О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   

 

                            528                   ,27.06.2019 година, град Добрич

                                    

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

  На деветнадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година

  В закрито заседание в следния състав :

 

                                        Председател  : ДИАНА ДЯКОВА                          

Членове  : ДЕСИСЛАВА Н.

                                                               ЖЕЧКА МАРГЕНОВА 

   

като разгледа докладваното от съдията Десислава Н. въззивно част-но гражданско дело номер 341 по описа за 2019 година, намира следното :

 

 

 

                   Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 1046 от 29.03.2019 г . ( по регистратурата на ГТРС ) , подадена по куриер на дата 27.03.2019 г. на заявителя М.С.К. ***, об-щина Добричка чрез упълномощения адвокат Д.К. *** Търново срещу определение № 90 от 8.03.2019 година на Ге-нералтошевския районен съд по ч.гр.д.№ 5/2019 г. за спиране на незабавно-то изпълнение на издадената заповед № 3 от 11.01.2019 г. , на основание член 420,ал.2 от ГПК .

         В частната жалба се поддържа, че искането за спиране не е подкрепе-но с писмени доказателства за твърдените факти за привидност на догово-ра за заем от 18.04.2018 г. и прикриването с него на уговорка във връзка с друг договор за продажба на лек автомобил от същата дата - за заплащане на цената му на части. Доказателствата сочат на сключването между стра-ните на два договора от една и съща дата, с различен предмет и без връзка помежду им ,а задължението на П. ( купувач ) за заплащане на цена-та по лекия автомобил е изпълнено при подписването му. Представените от длъжника доказателства са за извършени по валидния договор за заем две плащания : от 850 лева  на дата 29.01.2019 г. - след издаването на заповедта и от 250 лева на дата 26.02.2019 г -  след образуването на изпъл-нителното дело, но те са „ отразени по изпълнителното дело “  и не са дос-татъчни за пълното погасяване на вземането от 2 100 лева,а също и на раз-носките в двете производства – изпълнителното и заповедното. Иска се от-мяна на определението за спиране, отхвърляне на молбата за спиране и присъждане на разноски .

         В отговор на ответника по частната жалба ( длъжник ) С. В П. *** чрез пълномощника – адвокат С. Х. от ВАК , частната жалба се оспорва като неоснователна , защото няма правно значение кога са извършени плащанията и дали платеното покрива и разноските за заповедното и изпълнителното производство .

         Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице

( заявителя ) с правен интерес да иска отмяна на обжалваемото определе-ние на заповедния съд за спиране на изпълнението на основание член 420, ал.2 от ГПК. Правото си на частна жалба то е упражнило редовно, в едно-седмичния срок, считан от съобщаването му на дата 20.03.2019 г. ( на л.26 от делото на ГТРС ).

         С обжалваното определение заповедният съд е уважил изцяло иска-нето на длъжника С.П., инкорпорирано в частната й жалба с вх.№ 753/ 7.03.2019 г. ( по регистратурата на ГТРС ) срещу разпореждане-то за незабавното изпълнение, за спиране на изпълнението . Правилно съ-дът е приел, че искането за спиране е упражнено с оглед представени от длъжника писмени доказателства по следните възражения за недължимост на вземането : страните не са имали воля да се обвържат от договор за за-ем; обвързани са от договор за продажба за лек автомобил ,а уговорката за заплащане на неплатената при подписването му част от цената на вещта на вноски е оформена като задължение на купувачката за връщане на договор за заем; неплатената част от цената се равнява на 3 000 лева  ( 1 000 лева са платени без разписка от сина Н.П.при продажбата ) на части, като от нея 1 900 лева са платени с четири вноски : 500 лева  - на 1.06.2018 г., 400 лева – на 28.08.2018 г., 500 лева – на 27.09.2018 г., 500 лева – на 29.10.2018 г. ,а 1 100 лева с две вноски : 850 лева – на 28.01. 2019 г. и 250 лева – на 25.02.2019 г. ,т.е. в срока за доброволно изпълнение.

         Изводът на заповедния съд, че доказателствата подкрепят възраже-нията на длъжника , е отчасти неправилен. Има доказателства за сключени между страните на една и съща дата два договора , но няма доказателства, че договорът за заем е привиден и прикрива уговореното по продажбата изпълнение на задължението за изплащане на цената на вещта на вноски. Има доказателства, че паричното вземане – предмет на заповедта – в раз-мер от 2 100 лева е погасено ( с двете вноски от 28.01.2019 г. и от 25.02. 2019 г. в общ размер от 1 100 лева ) частично. А при това положение има основание по член 421,ал.2 от ГПК за спиране на незабавното изпълнение само за тази част – за горницата над 1 100 лева до 2 100 лева . За останала-та част от вземането в размера от 1 000 лева искането за спиране е неосно-вателно и неправилно е уважено от заповедния съд . Това налага частично потвърждаване и частична отмяна на определението по искането за спира-не.

         С оглед частичната основателност на частната жалба по член 420, ал.3 от ГПК на заявителя К. , той има право на част от сторените разноски за това производство ( от държавна такса от 15 лева и от възнаг-раждение за адвокат от 150 лева ), равняваща се на 69 лева .

         Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И   :

         ПОТВЪРЖДАВА определение № 90 от 8.03.2019 година на Гене-ралтошевския районен съд по ч.гр.д.№ 5/2019 г. за спиране на основание член 420,ал.2 от ГПК на незабавното изпълнение на издадената заповед № 3 от 11.01.2019 г. за изпълнение на парично вземане на М.С.К. *** срещу С.В.П. само в частта за горницата над 1 100 лева до 2 100 лева .

         ОТМЕНЯ определението в частта ,с която е спряно незабавното из-пълнение за част от вземането в размер от 1 000 ( хиляда ) лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, инкорпорирана в частна жал-ба с вх.№ 753/ 7.03.2019 г. ( по регистратурата на ГТРС ) на длъжника С.В.П., ЕГН: ********** ***, за спиране на незабавното изпълнение за част от паричното вземане ,равняваща се на 1 000 ( хиляда ) лева на основание член 420,ал.2 от ГПК .

         ОСЪЖДА С.В.П., ЕГН: ********** *** да заплати на М.С.К., ЕГН: ********** *** сумата от 69 ( шестдесет и девет ) лева разноски за частното производ-ство.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ .

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                2.