Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 43 , 20.06.2019г., град ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
***кият окръжен съд,
наказателно отделение
на двадесети юни, две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Атанас Каменски
Членове: Милена Хараламбиева
Калиптен Алид
Секретар: Елица Александрова
Прокурор: Виолета Великова
като
разгледа докладваното от съдия К.Алид ч.н.д. № 209 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по реда на чл.32, ал.1 във вр. с чл.16, ал.1
от ЗПИИРКОРНФС / Закон за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции/ за
разглеждане на постъпило в Окръжен съд–град *** Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно признаване на финансова санкция,
постановена с наказателно постановление по преписка по преписка № 500053454901
от 13.09.2018г., влязъл в сила на 31.10.2018г. на Полицейски президиум
Райнпфалц, засягаща българския гражданин П.П., роден на ***г., с известен за
наказващия орган адрес: град ***, ул.“В. Т.“ № 5, ет.1, ап.5.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - град ***
изразява становище за уважаване на искането.
От извършената
служебно справка относно данните за лицето се установява, че се касае за
българския гражданин П.И.П., роден на ***г***, ЕГН ********** ***.
Засегнатото лице, нередовно
призовано, не се явява, представлява се от служебен защитник. Процесуалният
представител на осъденото лице не представя доказателства за частично или пълно
погасяване на финансовата санкция и възразява относно признаването и приемането
за изпълнение на чуждестранното решение поради недоказаност на авторството на
нарушението.
***кият окръжен съд,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на
финансови санкции е представено за признаване и изпълнение наказателно
постановление по преписка №
500053454901 от 13.09.2018г., влязъл в сила на 31.10.2018г. на Полицейски
президиум Райнпфалц, с което на българския
гражданин П.И.П., роден на ***г*** е наложена финансова санкция – глоба в размер
на 100.00 евро за това, че на 01.06.2018г., в 07:35 часа в община А., федерален
път 10, Щауфертунел, посока Франкфурт Ланда, на 49 км, като шофьор на товарен
автомобил, с рег.№ **** АК е надхвърлил допустимата максимална скорост от 60
км/ч със 7 км/ч, т.е. е управлявал със 67 км/ч – административно нарушение по §41,
ал.1 във вр. с Приложение 2 §49 от Правилника за движение по пътищата и §24 от
Закона за движение по пътищата на
Германия.
Съгласно удостоверение размерът на общата финансова
санкция е за сумата от 128.50 евро - глоба
в размер на 100.00 евро и 28.50 евро - разходи по производството, довели до
постановяване на решението.
По силата на Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции, Република България е сезирана като изпълняваща
държава в производството по признаване на решение на чуждестранен съд за
налагане на финансова
санкция.
Изпратеното в Окръжен
съд – град *** удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на
данните в приложения съдебен акт, чието
признаване се иска. Касае се за решение за налагане на
финансова санкция по смисъла на нормата
на чл.3, ал.1, т.1 от
ЗПИИРКОРНФС – в случая акт/наказателно постановление/ за налагане на
глоба за извършено нарушение за правилата за движение, издаден от несъдебен
орган.
Деянието, осъществено
от засегнатото лице попада сред изброените в чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС – поведение,
което нарушава правилата за движение по пътищата, поради което двойна наказуемост
не се изисква.
Не е налице нито едно от основанията, при
които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на
финансова санкция, посочени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС, като възражението на
защитника относно недоказаност на авторството на нарушението е неотносимо към
горевизираните хипотези. Удостоверението е издадено по образец /съгласно
Приложение № 2 към чл.4, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС/,
в писмена форма, придружено с превод на български език, от компетентен
орган и отговаря на изискванията, залегнали
в разпоредбите на
чл.4 и чл.5
от ЗПИИРКОРНФС. Срещу П.И.П. за същото
деяние в РБългария
или в друга държава, различна от
издаващата няма постановено и приведено в изпълнение решение
за налагане на
финансови санкции. Давността за
изпълнение на решението не е изтекла по българското законодателство и решението
не се отнася за деяние, подсъдно на българския съд. Не са налице данни за
имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението
на решението недопустимо. Решението на Полицейски
президиум Райнпфалц не се отнася и за деяния, които по българското
законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на
РБългария, или пък за деяния, извършени извън територията на издаващата
държава и българското законодателство не позволява
предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.
Наложената финансова санкция с решението е повече от 70 евро, респ. левовата им
равностойност. Решението е постановено срещу пълнолетно лице /съгласно
българското законодателство/, което може да носи наказателна отговорност и
подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет на решението.
Производството срещу П.И.П. е било писмено, съдебно заседание не е провеждано,
като същият е уведомен съгласно законодателството на издаващата държава лично
или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си
да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване, съгласно отразеното изрично
в удостоверението. Това отбелязване е достатъчно доказателство за уведомяването
на лицето и съдът не следва да изисква изрично други доказателства за това
съобразно чл.6 от Рамково решение 2005/214/ПВР на съвета от 24 февруари 2005
година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции – признаването на решение, предадено в съответствие с чл.4 от Рамковото
решение, да е без всякакви допълнителни формалности, освен ако компетентният
орган реши да предяви някоя от причините за отказ от признаване и изпълнение.
Както вече се посочи, не са налице
основания за отказ от признаване и изпълнение на финансовата санкция, като
основанията за отказ по рамковото решение са идентични с тези по ЗПИИРКОРНФС.
Съгласно чл.3, ал.1, т.3
от ЗПИИРКОРНФС разходите
по съдебните или административните процедури, довели до постановяване на акта
не е изрично предвидено да се съдържат като размер в самия акт (по аргумент за противното от т.т.1, 2 и 4 от
чл.3 ЗПИИРКОРНФС, в които изрично е посочено, че
съответните парични суми следва да фигурират в акта – решението за налагане на
финансова санкция), съдът намира, че не е налице основание за отказ за признаване на
разходите по процеса, довели до постановяване на акта, доколкото същите изрично
са посочени като размер в удостоверението – 28.50 евро, а в решението за
налагане на финансова санкция изрично е посочено, че разходите се възлагат на
осъденото лице – П.П.. Освен това, основание за отказ по чл.35, т.1 от ЗПИИРКОРНФС би било
налице, ако удостоверението не е представено, е непълно или очевидно не отговаря на
решението, какъвто не е настоящият случай – удостоверението е представено,
същото е по предвидения образец, пълно е и очевидно отговаря на приложеното към
него решение за налагане на финансова санкция.
С оглед
обстоятелството, че П.И.П., роден на ***г***, ЕГН ********** ***, т.е.
местоживеенето му е на територията на РБългария, съдът намира, че е налице една
от алтернативно предвидените предпоставки за признаване на решението, съдържащи
се в чл. 30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС. Липсват доказателства за пълно или частично
изпълнение от засегнатото лице във връзка с решението за налагане на финансова
санкция, поради което не следва да се
обсъжда чл.17 от ЗПИИРКОРНФС.
На основание чл.16,
ал.8 във вр. с чл.32, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като финансовата санкция е в
евро, съдът следва да определи равностойността й в български лева по курс на БНБ към датата на постановяване на
решението за налагане на финансова санкция, а именно – 100.00 евро - глоба за управление
на лек автомобил със скорост над разрешената за съответния пътен участък, както
и 28.50 евро - сторени разходи по административното производство, или обща
финансова санкция в размер на 128.50 евро, равностойни на 251.32 лева към
датата на издаване на наказателното постановление – 13.09.2018г., т.е. засегнатото лице дължи по финансовата
санкция общо сумата от 251.32 лева.
Направените в
съдебното производство разноски за превод от немски на български език следва да
бъдат възложени на П..
По гореизложените
съображения и на основание чл.32, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, ***кият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА решение за
налагане на финансова санкция – наказателно постановление по преписка № 500053454901 от 13.09.2018г.,
влязъл в сила на 31.10.2018г. на Полицейски президиум Райнпфалц, с което на
българския гражданин П.И.П., роден на ***г*** е наложена финансова санкция – глоба в размер на 100.00 евро, както 28.50
евро - сторени разходи по административното производство, или всичко общо в
размер на 128.50 евро за нарушение §41, ал.1 във вр. с Приложение 2 §49 от
Правилника за движение по пътищата и §24 от Закона за движение по пътищата на
Германия.
Осъжда П.И.П., ЕГН **********
да заплати по сметка на Окръжен съд – град *** сумата от 75.00 лева,
съставляващи разноски за превод на книжата.
Препис от решението да се връчи на
засегнатото лице.
Препис от настоящото решение и наказателно постановление
по № 500053454901 от 13.09.2018г., влязъл в сила на 31.10.2018г. на Полицейски
президиум Райнпфалц, да се изпратят на
органите на Националната агенция по
приходите за изпълнение.
На основание чл.22,
ал.2 от ЗПИИРКОРНФС Национална агенция за приходите незабавно да уведоми
настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението, включително
и след приключване на изпълнението, за да се съобщи на компетентния орган на
издаващата държава.
Да се уведомят
компетентните органи на издаващата държава, както и копие на уведомлението да
се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – град Варна в седмодневен срок от днес.
Председател: Членове: 1. 2.