О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №540

гр.Добрич 27.06.2019 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ закрито заседание на двадесет и седми юни

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ:Е.ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

при секретаря ………………………............. и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева.....В.ч.гр.д. .№397

от 2019г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.413 ал.1 от ГПК.

Постъпила е жалба от „***“ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление –гр.С.,чрез пълномощник юрисконсулт Б.Н. ,служебен адрес-***,пл.“С.“№8 срещу Заповед за изпълнение №196/18.07.2016г.по ч.гр.д.№353/2016г.по описа на РС гр.Балчик,в частта за разноските.

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

С Определение№252 от 01.04.2019г. по ч.гр.д.№168/2019г.по описа на ДОС,съдът е приел,че издадената заповед за изпълнение не е влязла в сила,поради нередовното връчване на длъжника,за когото срокът за подаване на възражение не е започнал да тече.По тези съображения,съобразно постановките на т.12 от ТР №4/2013г.на ОСГТК на ВКС съдът е разпоредил жалбата да се администрира,след влизане в сила на издадената заповед за незабавно изпълнение.

Видно от представената от ЧСИ С.Сербезов покана за доброволно изпълнение до длъжника,тя е връчена на пълнолетен член от семейството на длъжника на 20.02.2019г.на посочения в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение адрес.

При това положение срокът за възражение от страна на длъжника е изтекъл и издадената заповед за изпълнение е стабилизирана.

По доводите на жалбоподателя,съдът намира за установено следното:

В заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение се претендират разноски в размер на 25 лв.ДТ и 300 лв.-юрисконсултско възнаграждение.Общо дължимата сума по кредита,отпуснат от банката жалбоподател е в размер на 426,04 лв.-включая главница ,договорна и санкционираща лихва и дължими такси и разноски.

С издадената Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 18.07.2016г. по ч.гр.д.№353/2016г. районният съд е намалил претендираното възнаграждение на юрисконсулта на заявителя на 100 лв.

Съдът приема,че преценка на основателността на подадената жалба, следва да се приложат директно нормите на европейското право ,които се ползват с приоритет спрямо националните норми,които му противоречат.

С Решение от 05.12.2006г. по обединени дела С-94 и С-202 Съдът на Европейския съюз е приел,че когато държава член на ЕС делегира на частноправен субект,какъвто е Висшия адвокатски съвет правомощия във връзка с определяне на икономически условия,в настоящия случай-приложими минимални адвокатски възнаграждения,то тя осъществява нарушение на правилата за свободната конкуренция,закрепени в чл.101 и чл.102 от ДФЕС,тъй като насърчава частен стопански субект да приема съгласувани практики,ограничаващи свободната конкуренция.

С Решение от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/2016г.и С-428-2016г.,Съдът на ЕС е приел,че чл.101 ,пар.1 от ДФЕС във вр.с чл.4 пар.3 от ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл,че националната правна уредба на България,съгласно която,от една страна адвокатът и неговият клиент не могат под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер,определен в наредба,приета от професионална организация на адвокатите като Висш адвокатски съвет,а от друга страна съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер,ограничава конкуренцията на вътрешния пазар,по смисъла на чл.101 пар.1 от ДФЕС.

Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС,като при необходимост,по собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство,която му противоречи,без да е необходимо да изисква или изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред-Решение от 09.03.1978 г.по дело №106/77 на Съда на ЕО.

Изложените обстоятелства дават право на съда да определи разноските,като отчете фактическата и правна сложност на конкретното дело,като не е обвързан нито от уговорения от ищеца и процесуалния му представител размер,нито от минималния размер на адвокатските възнаграждения,предвиден в Наредбата.

В настоящия случай става въпрос за подаване на заявление по чл.417 от ГПК,което не се отличава с фактическа и правна сложност,оправдаваща присъждането на претендирания размер на възнаграждението.

Като правилна и законосъобразна атакуваната Заповед за незабавно изпълнение ,в частта за присъдените на жалбоподателя разноски следва да бъде оставена в сила.

Водим от гореизложеното Окръжният съд,

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Заповед за изпълнение №196/18.07.2016г.по ч.гр.д.№353/2016г.по описа на РС гр.Балчик,в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.