О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 544 28.06.2019 год. гр.Добрич

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и осми юни 2019 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Дякова в.ч.гр.д.№ 432/2019 год. за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл.274 ал.1 т.2 от ГПК,във връзка с чл. 262 ал.3 от ГПК въз основа на частна жалба рег.№1814/16.05.2019 год.,подадена от Е.Г.А.,ЕГН **********,*** срещу разпореждане № 436/13.05.2019 год. на Каварненския районен съд,с което подадената от него въззивна жалба рег.№ 980/14.03.2019 год. е била върната,поради неизпълнение на указания за заплащане на дължимата държавна такса за въззивно обжалване. Изложени са доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане по причина,че таксата е заплатена своевременно ,както и своевременно е бил депозиран платежния документ,удостоверяващ изпълнението на дадените от съда указания.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима,а разгледана по същество и основателна ,но не по наведените в нея доводи.

Производството по обжалване на постановените в гражданския процес определения и разпореждания е уредено като самостоятелно, отделно от производствата по въззивно и касационно обжалване на съдебните решения. Този подход е обусловен от различията в подлежащите на проверка съдебни актове. С решението съдът се произнася по спорното материално право, а съгласно чл. 252 ГПК определения и разпореждания се постановяват, когато съдът се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество, а се извършва преценка за приложението на процесуални норми, които по правило са императивни. Логично следствие от това основно разграничение се явяват различните правомощия на въззивната инстанция в производството по обжалване на решенията и в производството по обжалване на определенията, визирани от чл. 274, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 278, ал. 2 ГПК представлява особено правило по смисъла на чл. 278, ал. 4 ГПК, което изключва субсидиарното приложение на чл. 269, изр. второ ГПК в производството по частна жалба. Обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно.Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба- така тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 год. на ВКС по т. д. № 6/2017 год., ОСГТК.

От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частният жалбоподател е заявил с искова молба рег.№1791/21.05.2018 год. срещу К.Д. а.,ЕГН ********** :1./установителен иск по чл.23 ал.2 от СК,във връзка с чл.22 ал.1 от СК,във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК ,че е изключителен собственик на ПИ с идентификатор ***,ведно с построените в него сгради с идентификатори ***.1 , ***.2 и ***.3,както и 2./конститутивен иск за делба по чл.34 от ЗС,във връзка с чл.341 и сл. от ГПК за делба на посочените недвижими имоти при квоти от по 1/1 идеални части за него и 0 идеални части за ответницата,както и на двете МПС при квоти от по ½ ид.ч.за всяка от страните.

Образуваното гр.д.№ 413/2018 год. на Районен съд Каварна е приключило с решение № 30/22.02.2019 год.,в мотивите на което е прието,че съдът е бил сезиран в условията на кумулативно съединение на искове за собственост и делба.Съдът е приел,че недвижимите имоти са били придобити в режим на съпружеска имуществена общност,а с оглед установената в чл.21 ал.3 от СК презумпция,ищецът не установил твърденията си за трансформация и за липса на принос на другата страна в придобиването им,нито пък предпоставките на чл.23 от СК,поради което допуснал делба на посоченото в исковата молба движимо и недвижимо имущество при равни квоти.

Ищецът Е.Г.А. е подал въззивна жалба рег.№ 980/14.03.2019 год. срещу решението в частта ,в която е била допусната делба на недвижимите имоти.Изложени са доводи,че събраните по делото гласни и писмени доказателства сочели,че недвижимите имоти са обект на негово лично притежание. Отправено е искане съдебния акт да бъде отменен в обжалваната му част,като въззивният съд постанови нов по съществото на спора,с който признае по отношение на К.,че А. е изключителен собственик на недвижимите имоти и допусне делбата им при квоти от 0/0 идеални части за първата и 1/1 ид.части за втория.

Въззивният съд не може да извърши проверка на обжалвания съдебен акт в частта на установителната претенция,доколкото в съдържанието на решението по чл.236 ал.1 т.5 от ГПК ,КРС не е посочил какво постановява по същество на спора по чл.23 ал.2 от СК,във връзка с чл.22 ал.1 от СК,във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищецът Е.Г.А. не се е позовал изрично във въззивната си жалба на порок на съдебния акт ,че за разлика от изложеното в мотивната част, в диспозитива му и в съответствие с разпоредбата на чл.236 ал.1 т.5 от ГПК липсва отразяване на формираната от съда воля по отношение иска за трансформация с посочване предметното му съдържание -страни и правно основание.Независимо от липсата на артикулирано искане за отстраняване на очевидна фактическа грешка,респ.допълването му от КРС,искането за уважаване установителната претенция пред вид констатирания порок подлежи на отстраняване не от въззивния съд в производство по глава ХХ от ГПК ,а в производство по чл.247,респ. чл.250 от ГПК от компетентния за това първоинстанционен съд.

Въззивната жалба по своето съдържание и по правната си природа е отчасти искане за произнасяне от съд по заявена и неразгледана претенция,поради което не е следвало въобще да бъде изисквана таксата по чл.18 ал.1 от Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК,а доколкото таксата по чл.1 от посочената Тарифа е заплатена ,КРС е следвало в рамките на посочените по-горе производства от неговата компетентност да отрази в диспозитив вече формираната си воля касателно претенцията.

Доколкото жалбата съдържа искане за отмяна на решението в частта по допускане делба на недвижимите имоти,след приключване на процедурата по постановяване акт касателно установителната претенция,въззивната жалба следва да бъде изпратена за разглеждането й в тази част от въззивния съд.

По изложените съображения,съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ разпореждане № 436/13.05.2019 год. по гр.д.№ 413/2018 год. на Каварненския районен съд и ВРЪЩА делото на Каварненския районен съд за разглеждане на подадената от Е.Г.А.,ЕГН **********,***

въззивна жалба рег.№ 980/14.03.2019 год. в производство по чл.247,респ. чл.250 от ГПК,след което да бъде изпратена повторно на въззивния съд за разглеждане на искането за отмяна на съдебния акт в частта по допускане на делбата.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

2.