П Р О Т О К О Л

 

                                      26.06.2019г.             гр. Добрич

 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                               НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на двадесет и шести          юни                                                              2019  година

в публично съдебно заседание в следния състав :

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР МОНЕВ

СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ:А.М.К.Е.

 

        

Секретар – ЕЛИЦА АЛЕКСАНДРОВА

Прокурор –  ПЛАМЕН НИКОЛОВ 

сложи за разглеждане докладваното от председателя

ЧН дело №205 по описа за 2019 год.

На именно повикване в 10:00 часа се явиха:

 

МОЛИТЕЛЯТ – Е.Н.Я. – редовно призован, явява се лично воден от органите на ОЗ“Охрана“ – гр.Добрич, представлява се от адв.М.Я. редовно упълномощен от преди.

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ДОБРИЧ – редовно призована се представлява от прокурора Николов

СЪДЪТ разпорежда да се свалят белезниците на осъденото лице.

 

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

 

ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото.

АДВ. Я. – Да се даде ход на делото.

 

Съдът, след като изслуша становищата на страните намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешно съдебно заседание, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

СЪДЪТ СНЕМА самоличността на осъденото лице:

Е.Н.Я. - роден на ***г***, с постоянен адрес ***, понастоящем в затвора – Варна - ТПО, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, с две деца, безработен, осъждан, ЕГН:**********.

Председателят разяснява на страните правото им на отвод, срещу състава на съда, прокурора, защитника и съдебния секретар, както и правата им по НПК.

АДВ.Я.: Не правим отводи.

МОЛИТЕЛЯТ: Запознат съм с правата си по НПК.

 

Съдът докладва:

Постъпила е молба от Е.Н.Я. чрез Адвокатско дружество „Я. и съдружници“, представлявано от адв.М.Я., с която се иска групиране на наложените спрямо него наказания по НОХД №394/2016г. по описа на Районен съд – гр.Балчик и по НОХД №63/2018г. по описа на Окръжен съд – гр.Добрич.

Съдът докладва: служебно изисканите писмени доказателства, които са депозирани по делото.

 

          Съдът запитва страните дали имат искания по доказателствата.

АДВ. Я.:  Поддържаме представената молба.  Да се приемат служебно изисканите от съда. В молбата за кумулация съм направил искане за подробна справка относно статуса на осъдения в мястото за лишаване от свобода, по отношение на наказания, награди, полаган труд и съответно психологически профил. Ще поддържам това искане, ако прокуратурата ще заяви прилагане на  чл.24 НК и ще поддържа чл.24 НК. Ако няма да се поддържа чл.24 НК, аз ще се откажа от това искане. Искането съм го направил с оглед на това, да се види дали престоя му в местата за лишаване от свобода е изиграл своята най-важна роля, а именно превантивна и поправителна. Други искания по доказателствата нямаме.

ПРОКУРОРЪТ: Молбата е допустима. Нямам искания по доказателствата.   Да се приемат служебно изисканите от съда.

 

СЪДЪТ, по доказателствата

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмени доказателства по делото, служебно изисканите от съда:Справка с рег.№426/18/18.06.2019г. от Затвора – Варна;  Справка за съдимост с рег.№172/13.06.2019г. от Районен съд –Балчик, ведно с 5 броя бюлетини за съдимост.

 

Съдът повторно запитва страните за доказателства и след като не постъпиха такива, намери делото за попълнено с необходимият доказателствен материал, с оглед на което

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

 

Адв.Я.: Уважаеми господин председател, уважаеми съдебни заседатели поддържам искането си за групиране на наказанието по реда на чл.25, във връзка с чл.23 от НК.Предмет на групирането следва да бъдат следните две присъди на подсъдимия Е.Н.Я., а именно – по НОХД №394/2016г. по описа на Районен съд – Балчик, с което му е наложено наказание  4 месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим, която е влязла в сила на  17.11.2016г., която е изтърпяна вече от него. И присъда по НОХД №63/2018г. по описа на Окръжен съд – Добрич, по която е изменена с Решение на Апелативен съд гр.Варна по ВНОХД №63/2018г.я с което е изменено наказанието „лишаване от свобода“, както и наказанието „глоба“. В крайна сметка Апелативния съд е определил общо наказание за двете деяния по това дело –„лишаване от свобода“ за срок от три години и общо наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева, което Решение на Апелативен съд е потвърдено с Решение на ВКС по КД №878/2018г. Деянията по тези две наказателни производства са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. Сигурен съм, че почитаемия съд е запознат. И двете деяния са по едно и също време и на едно и също място. Осъдения е имал наглостта да прояви съпротива когато го задържат и да се опита да си вземе обратно малкото количество наркотични вещества, които са открили у него. Всъщност няма целенасочени удари към полицейския служител. По скоро, пак казвам, че е оказана съпротива от страна на Я., което разбира се не омаловажава извършеното от него.

На практика, следва да се извърши групиране на наказанията по тези две присъди и да се определи едно общо наказание в размер 3 години лишаване от свобода. Съответно към него да се присъедини изцяло наказанието глоба в размер на 10 000 лева и съответно почитаемия съд да приспадне както изтърпяното наказание по НОХД 394/2016г. на РС –Балчик така и на предварителното задържане на осъдения по НОХД №63/2018г. на ДОС, така и изтърпяното до момента от него Затвора Варна наказание, с оглед и приложената справка от страна на Затворническата администрация

 

МОЛИТЕЛЯТ: Нямам какво да допълня.

ПРОКУРОРЪТ:  Уважаеми окръжни съдии, молбата за определяне на общо наказание по осъжданията на Е.Я. с присъдите по НОХД №63/2018г. на Окръжен съд- Добрич и по НОХД №394/2016г. на Районен съд – гр.Балчик са наистина в условията на съвкупност по смисъла на чл.23 ал.1 НК и действително в тази и част молбата е основателна и трябва да бъде определено едно общо наказание .Само ще обърна внимание, че на практика от тези две осъждания, той е признат за виновен с влезли в сила присъди за три деяния, а не за две.  До тук съм със съгласието по молбата. Вижда се, че от справката за съдимост, че наложените наказания са от един и същи вид, а именно лишаване от свобода, като и в двете осъждания съдът е постановил  тези наказания да се изтърпят ефективно, т.е. налице са условията по чл.24 от НК за увеличаване на така определеното общо наказание, като има  ограничение в това увеличение. Съдът, съобразно императивните норми в такива случаи е длъжен да определи общо наказание до размера на по-голямото, по-голямото е три. Може да го увеличи съобразно действащото ограничение най - много с четири месеца лишаване от свобода, което е по-малкото наказание. То пък е по – малко от половината на по –голямото, т.е .може да се увеличи най - много с 4 месеца. И моето предложение е, да се определи общо наказание в размер на 3 години лишаване от свобода, което  на осн.чл.24 НК да бъде увеличено с 4 месеца лишаване от свобода. Какви са ми аргументите:

Ако не бъде приложена тази норма от наказателния кодекс, ще излезе, че за едно от престъпленията, посегателство спрямо полицай, той няма да има наказание. Говоря съвсем накратко, защото това би било крайно несправедливо. Естествено е, че след като наказанието, което му е наложено е по -  голямо в размер на три години лишаване от свобода е било потвърдено от най - висшата съдебна инстанция, значи това е справедливото наказание. Ако не се увеличи по реда на чл.24 НК ще излезе, че той просто няма да бъде наказан за това, че нанесъл побой на полицай, просто няма как да е справедливо. Според мен е приложима разпоредбата на чл.25 ал.2 от НК от така предлаганото от мен общо наказание в размер на три години и четири месеца лишаване от свобода, следва да се зачетат два периода - единия от изтърпяното наказание по това, което е наложено от РС –гр.Балчик и втория период е този, който е описан в писмо с рег.№426/2018г./18.06.2019г. на Началника на Затвора –Варна, а именно 11 месеца и 27 дни, считано към датата на съставяне на писмото, така както е написано в него.

 Искам да допълня с още нещо, според мен е важно. Искат се доказателство, за това какво е било поведението на осъдения Е.Я. по време на престоя му в Затвора, като е търпял наложено наказание. Никъде в разпоредбите на чл.23-25 НК няма поставено условие да се увеличава или да не се увеличава наказанието по реда на чл.24 НК, съобразно поведението на осъдения при изтърпяването на наказанието. Още повече, че това е възможно , дори в НПК е предвидено, определеното общо наказание да става със самото прочитане на присъдата, т.е тогава няма как да има започнато изтърпяване на наказание, че да се гледа какво било поведението на осъдения. Тук имаме изтърпяна част, но какво е поведението  му по време на изтърпяване на наказанието е вече относимо към съвсем друга норма, към нормата на чл.70 ал.1 НК, където ясно и точно е казано, че съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване за изтърпяване на останалата част наказанието „лишаване от свобода“ по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне, т.е тези доказателства относно поправянето му , по време на престоя имат отношение само при решаване на въпроса, дали да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на определен остатък или не.

И още нещо искам да посоча. Не този състав на съда би могъл да реши въпроса относно това, дали се е поправил или не при изтърпяване на наказанието. Компетентен е Окръжния съд по местанохождението на Затвора- Окръжен съд Варна. Този съд, с всичкото ми уважение, просто има съвсем друг предмет на делото и в никакъв случай не може при вземане на решението, относно прилагане на разпоредбата чл.24 НК да събира доказателства относно поведението на осъдения при престоя му в Затвора, тъй като това е относимо към съвсем друг въпрос и прилагането на съвсем друга правна норма, което е пък от компетентността на друг съд. Не е относимо към предмета. Благодаря!

РЕПЛИКА АДВ.Я.:  Аз не мога да се съглася с изложеното от представителя на прокуратурата, защото то противоречи, както от общите принципи на правото, така и в частност на наказателното право, така и на константната практика на ВКС. Ще започна с това, че разпоредбата на чл.24 НК не е императивна, тя е диапозитивна. Там буквално е отразил законодателя, че съдът може да увеличи определеното общо наказание с до ½ , но не повече от общия размер на двете наказания. Това е правомощие на съда. От тук нататък, съдът следва безспорно, както е заявявал ВКС в свое решение, следва да изследва безспорно всички въпроси касаещи необходимостта от прилагане на института на чл.24 НК. Тази необходимост е пряко свързана и пряко обусловена от други обстоятелства- обществената опасност опасност на деянието и обществената опасност на дееца. Няма как да се изследва обществената опасност на дееца, ако не се вземе в предвид неговото цялостно поведение, включително и това след наложеното му наказание, включително и поведението му в съответно място за изтърпяване за лишаване от свобода. Така както е посочил небезизвестния съдия Пламен Томово в едно от своите решения - При преценката за размера на наказанието, което така индиректно може да  вземе като извод от тук, следва да се има в предвид цялостната личност на дееца, включително и такива осъждания, които са престъпления извършени от него, след престъплението по което се съди в момента. Важно е да се изследва цялостната личност на дееца, за да се направи една реална и цялостна преценка, дали наказанието на този човек му е подействало превъзпитателно или не, защото това е смисъла на завишаване на наказанието. В крайна сметка нашия наказателен кодекс е демократичен и дава възможност за групиране на наказанията. Ако критерия справедливост или засегнатото от прокурора термина липса на справедливост означава, че следва едно лице да търпи толкова наказание, колкото пъти е осъждан без да съществува това групиране, то законодателя го е премахнал. Така както беше извършена преди доста години една промяна в чл.26 НК и се стигна до там, че тези, които са извършвали престъпления при опасен рецидив трябваше да търпят наказания по сто и няколко години, което абсолютно е недемократично и в разрез с принципите, както на съвременното  общностно право, имам предвид  Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи така и с принципите на българско демократично наказателно право.

Ето защо, аз смятам, че в случая на това основание е меко казано не логично да се обсъжда въпроса за наказанието „лишаване от свобода“ .Освен това, чрез прилагането на чл.24 НК е самоцелно и не е в унисон с обществената опасност на дееца. Би се стигнало до подмяна на волята на две суверенни съдебни инстанции, едната от която е наложила 4 месеца лишаване от свобода, а другата е преценила, че ще наложи наказанието 3 години лишаване от свобода. В тази насока има практика на ВАС, излишно е да я цитирам. Моля да отклоните искането на прокуратурата в тази част.

ДУПЛИКА ПРОКУРОРЪТ: Не съм казал, че нормата на чл.24 НК е императивна  в никакъв случай. Сега сме изправени пред дилемата да определите едно общо наказание, за изправения пред вас за три престъпления.

ДУПЛИКА адв.Я.: По отношение на две от тези престъпления и Апелативен и Окръжен съд са се произнесли и са направили кумулацията и са преценили, че три години лишаване от свобода е едно справедливо наказание.

 

СЪДЪТ предоставя на молителя последна дума.

МОЛИТЕЛЯТ: Не съм съгласен да бъде увеличено наказанието ми. Съгласен съм наказанието ми да бъде така, както аз съм посочил. Имам и предварително задържане.Отивам на работа, връщам се. Други дела не се водят срещу мен. Няма да се повтаря. Не ми трябва нищо повече. Слушам. Имам семейство в Германия. Отивам да работя. Имам внучета малки, слушам си за сега. Сам си отивам на работа, сам се връщам. Няма да се повтори това нещо повече. Обещавам Ви!

 

След изслушване последната дума на молителя СЪДЪТ се оттегли на съвещание, след което постанови следното:

Е.Н.Я. е осъждан, както следва:

1.  С решение от 18.01.2005г. , по НАХД №4735/2004 на Районен съд –Варна, влязло в сила на 05.02.2005г., за извършено на 25.08.2005г. деяние  е освободен от наказателна отговорност и по реда на осн.чл.78 НК му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.

2. С определение №120/20.02.2013г. ,  по НОХД 818/2013г. по описа на Районен съд гр.Варна, влязло в сила на 20.02.2013г., за извършено на 07.11.2012г. деяние  му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3/три/ месеца, изпълнението на което на осн.чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3/три/години.

3. С определение №44 от 21.12.2015г. , по НОХД №318/2015г. по описа на РС – Балчик, влязло в сила на 21.12.2015г., за извършено на 21.09.2015г. деяние  му е наложено наказание „пробация”, включващо следните пробационни мерки: 1.„Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година и 5 месеца, с периодичност на явяването вписване пред пробационен служител два пъти седмично“ ; 2.„Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 5 месеца“ и 3. „Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа, който да положи в рамките на една календарна година“.

4. С определение №63 от 17.11.2016г., по НОХД №394/2016г. по описа на РС –гр.Балчик, влязло в сила на 17.11.2016г., за извършено на 02.08.2016г. деяние  му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4/четири/ месеца при първоначален строг затворнически режим. Наказанието е изтърпяно на 17.03.2017г.

5. С присъда №5 от 25.04.2018г., НОХД № 63/2018г. по описа на Окръжен съд –Добрич ,влязла в сила на 12.12.2018г., за извършени на 02.08.2016г. деяния по чл.354а от НК и по чл.253 ал.1 от НК му е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от 3/три/години при общ режим  и глоба в размер на 10 000 лева.

За първото осъждане е настъпила реабилитация, а третото е извършено в изпитателния срок постановен по второто осъждане, т.е. помежду им е невъзможно да бъде извършено групиране.Такова не може да бъде извършено и с някои от последните две осъждания, защото те са за деяния реализирани след влизане в сила на първите три съдебни акта.

Последните две деяния, предмет на описаните НОХД №394 по описа за 2016год. на РС–гр.Балчик и НОХД №63 по описа за 2018год. на Окръжен съд гр.Добрич са извършени преди да имало  влязла в сила осъдителна присъда за което и да е от тях, а именно при условията на реална съвкупност помежду си. Между тях са налице условията за групиране визирани в чл.25 във вр. с чл.23 от НК.

Няма пречка да бъде определено за изтърпяване, дори съда е длъжен да го извърши, по-тежкото от тях, а именно това наложено по НОХД №63/2018г. по описа на Окръжен съд –Добрич от 3/три/ години лишаване от свобода.

 Настоящият съдебен състав споделя отчасти становището на представителя на Окръжна прокуратура-гр.Добрич, като счита, че действително факта, че се касае за извършени няколко тежки умишлени престъпления, в това число и срещу служител на реда, при и по повод изпълнение на служебните му задължения предпоставя прилагането на чл.24 от НК, а именно увеличаване от така определеното общо наказание.

От друга страна, съдът счита, че не следва чисто аритметично да сборува двете наказания и да наложи максималното допустимо от закона увеличение от четири месеца лишаване от свобода.

 Настоящият съдебен състав, като съобрази данните находящи се в кориците на делото относно личността на осъдения Е.Н.Я. и най-вече предвид факта, че срещу него не се водят други  досъдебни производства намира, че следва да завиши така определеното общо наказание  с два месеца до три години и два месеца лишаване от свобода,  което следва да бъде изтърпяно при първоначално общ затворнически режим. Към това наказание счита че следва да бъде присъединена изцяло наказанието глоба в размер на 10 000 лева. Според съда следва да се приложи разпоредбата на чл.25 ал.2 от НК и при изтърпяването на така определеното и завишено общо наказание в размер на 3/три/ години и 2/два/ месеца лишаване от свобода, следва да се зачетат два периода - единия от изтърпяното наказание по това, което е наложено от РС –гр.Балчик и втория период е този, който е описан в писмо с рег.№426/2018г./18.06.2019г. на Началника на Затвора –Варна, а именно 11 месеца и 27 дни, считано към датата на съставяне на писмото, така както е написано в него.

Водим от гореизложеното СЪДЪТ,

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И: № 187

 

ГРУПИРА наложените на Е.Н.Я. - роден на ***г***, с постоянен адрес ***, понастоящем в затвора – Варна - ТПО, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, с две деца, безработен, осъждан, ЕГН:********** наказания по НОХД № 63/2018г. на Окръжен съд гр.Добрич и НОХД № 394 по описа за 2016год. на Районен съд -Балчик, КАТО ОПРЕДЕЛЯ за изтърпяване по-тежкото от тях, а именно 3 /три/ години лишаване от свобода.

На основание чл.24 от НК, УВЕЛИЧАВА така определеното общо наказание с 2 месеца до 3/три/ години и 2/два/ месеца  лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ затворнически режим, като присъединява изцяло към него наказанието „глоба“ в размер на 10 000.00 лева.

На основание чл.59 ал.1 от НК ЗАЧИТА времето през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по НОХД №63/2018г. по описа на ДОС, за времето от 02.08.2016г. до 29.11.2016г., включително.

На основание чл.25 ал.2 от НК ПРИСПАДА изцяло изтърпяното до момента наказание по НОХД №394/2016г. по описа на РС–гр.Балчик и изтърпяното до момента наказание по НОХД №63/2018г. по описа на ДОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15 -  дневен срок считано от днес пред Апелативен съд – Варна.

 

ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 10:45 часа.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен  на 26.06.2019г.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                                                                 1.

 

                                                                                                                

                                                                                                                 2.

                                    

 

                                  СЕКРЕТАР: