О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   

 

                              534                 ,27.06.2019 година, град Добрич

                                    

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

  На двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година

  В закрито заседание в следния състав :

 

                                        Председател  : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

Членове  : ДИАНА ДЯКОВА                          

                                                               ДЕСИСЛАВА Н.

   

като разгледа докладваното от съдията Десислава Н. въззивно част-но гражданско дело номер 342 по описа за 2019 година, намира следното :

 

                   Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 753/ 7.03.2019 г. ( по регистратурата на ГТРС ) на С.В.П. *** чрез упълномощения адвокат С.Х. от ВАК срещу разпореждане № 3 от 11.01.2019 г. , поправено с определение № 127 от 4.04.2019 г.  относно датата , от която се дължат законни лихви върху заявеното парично вземане – 11.01.2019 г. ( вместо посочената при грешка 11.01.2018 г.) на Генералтошевския районен съд по ч.гр.д.№ 5/2019 г., за допускане на незабавно изпълнение на заповед № 3 от 11.01.2019 г. ,изда-дена въз основа на документ по член 417,т.3 от ГПК по молба на заявителя М.С.К..

         В частната жалба се поддържа, че в разпореждането не е са посочени всички обстоятелствата , от които произтича вземането – датата, мястото и начинът на сключване на договора за заем ; че страните не са имали воля да се обвържат от договор за заем , а сключеният такъв с нотариално удос-товеряване на подписите прикрива уговорка във връзка с друг договор за продажба на лек автомобил от същата дата при цена от 4 000 лева - за заплащане на неплатената част от цената на вещта в размер от 3 000 лева

 ( 1 000 лева са платени без разписка от сина Н.П.) на части. Длъжникът П. твърди, че задължението й за цената на автомобила е погасено чрез плащане с банкови преводи на суми от : 500 лева  - на 1.06.2018 г. , 400 лева – на 28.08.2018 г., 500 лева – на 27.09.2018 г., 500 лева – на 29.10.2018 г. ; 850 лева – на 28.01.2019 г. и 250 лева – на дата 25.02.2019 г. след връчване на поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ по изпълнително дело № 20198110400008 . Иска отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение по липса на фактическо и правно основание за из-даването му.

         Отговор по частната жалба от заявителя М.С.К. *** не е подаден.                                                             Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжника - с правен интерес да иска отмяна на неизгодното за него раз-пореждане за допускане на незабавно изпълнение. Частната жалба е пода-дена заедно с възражението срещу издадената заповед с вх.№ 752 от 7.03. 2019 г. ( на л.20 от ч.гр.д.№ 5/2019 г. по описа на ГТРС ) в двуседмичния  срок по член 419,ал.1 от ГПК, считан от връчването на заповедта

от съдебния изпълнител по реда на член 418,ал.5 от ГПК , в случая на дата 22.02.2019 г. , видно от обратна разписка ИД ***, с която тя е връчена от ЧСИ , с рег. № 811 по изпълнително дело № 20198110400008

( изискани служебно от въззивния съд с оглед проверката за срочност ) .

         Заповед № 3 от 11.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение е издадена заедно с изпълнителен лист от Генералтошевския районен съд по ч.гр.д.№ 5/2018 г. по заявление с вх.№ 67 от 11.01.2019 г. на М. С. К. за неговото изискуемо парично вземане срещу С. В. П. за невърнатата към подаване на заявлението част в размер от 2 100 лева от получения от нея паричен заем в общ размер от 4 000 лева, ведно със законни лихви и разноски, с приложен документ по член 417,т.3 от ГПК – „ договор за паричен заем “ с нотариална заверка на подписите от 18.04.2018 г. ( на л. 7 от делото на заповедния съд ).  

         В заявлението по член 418 ,ал.1 от ГПК са посочени подробно об-стоятелствата ,от които произтича заявеното вземане за невърната част в размер от 2 100 лева от предоставен на 18.04.2018 г. паричен заем в размер от 4 000 лева . Приложен към него е документът, удостоверяващ вземане-то- писмен договор за паричен заем с нотариално удостоверени подписи съгласно рег. № 2538 /18.04.2018 г. на Нотариус , с рег.№ 158 на НК, с район на действие – ДРС. Заповедният съд е проверил съществуването на заявеното вземане с оглед тази индивидуализация на вземането в заявле-нието и удостоверяването му в приложения към него документ. Това личи от мотивите на неговото разпореждане . Пропускът му да посочи в запо-ведта основанието на вземането точно ( вместо само „ договор за заем “  ) е отстраним от заповедния съд – т.7 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС .  

         В съгласие с член 419,ал.2 от ГПК частната жалба срещу разпореж-дането за незабавно изпълнение може да се основе само на съображения, извлечени от актове по член 417 от ГПК. Това е така, защото въззивният съд извършва същата като тази на заповедния съд проверка по член 418, ал.2 от ГПК за това дали документът по член 417,т.3 от ГПК е редовен от външна страна и дали удостоверява наличието на годно за изпълнение притезателно право . Други документи се проверяват само, ако изискуе-мостта  на вземането зависи от допълнителни обстоятелства, които също подлежат на удостоверяване  – член 418,ал.3 от ГПК.

Доводите в частната жалба не са срещу редовността на документа или удостоверителната му сила .А съставляват твърдения за факти , с които се цели да се отрече правното действие на договора  за заем , да се признае правното действие на друго прикрито съглашение и погасяването му. Такива факти се проверяват в производството по иска за съществуване на вземането по член 422,ал.1 от ГПК, ако длъжникът се позове на тях в отговора .  

В случая приложеният документ е от вида по член 417,т.3 от ГПК – договор за паричен заем , с нотариална заверка на подписите на лицата, които са го сключили и е редовен от външна страна. Удостоверява  задъл-жение на частната жалбоподателка за връщане на получен от нея паричен заем в размер от 4 000 лева на осем месечни вноски от по 500 лева, първата от които с падеж – 30.05. 2018 г., а последната – 30.12.2018 г. преди пода-ването на заявлението на 11.01.2019 г. При твърдение в заявлението, че не е върната част от заема от 2 100 лева , правилно съдът е постановил издава-нето на заповед за незабавно изпълнение на вземането в този размер. Част-ната жалба е неоснователна , разпореждането е законосъобразно и въззив-ният съд го потвърждава.

Воден от горното, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И   :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3 от 11.01.2019 г. , поправено с определение № 127 от 4.04.2019 г. на Генералтошевския районен съд по ч.гр.д. № 5/2019 г., за допускане на незабавно изпълнение на заповед № 3 от 11.01.2019  г.

ВРЪЩА делото на заповедния съд за преценка по член 247 от ГПК при пропуск да се посочи в разпореждането и заповедта  основанието, от което произтича вземането точно, вместо само „ договор за заем “ .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ .

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                 2.