Р Е Ш Е Н И Е

№ 42

гр.Добрич, 20.06.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добрички окръжен съд, наказателно отделение, публично съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година,

Председател: Петър Монев,

Членове:Атанас Каменски и Милена Хараламбиева,

прокурор Виолета Великова, съдебен секретар Елица Александрова, разгледа

н.ч.д. №208/2019г. на Окръжен съд-гр.Добрич, докладвано от съдия Хараламбиева

Производството е образувано по реда на чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС за разглеждане на постъпило в Окръжен съд – гр.Добрич Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено от съдебните власти на Нидерландия и засягащо българския гражданин И.Х.П. с ЕГН **********.

В съдебно заседание представителят на ОП-гр.Добрич изразява становище за признаване на решението за налагане на финансовата санкция.

Упълномощените защитници на П. изразяват становище за непризнаване на решението.

С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и изпълнение Разпореждане на Централно правосъдно инкасо бюро, Министерство на сигурността и правосъдието, Нидерландия, постановено на 14.11.2018г., влязло в сила на 26.12.2018г., с което на българския гражданин И.П. е наложена финансова санкция за правонарушение, извършено на територията на издаващата държава и непопадащо под юрисдикцията на българските съдилища. С цитираното разпореждане е наложена финансова санкция – осъждане за заплащане на парична сума в размер на 145 евро, наложена с решението за санкциониране на административно нарушение. Осъждането е за деяние, реализирано на територията на Н. /издаващата държава/, Б.н, Контрол на скоростта А2 Ляво на 20.10.2018г. в 11,58 часа и квалифицирано като административно нарушение по чл. 2 от Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движението по пътищата - превишаване на разрешената максимална скорост.

Разпореждането на Централно правосъдно инкасо бюро, Министерство на сигурността и правосъдието, Нидерландия, постановено на 14.11.2018г. е влязло в сила на 26.12.2018г.

По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на решение на чуждестранен съд за налагане на финансова санкция.

Изпратеното в Окръжен съд–гр.Добрич удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложения акт, чието признаване се иска. Касае се за решение за налагане на финансова санкция, което съгласно нормата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС е акт за налагане на задължение за плащане на глоба, имуществена санкция или всякакъв друг вид парична санкция, наложена с акт на съдебен или несъдебен орган за извършване на престъпление или административно нарушение, включително паричните санкции, наложени във връзка с нарушение на правилата за движение.

Деянието, осъществено от засегнатото лице И.П., попада сред изброените в чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, за които двойна наказуемост не се изисква. Ето защо и изцяло несъстоятелни са доводите, наведени от защитата на П., че деянието, за което лицето е санкционирано не съставлява административно нарушение по нашето законодателство, в частност по нашия Закон за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС двойна наказуемост не се изисква за деянията, посочени в чл. 14, ал. 2 т.1-32, както и за деяния, съставляващи едно или повече от следните престъпления или административни нарушения според законодателството на издаващата държава: 1. поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на моторни превозни средства, както и разпоредбите относно опасните товари. Т.е. ирелевантно в случая е дали конкретното извършено нарушение съставлява такова и по нашите закони, доколкото волята на законодателя е била проверка за двойна наказуемост в тези случаи да не се извършва, поради което и не е налична хипотезата на чл. 35, т. 7 от ЗПИИРКОРНФС.

Не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд, посочени в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец /съгласно Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено от превод на български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл. 4 и чл. 5 от ЗПИИРКОРНФС. Не се споделят доводите защитата за непълнота на удостоверението, респ. за наличие на предпоставките на чл. 35, т.1 от ЗПИИРКОРНФС. Сочената от защитника липса на индивидуализиращи данни за автомобила не води до извод за непълнота на представеното удостоверение. И това е така, защото в разпореждането за налагане на финансова санкция са посочени не само данни за автомобила, но се съдържа и информация относно мястото и времето на реализиране на деянието, както и са описани разрешената, измерена и коригирана скорост. Нещо повече не се открива и наведената от защитата неяснота касателно размера на наложената финансова санкция. И в удостоверението, и в разпореждането изрично е отразено , че е наложена финансова санкция в размер на 145 евро. Срещу И.П. за същото деяние в Р България или в друга държава, различна от издаващата няма постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на българския съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Разпореждането на Централно правосъдно инкасо бюро, Министерство на сигурността и правосъдието, Нидерландия не се отнася и за деяния, които по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р България, или пък за деяния, извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. Наложената финансова санкция с решението не е по-малко от 70 евро, респ. левовата им равностойност. Осъдителният диспозитив на решението, подлежащо на изпълнение касае парична сума в общ размер на 145 евро /равностойни на 283,59лв. по курс на Българска Народна Банка към датата на постановяване на разпореждането – 14.11.2019г. Решението е постановено срещу пълнолетно /съгласно българското законодателство/ лице, което може да носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет на решението. Производството срещу И.П. е било писмено, като същият е уведомен съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване. Не намира опора в доказателствата и възражението на защитата за наличност на предпоставките на чл. 35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС. На л. 6 от изпратеното Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е посочено, че решението е влязло в сила, производството е било писмено, като се потвърждава, че съответното лице е уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Що се отнася до претенцията за липсата на цялостен превод на удостоверението на български език, следва се подчертае, че с изготвения превод на български на разпореждането за налагане на финансова санкция констатираната неяснота е преодоляна, още повече, че на чуждестранен език е изписана минимална част от съдържащата се в удостоверението информация.

Предвид обстоятелството, че И.П. е български гражданин, с постоянен адрес ***, съдът прие, че местоживеенето му се намира на територията на Р България, т.е налице е една от алтернативно предвидените предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция, съдържащи се в чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС.

По гореизложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА Разпореждане на Централно правосъдно инкасо бюро, Министерство на сигурността и правосъдието, Нидерландия постановено на 14.11.2018г., влязло в сила на 26.12.2018г., с което на българския гражданин И.Х.П., роден на ***г***, Р България, с ЕГН ********** е наложена финансова санкция в размер на 145 евро, равностойни на 283,59лв. по курс на Българска Народна Банка към датата на постановяване на решението – 14.11.2018г.

След влизане в сила на решението, препис от същото ведно с Разпореждане на Централно правосъдно инкасо бюро, Министерство на сигурността и правосъдието, Нидерландия постановено на 14.11.2018г., влязло в сила на 26.12.2018г., да се изпратят на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение!

След получаване на решението, НАП незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, като след приключване на изпълнението също да уведоми настоящия съд, за да се уведоми компетентния орган на издаващата държава.

Препис от решението да се връчи на засегнатото лице!

Да се уведомят компетентните органи на издаващата държава, както и копие на уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Варна в седмодневен срок от днес.

Председател: Членове: 1.

2.