.05.2019 г. по ч.гр.д.№1656/2019 г. на Добричкия районен съд,с което е отхвърлена молбата на частните жалбоподатели за допускане обезпечение на бъдещите им искове срещу „Уникредит Булбанк“ АД-гр.София за прогласяване нищожността на учредена на 28.01.2009 г. /обективирана в нотариален акт №*,том *,рег. №*,дело №*/2009 г. на нотариус с рег. №160 в регистъра на Нотариалната камара,вписана с вх. рег. №1773/28.01.2009 г.,акт №*,том І,дело №261 на Служба по вписванията-гр.Добрич/ договорна ипотека чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изпълнително дело №201481004000* по описа на ЧСИ Н.Н.с рег. №810 в регистъра на КЧСИ“.Изложени са доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение и се настоява за отмяната му,респ. за допускане на претендираното обезпечение.

Като постави на разглеждане депозираната частна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че молителите в обезпечителното производство и частни жалбоподатели са уведомени за обжалваното определение на 15.05.2019 г. /виж съобщението на лист 29 от делото на ДРС/,частна жалба вх.№9760/16.05.2019 г. по описа на ДРС е депозирана в рамките на едноседмичния преклузивен срок по чл.396 ал.1 от ГПК,изтекъл за молителите на 22.05.2019 г..Предвид горното и като подадена от активно легитимирани лица-молители в обезпечителното производство с правен интерес от обжалване на неизгодното за тях определение,респ. като насочена срещу съдебен акт от категорията по чл.396 ал.1 от ГПК във връзка с чл.*4 ал.1 т.2 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,частната жалба е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Ч.гр.д.№1656/2019 г. на ДРС е образувано по повод молба на И.С.М. с ЕГН **********,Л.Р.М. с ЕГН ********** и С.И.С. с ЕГН **********,***,с която на основание чл.390 от ГПК молителите са настояли за допускане обезпечение на бъдещите им искове срещу „Уникредит Булбанк“ АД-гр.София за прогласяване нищожността на учредена на 28.01.2009 г. /обективирана в нотариален акт №*,том І,рег. №*,дело №*/2009 г. на нотариус с рег. №160 в регистъра на Нотариалната камара,вписана с вх. рег. №1773/28.01.2009 г.,акт №*,том І,дело №* на Служба по вписванията-гр.Добрич/ договорна ипотека чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изпълнително дело №201481004000* по описа на ЧСИ Н.Н.с рег. №810 в регистъра на КЧСИ“.В молбата е посочено,че възнамеряваните бъдещи искове ще са евентуално обективно съединени,като със същите ще се настоява за прогласяване нищожността на горната договорна ипотека на основание чл.167 ал.3 от ЗЗД като учредена от лица,които не са собственици на ипотекирания имот,тъй като същите и техният праводател не са придобили собствеността по предходни последователно сключени сделки на разпореждане с имота поради нищожност на сделките на основание чл.26 ал.2 предл.1 от ЗЗД /невъзможен предмет/;евентуално нищожност на ипотеката на основание чл.170 от ЗЗД поради неизвестност за тъждеството на ипотекирания имот;евентуално нищожност на ипотеката на основание чл.166 ал.2 от ЗЗД поради неучредяването й върху поединично определени имоти.

Молбата за обезпечение е подадена от активно легитимирани лица-от бъдещите ищци пред родово компетентния по смисъла на чл.390 ал.4 от ГПК съд /ДРС/ по мястото на изпълнението,за чието спиране се настоява.Бъдещите искове ще са родово подсъдни на районен съд предвид посочената цена на всеки иск от 4 425,10 лв,формирана съгласно разпоредбата на чл.69 ал.1 т.4 предл.2 от ГПК във връзка с т.2 на същата разпоредба на база данъчната оценка на ипотекирания имот,доколкото ипотечното право е вещно по своя характер право върху недвижим имот.Като депозирана от активно легитимирани лица и пред родово и местно компетентния съд молбата за обезпечение е допустима,респ. и атакуваното определение е допустимо.

Основателността на молба по чл.390 и сл. от ГПК за допускане обезпечение на бъдещ иск се обуславя от кумулативното наличие на няколко предпоставки.Съобразно разпоредбата на чл.391 ал.1 от ГПК обезпечение на иск може да се допусне,когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението,т.е.следва да е налице обезпечителна нужда,като искът следва да е допустим и вероятно основателен,т.е.подкрепен с писмени доказателства,а при липса на убедителни писмени доказателства неговата вероятна основателност следва да е удостоверена от молителя чрез внасяне на гаранция в определен от съда размер.На следващо място претендираната обезпечителна мярка следва да е подходяща и да води до оправдано накърняване правната сфера на ответника,съответстващо на вида на търсената с обезпечения иск защита.

Молбата за допускане на исканото обезпечение е неоснователна поради следните съображения:

На първо място съдът намира,че исковете на С.И.С. ще са недопустими поради липса на правен интерес за същия да оспорва съществуването на ипотечното право.Същият е длъжник по изп.д.№201481004000* по описа на ЧСИ Н.Н.,като е задължен към кредитора „Уникредит Булбанк“ АД солидарно с Д.М.С.за дълга,обезпечен от трети лица-ипотекарни длъжници /съпрузите Д. Г.М. и Г. Ас.Б./ с процесната ипотека върху имота в с.О..Длъжникът С. Ив.С. има правен интерес ипотечното право на кредитора да съществува,за да се насочи принудително изпълнение върху ипотекирания имот и дължимите суми да бъдат събрани от публичната му продан.В противен случай взискателят ще следва да насочи изпълнението върху имущество на солидарните длъжници-главни длъжници по изпълнителния титул,т.е. по отношение имущество на С. Ив.С. и Д.М.С..Освен това длъжниците по правило имат интерес задълженията им да бъдат погасени своевременно,а не да се възпрепятства принудителното изпълнение,доколкото забавянето във времето води до нарастване на дълга поради начисляване на лихва за забава върху главницата и такси и разноски в изпълнителното производство.

Недопустими ще са и исковете на И.С.М. и Л.Р.М. за прогласяване нищожност на ипотеката на основание чл.167 ал.3 от ЗЗД,защото такива техни искове срещу „Уникредит Булбанк“ АД на посоченото основание вече са били предмет на приложеното гр.д.№766/2015 г. на ДРС,приключило с влязло в сила решение за отхвърлянето им,което има сила на пресъдено нещо спрямо страните по това дело,представляваща процесуална пречка за предявяване отново на същите искове по смисъла на чл.299 от ГПК.Дори и наведените с молбата за обезпечение нови обстоятелства относно липсата на легитимация на учредителите на ипотеката /съпрузите Д. М. и Г. Б./ като собственици на имота към датата на учредяването й,мотивирани от твърдяна нищожност на сделките на разпореждане в полза на техния праводател и в тяхна полза,за които се сочи,че ще бъдат в основата на бъдещите искове,не ще обусловят допустимост на нови искове по чл.167 ал.3 от ЗЗД.В производството по гр.д.№766/2015 г. на ДРС ищците И. Ст.М. и Л. Р.М. е следвало да изчерпят всичките си доводи,обосноваващи претенцията им,че ипотечният договор е нищожен като сключен от лица-несобственици на имота.Ненаведените в това производство обстоятелства /вкл. за нищожност на посочените разпоредителни сделки/,обосноваващи липса на собственическа легитимация на учредителите на ипотеката към датата на сключване на договора за ипотека,са преклудирани и е недопустимо заявяването им в ново исково производство при същото основание на иска за нищожност на ипотеката.

Останалите искове на И. и Л. Маринови срещу банката-кредитор за обявяване нищожност на договора за ипотека на основание чл.166 ал.2 от ЗЗД и чл.170 от ЗЗД вероятно също няма да са допустими.В производството по тях на първо място бъдещите ищци ще следва да обосноват правния си интерес от исковете като трети на ипотечния договор лица,като удостоверят защитавано от тях свое право на собственост върху ипотекирания имот към настоящия момент.В това производство ще е допустимо вече същите да наведат преюдициални доводи,че са собственици на имота към настоящия момент по силата на договор за продажба от 1994 г. /основание,различно от претендираната придобивна давност в производството по гр.д.№766/2015 г. на ДРС,на което исковете им за собственост са отхвърлени с влязло в сила решение/ и че не са загубили правото си на собственост поради нищожност на извършената от тях разпоредителна сделка в полза на сина им С.С. и на последващата сделка,осъществена от С.С. в полза на Д. М. по време на брака му с Г. Б.,които им твърдения за незагубена от тях собственическа легитимация,придобита на деривативно основание,биха обосновали правния им интерес да оспорят съществуването на ипотечно право върху собствения им имот.Наведеното основание обаче за нищожност на разпоредителните сделки поради невъзможен предмет не е убедително удостоверено от представените доказателства,защото предмет на сделките е реално обособен съществуващ имот,който при евентуално непрецизно описание в договорите е определяем,като същият /сграда/ не е изключен от гражданския оборот и може да бъде предмет на разпоредителни сделки.Дори и да се докаже,че ищците се легитимират понастоящем като собственици на посоченото основание или с оглед осъщественото поредно прехвърляне на имота в полза на Л. Р.М. по време на брака й с И. Ст.М. чрез договор за продажба от *.07.2018 г. /нот.акт №*,т.*,рег.№*,н.д.№*/2018 г. на нотариуса Р.Г.с район на действие ДРС/ и исковете им са допустими,при преценка на представените с молбата за обезпечение писмени доказателства не може да се изведе категоричен извод за вероятната им основателност,защото,дори и да е налице непрецизно описание на ипотекираната сграда в договора за ипотека,в акта са налице достатъчно индивидуализиращи признаци,правещи обекта на ипотеката определяем,като волята на страните по договора за ипотека е очевидно да се учреди такава върху цялата съществуваща сграда,а не върху част от нея.В този смисъл не е налице неизвестност за тъждеството на ипотекирания имот,респ. се касае за ипотекиране на поединично определен и реално обособен имот /съвсем недвусмислено е посочено в договора,че се ипотекира цялата сграда,разположена в описания поземлен имот,а не неидентифицирана част от нея,в каквато насока са наведени обстоятелства от молителите,които ще обосноват бъдещите им искове/.

Предвид горното съдът намира,че бъдещите искове на молителите не подлежат на обезпечаване поради недопустимост на същите,респ. ако се приеме,че са допустими,поради вероятната им неоснователност.В случая вероятна основателност не може да бъде засвидетелствана чрез внасяне на гаранция,защото изложените обстоятелства,обосноваващи бъдещите искови претенции,които обстоятелства са и подкрепени с представените писмени доказателства,по-скоро сочат недвусмислено на вероятна неоснователност на исковете,която не може да бъде преодоляна чрез внасяне на гаранция.Внасянето на гаранция е приложимо,когато изложените факти са годни да обосноват извод за наличие на твърдяните обстоятелства /в случая основания за нищожност на ипотеката/,но представените писмени доказателства не ги удостоверяват убедително,респ. същите подлежат на бъдещо доказване и с други доказателствени средства в исковия процес,каквато хипотеза в случая не е налице.

Предвид изложеното въззивният съд намира частната жалба за неоснователна и следва да я остави без уважение.Обжалваното първоинстанционно определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По смисъла на т.5 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС отговорност за разноски в рамките на настоящото обезпечително производство не следва да се разпределя от съда,вкл. съдът не дължи такова произнасяне и поради липсата на отправено искане за присъждане на разноски от частните жалбоподатели-молители в обезпечителното производство.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №1333/14.05.2019 г. по ч.гр.д.№1656/2019 г. на Добричкия районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от разпоредбите на чл.396 ал.2 изр.2 и 3 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.